Решение № 971 от 11.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 260393 от 1 юли 2024г. по гр. д. № 5563/2019г., Софийски градски съд, ГО, 22 състав е отхвърлил предявените от В. С. В., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •. ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си, - Д. В. В.. ЕГН ••••••••••, искове с пр. осн. чл. 26, ал. 2. изр. 1. предл. 2 от ЗЗД, срещу Н. С. М., ЕГН 931 1226445, и Т. С. М., ЕГН ••••••••••, общ адрес гр. •••, р-н •••, ж.к. „•••” № •, вх. •. ет. •. ап. •, чрез адв. С., Б. Т. Л., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••", бл. •, вх. •, ет. • и В. И. И., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••”, ул. „•“ № •, общ съд. адр.: гр. София, ул. „Алабин“ № 42. ет. 2, оф. 9, тел.: 08••••••••, чрез адв. В. С. М., САК, личен номер ••••••••••, и Д. Ц. Т., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •. ет. •, ап. •, съд. адр.: гр. София, район Оборище, п.к. 1000, ул. „Георги С. Раковски" №91, първи надпартерен етаж, офис № 1, чрез адв. В. В. и Б. от САК, искове с пр.осн. чл. 26. ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД (липса на съгласие, евентуално накърняване на добрите нрави) да се прогласят за нищожни Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 175, том, peг. № 1539, дело № 153 от 23.02.2015г.: Договор за покупко-продажба на наследство от 26.03.2015г № 176, сключени със С. Т. М. и упълномощителната сделка, извършена с Пълномощно с peг. № 1546 от 23.02.2015г. на нотариус И. Н. с peг. № ••• на НК като неоснователни; отхвърлил предявените от В. С. В., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•, вх. •, ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си - Д. В. В., ЕГН •••••••••• срещу Б. Т. Л., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, и В. И. И., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“, № •, общ съд. адр.: гр. София, ул. „Алабин“ № 42, ет. 2. Оф.9, тел.: 08••••••••, чрез адв. В. С. М., САК, личен номер ••••••••••, искове с пр. осн. чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху апартамент № 23, находящ се в гр. •••, ж.к. •••, бл. •, ет. III, идентификатор № 68134.1602.6166.6.23 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-38 от 10.07.2012г. на ИД на AГКК, както и за заплащане на сумата от 21 750 (двадесет и една хиляди седемстотин и петдесет) лева, обезщетение за това, че ищцата е била лишена от ползването на жилището за периода от 23.05.2017г. до 17.04.2019г., като неоснователни; отхвърлил предявения от В. С. В.. ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•, вх. •, ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си - Д. В. В., ЕГН ••••••••••, срещу Д. Ц. Т.. ЕГН ••••••••••. гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •. ет. •, ап. •. съд. адр.: гр. София, район Оборище, п.к. 1000. ул. „Георги С. Раковски" № 91, първи надпартерен етаж, офис № 1, чрез адв. В. В. и Б. от САК, иск с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 450 (девет хиляди четиристотин и петдесет) лева, обезщетение за това, че ищцата е била лишена от ползването на жилището за периода от 20.07.2016г. до 23.05.2017г. като неоснователен; осъдил на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК В. С. В., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••”. бл. •, вх. •. ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си - Д. В. В., ЕГН ••••••••••, да заплати на Н. С. М., ЕГН ••••••••••, и Т. С. М., ЕГН ••••••••••, общ адрес гр. •••, р-н •••, ж.к. „•••“ № •. вх. •, ет. •, ап. •, чрез адв. С., сумата от 500 (петстотин) лева, сторени деловодни разноски; осъдил на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК В. С. В., ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •. вх. •, ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си - Д. В. В., ЕГН ••••••••••, да заплати на Б. Т. Л.. ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••", бл. •. вх. •. ет. •, съд.адр.: гр. София, ул, ..Алабин“ № 42, ет. 2. оф. 9, тел.: 08••••••••, чрез адв. В. С. М., САК, сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, сторени деловодни разноски; осъдил на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК, В. С. В.. ЕГН ••••••••••. гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •. ет. •, ап. •, представлявана от дъщеря си - Д. В. В., ЕГН ••••••••••. да заплати на Д. Ц. Т.. ЕГН ••••••••••, гр. •••, ж.к. „•••”, бл. 83. вх. 2. ет. 3. ап. 23, съд.адр.: гр. София, район Оборище, п.к. 1000. ул. „Георги С. Раковски” № 91, първи надпартерен етаж, офис № 1. чрез адв. В. В. и Б. от САК, сумата от 1 650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, сторени деловодни разноски. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата В. С. В. срещу решението по гр. д. № 5563/2019г. на СГС, ГО, 22 състав. Насрещните страни – ответници по исковете са оспорили въззивната жалба. САС прие, че с т.н. „Искова молба“, подадена на 08.11.2024г. в предоставения на жалбоподателката срок, е уточнено, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение, искане, поддържано и в съдебно заседание. Срещу посоченото в нея насрещни страни, без В. И. и Б. Л., са взели становище. В тази връзка въззивният съд подчертава, че неизлагането на относими оплаквания срещу порочността на обжалваното решение не води до недопустимост - нередовност на въззивната жалба, а касае нейната ефективност като защитно средство срещу първоинстанционния акт с оглед правомощията на въззивния съд, правоприлагащ при условията на ограничен въззив (арг. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 3 ГПК). За да постанови решението си по същество, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за нищожност на договор за замяна, на договор за продажба на наследство и на упълномощителна сделка, както и ревандикационен иск и искове за заплащане на обезщетения за ползване, са неоснователни, тъй като няма доказателства за проявено насилие над ищцата, освен за насилие от дъщеря й над нея, отделно последвалата продажба на получения със замяната апартамент в гр. ••• „би санирала проблема, ако го имаше“, доколкото представлява конклудентно потвърждение на сделката за замяна; не е налице и несъразмерност на престациите. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на жалбоподателката срещу обжалваното решение, относими към правилността на обжалваното решение, в т.ч., че й е оказан натиск и принуда да сключи сделките, в предмета на делото, са неоснователни въз основа на установеното по делото, неоспорено като фактически констатации, поради което решението, предмет на инстанционен контрол, подлежи на потвърждаване изцяло (чл. 272 ГПК). Исковете, предявени на 17.04.2019г., предмет на разглеждане и от въззивния съд, са основани на следните обстоятелства: Ищцата В. В. твърди, че е лишена от ползване на наследствения й имот, от който притежавала половината – апартамент в ж.к. „•••“, бл. •, вх. •. ет. •, ап. •. Ответникът С. М. я отвлякъл от спирка с колата си и я заплашил да му подпише пълномощно, иначе нещо лошо щяло да се случи с нея и с дъщеря й, което тя впоследствие оттеглила. Допусната е правна помощ на ищцата. След множество откази на адвокати да осъществят процесуално представителство, ИМ е била уточнявана няколко пъти. С молба от 14.08.2020г. е посочено, че ищцата е придобила апартамента, придобит с НА № 188, том XVIII, дело № 3588/1974г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г ЗПИНМ на името на С. И. П., като наследник на своите родители. Поддържа се, че договор за замяна, извършен с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 175, том, peг. № 1539, дело № 153 от 23.02.2015г., договор за продажба на наследство от 26.03.2015г. № 176, сключени със С. Т. М. и упълномощителната сделка, извършена с пълномощно с peг. № 1546 от 23.02.2015г. на нотариус И. Н. с peг. № ••• на НК, са нищожни поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави. Във връзка с проведено принудително изпълнение по изп. д. № 227/2016г. по описа на ЧСИ с рег. № ••• на КЧСИ посоченият апартамент бил продаден на публична продан и ответникът Д. Т. бил обявен за купувач. Той продал имота на ответниците В. И. и Б. Л.. Ищцата претендира обезщетение за ползване на имота за периода 20.07.2016г. – 17.04.2019г. в размер на 31 200 лв. ИМ е уточнена и с молба от 09.10.2020г. - в нея е посочено допълнително, че върху ищцата В. В. е било упражнено насилие и отправяни заплахи – била заключена от С. М. в къща, където била принуждавана да сключва сделки, като била обявена за издирване от дъщеря й Д.; посочено е, че сумата за уравнение не е била ползвана от нея, а „била“ за ответника С. Т.. Уточнила е, че предявява иск да бъде призната за собственик на процесния имот и ответниците В. И. и Б. Л., на които на 23.05.2017г. бил продаден имота от купувача по публичната продан Д. Т., да предадат владението му; формулирано е искане 3-та ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата 31 200 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 20.07.2016г. – 17.04.2019г. С молба от 02.11.2020г. е уточнено, че главният иск за прогласяване на нищожност е този, основан на липса на съгласие, а евентуалният поради накърняване на добрите нрави, като осъдителните искове за парични притезания са предявени по следния начин: - срещу ответника Т. за заплащане на сума в размер на 9 450 лв. за периода 20.07.2016г. – 23.05.2017г. и срещу ответниците В. И. и Б. Л. за периода 23.05.2017г. – 17.04.2019г. сума в размер на 21 750 лв. В ИМ от 18.11.2020г. са обобщени горните твърдения. Ответникът С. Т. М. е оспорил исковете на първо място с отвод за недопустимост - сочи, че между страните е висящо гр. д. № 30087/2018г., I ГО, 169 състав. Оспорил е изложеното за упражнено насилие от негова страна и отправяне на заплахи и е възразил, че е изпълнил задълженията си по договора и е заплатил сумата, която следва да доплати, а ищцата не изпълнила доброволно задължението си да му предаде владението върху имота, но се разпоредила с получения от нея имот в гр.•••. Възразил е и, че е изпълнил задълженията си и по договора за продажба на наследство. Договорите не накърняват добрите нрави, тъй като след преговори са договорили условията по тях, вкл. и доплащането от негова страна, съобразено с предаването на имота. Възразил е още, че с оспореното пълномощно не е бил упълномощен да извършва разпоредителни сделки. Изтъкнал е и, че органите на досъдебното производство, в рамките на които е давал обяснения, не са установили доказателства да са осъществени насилие и заплаха. В хода на производството С. М. е починал и на негово място са конституирани правоприемниците му по закон Н. М. и Т. М.. Ответницата Б. Л. също е предприела процесуална защита срещу исковете, оспорвайки допустимостта на иска за парично притезание, с довод, че не е посочената търсената от нея сума, а по същество го е оспорила като неоснователен; направила е отвод за висящ процес поради висящи производства, образувани преди процесното, както следва: поради висящо дело гр. д. № 8120/2020г. на СГС, 9 състав /образувано като № 9646/2019г. на СРС/; гр. д. № 57014/2020г. на СРС, 150 състав /образувано като гр. д. № 10238/2018г. на СГС, 19 състав/; 30087/2018г. на СРС, 169 състав. Оспорила е основателността на иска по чл. 108 ЗС с възражения, че ищцата не е собственик, а евентуално, че се е разпоредила с правото на собственост с договора за замяна, който е действителен, за което свидетелства и последващата продажба на получения в замяна имот в гр.•••. Възразила е още, че ищцата е била в лоши отношения с дъщеря си Д. В., която е упражнявала над нея тормоз и поради тази причина тя е напуснала процесното жилище, съобразно извънсъдебни признания по заведени по жалби на дъщеря й, която е с психическо заболяване, прокурорски преписки. Възразила е, че не е налице и липса на еквивалентност като основание за накърняване на добрите нрави. Ответникът В. И. е предприел защита срещу исковете – процесуална и по същество, идентична с тази на ответницата Л.. Ответникът Д. Ц. Т. също е направил отвод за висящ процес и е оспорил допустимостта на иска, с който се предявява недействителност поради насилие или заплашване, оспорил е евентуално и основателността му, като се е позовал на липса на досъдебно производство, както и на прехвърлянето на получения в замяна имот в гр.••• на 16.07.2015г. В действителност и според този ответник психически и физически тормоз над ищцата е упражнявала дъщеря й, поради което ищцата е напуснала процесното жилище и продавайки имуществото си е искала да се отдели от нея. Възразил е, че няма и нарушение на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Възразил е и, че договорът за продажба на наследство е сключен след договора за замяна, установимо от номерата им, и нищожността на този договор няма да повлияе върху правния статут на процесното жилище, поради което искът за нищожност с предмет този договор е недопустим, а евентуално счита, че той е неоснователен. Оспорил е и основателността на иска за заплащане на обезщетение за ползване, предявен срещу него, поради това, че за исковия период той е бил собственик на имота, евентуално и в качеството си на добросъвестен владелец. По отвода за висящ процес – процесуална пречка за упражняване на правото на иск, съдът установи следното: Гр. д. № 57014/2020г. е образувано след изпращането му от СГС по гр. д. № 10238/2018г. по подсъдност на СРС по ИМ от 27.07.2018г., подадена от В. В., срещу С. Т. М., на чието място са конституирани правоприемниците му по закон Н. М. и Т. М., като са предявени искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, чл. 30 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД за прогласяване на нищожност, евентуално за унищожение на ¼ от договора за замяна, извършен с НА № 175/23.02.2015г., т. I, рег. № 1539, нот. д. № 153/2015г. – така удостоверение от 17.02.2025г., издадено по делото, с адресат САС. Видно от самата ИМ тя е била подадена и срещу Д. Т. /л. 698 от описа на СГС/, но съгласно справка за движение на делото - с определение от 12.10.2020г. производството спрямо него е било прекратено. Гр. д. № 8120/2020г., по което са предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния имот и за осъждане на ответниците С. М. и Д. Т. да й предадат владението и за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на имота, е било спряно до приключване на гр. д. № 10238/2018г. на СГС и на гр. д. № 5563/2019г. на СГС – така удостоверение от СГС от 12.02.2025г. с адресат САС. Това гр. д. е образувано пред СГС след изпращането му по подсъдност от СРС – гр. д. № 9646/2019г., образувано по ИМ от 15.02.2019г., и по него ответници са били и В. И. и Б. Л. /удостоверение на л. 697 от описа на СГС/. Гр. д. № 30087/2018г. на СРС, 169 състав, сочено като идентично с настоящото производство, е изпратено по подсъдност на СГС, където е било образувано гр. д. № 2909/2022г. на СГС, ГО, 9 състав /справка л. 403 от описа на СГС/. То е било образувано по ИМ на Д. В., върната с разпореждане от 27.01.2025г., което не е влязло в сила. С определение от 08.08.2023г. СГС е прекратил производството по делото на основание чл. 126 ГПК, констатирайки идентичността на предмета и страните по настоящото производство с посочените по-горе, въпреки неяснотата на исковите претенции, предявявани от ищцата. САС, приемайки, че другите производства са образувани по нередовни искови молби и без точна индивидуализация на предмета на делото, е приел, че определението за прекратяване е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а делото на връщане за извършване на следващи процесуални действия вкл. и по установяване на точния предмет на делата, счетени за идентични /определение № 2821/13.11.2023г. по ч. гр. д. № 2992/2023г., САС/. И настоящият въззивен състав намира, че конкретиката на случая налага извод, че предявените множество нередовни искови претенции срещу ответниците не могат да обосноват категоричен извод за пълна идентичност между настоящото производство, развило се на етап въззивно производство, и описаните по-горе производства, така че да се приеме, че е налице пречка за упражняване на правото на иск, водеща до недопустимост на обжалваното решение. По тези съображения САС прие, че обжалваното решение е допустимо като произнесено по допустими искове, в това число основани на достатъчно обстоятелства, така че да се субстанцира спорното право /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, от които да се изведе и искането към съда /чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/, и предметът на обжалваното решение съвпада с предявени искове. Отделен е въпросът дали с решението си съдът се е произнесъл по всички искове, този въпрос обаче не е в предмета на въззивното производство, което има за цел да разреши спора по исковете, предмет на обжалваното решение. По съществото на спора и от представените по делото доказателства е установено следното относно хронологията на придобиване и разпорежданията с имоти от страна на родителите на ищцата и от нея, както и относно последващи разпореждания в лицето на ответници по делото, неоспорени като фактически положения във въззивното производство, от които следва да изходи и въззивният съд в решаващата си дейност: С НА № 188, том XVIII, дело № 3588/1974г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г ЗПИНМ /отм./ С. И. П. е придобил правото на собственост върху апартамент в ж.к. „•••“, бл. 83, ет. 3, ап. 23. Със саморъчно завещание с посочена дата на съставяне 22.04.1996г. С. И. П. /починал през 1996г., с наследници съпругата му М. П. и В. В. – негова дъщеря, съгласно удостоверение за наследници/ е завещал ½ ид. част от посочения апартамент на съпругата си М. Г. П.. От своя страна М. Г. П. /починала през 2015г. и с единствена наследница по закон ищцата, съгласно удостоверение за наследница/ е завещала на своята внучка Д. В. В. /пълномощник на ищцата/ изброени имоти и движими вещи … срещу „гледане и издръжка“. Върху препис от завещанието е отбелязано от нотариус, че завещанието е обявено, но не е вписано поради противоречие със закона, тъй като е извършено прехвърляне срещу издръжка и гледане, а не безвъзмездно. С договор за замяна, извършен с НА № 175, том I, peг. № 1539, дело № 153 от 23.02.2015г., С. Т. М. е прехвърлил на В. С. В. – апартамент в гр.•••, общ. Столична, обл. София с идентификатор 07140.8092.931.7.7 с данъчна оценка от 2 935, 70 лв., а в замяна на това В. С. В. е прехвърлила на С. Т. М. собствения си имот, придобит по наследство, - апартамент в ж.к. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. • с идентификатор 68134.1602.6166.6.23 с данъчна оценка от 54 921, 80 лв., като е посочено, че за уравнение на дяловете С. Т. М. заплаща на В. С. В. сумата от 39 116, 60 лв., от която сума В. С. В. е заявила, че е получила от С. Т. М. преди подписване на НА сумата от 16 000 лв., а сумата от 23 116, 60 лв. изявява съгласие да получи в 15 –дневен срок от предаване на владението върху собствения й имот, което и върху 2-та имота следва да се предаде до 26.02.2015г. С договор от 23.02.2015г. за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата, с № 176, том I, В. С. В. е продала на С. Т. М. наследството, оставено й от нейните наследодатели – родителите й, за сумата 2 000 лв., която купувачът е заявил, че е платил в брой на продавача. С. Т. е бил въведен във владение на имота - апартамент в ж.к. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, принудително, съобразно удостоверяването в протокол за въвод във владение от 02.07.2015г. С договор за продажба на недвижим имот, извършен на 16.07.2015г. с НА № 112, том II, рег. № 2615, дело № 279/2015г., В. С. В. е продала собствения си недвижим имот /легитимирайки се като собственик с договора за замяна/ - апартамент в гр.•••, общ.Столична, обл. София с идентификатор 07140.8092.931.7.7 за продажна цена от 9 900 лв., при данъчна оценка на имота от 2 935, 70 лв. С постановление за възлагане от 19.04.2016г., влязло в сила на 28.04.2016г., по изп. д. № 20168490400227 по описа на ЧСИ с рег. № ••• на КЧСИ на ответника Д. Т. е възложен процесният апартамент, който е обявен за негов купувач срещу сумата от 100 179, 89 лв. С договор за продажба, извършен на 23.05.2017г. с НА № 62, том I, рег. № 1 030, дело № 45/2017г., Д. Т. е продал на В. И. и Б. Л. процесния апартамент срещу продажна цена от 105 000 лв. /при данъчна оценка от 55 493, 60 лв./, като владението на имота е предадено на 31.05.2017г., удостоверено с двустранно подписан протокол. В. С. В. е оттеглила на 13.07.2018г. пълномощното с рег. № 1546/23.02.2015г. на нотариус с рег. № •••, с което е упълномощила С. М.. Във връзка с твърденията за проявено насилие спрямо ищцата за сключване на атакуваните в производството сделки са събрани следните доказателства: С писмо от 7 РПУ от 22.10.2015г. до Д. В., във връзка с подадено от нея заявление относно установяване на местонахождението на В. В., тя е уведомена, че на 23.01.2015г. е подала идентично заявление въз основа на което В. е била обявена за ОДИ и от проведените ОИМ тя е била установена на 26.01.2015г., за което Д. В. е била уведомена и в снето обяснение В. /В./ е заявила, че не желае да бъде посочено актуалното й местонахождение. По пр. пр. № № 26860/2015г., 25860/2015г., 28952/2015г. на СРП ищцата В. В. е дала обяснения на 17.07.2015г., че не е в добри отношения с дъщеря си Д., която много пъти я удряла и заключвала; тъй като искала да напусне апартамента, който обитавала с нея и повече да не живее с нея, затова се свързала с К., която била брокер, - да й намери купувач и на 23.02.2015г. направили сделките, С. й дал 18 000 лв., дъщеря й не разбрала къде живее и тя не желае тя да разбира, защото я страх, че ще я тормози. По пр. пр. № 1470/2019г. В. В. е заявила на 28.02.2019г., че е била държана при цигани, след което С., К. и С. я закарали при нотариус, където подписала някакъв документ без той да я пита нещо, като преди това я заплашвали, че ще пребият нея и дъщеря й, след което изтеглените от нея пари ги взел С.. От показанията на св. К. П. е установено по делото, че тя познава В. от м.01.2016г., когато била намерена на пейка бита и гола, прибрала я вкъщи, купила й дрехи и й изкарала лична карта; знае за сделки на В., която предложила апартамент и къща за продажба, за да не остави нищо на дъщеря си, защото била бита от нея, както и нейната майка, която заключвала двете и вземала пенсията на баба си, поради което В. не искала да остави нищо на дъщеря си; свидетелката се обадила на Б. Я., за да намери човек, на когото да се продаде, тогава В. заменила имота чрез замяна с апартамент в ••• с доплащане, В. сама отивала на сделките, а свидетелката я чакала отвън. От показанията на св.Я. /Б. Я./ е установено, че познава В. покрай замяната и продажбата на наследство, а С. познава от 35 години като негов съученик; свидетелят е присъствал на уговорките между страните, на които е присъствала и свидетелката П., и на самите сделки при нотариус И. Н.; В. се държала като нормален човек и не останал с впечатление, че е била принуждавана по някакъв начин да извършва сделки с имуществото си и според него била съгласна и разбирала това, което прави с имуществото си. Св. Н. – нотариусът, изповядал сделката, не си спомня за нея и е посочил как процедира в работата си по принцип. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода м.01.2015г. - м. 06.2015г. С. М. е прехвърлил на В. В. сумата 35 516, 60 лв., изтеглени от нея. На основание приетото по-горе, и въззивният съд намира, че по делото не е установен фактическият състав на предявената недействителност на атакуваните сделки. Искът за прогласяване на нищожност на процесните сделки като извършени поради липса на съгласие е неоснователен по следните съображения: Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Съгласие липсва в случаите напр. на мислена уговорка, шега или насилие, когато положеният върху договора подпис е подправен, т.е. когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор. Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления, пораждащи правни последици – чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на нищожност съгласието на страните за сключването на договора не поражда никакви правни последици от момента на сключването му, а при унищожаемостта сключването на договора поражда желаните правни последици, но порокът, при който той е сключен, дава право на заинтересуваната страна да поиска унищожението на сделката. С оглед посоченото по-горе относно това що е липса на съгласие за сключването на договор, и въззивният съд намира, че в случая не е доказано, че ищцата е подписала договора без намерение за обвързване, което да обоснове нищожност на договора поради липса на съгласие. В обясненията й, дадени по прокурорски преписки в годината на сключване на договорите, които могат да се приемат за признание на неизгоден факт /вж. чл. 175 ГПК/, както е приел и СГС, данни има за оказано насилие върху нея, но от дъщеря й – нейн пълномощник по делото, инициирала множество съдебни производства, а променените твърдения на ищцата от 2019г., дадени също по прокурорска преписка, подлежат на доказване от нея в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване / и са останали недоказани, което съдът, с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест, отнася във вреда на носещия тежестта на доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/. На следващо място, според ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГК на ВКС и установената съдебна практика по чл. 290 ГПК, добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, на които законът е придал правно значение като критерии за оценка на сделките, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави обаче, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност /а при замяната всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава - чл. 223 ЗЗД/. Преценката кога една сделка противоречи на добрите нрави се прави като се изхожда от баланса между общоприетите правила за добросъвестност и почтеност при сключването й от една страна и свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) от друга. Следователно нееквивалентността на насрещните престации не е достатъчно условие, за да обоснове извод, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Необходимо е изводът дали те са накърнени да се опира и върху анализ на конкретните факти относно действителните отношения между страните с оглед техните интереси и специфичната цел, която ги е мотивирала за сключване на сделката. Само наличието на нееквивалентност, според преценката на съда, на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предпоставя определянето на равностойността на престациите да се извърши от страните с оглед техния интерес. В тази връзка продажбата по занижена цена може например да бъде основание за унищожаване на договора поради крайна нужда, но не и основание за изначална нищожност само въз основа на формална преценка за стойностите на престациите. Принципно извод за нищожност поради накърняване на добрите нрави може да се формира, когато насрещната престация е практически нулева, липсва престация, тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави (решение по чл. 290 ГПК № 24 от 09.02.2016г. по гр. д. № 2419/2015г., ГК, III ГО на ВКС, цитирано и в мотивите към обжалваното решение). Нееквивалентността на престациите може да се счита като нарушение на добрите нрави, но еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес, като преценката на съда, както вече се посочи, не може да се ограничи само до формалното съдържание на сделката, изразяващо се в неравностойни по размер насрещни престации. Необходимо е, при тази преценка, да се съобрази дали крайният резултат на договора и неговата цел са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност към момента на сключването му, изхождайки от действителната воля на страните и всички съществуващи към този момент фактически обстоятелства, вкл. дали основанието за сключване на договора е свързано с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните. Въз основа на гореизложените принципни съображения, в разглеждания случай няма основание да се приеме, че атакуваните сделки са сключени в хипотеза на накърняване на добрите нрави – при липса на насрещна престация, като принципно неизпълнението на задължението за плащане/доплащане на цена на имот, предмет на прехвърляне, не е основание за нищожност на сделката /а в случая е установено посредством заключението на ССЕ и извършено плащане от страна на С. Т./. По всички развити доводи предявените искове са неоснователни, като тези с предмет парични притезания принципно предпоставят уважаване на иск за нищожност на договора за замяна и признаване за установено, че на ищцата принадлежи правото на собственост върху процесния апартамент на твърдяното деривативно правно основание /което предпоставя и преценка за валидност на завещателното разпореждане в полза на пълномощника й, съответно породило ли е то правопораждащо и правопромянящо действие по отношение на наследяването с оглед характеристиката му на безвъзмезден акт/. Следователно и поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението, предмет на инстанционен контрол, подлежи на потвърждаване като правилно /чл. 272 ГПК/. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, в полза на ответницата Б. Л. съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. – за защитата, осъществена във въззивното производство, а в полза на ответника Д. Т. на това основание адвокатско възнаграждение от 400 лв., до какъвто размер САС намалява уговорените и платени възнаграждения за защита във въззивното производство поради липса на фактическа и правна сложност на делото на етапа на въззивното производство, чието разглеждане е приключило без събиране на нови доказателства в едно съдебно заседание. Водим от горното, Софийски апелативен съд