Решение № 2962 от 24.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1698/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 23-2300616 от 04.12.2023 година директора на ДИТ- Софийка област, е наложил на "•" ЕАД, с ЕИК •••••• имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на осн. чл.413, ал.2 от КТ за извършено нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място(Наредбата). Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения- нарушаване на сроковете по чл.34 ЗАНН, като и такива свързани с ненадлежно описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават, както и липса на посочване на датата и съответно на периода на извършване на нарушението. Сочи се и липса на мотиви за определянето на размера имуществената санкция. Твърди се, че наказващият орган не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за производството, както и недоказаност на нарушението. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от юрисконсулт З., който поддържа искането за отмяна на издаденото наказателно постановление, като акцентира върху показанията на свидетеля Г., съгласно които два броя предпазни средства винаги са били налични в служебния автомобил, който са използвали заедно със свидетеля Д., респективно същите са били на разположение на последния заедно с останалото оборудване, като изтъква, че противоречията в показанията им са свързани с претенциите на последния към дружеството- жалбоподател. В допълнение са представени и писмени бележки, в който се сочи, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.5, ал.1 Наредбата, като обстоятелството, че предоставянето на лично предпазно средство- каска, не е удостоверено с нарочен списък или протокол, не означава, че същото не е изпълнено, респективно липсва императивно уредено задължение за изготвянето им, като това обстоятелство подлежи на доказване с всички предвидени доказателствени средства, а в настоящия случай се установява от показанията на свидетеля Г.. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Иванов, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, доколкото намира, че нарушението е установено както от липсата на приемо- предавателен протокол, от който да е видно, че на свидетеля Д. е била предоставена защитна каска, така и от показанията на последния, че такава не му е била осигурена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят "•" ЕАД, с ЕИК ••••••, е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в град София, работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ. Предметът на дейност на дружеството включвал изграждане, използване и поддържане на мобилни клетъчни мрежи с национално покритие и комуникационни системи в България и в чужбина. На 16.11.2022г. бил сключен Трудов договор № 608/16.11.2022г., между "•" ЕАД като работодател и свидетеля К. С. Д. като работник, с който последният бил назначен на длъжност „техник" в "•" ЕАД, дирекция „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги", зона „София - Изток", зона София, като според отбелязването в трудовия договор свидетелят Д. е постъпил на работа на 21.11.2022г. Съгласно връчената на работника длъжностна характеристика за длъжността „техник“, задълженията на Д. включвали изграждане и поддръжка на кабелно-разпределителната мрежа до крайното устройство в дома на клиента. На 28.07.2023г., свидетелят К. Д. и колегата му- свидетелят И. Г., също служител на дружеството- жалбоподател били изпратени за извършване на монтаж на клиент, на адрес с.Горни Богров, ул. „Стефан Караджа“ 3. При започване на действия по монтаж на оптичен кабел за Интернет и телевизия, около 10: 20 часа на същата дата, свидетелят Д. направил опит да се качи на покрива на едноетажната жилищна сграда посредством метална стълба, държейки се с едната ръка за стълбата, докоснал с другата ръка неизолирана част от захранващия къщата електрически кабел, като по този начин попаднал под напрежение и паднал на земята от около 3 метра височина. За инцидента било съобщено на спешен телефон 112, като на място били изпратени линейка и полицейски патрулен автомобил. Във връзка с настъпилата трудова злополука, служители от “Инспекция по труда”- Софийка област, включително свидетелят И. Г.- Главен инспектор извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на "•" ЕАД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като от дружеството-жалбоподател били изискани документи, от които да е видно за кои длъжности е предвидено да се предоставят лични предпазни средства /ЛПС/, доказателства за това, че такива са били осигурени на свидетеля К. Д., както и списък на пълното оборудване на автомобилите с ЛПС. От представените в хода на проверката документи е видно, че съгласно Списък на длъжностите и работните места в • ЕАД, на които се дават специално работно облекло и ЛПС, за длъжността „техник“ се предвижда осигуряване на лични предпазни средства, включително и каска. От представените списъци на лицата, които трябва да получат лятно работно облекло, съответно летни работни обувки за периода 2023г. - 2024г. е видно, че такива са били осигурени на свидетеля К. Д.. От "•" ЕАД обаче не представили документи, които да съдържат данни, че на свидетеля Д. е била осигурена предпазна каска. Вместо това представили Списък на допълнителни предпазни средства, задължителни за колите на всички техници, извършващи дейности по основната въздушна кабелна мрежа, в който било посочено, че автомобилите са оборудвани с по 2 броя каски. Във връзка с извършената проверка и установените при същата обстоятелства, на 02.10.2023 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2300616 от страна на свидетеля И. Г., с който срещу "•" ЕАД било повдИ.о административнонаказателно обвинение за това, че на 28.07.2023г., в качеството на работодател, не е осигурило на К. С. Д. на длъжност „техник" в дирекция „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги", зона „София - Изток", лично предпазно средство- каска, определено в Списък на длъжностите и работните места в • ЕАД на които се дават специално работно облекло и лични предпазни средства, определени по видове, риск и срокове на износване, съгласно Наредба № 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.1 от посочената Наредба. Актът бил съставен в присъствието на и връчен на упълномощен представител на дружеството. На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-2300616 от 04.12.2023 година от директора на ДИТ- Софийска област, с което на "•" ЕАД, с ЕИК •••••• е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на осн. чл.413, ал.2 от КТ за извършено нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място(Наредбата). Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И. Г., К. Д. и И. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 23-2300616/02.10.2023 година, Наказателно постановление (НП) № 23-2300616 от 04.12.2023 година, заповеди за компетентност на актосъставителя и на административно-наказващия орган, Призовка по чл.45, ал.1 АПК, Протокол за извършена проверка изх. № ПР2336919/02.10.2023г., Трудов договор № 608/16.11.2022г., Допълнително споразумение № 1884/09.05.2023г., Длъжностна характеристика, Протокол № 30492 от 07.03.2023г., 2 броя удостоверения за придобита квалификация, Списък на длъжностите и работните места в • ЕАД, на които се дават специално работно облекло и ЛПС, Списък на лицата, които трябва да получат работно облекло за периода 2023-2024г., Списък на лицата, които трябва да получат летни работни обувки за периода 2023-2024г., Списък на стандартното оборудване на автомобилите на техници извършващи дейности по инсталиране и поддръжка на клиенти на фиксирани услуги, Протокол от разследване на злополука, Писмени обяснения, и останалите писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля И. Г., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са пълни и информативни, като в конкретика установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка по документи, установените в рамките на същата обстоятелства. На следващо място показанията на свидетеля К. Д. също следва да бъдат кредитирани, доколкото съответстват на останалите доказателствени източници по делото. В тях се съдържа информация относно заеманата от същия длъжност в дружеството-жалбоподател, както и категорично заявление, че от страна на работодателя не му е била предоставена защитна каска, а единствено и само работно облекло. Най-сетне съдът се довери и на показанията на свидетеля И. Г., работил в екип със свидетеля Д. и дава сведения относно възникналата трудова злополука, както и че в служебния автомобил е имало предпазни средства- каски, които са били зачислени на свидетеля Г., като сочи, че винаги, когато е получавал лични предпазни средства- каски и колани, срещу в съответен документ. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, като преимуществената част от тях са официални документи в чиято автентичост и достоверност не са налице основания за съмнение, като същите допринасят както за проверка на събраните гласни доказателства, така и служат като самостоятелен източник на информация за редица обстоятелства по делото. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява неоснователна. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдИ.о административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23-2300616/02.10.2023 година, който е съставен от компетентен орган- главен инспектор в ДИТ- Софийска област, съгласно Заповед № ЧР- 878/24.06.2022г., в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл.399, ал.1 КТ се числи и ИА ГИТ съответно нейните подразделения и служители. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.416, ал.5 вр. чл.399 КТ и чл.21, ал.4, изр.2-ро от Устройствения правилник на ИА ГИТ (приет с ПМС № 313/5.10.2022г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022г.), Заповед № ЧР-43/30.01.2023г. за компетентност на наказващия орган и т.5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ за предоставяне на правомощия по административно наказване на директорите на местните дирекции Инспекция по труда. В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяна на издаденото наказателно постановление, на това основание. Спазени са сроковете за издаване, правилата за връчване, изискванията към формата и съдържанието, и на двата основни процесуални документа, заложени, съответно в чл. 42 и на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. На първо място и в АУАН, и в НП, се съдържа конкретно и пълно изложение на фактическите обстоятелства на отговорността, а именно, че на 28.07.2023г. "•••••••" ЕАД е допуснало на работа свидетеля К. С. Д. на длъжност "техник", без да му е осигурило лично предпазно средство- каска. Предвид на това съдът намира, че актът и наказателното постановление съдържат пълно и ясно описание на обстоятелствата относно нарушението, които в достатъчна степен гарантират правото на защита на дружеството- нарушител, като оплакванията в жалбата за ненадлежно описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават, се явяват неоснователни. Също така неоснователно е и възражението за липса на посочване на датата на извършване на нарушението, доколкото както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 28.07.2023г. Посоченото е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г., която съдържат ясно и конкретно формулирано задължение, адресирано към работодателя при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, да осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. Налице е конекситет между фактическите и правни рамки на административното обвинение с оглед, на което са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Във фактическите си рамки процесното НП съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на настоящото производство. В хода на производството срещу "•••••••" ЕАД е било повдИ.о административно обвинение за това, че в качеството си на работодател, не е осигурило на К. С. Д. на длъжност „техник" в дирекция „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги", зона „София - Изток", лично предпазно средство- каска. Посоченото ЛПС е определено за длъжността техник в изготвения от дружеството- жалбоподател „Списък на длъжностите и работните места в • ЕАД, на които се дават специално работно облекло и лични предпазни средства, определени по видове, риск и срокове на износване", съставен на основание и съобразно изискванията на чл.17, ал.1 и ал.3 от Наредба № 3 от 19 април 2001 г. В конкретния случай, при извършената проверка безспорно е установено, че свидетелят К. Д. в деня на инцидента (28.07.2023 г.) е полагал труд без да ползва подходящи лични предпазни средства- каска, като вид предпазна мярка при извършване на работа като техник. На основание чл.5, ал.1 и т.1.1 от Приложение №2 към чл.17 от Наредба № 3/19.04.2001 г., работодателят е следвало да предостави на К. Д. изброените ЛПС за защита на главата, сред които и каска. Твърдението на свидетеля И. Г., че личните предпазни средства са се намирали в задната част на автомобила на разположение на работниците, не е достатъчно, за да обоснове извод за спазване на нормата на чл.5, ал.1 от Наредбата от страна на работодателя. Съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 Наредбата, личните предпазни средства са за индивидуално ползване, което предполага и личното им зачисляване на всеки служител, комуто се полагат. По делото не се представиха доказателства в конкретния случай, работодателят да е осигурил на К. Д. лично предпазно средство- каска, макар това да е било предвидено за всички работници на длъжност „техник“. Последното се потвърждава от свидетелските показания на самия Д., който категорично заявява, че на него не са му предоставяни нито каска, нито колан, а това следва и от показанията на свидетеля И. Г., че наличните в автомобила предпазни средства са били предоставени и зачислени на него, като е получил същите срещу подпис. Не са налице други доказателства, които да оборват посочените твърдения, респ. да удостоверят предоставянето на ЛПС на свидетеля Д.. Действително, не е налице императивно разписано задължение за работодателя предоставянето на ЛПС да става с приемо- предавателен протокол или списък. Това обаче не означава, че изпълнението на това задължение не следва да бъде доказано при необходимост, касае се за позитивно задължение, чието установяване е в тежест на адресата т.е. работодателя. Липсата на формално изискване за доказването му единствено означава, че това може да стане посредством всички допустими от закона доказателства, каквито обач не се събраха в хода на производство. Начинът на предоставяне на ЛПС в "•" ЕАД се установява от представените по делото Списък на лицата, които трябва да получат лятно работно облекло за периода 2023-2024 г. и Списък на лицата, които трябва да получат летни работни обувки за периода 2023-2024 г., от които е видно от, че всеки техник е удостоверил получаването на съответното облекло и обувки, като вид ЛПС, с дата и подпис срещу името си, което впрочем се сочи и от свидетеля И. Г. конкретно за предоставените му предпазни каски. Липсата на такъв списък за предоставяне на каски, като вид ЛПС, е в подкрепа на извода, че през визирания период такива не са предоставяни на новоназначените служители. Както вече бе посочено, разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата, вменява в задължение на работодателя да осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. Самото обозначаване на предпазните средства като "лични" означава, че същите се полагат и се зачисляват на самия работник, а не на използваните от работниците превозни средства, поради което и приложеният по делото Списък на стандартното оборудване за автомобилите на техниците извършващи дейности по инсталиране и поддръжка на клиенти на фиксирани услуги, в който, като допълнителни предпазни средства, фигурират два броя каски, не може да обоснове извод за спазване на задължението по чл.5, ал.1 от Наредбата от страна на "•" ЕАД. На следващо място съдът намира, че правилно е определен и субектът на отговорността, като в настоящия случай "•" ЕАД е имало качеството работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ спрямо свидетеля К. Д., видно от представения трудов договор. Административнонаказващия орган правилно е подвел фактите под посочените в НП правни норми като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на "•" ЕАД, и е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл.413, ал.2 от КТ, в който се предвижда санкция за работодател, който не изпълни задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквито несъмнено са задълженията по чл.5, ал.1 от Наредбата за осигуряване на лични предпазни средства, като съгласно санкционната част на цитираната разпоредба за пропуска се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. С оглед на това законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на "•" ЕАД. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна се явява безпредметно. Наложената имуществена санкция от 1800 лева е в размер близък до минималния, като съдът счита, че не са налице основания за намаляването й до законоустановения минимум, доколкото не просто не са били осигурени необходимите условия за безопасност на работата, но е настъпила и трудова злополука, довела до непосредствена опасност за живота и здравето на работника, повишена от липсата на осигурено предпазно средство- каска, което води до извод за завишава степен на обществената опасност на извършеното. С оглед на това санкцията се явява съответна на констатираното нарушение. По делото не са налице данни дружеството-жалбоподател да е отстранило нарушението, при това веднага след неговото установяване за да се приеме наличието на предпоставките за приложение на чл.415в от КТ и квалифициране на нарушението като „маловажно“. Ето защо съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалния закон и правилно приложение на материалния, и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за налагане на имуществената санкция, респективно не се установи основателност на искането за отмяна, с което се обжалва наказателното постановление, следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна е била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Същото съобразно искането следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ