Решение № 703 от 25.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176 и сл. от АПК. Образувано е по молба от С. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д., в която се иска постановяване на допълнително решение, с което да се допълни в частта на мотивите Решение №1210/30.11.2023г. по адм.дело №1679/2023г. по описа на Административен съд-Бургас. В молбата се посочва, че искането е мотивирано от обстоятелството, че в постановеното решение не е взето под внимание Указание на НАП, издадено в изпълнение на чл.4, ал.6 от ЗМДТ и изрично определящо данъчната основа при настоящия случай с изх.№ 08-Б-4 от 27.05.2014г. Съдът, в настоящия му състав, като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира искането за процесуално допустимо, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С Решение №1210/30.11.2023г. по адм.дело №1679/2023г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлена жалбата на С. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., издаден от Е. М. на длъжност главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към О. С., с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева, който АУЗД е потвърден с Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. С. и е осъден да заплати на Община Созопол сумата от 600.00 лева, представляваща разноски по делото. Решението към настоящия момент не е влязло в сила, подадена е касационна жалба. Молбата допустима за разглеждане, тъй като е подадена от процесуално легитимиран субект и в срока за обжалване на решението. Решението е връчено на 14.12.2023г., а молбата е подадена на 08.12.2023г. Указано е, да се уточни молбата, с оглед изпълнение на съответната процедура. В изпълнение на указанието е поискано съдът да постанови допълнително решение, отчитайки Указанията на НАП, като допълни в частта на мотивите. Сочи че вероятно този технически пропуск е довел до неблагоприятно за жалбоподателя решение. По същество е неоснователна. Необходимо условие за уважаване на искането за допълване на решението по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК е съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от АПК жалбата срещу административен акт се подава в писмена форма и трябва да съдържа означение на обжалвания административен акт, в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането (петитум на жалбата). В конкретния случай сезиращата съда жалба е насочена единствено срещу Решение, с което се потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация В жалбата ясно и недвусмислено е посочен обжалваният акт, предметът и издателят му. Въз основа на волята на жалбоподателя, съдът е приел спорния предмет и е дал указания относно доказателствената тежест. При липса на възражения и липса на своевременно оспорване на други актове, съдът с решението се е произнесъл по докладвания предмет на делото: искане за отмяна на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 9331-1/13.07.2023 г., издаден от Е. М. на длъжност главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Созопол, с който на жалбоподателя, в качеството на ползвател на имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Созопол, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2022 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 163.33 лева и лихва за забава в размер на 13.71 лева и такса за битови отпадъци в размер на 466.67 лева и лихва за забава в размер на 39.17 лева; за 2023 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 280.00 лева и лихва за забава в размер на 0.66 лева и такса за битови отпадъци в размер на 800.00 лева, от които дължима към дата на издаване на АУЗД в размер на 400.00 лева и лихва за забава върху дължимата главница в размер на 1.90 лева, който АУЗД е потвърден с Решение № 002/28.08.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол. Налице е мотивирано решение по целия спорен предмет. Настоящият състав не споделя, че искането за допълване в частта по отношение на мотивите, представлява непроизнасяне по отношение на цялото искане в сезиращата жалба. Непълнотата на мотивите, според жалбоподателя, представлява основание за обжалване на решението. Още повече не съществува правна възможност първоинстанционният съд, след като обсъди посоченото доказателство, да постанови друго съдебно решение, тъй като съдът не може сам да отменя, изменя, потвърждава постановени от него актове по съществото на спора. По изложените съображения искането за допълване на съдебното решение следва да се отхвърли като неоснователно. По аргумент от нормата на чл. 176, настоящото решение подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението. Мотивиран от горното, на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, съдът