РЕШЕНИЕ

№ 810

гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску Членове: Даниела Христова, Цветомира П., Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500504 по описа за 2024 година С РЕШЕНИЕ № 6407 от 13.12.2023г., постановено по гр.д.4548 от 2022 на СГС, 1-16 св. е отхвърлен предявения от П. А. Н. ЕГН •••••••••• иск с пр.осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ предявен срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на сумата от 40 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 16.03.21г., на пешеходна пътека, на ул.Г.Софийски, срещу входа на ВМА, от неидентифицирано моторно превозно средство, както и за законната лихва считано от 04.05.22г., до окончателното плащане и е осъдена за разноски.

В законовия срок е предявена въззивна жалба вх.№ 5749 от 17.01.2024г. от П. Н. срещу така постановеното отхвърлително решение на СГС, като се твърди, че е неправилно и необосновано и постановено при процесуални нарушения. Твърди се, че e претърпяла ПТП на 16.03.21г., с което са й причинени увреждания. Причинителя на ПТП е неизвестен и не е съставян протокол за ПТП, поради което по делото са били ангажирани други доказателства - автотехническа и съдебно медицинска експертиза. В конкретния случай липсват и свидетели на събитието. От приетите по делото експертизи са били установени механизма на ПТП и причинените увреждания, които са в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП. ГФ е легитимиран да отговаря, когото ПТП е причинено от неизвестен извършител. Предвид на това намира, че по делото е установен механизма на ПТП и уврежданията, независимо от липсата на протокол за ПТП, поради което исковата претенция неправилно е била отхвърлена. Моли решението да се отмени и да й се присъди претендираното обезщетение, в едно със законната лихва от 04.05.22г. – датата на исковата молба. Претендира направените разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от Гаранционен фонд. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Счита, че съдът правилно не е кредитирал приетата САТЕ при постановяване на съдебното решение заради характера на протокола от ПТП като документ. Твърди, че констативния протокол удостоверява единствено установеното от органите на МВР, но не и механизма на ПТП и поведението на участниците в него. В конкретния случай няма протокол за ПТП към твърдяната дата на реализиране на произшествието и то би било базирано на вероятност. Не би могъл да се формира безспорен извод за наличие на хипотезата на чл.557, ал.1 КЗ. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид материалите по първоинстанционното производство, приема следното:

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.557, ал.1, т.1 вр.чл.519, ал.1, пр.1 от КЗ и чл. 558, ал.1, изр.2 вр.чл.497 КЗ.

В исковата молба се твърди, че въззиваемата жалбоподателка е пострадала на 16.03.2021 г. в гр. София като пешеходка при пътно-транспортно произшествие. Пострадалата е пресичала пешеходната пътека на ул. „Георги Софийски“ срещу входа на Военно-медицинска академия, когато е била блъсната от неустановен лек автомобил. В резултат на ПТП е оказана спешна медицинска помощ, като в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е поставена диагноза „счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост на лявата подбедрица“. На левия крак поставят гипсова имобилизация. След извършени рентгенографии се установява фрактура на външен кондил на главата на лявата голямопищялна кост. Тя завежда претенция пред Гаранционен фонд на 04.01.2022 г., но оттам отказват изплащане на обезщетение по образувана щета № 22210002/04.01.2022 г.. П. Н. твърди, че година след осъществяването на ПТП тя все още изпитва болка в областта на левия крак, която се появява при продължително стоене права, ходене или влошаване на времето. Изпитвала е страх да излиза сама навън, дори моли непознати, за да помагат да пресича пътното платно. Изложените от нея съображения счита, че обосновават правния интерес от предявяване на иска по чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, като претендира неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане сумата, претендира и разноски по чл. 38 ЗА.

В отговора на искова молба, Гаранционен фонд в качеството на ответник оспорва исковата претенция по основание и размер. Потвърждава, че е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата по заведена щета № 22210002/04.01.2022 г. Твърди, че липсва констативен протокол от ПТП, за да са налице предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ („неидентифицирано превозно средство“).. Според него не са и налице представени доказателства за наличието на риска „Гражданска отговорност“, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Оспорва причинно-следствената връзка между вредата и увреждането, тъй като не са били представени доказателства във връзка с тези обстоятелства, следи от движението на МПС, които да потвърждават и механизма на ПТП, не са установени и свидетели-очевидци, не са били установени монтирани камери за снабдяване с видео записи и следи от друго МПС. Ответникът твърди, че исковата претенция по размер не кореспондира с установеното в практиката по ППВС № 4/1968 г., потвърдено от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение.

Първоинстанционният съд в своето решение по гр.д. № 4548/2022 г. приема, че в несъответствие с разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът представя протокол за оглед на местопроизшествието от 14.04.2021 г. (близо месец след датата на инцидента), скица във връзка с ДП ЗМ № 11100/2021 г. и фотоалбум от 14.04.2021 г., от съдържанието на които не може да се установи, че твърдяното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило. Не е представен и констативен протокол от ПТП, съставен към датата на инцидента, като в тази връзка не кредитира изслушаната по делото САТЕ, за да замести липсата на това доказателство. Съдът приема това, защото по делото не са били ангажирани други доказателства от страна на ищцата, като няма данни как е приключило ДП ЗМ № 11100/2021 г. по описа на СРП „ОДП“ към СДВР, както и пр.пр. № 14286/2021 г. по описа на СРП. Поради това намира, че не е доказано по делото да е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство, поради което и отхвърля искът с основание чл. 557, ал. 1, т. 1, б.„а“ КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. и лихва върху тази сума, като и осъжда ищцата да заплати съдебни разноски.

Към исковата молба се прилага протокол за оглед на местопроизшествието, съставен на 14.04.2021 г. от длъжностно лице към ОДМВР - гр. София, като към него е направена и скица на мястото на твърдяното местопроизшествие, към датата на огледа. Приложен е и фотоалбум на местопроизшествието към датата на местопроизшествието. В протокола изрично е посочено, че няма следи и не се изземат доказателства. Протокола и албума са съставени във връзка с ДП ЗМ 11100 от 2021г..

По делото е изслушана свидетелката М. В. внучка на пострадалата. Същата установява, че в деня на произшествието баба й и се е обадила, когато е била откарвана към УМБАЛ Пирогов. Изчакала я е в нейния дом, след болницата. Дошла е с гипс на крака, не е могла сама да се движи и да се обслужва. Това е продължило около 3-4 месеца, през който период за нея са полагали грижи прабабата на свидетелката и самата свидетелка.

По делото е изготвена и приета САТЕ. Вещото лице дава отговори на поставените му задачи като изготвя мащабна скица на местопроизшествието, съобразявайки всички по делото доказателствени материали. Предвид липсата на данни за фактически находки по автомобила, вещото лице определя неговата скорост според травматичните увреждания върху пешеходеца, чрез установени в практиката формули за изчисление. Въз основа на използваните данни и формули вещото лице прави извод, че в момента на удара с ищцата на пешеходната пътека автомобила се е движил със скорост 22 км.в час. Липсват данни за екстрено спиране от страна на водача. Скоростта на пешеходеца е 3.8 км.ч.. В резултат подробно е посочен механизма на настъпилото произшествие – неизвестния автомобил се е движил в направление по ул.Г.Софийски. В същото време перпендикулярно на автомобила по ул.Г.Софийски и в дясно на автомобила и неговия водач се е намирал пешеходеца. Вещото лице сочи, че същите са започнали едновременно равномерно със посочените скорости своето движение. Същите са се срещнали на пешеходната пътека, като неизвестния автомобил при своето движение удря с предна дясна част пешеходеца, идващ от дясната му страна спрямо посоката му на движение. Пешеходеца е ударен от автомобила на пешеходната пътека, в лявата му странична част – долен ляв крайник. Дадена е схема на удара на стр.5 от заключението. Липсват данни за екстрено задействане на спирачната система, като в момента на удара, автомобила се е движил равномерно и е продължил с движението си след удара. Тялото на пешеходеца е повалено върху пътното платно. Мястото на удара е локализирано изцяло върху платното за движение, съответно пътната маркировка М8.1 – пешеходна пътека.

Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при приетата скорост от 22 км.в част е 12.36 м.. Причините за настъпване на произшествието е пресичане на коридорите на движение на автомобила и пресичащия пешеходец в конкретния времеви момент. Няма технически причини за настъпване на ПТП. Причината е от субективен характер – водача на МПС-то не е възприел своевременно движещия се от дясно на ляво спрямо автомобила пешеходец. Към момента на навлизане на пешеходеца на платното той е бил извън т.н.опасна зона за спиране на превозното средство и удара е бил предотвратим, но той е бил в зоната за ограничена видимост за водача. След излизане на пешеходеца от зоната на ограничена видимост за водача, то последния не е имал техническа възможност да предотврати удара.

САС намира, че неправилно СГС не е кредитирал изводите на авто-тех-ническата експертиза. Вещото лице обосновано и обективно прави своите изводи въз основа на математически изчисления. Стъпвайки на вида на причинената травма експерта прави изводи за механизма на ПТП, причинните за настъпването му и невъзможността да се предотврати, предвид че страните първоначално започвайки движението си не са имали възможност да се възприемат.

По изготвената по делото СМЕ от вещото лице ортопед-травматолог се дават обосновани отговори на поставените му въпроси. След извършен медицински преглед и въз основа на медицинската документация, вещото лице приема, че ищцата е претърпяла счупване на долен край на лява бедрена кост – външен кондил, Ищцата е търпяла болки и страдания с повишен интензитет около седмица след удара и две седмици след сваляне на гипса и с умерен интензитет около месеца. Вещото лице сочи, че пострадалата ищца не е възстановена напълно от травматичното увреждане, същата се движи трудно и с помощно средство - канадка, има болки в двете коленни стави при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. Вещото лице приема, че счупването на бедрения кондил е зараснало в неправилно положение и е настъпило изкривяване на левия долен крайник, като лявата подбедреница е изместена с 12 градуса от оста на крайника. Лявото бедро е по- слабо с 1 см, лявото коляно е по-дебело с 2 см, а лявата колянна става извършва движения в по-малък обем от нормата с 10 %. Лявата глезенна става извършва движения в нормалния обем.

От представените извлечения от входящи дневници на УМБАЛ Пирогов е видно, че на датата на 16.03.21г. с диагноза фрактура на кондил. Същата е отказала болнично лечение. Това обстоятелство потвърждава момента на фрактурата и посоченото от свидетелката за преглед, гипсиране на крака и оставане на домашно лечение на ищцата на датата на твърдяното ПТП.

Видно от представените молба 24-01-2 от 04.01.22г. до ответника и отговора на Гаранционния фонд от 31.03.22г. последния е отказал изплащане на обезщетение на ищцата.

От правна страна:

С оглед трайно установената съдебна практика на ВКС по въпросите, свързани със съставяне на протокол от ПТП, следва да се вземе предвид приетото становище, че не е основание за потвърждаване на отхвърлителното първоинстанционно решение фактът, че протоколът за ПТП не е съставен по писмено заявление на пострадалия, а след посещение на местопроизшествието от полицейски служител непосредствено след инцидента, поради което същият е удостоверил пряко възприетите от него обстоятелства. В трайната практика по реда на чл. 290 ГПК се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В този смисъл съдебна практика - Решение 85 от 28.05.2009г., по т.д.768/08г. ВКС, ІІт.о., Решение от 10.03.2011г. по т.д.444 от 2010г., ВКС, І то., Решение 73 от 22.06.12г. по т.д.423 от 2011 на ВКС, І то., Решение № 98 от 25.06.12г. по т.д.750 от 2011 на ВКС, ІІт.о..

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I– 167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата от очертаните по-горе хипотези, в която е и процесния случай, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.

В настоящия случай не е изготвен протокол от ПТП, но е съставен протокол за оглед на местопроизшествието от дата, която не съвпада с датата на увреждането, във връзка с образуваното досъдебното производство. В него са отразени факти, които съответстват на релевантните такива, които биха могли да присъстват в протокола от ПТП. Местопроизшествието не е било запазено, но е съставена скица на мястото предполагаемо за извършване на ПТП.

Безспорно е установено по делото, че не е съставен констативен протокол за ПТП с извършител и пострадало лице. Сама по себе си липсата на такъв констативен протокол не означава, че ПТП не се е осъществило. Установяването на ПТП в хода на исковото производство може да стане с всички допустими доказателства по ГПК, въз основа на тяхната съвкупна преценка. Няма законово основание, което да дава възможност по дела от този характер, когато не е съставен протокол от ПТП да не се кредитират от съда доказателствените искания и събраните въз основа на тях доказателства, поискани от страната, която се домогва да докаже, че спрямо нея е реализиран състав на непозволено увреждане. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че изготвените на първа инстанция САТЕ и СМЕ обосновано потвърждават твърденията на ищцата, включително за настъпилия деликт, както и за неимуществените вреди, които търпи и до днес заради здравословните проблеми резултат от ПТП. Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че следва да се има предвид уредбата в КЗ и ЗДвП в частта със съставянето на протокол от ПТП на местопроизшествието, но в процесния случай и предвид факта, че на местопроизшествието няма близки видео камери, не са открити свидетели и отчитайки възрастта на пострадалата, тя се е домогнала да докаже посредством САТЕ и СМЕ механизма на ПТП и последиците за физическото си и здравословно състояние. И двамата експерта са категорични, че получената от ищцата травма е в причинна връзка с твърдяното ПТП. Автотехническата експертиза въз основа на травмата подробно обосновава механизма на извършеното ПТП. Предвид на това САС намира, че неправилно СГС не е кредитирал изводите на САТЕ. Събраните писмени доказателства, дадените устни такива и двете експертизи водят до категоричен извод за претърпяна увреда на ищцата, чрез счупване на крака й, в резултат на претърпяно ПТП на 16.03.24г. от неизвестен водач на автомобил. Предвид на това съдът намира, че е установен фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреда, вина на водача, която се предполага и причинна връзка между деянието и вредата. Предвид на предвиденото в чл.557, ал.1, т.1 КЗ, на ответника Гаранционния фонд на Р България е възложена тежестта да заплати обезщетение за претърпяната от ищцата вреда, доколкото извършителя, съответно автомобила, с който е извършено ПТП е неизвестен.

По отношение на размера на обезщетението съдът намира, че като се съобразят претърпените болки и страдания в период на около три месеца, като интензивните такива са били около месец, възрастта на ищцата – 70 г. към момента на ПТП, остатъчните последици от увреждането, то следва да се определи обезщетение в размер на 30 000 лв. съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Следва да се посочи, че костта е заздравяла на криво и има остатъчни последици върху настоящото състояние на левия крак, ищцата продължава трудно да ходи, като ползва помощно средство – канадка, изпитва болки и страдания при стоене в право състояние, при лошо и влажно време, и тези последици ще останат до края на живота й. Следва да се съобразят и социалните и икономически условия на живот, факта че пострадалата е пенсионер и са необходими средства за поддръжка на здравословното й състояние. Същата е претърпяла и психически стрес, като все още има страхове при пресичане на пътното платно. Предвид на това САС намира, че размера на обезщетението от 30000 лв. е достатъчно за да обезщети болките и страданията и да отговаря съответно на изискванията на социално - икономическите условия на живот съобразно здравословното състояние на ищцата. Следователно претенцията за сумата за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. се явява неоснователна.

Ответника е направил възражение за съпричиняване, което САС намира за неоснователно. Видно от САТЕ и двамата участници в ПТП при започване на движението си не са имали възможност да се видят. Ищцата е навляза във видимата част за шофьора на превозното средство, в момент в който вече удара е бил непредотвратим от него. Съгласно чл.113, ал.1, т.1 от ЗДв.П същата има задължение преди да навлезе на платното да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Явно към момента на стъпване на пътното платно не е имала възможност да види наближаващия автомобил, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение от нейна страна на задължението й да съобрази наближаването и опасността от този автомобил. Удара е настъпил, когато тя вече е предприела пресичането и е била на пешеходната пътека. Предвид на това САС намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.

Доколкото със САТЕ по делото е прието, че първоначално шофьора не е имал видимост за стъпване на ищцата на пешеходната пътека, тъй като от дясно на шофьора има платно за паркиране на автомобили, то САС приема нарушение от страна на неизвестния шофьор на правилото на чл.119, ал.2 ЗДвП. Явно същия след като е блъснал ищцата и не е спрял, не е изпълнил задължението си да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Поради това Гаранционния фонд в изпълнение на задълженията му вменени с чл.557, ал.1 от ЗК следва да бъде осъден да заплати обезщетението на ищцата, доколкото причинилото ПТП и вредите превозно средство и неговия шофьор са неидентифицирани.

Върху главницата се следва и законната лихва на осн.чл.558, ал.1 вр.чл.497 КЗ.

Същата е дължима от изтичане срока за отговор на ГФ, но в конкретния случай искането е от един последващ момент – предявената искова молба, поради което следва лихвата следва да се присъди от този момент.

С оглед на гореизложените изводи решението на СГС е неправилно и следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата от 30 000 лева. Тази сума ГФ следва да бъде осъден да заплати на ищцата като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Върху главницата се дължи и съответната законна лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата. В останалата му част, решението на СГС макар и по различни съображения, следва да се потвърди.

Относно разноските, предвид изхода по спора и частичната отмяна решението на първоинстанционния съд на пълномощника на въззивната жалбоподателка адвокат П. А. Д. следва да се присъдят разноските за адв.възнаграждение за двете съдебни инстанции договорени по чл.38 ЗАдвокатурата, видно от приложения договор за правна помощ. Съгласно Наредба 1 от 2024 г. размера на възнаграждението за всяка една от инстанциите е в размер на 1430 лева, съгласно редакцията чл.7, ал.2 от Наредба 1 от 2004 за минималните адвокатски възнаграждения към датата на предявяване на иска.

Ответника следва да заплати дължимите държавни такси за присъденото обезщетение за всяка съдебна инстанция или 4% съответно 2 % от 30 000 лв., като за първата инстанция сумата от 1200 лв. и 600 лв. за въззивната инстанция. Същия дължи и сумата от 400 лв. или по 200 лв. направени разноски за всяко вещо лице изплатени от бюджета на съда от първоинстанционния съд.

На ответната страна се следват разноски за отхвърлената част от исковата претенция.

Същият е представляват пред съда, пред двете инстанции от юрисконсулт Я., който претендира юр.възнаграждение от 540 лв., като съдът намира искането за основателно в размер на 300 лв., за всяка една от съдебните инстанции.Съобразно съотношението уважена и отхвърлена част на исковете въззивната жалбоподателка следва да заплати на ответника 25 % от следващото му се юр.възнаграждение или сумата от по 75 лева за всяка една съдебна инстанции или общо 150 лв.

Въз основа на гореизложеното, съдът