Решение № 370 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 706/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. Г., ЕГН •••••••••• и Г. С. Г., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: гр. С.В. кв. „Р.“ № •••, заявена чрез пълномощника им адв. Ж. И. от АК - Бургас срещу „Д.“ ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Л.“ № 8, представлявано от Х.А.Л., чрез особените представители адв.С. П. и адв.М. М., двамата от АК-Бургас. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на правото на строеж за построяване на подробно посочени в исковата молба множество самостоятелни обекти в жилищна сграда „А“ и в жилищна сграда „Б“ и Бистро, които следвало да бъдат изградени в собствения им поземлен имот с идентификатор 6•••6.501.543 по КККР на с. Р. поради погасяването по давност в полза на ищците на единното право на строеж, учредено с нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № •••, том 36, рег. № ••••, дело № •••• от 19.12.2•••г. на нотариус С.А. с рег. № ••• на НК и район на действие Районен съд - •••••, вписан под акт № 20, том 47, дело № ••••, вх. рег. № •••• от 22.12.2•••г. на Служба по вписванията - •••••, тъй като не е упражнено в определения от закона петгодишен срок по чл. 67 от ЗС. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Предявената искова претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор 6•••6.501.543 по КККР на с. Р., одобрени със Заповед № РД-18- 58/16.04.2•••г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, адрес на поземления имот: с. Р., ул. „А.“ № 6, на площ от 799 кв.м. по актуална скица, издадена от АГКК, а по документ за собственост - на площ от 785 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: 31, парцел: 3,4, при съседи: 6•••6.501.276, 6•••6.501.272, 6•••6.501.275, 6•••6.501.217 и 6•••6.501.515, образуван от дворно място, съставляващо парцел III-•••, в кв. 31 по плана на с. Р., целият парцел урегулиран от 370 кв.м., при граници: улица, парцел II-•••, парцел IV-••• и парцел V- ••• и дворно място, съставляващо парцел IV-•••, в кв. 31 по плана на с. Р., целият парцел урегулиран от 415 кв.м., при граници: от две страни улица, парцел III-••• и парцел V-•••, съгласно нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 14, том 8, дело № 2428/1997г. на Районен съд - •••••. Сочи се, че на 19.12.2•••г. ищците, в качеството си на собственици на процесния имот и в качеството си на учредители от една страна и от друга страна ответното дружество, като приемател, сключили договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство № •••, том 36, рег. № ••••, дело № •••• от 19.12.2•••г. на нотариус С.А. с рег. № ••• на НК и район на действие Районен съд - •••••, вписан под акт № 20, том 47, дело № ••••, вх. рег. № •••• от 22.12.2•••г. на Служба по вписванията - •••••. Акцентира се, че съгласно т. II от договора ищците учредили в полза на ответника право на строеж върху имота за изграждането, съгласно одобрен архитектурен проект от 22.11.2•••г. и издадено разрешение за строеж № •••/23.11.2•••г. от главния архитект на Община ••••• на жилищни сгради и бистро, а именно жилищна сграда „А“ със застроена площ от 148 кв.м. и разгъната застроена площ от 434 кв.м. и жилищна сграда „Б“ със застроена площ от 168 кв.м. и разгъната застроена площ от 490 кв.м. срещу задължението на ответника да изради изцяло със свои средства и за своя сметка и предаде в собственост и владение на ищците конкректно и подробно описани в пункт III, буква „А“ самостоятелни обекти от предвидените да се изградят жилищни сгради, за които обекти ищците си запазили правото на строеж и на които след извършване на строителството щели да станат изключителни собственици. Съгласно пункт III, буква „Б“ от договора след извършване на строителството ответникът получавал и ставал изключителен собственик на всички останали самостоятелни обекти в сградите. Изтъква се, че според пункт IV от договора ответникът се задължил да изгради обектите на ищците със свои средства и за своя сметка, съгласно одобрени архитектурни проекти и всички изисквания на БДС и със съответна степен на завършеност. Навежда се, че съгласно пункт V от договора ответникът се задължил да извърши всички строителни работи и да снабди обектите с Разрешение за ползване в срок до 24 месеца от даване на строителна линия и ниво и да предаде на ищците обектите в завършен вид. Окончателното въвеждане на сградата в експлоатация следвало да стане до 10.05.2010г., като след приключване на строителството ответникът се задължил да покани ищците писмено за приемане на обекта и предаването му с протокол, подписан от двете страни или техни упълномощени представители. Развиват се съображения, че ищците се снабдили с Разрешение за строеж № •••/23.11.2•••г. на Община •••••, одобрени архитектурни проекти от 2•••г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строежа от 10.05.2•••г. Заявява се, че до 10.05.2010г. и към настоящия момент ответникът не изпълнил задълженията си по договора да изгради процесните сгради в степен на завършеност груб строеж. Изтъкват се доводи, че учреденото му право на строеж се е погасило по давност с изтичане на 5 годишния давностен срок от учредяването му и ответникът не е собственик на същото на основание чл. 67 от ЗС след 19.12.2013г.. При тези съображения се предявява горепосочения петитум на исковата молба. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран по делото писмен отговор от назначените на ответника „Д.“ ООД, ЕИК ••••••, на основание чл. 29, ал. 2 от ГПК особени представители адв. М. М. от АК - Бургас и адв. С. П. от АК - Бургас, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Също е сторено подробно изложение на фактическата обстановка. Сочи се, че сградите би следвало да бъдат завършени до 10.05.2010г., като в предварителния договор от 11.03.2•••г. възложителите се задължили да учредят правото на строеж в полза на строителя не по-късно от двумесечен срок от подписването на предварителния договор, което задължение не било изпълнено от ищците. Обръща се внимание, че предвид т. V от нотариалния акт за учредяване право на строеж било налице административна забрана ежегодно за повече от 4 месеца и половина да се извършват строителни и монтажни работи в националните курорти по черноморското крайбрежие, с оглед на което срокът за реализация на строителството се удължавал автоматично. В тази връзка се изтъква, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод относно това коя е действително уговорената дата за предаването на завършеното строителство. На следващо място се цитира т. 2 от ТР № 1/04.05.2012г. на ВКС по тълк. дело № 1/2011г., ОСГТК, като се развиват съображения, че по делото не са представени доказателства ищците да са съдействали на ответника във връзка с реализиране правото на строеж. Извеждат заключението, че ищците имали вина за забавянето на строителството тъй като не са оказали необходимото съдействие, не са предоставили пълномощно и нужната проектна документация за осъществяване на строителството, поради което била налице хипотезата по чл. 95 от ЗЗД. Аргументират се, че поради недобросъвестното поведение на ищците давността по чл. 67 от ЗЗД не е текла. С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. Поставят се въпроси към поисканата от ищците съдебно-техническа експертиза. Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищците са съпрузи, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ-76 № •••• от 17.05.1981 г. на Общински Народен Съвет Стара Загора. По силата на от Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №14,том VIII, дело № 2428/1997 г. на РС •••••, двамата ищци са придобили в собственост по време на брака си Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 6•••6.501.543, по КККР на с.Р.. общ. •••••, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2•••г.на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с. Р., п.к.••••, ул.А. № 6, на площ от 799кв.м. по актуална скицаq издадена от АГКК, а по документ за собственост на площ от 785кв.м.. Съгласно обстоятелствената част на СТЕ/л.151 по дело/, имотът е предвиден за застрояване и е бил образуван от дворно място, съставляващо УПИ III-••• в кв. 31 по плана на с. Р., с площ 370 кв.м, при граници: улица, парцел И-•••, парцел 1У-••• и парцел У-••• и дворно място, съставляващо УПИ IV-••• в кв. 31 по плана на с. Р., с площ 415 кв.м, при граници: от две страни улица, парцел Ш-••• и парцел У-•••. За имота е издадено Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. от главния архитект на Община •••••, въз основа на одобрени през 2••• г. инвестиционни проекти, за изграждане на: жилищна сграда „А" със застроена площ 148 кв.м и разгъната застроена площ 434 кв.м с вкл. бистро, апартаменти и студиа и жилищна сграда „Б" със застроена площ 168 кв.м и разгъната застроена площ 490 кв.м с включени апартаменти и студиа. Преди издаването на горното разрешение за строеж за издадени за строителството Комплексен доклад за оценка на съответствието на комплексен инвестиционен проект за строеж № КД-51-ж/22.08.2•••г., предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Стара Загора“ АД от 19.09.2•••г.; предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа от 19.09.2•••г., одобрени архитектурни проекти от 2••• г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 10.05.2•••г.. С договор от 19.12.2••• г., обективиран в Нотариален акт № •••, том 36, рег. № ••••, дело № ••••/19.12.2•••г., по описа на нотариус с рег. № ••• на НК и район на действие - РС •••••, собствениците-ищци са учредили в полза на ответното „Д.“ ООД право на строеж за изграждането на предвидените сгради и обекти съгласно одобрен архитектурен проект от 22.11.2••• г. и издадено разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. от гл.архитект на Община-•••••, а именно: жилищна сграда „А" със застроена площ 148 кв.м и разгъната застроена площ 434 кв.м с вкл. бистро, апартаменти и студиа и жилищна сграда „Б" със застроена площ 168 кв.м и разгъната застроена площ 490 кв.м с включени апартаменти и студиа, срещу задължение за строителство. По- конкретно с посочения договор ответното дружество е поело задължението да изгради изцяло със свои средства и за своя сметка и предаде в собственост и владение на ищците конкретно и подробно описаните общо осем самостоятелни обекта в т. III. буква „А" самостоятелни обекти от предвидените да се изградят жилищни сгради, а описаните в т. III, б. „Б“ от същия договор общо петнадесет подробно описани в приложения по делото нотариален акт самостоятелни обекта след извършване на строителството ще останат в собственост на ответното дружество – строител. Видно от отразеното в нотариалния акт с раздел IV от същия договор страните са постигнали съгласие ответното дружество да изгради описаните в раздел III от договора обекти, предназначени за ищците-прехвърлители, със свои средства и за своя сметка, съгласно одобрени архитектурни проекти и всички изисквания на БДС със следната степен на завършеност: Апартаменти: - баня - теракота, фаянс, санитарен фаянс: мивка, тоалетна чиния, батерии и тоалетно казанче, бойлер; стаи - ламиниран паркет; стени и тавани - гипсова шпакловка и латекс: врати - интериорни; тераси - мазилка, боядисани, на пода - гранитогрес; ВиК инсталации - изпълнена изцяло; Ел.инсталация - изпълнена изцяло с арматурно табло, с монтирани ел.ключове, контакти и изводи за ТV антена; Дограма - РVС, остъклена, врати - масивни, ап.врата - блиндирана със секретна брава: мазета - врата фазерна; стени - измазани, боядисани под - замазка, ел.инсталация - прокарана на кутии и лампени излази, монтирани ключове и контакти; Общи части - цялостно изграждане на сградата и вертикална планировка и ограда на имота; стълбища и общи части - гранитогрес; стени и тавани - гипсова шпакловка и латекс; външна дограма -РVС със стъклопакет. Също така се установява от раздел V от договора, обективиран в нотариалния акт, че ответното дружество се е задължило да извърши всички строителни работи и да снабди обектите с Разрешение за ползване в срок до двадесет и четири месеца от даване на строителна линия и ниво и да предаде на прехвърлителите обектите във вид и степен на завършеност подробно описани в договора. В същия раздел от договора изрично е посочено, че окончателното въвеждане на сградата в експлоатация следва да стане до 13.05.2010 г., като след приключване на строителството ответникът се задължава да покани писмено ищците за приемане на обекта и предаването му с протокол подписан от двете страни или упълномощени представители. В договора е посочено, че така определения окончателен срок за предаване на сградите се удължава автоматично при наличие на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, законодателни забрани, продължителни ниски температури, като удължаването е за срока на тези форсмажорни обстоятелства, а страната, която се позовава на тях следва писмено да уведоми другата страна най късно три дни след настъпването им, а удостоверяването им се установява с удостоверение от БТПП или протокол. След сключването на горния договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство между страните е издадена Заповед № 52/21.04.2009 г. на главния архитект на Община •••••, видно от която по заявление на ответното „Д.“ ООД в издаденото за процесния строеж Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. на община ••••• е вписан, като възложител, собственик „Д.“ ООД /л.148 по дело/. От заключението по назначената по делото СТЕ се установява, че съгласно одобрения технически инвестиционен проект по част „Архитектура" са предвидени две жилищни сгради, разположени съответно в УПИ III- ••• и УПИ 1V-•••, свързани на партерното ниво с едноетажен обем на бистро. Между основните коти на двете сгради е предвидена денивелация от 0,60м. Сградите са проектирани с монолитна стоманобетонна носеща конструкция и максимална височина до главния корниз 10,00м.. При извършения оглед на място експерта е установила, че изпълненото строителство по общото си местоположение и обемно-пространствено решение може да бъде идентифицирано като част от строежа, разрешен с Разрешение за строеж № •••/23.11.2•••г., тъй като при оглед са видими две основни конструктивни тела и свързващ ги обем на партерното ниво, съответстващи на предвидените по проект жилищни сгради „А" и „Б" и бистро. Вещото лице е установило при огледа, че на място са изпълнени: части от монолитната стоманобетонна носеща конструкция - колони, греди и плочи на кота +2,80/+2,20; стоманобетонни стълбищни рамена и площадки; част от предвидените тухлени ограждащи и преградни зидове; части от конструкцията на партерното и следващото ниво. Над последната изпълнена стоманобетонна плоча е оставена вертикална армировка за продължаване на колоните и други вертикални конструктивни елементи. Така строителството е било преустановено преди изпълнението на всички предвидени проектни нива и преди достигане на проектната височина. При огледа на место и след преглед на одобрените архитектурни проекти, експертизата е установила, че не са изпълнени: всички предвидени етажни нива на жилищни сгради „А" и „Б"; цялата носеща конструкция; покривът и предвидените покривни пластове; цялостното външно и вътрешно зидано ограждане; фасадите и топлоизолацията; външната дограма; сградните инсталации; вътрешните и външните довършителни работи; предвиденото благоустрояване и озеленяване. В заключение е посочено, че строежът, разрешен с Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. за „Жилищни сгради с бистро", не е изпълнен изцяло съобразно предвидения в разрешението и одобрените инвестиционни проекти обем. На място е изпълнена само част от строежа. По общото си местоположение и композиционно решение изпълненото съответства на началния етап от реализацията на предвидените жилищни сгради „А" и ,,Би и свързващото ги бистро, но строежът е преустановен преди изграждането на всички проектни нива и преди цялостното му завършване. Видно от заключението изпълнената на място част не съставлява „груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, тъй като строителството е достигнало до незавършен етап на изпълнение на носещата конструкция, без да са изградени всички проектни етажи, цялостните ограждащи стени и проектният покрив на сградите. Изпълнена е само част от носещата стоманобетонна конструкция - конструкцията на първото надземно ниво и плочата над него. Над последната изпълнена плоча е оставена вертикална армировка за продължаване на конструкцията, поради което тази плоча представлява междинна етажна плоча, а не проектен покрив. Поради това разрешеният строеж „Жилищни сгради с бистро" не е достигнал степен на завършеност „груб строеж". При проверката на наличната в Община ••••• строителна документация по преписката относно процесния строеж вещото лице е констатирало, че с Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 10.05.2•••г. е удостоверено започването на строителството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗУТ. Следователно строителството е започнало преди изтичането на тригодишния срок и разрешението не е загубило правно действие поради незапочване на строежа. Съдът кредитира изцяло приетото заключение по извършената СТЕ като пълно, обстоятелствено, изчерпателно, безпристрастно и компетентно изготвено. Други относими към предмета на делото доказателства по делото не са събрани. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: В тежест на ищците по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 67 ЗС е да докажат по делото пълно и главно, че са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор 6•••6.501.543 по КККР на с. Р., както и че е било учредено в полза на ответното дружество право на строеж за построяване на посочените по-горе отделни сгради и самостоятелни обекти. В тежест на ответното дружество е да докаже, че от момента, в който договорът за учредяване на право на строеж е породил действие, респ. от момента на фактическата възможност за изграждане на процесните самостоятелни обекти, до изтичането на срок от 5 години учреденото в негова полза право на строеж върху посочените обекти е реализирано на етап "груб строеж". Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. В чл. 67 ЗС се определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и се постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. Учредяването на правото на строеж може да е прехвърляне на бъдеща вещ, по силата на което приобретателят ще стане собственик на вещта, когато тя бъде изградена в груб вид. Погасяването на правото на строеж по давност е мислимо като правна последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта. Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63, ал. 1 се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. От определянето на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл. 120 ЗЗД, като собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД, като срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания. Настоящият състав намира, че с оглед на дадените разрешения с тълкувателно решение № 1/2011 постановено по тълк. д. № 1/2011 г., на ОСГК, че собствеността върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на понятието "груб строеж" /карабина/ също се съдържа в ЗУТ, като според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. С оглед на изложеното правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица. По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №14,том VIII, дело № 2428/1997 г. на РС •••••, двамата ищци са придобили в собственост по време на брака си ПИ с идентификатор 6•••6.501.543 по КККР на с.Р.. общ. •••••, обл. Бургас, с административен адрес на поземления имот: с. Р., п.к.••••, ул.А. № 6, на площ от 799кв.м. по актуална скицаq издадена от АГКК, а по документ за собственост на площ от 785кв.м.. Не се явява спорно обстоятелството по делото, че с нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство № •••, том 36, рег. № ••••, дело № •••• от 19.12.2•••г. на нотариус С.А. с рег. № ••• на НК и район на действие Районен съд – ••••• дматата ищци са учредили на ответнто дружество право на строеж в горния поземлен имот на две сгради, както следва: жилищна сграда „А" със застроена площ 148 кв.м и разгъната застроена площ 434 кв.м с вкл. бистро, апартаменти и студиа и жилищна сграда „Б" със застроена площ 168 кв.м и разгъната застроена площ 490 кв.м с включени апартаменти и студиа, срещу задължение за строителство. Съгласно разрешенията дадени по т. 2 от тълкувателно решение № 1/2011 постановено по тълк. д. № 1/2011 г., на ОСГК, когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за упражняването му. Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на договора. Ако собствениците на земята нямат /поради състоянието на имота/ и не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря, още повече, че съгласно договора всички действия по строежа е следвало да се извършват от ответното дружество. В случая ищците се снабдили с Разрешение за строеж № •••/23.11.2•••г. на Община •••••, одобрени архитектурни проекти от 2•••г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строежа от 10.05.2•••г.. След сключване на договора за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство със Заповед № 52/21.04.2009 г. на главния архитект на Община •••••, по заявление на ответното „Д.“ ООД в издаденото за процесния строеж Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. на община ••••• е вписан, като възложител, собственик ответното „Д.“ ООД. Съгласно констатациите в приетото заключение по СТЕ върху представения екземпляр на Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г., включително на обратната му страна, не е отбелязана датата на влизането му в сила. Върху самото разрешение също няма отбелязване за презаверяване. Към датата на издаване на Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ е предвиждала разрешението да загуби правно действие, когато в продължение на пет години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. При прилагане на тази редакция петгодишният срок би изтекъл на 23.11.2010г.. Непосредствено преди тази дата, с изменение на ЗУТ, обнародвано в ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., началният момент на петгодишния срок е променен от датата на издаване на разрешението на датата на влизането му в сила. Поради това по наличната документация експертизата не е установила Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. да е било презаверявано. При извършената справка в архива на Община ••••• не са били представени съобщения или други документи, от които тази дата да бъде установена. Поради това точният календарен ден, на който разрешението е загубило правно действие, не може да бъде определен по наличната документация. От издадения Протокол за откриване на строителната площадка от 10.05.2••• г. обаче се установява, че най-късно към тази дата разрешението е било влязло в сила и строителството е било започнато. Тъй като в последвалия петгодишен срок строежът не е достигнал степен „груб строеж", Разрешение за строеж № •••/23.11.2••• г. е загубило правно действие не по-късно от 10.05.2013г.. В допълнение следва да се посочи, че съгласно приложимата редакция на чл. 153 ЗУТ строежът е могъл да бъде продължен след своевременно презаверяване на разрешението. Когато разрешението не бъде презаверено в предвидения срок, одобреният инвестиционен проект също губи правно действие. Тъй като не се установяват данни за презаверяване на разрешението за строеж, то одобрените на 22.11.2••• г. инвестиционни проекти също са загубили правно действие. Поради липсата на установена дата на влизане в сила на разрешението за строеж, точната дата не може да бъде определена, но проектите са загубили правно действие не по-късно от една година след загубване на действието на разрешението, съответно не по-късно от 10.05.2014г.. За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява до изтичане на петгодишния срок за реализиране правото на строеж от изпълнителя, да са били налице форсмажорни обстоятелства, които да са били своевременно съобщени от строителя на възложителите в посочения в договора срок. Не са налице и докозателства ищците възложители да са създавали пречки на ответното дружество, с което да са станали причина за забава на стоителството-напротив събрани са доказателства за съдействие от тяхна страна, въпреки, че такива задължения не са предвидени за тях в процесния договор. Тежестта за доказване на такива обстоятелства е на носителя на правото на строеж и такива доказателтва не се събраха по делото. По делото не се установява до 10.05.2013г. да е имало причини, поради които срокът да не е текъл, включително за спиране и прекъсване на давността. Съгласно горецитираното тълкувателно решение правото на строеж се счита упражнено тогава, когато е завършена цялата сграда в груб строеж. Изключение от това правило е допустимо в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, когато става дума за самостоятелни етапи /части/ на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата – при условие, че се завършва архитектурнопространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. В случая от заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че строителството е започнало и е спряло в съвсем начален етап/видно и от снимковия материал, инкорпориран в обстоятелствената част на експертизата/, като е изпълнена само част от носещата стоманобетонна конструкция - конструкцията на първото надземно ниво и плочата над него, като над плочата е оставена вертикална армировка за продължаване на конструкцията, поради което тази плоча представлява междинна етажна плоча, а не проектен покрив. Тази изпълнена част не съставлява „груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, тъй като строителството е достигнало до незавършен етап на изпълнение на носещата конструкция, без да са изградени всички проектни етажи, цялостните ограждащи стени и проектният покрив на сградите. При така установеното се налага извод, че срокът за упражняване на правото на строеж от страна на суперфициаря е изтекъл на 10.05.2013г., като към датата на подаване на исковата молба, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество не е титуляр на право на строеж от страна на собствениците на земята – 29.05.2025г. е изтекъл. В допълнение с оглед наличните данни за прехвърлителни сделки на отделни обекти „на зелено“ следва да се посочи, че съгласно тълкувателно решение № 1/2011 постановено по тълк. д. № 1/2011 г., на ОСГК последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в сградата. Доколкото последващо прехвърляне не обвързва собствениците на земята, и правото на строеж не е реализирано в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията, като и давността не е спирана и прекъсвана, то правото се погасява за всички обекти, както и по отношение на последващите приобретатели. Доколкото собствеността върху обектите възниква към момента на изграждането на грубия строеж на сградата, тъй като собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, а сградата, представляваща полуподземни гаражи не е била построена, като дори не е било започнато строителство, преди погасяването на правото на строеж. По отношение разноските по делото: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в производството. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, с изрично искане за разделно присъждане на двамата ищци и представените доказателства за действително сторени разноски се претендира от ищцата Д. Г. сумата от 1604,67евро заплатено възнаграждение за особен представител на ответното дружество, 5,11евро за 2бр.съдебни удостоверения по делото, 164,26евро за заплатена държавна такса по делото и 350евро за СТЕ, а за ищеца Г. Г. се претендира 1500евро за заплатено адв.възнаграждение за ищците по делото за един адвокат, в които размеси сумите за разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Мотивиран от горното, съдът,