Решение № 4590 от 2.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 23669/26.12.2025г. по гр.д. № 26076 по описа за 2025г. на Софийски районен съд, 173-ти състав е признато за установено на основание на чл. 439 от ГПК, че Е. Р. К., ЕГН •••••••••• не дължи на „ ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 главница от 514,72лв; мораторна лихва от 410,67лв., договорни такси от 476лв. и съдебни такси от 28,03лв., за които е издаден в полза на Транскарт Файненшъл Съврисис“ ЕАД – праводател на ответника по договор за цесия, изпълнитЕ. лист от 20.07.2012г., издаден по ч.гр.д. № 7332/2012г. на СРС, 120-ти състав, събирането на които е възложено на ЧСИ рег. № 784-Й.Ц., по изп.д. № 20127840402800, като „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 150лв. представляващи държавна такса за производството пред СРС. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 2587/07.01.2026г. по регистъра на СГС, изпратена на 06.01.2025г. от ответника по исковете - „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е , че погасителната давност за вземането била 5 години, , изпълнителното дело било образувано през 2012г., до 26.06.2015г. давността била спряна. Запорни съобщения били връчени на 27.04.2016г. и на 25.09.2017г. , на 12.05.2022г., на 29.06.2023г. Тези действия прекъсвали погасителната давност и при съобразяване на ЗМДВИПОРНПП и § 13 от ПЗР на ЗЗдравето, изводът бил че вземанията не са погасени по давност. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна. Въззиваемият-ищец Е. Р. К., ЕГН •••••••••• е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Изпращането на запорни съобщения в банки, в които длъжникът нямал банкови сметки не можело да прекъсне погасителната давност. Това действие имало за характер на справка за имуществено състояние, целта му била да се поддържа висящност на процеса и начисляването на допълнително такси. Не била уведомена за цесията и така можел да прави възражения , основани на факти, настъпили преди да му бъде съобщена цесия, давността била изтекла спрямо цедента. Претендирал е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 160757/08.05.2025г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 13.08.2023г. на Е. Р. К., ЕГН •••••••••• срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 с която е поискал на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено, че Е. Р. К., ЕГН •••••••••• не дължи на „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 плащане чрез принудително изпълнение поради погасяването по давност на вземания в размер на 514,72лв. представляващи главница ; сумата от 410,67лв. представляващи мораторна лихва; сумата от 476лв. представляващи договорни такси, както и сумата от 28,03лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнитЕ. лист от 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 7332 /2021г. по описа на Софийски районен съд. Посочила е, че изпълнителното дело било образувано през 2021г., не били извършени действия, които да прекъснат погасителната давност, не била уведомена за цесията и така всички извършени от Еос Матрикс“ЕООД действия не можело да прекъснат погасителната давност. Несъобщаването на цесията препятствало извод, че по отношение на длъжника взискател е „Еос Мтрикс“ЕООД. Ответникът „ЕОС Матрикс”ЕООД, ЕИК 131001375 в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта за изпълнение била влязла в сила, искал изпълнителни действия регулярно, имало и плащания, перемпцията не се отразявала на давността. По изпълнителното дело съдебният изпълнител бил оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Частните правоприемници на взискателя можели да упражнят правата по изпълнителния лист . Изпращането на съобщение за налагане на запор прекъсвало погасителната давност, дали по банковата сметка имало средства не се отразявало на тази последица. Последното имало значение само за разноските. Перемпцията била ирелевантна по отношение на давността. При съобразяване на ЗМДВИПОРНПП и § 13 от ПЗР на ЗЗдравето, изводът бил че вземанията не са погасени по давност. Валидността на договора за цесия не зависел от съобщаването му на длъжника. Съдебният изпълнител можел да изпълнява принудително, независило дали цесията е съобщена. Съдебният изпълнител не бил трето лице по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, тя се прилагала само за лица, които са в облигационни отношения с цедент, цесионер и длъжник. Претендирало е разноски. Приети са уведомление за цесия, пълномощно, съгласно които Транскарт Файненшъл Сървисис“АД е упълномощило Еос Матрикс“ЕООД да уведомява длъжниците по вземания, прехвърлени с договор за цесия от 23.10.2019г. за така извършената цесия и такова уведомление е съставено до Е.а К. за задълженията й по договор за кредитна карта от 17.08.2005г Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20127840402800 по описа на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 23.11.2012г. на Транскарт Файненшъл Сървисис“АД срещу Е. Р. К. за събиране на сумите по изпълнитЕ. лист от 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 7332 /2021г. по описа на Софийски районен съд, както следва: в размер на 514,72лв. представляващи главница ; сумата от 410,67лв. представляващи мораторна лихва; сумата от 476лв. представляващи договорни такси, както и сумата от 28,03лв. съдебни разноски, както и разноските по изпълнението. В изпълнителния лист представен по делото е посочено, че заповедта за изпълнение е по чл. 410 от ГПК от 02.03.2012г. и е влязла в сила. С молбата са посочени изпълнителни способи- изпълнение върху трудово възнаграждение, вземания по банкови сметки, моторни превозни средства, недвижими имоти, дружествени дялове, като съдебният изпълнител е оправомощен по чл. 18 от ЗЧСИ да предприеме всички необходими действия за събиране на вземанията. Със съобщения от 23.11.2012г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до банки за вземания по банкови сметки на длъжника, Уникредит Булбанк“АД , Юробанк България“АД, ОББ“АД, ПИБ“АД, Банка Пиреос“АД са посочили, че има други наложени запори и не може да преведе суми, защото няма достатъчно авоари. С молба от 13.01.2014г. взискателят е поискал да се направи справка за банкови сметки на длъжника и ако има новооткрити такива, да се наложи запор, запорни съобщения са изпратени на 01.04.2015г. до Общинска банка“АД, на 22.04.2016г. до Алианц Банк“АД . С молба от 30.08.2017г. взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови сметки на длъжника във всички банки в страната, запорни съобщения съдебният изпълнител е изпратил на 18.09.2017г.. С молба от 02.04.2019г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако не получава такова – върху вземанията му по банкови сметки в банки в страната. С постановление от 25.02.2019г. съдебният изпълнител по молба от 25.02.2020г. е конституирал като взискател по делото Еос Матрикс“ЕООД, представил договор за цесия с Транскарт Файненшъл Сървисис“АД, с който вземането е прехвърлено. С молбата от 25.02.2020г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника., с тази молба е представен както договора за цесия от 23.10.2019г., така и пълномощното за Еос Матрикс“ЕОД да уведоми длъжника за цесията, потвърждение за сключената цесия от Транс Карт Файненшъл Сървисис“АД. Запорни съобщения до банки за налагане на запор върху вземания на длъжника са изпратени от съдения изпълнител на 10.05.2022г. С молба от 27.06.2023г. Еос Матрикс“ЕООД е поискало налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения , пенсия на длъжника. Със запорни съобщения от 29.06.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор върху сметки на длъжника . С молба от 27.02.2024г. Еос Матрикс“ЕООД е поискало да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, на , на 29.02.2024г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за налагането им, УниКредит Булбанк“АД е посочило че налага запор върху банкова сметка на длъжника, по която получава пенсия, но не може да преведе суми, защото няма свободен авоар. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до УниКредитБулбанк“АД на 06.03.2024г.С молба от 19.03.2024г. Уникредит Булбанк“АД е посочило, че превежда сумите частично. С молба с посочена дата на съставяне 26.07.2023г. длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, чл. 446 от ГПК, чл. 114а от КСО и чл. 13 от ЗСПД, като вдигне запора върху банковите й сметки, същата е оставена без уважение от съдебния изпълнител на 26.03.2024г. Молби за налагане на запори върху банкови сметки са подадени от Еос Матрикс“ЕООД на 25.03.2024г. и на 30.10.2024г. На 11.04.2024г. съдебният изпълнител е вдигнал запор върху банкова сметка на длъжника в УниКредит Булбанк“АД. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният отрицатЕ. установитЕ. иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по договор за кредит, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по и изпълнитЕ. лист. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че заповедта за изпълнение , по която е издаден изпълнителния лист е влязла в сила . Същото е отбелязано и в изпълнителния лист, издаден от съда. Установява се от изпълнителния лист, че с него ищецът е осъдена да заплати на Транс Карт Файненшъл Сървисис“АД процесните суми. Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са възникнали на основание на договор кредит, погасителната давност за тези вземания е 5 години за главница и 3 години за лихвите. След влизане в сила на заповедта за изпълнение срокът на погасителната давност за всички вземания, посочени в нея е 5 години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след приключване на съдебното дирене факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този законодатЕ. подход е съществено различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; ОпредЕ.ие е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./. По делото не се спори, а и се установяват от приетите по делото преписи от книжата по изпълнителното дело 20127840402800, че за събиране на процесните вземания кредиторът е образувал изпълнително дело на 23.11.2012г., като с молбата е посочил конкретни изпълнителни способи, но и е оправомощил ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определя способите за изпълнение и предприема необходимите действия за събиране на сумите. Спорен въпрос по делото е дали правото на принудително изпълнение за взискателя е погасено по давност. Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на опредЕ. период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на опредЕ. изпълнитЕ. способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи опредЕ. изпълнитЕ. способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху опредЕ.а вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпредЕ.ието. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). В конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила , като регулярно по образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия , които са прекъсвали погасителната давност за тях. Всяко искане на взискателя за изпълнително действие е от естество да прекъсне погасителната давност, независимо дали то е довело реално до събиране на имущество на длъжника, което да служи за удовлетворяване на взискателя. Това е така, защото погасителна давност е санкция за взискателя, който не е проявил за опредЕ. период за събиране на вземанията си. До 26.06.2015г. погасителната давност за процесните вземания е била спряна /В този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС/ . Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че в случая изпълнително дело е било образувано преди 26.06.2015г., като към 26.06.2015г. не е била настъпила перемпция по същото. В случая периода от време между отделните изпълнителни действия, поискани от взискателя, съответно извършените от съдебния изпълнител действия , оправомощен да определя изпълнителния способ и да извършва изпълнителни действия на основание на чл. 18 от ЗЧСИ , не превишава пет години. Действия са искани от „Транскарт Файненшъл Карт Сървисис“ЕАД , такива са извършвани от съдебния изпълнител на 23.11.2012г., на 13.01.2014г., на 01.04.2015г., на 22.04.20116г., на 30.08.2017г., на 18.09.2017г., на 02.04.2019г, на 10.05.2022г., на 29.06.2023г., на 29.02.2024г., на 06.03.2024г. Отделно, искания за изпълнителни действия са направени и от цесионера Еос Матрикс“ЕООД на 25.02.2020г., на 27.06.202024г., както и през 2024г. Съдебният изпълнител е бил оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело през 2015г. Така той е разполагал с възможност да предприема изпълнителни действия и без да има специално искане за същото от взискателя. Тези действия на съдебния изпълнител са извършени поради възлагане на същото от взискателя Транс Карт Файненшъл Сървисис“ЕАД и имат за правна последица прекъсване на погасителната давност. Така без решаващо значение за делото остават възраженията на ищеца, че договора за цесия не му е съобщен и всички извършени от „Еос Матрикс“ЕООД действия не са довели до прекъсване на погасителната давност. При съобразяване само на действията на Транскарт Файненшъл Сървисис“ЕАД и тези на съдебния изпълнител, оправомощен от първоначалния взискател по реда на чл. 18 от ЗЧСИ , следва извод, че между две последователни изпълнителни действия не е изтекъл период от 5 години. Следва да се посочи, че действия , извършени след настъпване на перемпция водят до прекъсване на погасителната давност. При перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК прекратяването на изпълнителното дело не засяга изпълнителните способи, които са се осъществили преди това - те са осъществени и приключили като отделни процеси преди прекратяването. Обезсилването на предприетите изпълни действия при прекратяване на изпълнителното дело не се отнася до действията, с които законът свързва вече настъпил материано-правен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност. Перемпцията и погасителната давност са различни правни институти с различни правни последици. Прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнитЕ. способ не бъде реализиран. Санкцията за кредитора при настъпила перемпция по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е невъзможността да събере от имуществото на длъжника вече направени разноски по перемираното дело, както и загуба на наложените обезпечения. Ново писмено искане на кредитора след настъпване на перемпция поставя начало на ново процесуално правоотношение, съдебният изпълнител продължава да бъде задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и прекъсването й водещо значение има искането на кредитора за изпълнитЕ. способ, който дори да не се осъществи по независещи от него причини, води до прекъсване на погасителната давност. За прекъсване на погасителната давност определящо е материалноправната уредба, но молбата на кредитора за изпълнение следва да е редовна. При нередовна молба за изпълнитЕ. способ, указания за отстраняване на нередовности дължи съдебния изпълнител. Само върната молба на взискателя поради неотстраняване на нередовностите й в дадения срок не прекъсва погасителната давност. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, което е извършено по изпълнително дело, по което перемпцията вече е била настъпила. / В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. Проявената от кредитора активност за събиране на вземането , дори да не е довела до събиране на имущество на длъжника, води до прекъсване на погасителната давност. Това е така, защото погасителната давност е санкция за кредитор , който бездейства. Исканията на взискателя за изпълнителни способи, прилагането на изпълнителни способи от съдебния изпълнител, оправомощен за определянето на такива самостоятелно по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, в случая са довели до прекъсване на погасителната давност за процесните вземания и тя не е била изтекла към подаването на исковата молба, а и към момента. По време на исковия процес по чл. 439 от ГПК погасителна давност не тече, защото процесът е за съществуване на вземането-аргумент от чл. 115 , ал.1 буква „ж“ от ЗЗД. При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. По отговорността за разноските: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника съдебни разноски за производство пред СГС в размер на държавната такса от 38,35 евро, както и възнаграждение за юрисконсулт от по 50 евро за всяка инстанция. Същото е опредЕ.о от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Закона за безплатната правна помощ, наредбата за заплащането й, при съобразяване на обстоятелството, че делото не се отличава с висока сложност, но и при съобразяване на положените усилия от процесуалния представител на ответника по исковете, изложил подробни съображения по спорните по делото въпроси. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд