Решение № 128 от 27.8.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 258/2026 г.

Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН. Жалбоподателката Ц. С. Г., чрез защитник – адв. И. Д., обжалва НП № 26- 0268-000118/07.04.2026 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което е наложено наказание Глоба в размер от 255.65 евро по чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП. Моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от една страна. От друга излага, че липсва осъществен състав на нарушение по чл. 140 ал. 1 НК от обективна и субективна страна предвид на това, че АУАН на Н. бил съставен в 23:18 часа в гр. Троян, а автомобилът управляван от жалбоподателката бил спрян за проверка в 10:30 часа, когато не били изтекли позволените 12 часа за придвижване на превозното средство с прекратена регистрация. Алтернативно предлага приложение на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган - Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица не зае становище по наведените основания в жалбата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 26.01.2026 г. около 22:13 часа св. Н. управлявал МПС - л. а. „Ситроен Ц Кросер“, рег. № ••• в гр. Троян, ул.“Академик Ангел Балевски“ № 1 към с. Орешак, след като бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗПАМ № 25-1085-000-432 от 27.10.2025 г. Видно от предявения на страните видеозапис, представляващ веществено доказателство по делото, проверката в гр. Троян приключила в 23:20 часа, като била издадена и връчена на Н. Заповед за прилагане на ПАМ от 26.01.2026 г.( л.11). Като правоспособен водач, включително собственик на автомобила и съпруга на Н., жалбоподателката Н.а разполагала с 12 часа от установяване на нарушението, да транспортира автомобила до място за съхранение или до най-близкото населено място. Със съставянето на Заповед за ПАМ № GPAM 2216651 от 26.01.2026 г., на л. а. „Ситроен Ц Кросер“, рег. № ••• били отнети 2 бр.рег. табели и СРМПС. АУАН бил предявен на Н., който се запознал със съдържанието му, включително и с часа на извършване на извършван(установяване) на нарушението(л. 10). Жалбоподателката управлявала автомобила с отнети регистрационни табели в посока гр. Велико Търново-Русе, където било неговото местодомуване. Разстоянието от гр. Троян до гр. Русе е около 190 км, като двамата решили да останат да нощуват в гр. Велико Търново. На следващия ден потеглили към гр. Русе, като в 10:30 часа на 27.01.2026 г Н., управлявайки л. а. „Ситроен Ц Кросер“, рег. № •••, била спряна за проверка от св. А. на ПП I-5 км 84 в посока гр. Русе. Св. А. установил, че автомобилът е без поставени регистрационни табели, поради отнемането им със Заповед за ПАМ № GPAM 2216651. На жалбоподателката бил съставен АУАН серия GA № 4903755 за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП от св. А. в присъствието на св. Й.. АУАН бил връчен на жалбоподателката, която отказала да го подпише. С мотивирана резолюция № 26-0268-М000010/29.01.2026 г. било прекратено административнонаказателното производство, провеждано против Ц. С. Г. (л.18). В Районна прокуратура Велико Търново, ТО-Горна Оряховица била образувана преписка по изпратените материали № 811/26 г., като на 06.04.2026 г. било изготвено Постановление за отказ от образуване на ДП с мотиви, че обществената опасност била незначителна, поради което деянието не следвало да се третира като престъпно. В допълнение към тези мотиви прокурорът изложил, че автомобилът бил спрян във време, което съвсем малко надхвърляло определения в чл. 172 ал. 7 ЗДП времеви период от 12 часа, като било съобразено и чистото съдебно минало на Н., както и доброто процесуално поведение. След изпращане на препис от постановлението, получено в РУ Горна Оряховица на 07.04.2026 г., на същата дата било издадено атакуваното НП № 26-0268-000118/07.04.2026 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на жалбоподателката Н., за извършено нарушение на 27.01.2026 г. на чл. 140 ал. 1 ЗДП, било наложено административно наказание Глоба в размер от 255.65 евро, както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 24.04.2026 г., а жалбата е депозирана на 30.04.2026 г. (л.3). По същество се явява неоснователна, поради следните съображения: В настоящото производство след съставяне на АУАН на Н.а е изготвена мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, тъй като административнонаказващият орган е приел, че извършеното е престъпление по чл. 345 ал. 2 НК. Последвал е отказ от образуване на наказателно производство като прокурорът е приел, че деецът формално е осъществил от обективна и субективна страна деяние по чл. 345 ал. 2 НК, но същото поради своята незначителна обществена опасност не е престъпление - чл. 9 ал. 2 НК. След изготвяне на постановление за отказ от образуване на наказателно производство са възникнали отново предпоставките за провеждане на административнонаказателно производство за деянието против Н., като в случая е важно да се отбележи, че прокурорът прави извод, че извършеното не е престъпление, но за същото е предвидена административнонаказателна отговорност, като преЦ.та за реализирането следвало да се извърши от административнонаказващия орган. Административнонаказателното производство започва отново на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН. Произнасянето на прокурора с постановление за отказ от образуване на наказателно производство не елиминира възможността за провеждане на административоннаказателно такова. Действително, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норма с един и същи обект на защита, по-тежката - наказателната отговорност поглъща административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения(както е в настоящия случай), правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление, както е приел и прокурора в своя акт. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси. Жалбоподателката е осъществила на 27.01.2026 г. нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, като е управлявала по пътищата отворени за обществено ползване - на ПП I-5 км 84 в посока гр. Русе, л. а. „Ситроен Ц Кросер“, рег. № •••, без поставени регистрационни табели и съответно нерегистрирано по съответния ред МПС, което е било с прекратена регистрация от 26.01.2026 г.(л.11), на основание Заповед за ПАМ № GPAM 2216651, постановена на основание чл. 171 т. 2а б.“А“ от ЗДП на РУ Троян, поради управление на МПС от неправоспособен водач(Н.). Св. Н. като съпруг на жалбоподателката на 26.01.2026 г. в 22:13 часа е управлявал собственото МПС в гр. Троян, като неправоспособен водач, а за нарушението му е съставен АУАН серия GA № 3344144(л.10) и е издадена посочената в настоящия съдебен акт Заповед за ПАМ. И жалбоподателката и съпругът са били наясно за какво нарушение е санкциониран св. Н., както и че във връзка с извършеното нарушение са отнети регистрационните табели на автомобила и е прекратена регистрацията му. Указано е на жалбоподателката, че разполага със срок от 12 часа, за да придвижи без санкция превозното средство до място за съхранение или до най-близкото населено място. Видно от приобщените към делото веществени доказателства – видеозаписи относно извършена проверка на св. Н. в гр. Троян във връзка с извършеното от него нарушение, той е спрян с управлявания от него автомобил - л. а. „Ситроен Ц Кросер“, рег. № ••• в 22:10 часа, като проверката е продължила до 23:20 часа, когато са съставени документите (АУАН и ЗПАМ) и са предявени за подпис на св. Н., след което той е освободен. Предвид изложеното защитата излага възражения, че от връчване и освобождаване на св. Н. до спиране на жалбоподателката, не са изтекли 12 часа, предвидени като възможност в чл. 172 ал. 7 ЗДП. Възраженията са неоснователни. От св. А. е установено нарушение, извършено на 27.01.2026 г. в 10:30 часа на ПП I-5 км 84 в посока гр. Русе при управление от страна на жалбоподателката на л. а.„Ситроен Ц Кросер“, рег. № •••. На основание чл. 172 ал. 7 ЗДП при отнемане на табелите с регистрационен номер, в случаите по чл. 171, т. 2а и 2б, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б" и "е", моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място, в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Нарушението е установено да е извършено от св. Н. в гр. Троян в 22:13 часа, съобразно описаното в АУАН и съобразно приобщените веществени доказателства – видеозаписи, когато е започнала проверката от полицейските служители. Съобразно хипотезата на правната норма, правото на правоспособния водач да транспортира автомобил, който е с отнети регистрационни табели, е до 12 часа от установяване на нарушението, а не от момента на приключване на проверката, връчване на АУАН, подписване на АУАН и освобождаване на нарушителя. Предвид изложеното, тъй като нарушението е установено в 22:13 часа, когато е започнала проверката и е поставено началото на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН, то жалбоподателката е разполагала с възможност да транспортира собствения си лек автомобил до 10:13 часа на 27.01.2026 г., с която възможност и свое задължение тя е била запозната, доказателства за което се събраха с показанията на съпруга – св. Н.. Нарушението е извършено след 12-тия час, поради което е осъществен състав на нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП от обективна и субективна страна, което обстоятелство се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Жалбоподателката е съзнавала, че управлява МПС без поставени регистрационни табели след изтичане на 12 час от установяване на нарушението извършено от съпруга на 26.01.2026 г. в гр. Троян в 22:13 часа. В хода на административнонаказателното производство не са до-пуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили издаденото НП досежно наказанието, за да се приеме, че същото подлежи на отмяна. Спазени са разпоредбите и на чл.40 и сл. ЗАНН, както и чл. 57 и сл. ЗАНН, като извършеното нарушение е описано в достатъчна степен по начин, по който на нарушителката да стане известно какво е извършила, както и да не се допусне огранича-ване правото на защита. Правилно за извършеното нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, от страна на административнонаказващия орган е приложена разпоредбата на чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДП. Наказанията Глоба и лишаване от правоуправление на МПС са определени в абсолютен размер, поради което атакуваното НП не може да бъде изменено досежно размера на наказанията. Извършеното не представлява маловажен случай, тъй като жалбоподателката е имала възможност да спази изискването на чл. 172 ал. 7 ЗДП, но се е отнесла равнодушно към своето задължение, нарушавайки чл. 140 ал. 1 ЗДП. Съществувала е възможност Н.а да транспортира превозното средство от гр. Троян до гр. Русе за около 3 часа или да пренощува в гр. Троян, ако физическото състояние не е позволявало да управлява МПС и своевременно да се придвижи до гр. Русе на следващия ден. Тази възможност е реализирана, предвид показанията на св. Н.( нощувка в гр. Велико Търново и предприемане на пътуване до гр. Русе), но вместо да спази задълженията си като водач на МПС, жалбоподателката вероятно е избрала физическия си и душевен комфорт. В тази връзка и предвид изложеното, като се отчете, че Н.а е управлявала превозното средство на разстояние около 100 км от гр. Русе в 10:30 часа и вероятно са били нужни около 1:30 часа, за да се придвижи до жилището си, извършеното не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на административни нарушения от същия вид. Налице е целено, съзнателно нарушаване на задължение, вменено с разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДП от водач на МПС, като управлението, в разрез с чл. 140 ал. 1 ЗДП и чл. 172 ал. 7 ЗДП, не е извършено поради наличие на крайна необходимост. В настоящото производство не се установиха и смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да обосноват пониската степен на обществена опасност на извършеното, в сравнение с обикновените случаи на деяние от същия вид. Въз основа на изложеното атакуваното с НП се явява законосъобразно и следва като такова да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът