Решение № 292 от 26.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 233/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приети за разглеждане въззивни жалби срещу различни ЧАСТИ от решение № 25/17.02.2025г., , постановено по електронно дело 20243600100555 (ТД 555/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Шумен, с които въззивникът застраховател Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е осъден да плати на: 1. увредения Г. К. Д. обезщетения в размери 1000лв. за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания, 500лв. за имуществени вреди поради проведено лечение, със законна лихва върху тези суми от 27.03.23г. и 1517.95 лв. за имуществени вреди поради повредите на автомобил, стопанисван от предприятието му ЕТ „Г. К.“, със законна лихва от 06.04.2023г.; 2. на увредената Д. И. Д. обезщетение в размер на 35 000лв за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания със законна лихва върху тази сума от 11.04.23г., както и в частта, с която претенциите на въззивниците Г. К. Д. и Д. И. Д. за неимуществени вреди са били отхвърлени за горници до 13 000лв за Д. и до 70 00лв за Д., както и в частта, с която са били разпределени разноските между насрещните страни. В производството по подготовка на делото и неговото насрочване с определение № 323/06.06.2025 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е докладвал и оплакванията на жалбоподателите. Въззивниците Г. К. Д. и Д. И. Д., чрез общия си пълномощник адв. Д., излагат съвместно оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция факти относно вида на телесните увреждания, проведеното лечение и възстановителния процес на пострадалите, която е довела и до неправилно понижаване на компенсацията над възприетите размери в съдебната практика за подобни случаи суми, с отчитане и на ежегодните темпове на увеличаване на обезщетенията. Конкретно се позовават на погрешно възприемане на посттравматичния резултат от компресионната фрактура на прешлен на Д. като естествено дегенеративно изменение и игнориране на нуждата от подмяна на увредения прешлен с титаниево тяло за избягване на бъдещо допълнително влошаване на здравето й. Излагат се и оплаквания за безкритично възприемане на необосновано и тенденциозно заключение на вещото лице по отношение на травмата на Д., като се сочи съдебна практика за отчитане на идентично увреждане именно като травматична последица от ПТП, а не като дегенеративно заболяване, както и несъобразяване на документирания период на по-продължителна нетрудоспособност, потвърден с гласни показания. Въззиваемият застраховател, чрез пълномощника си, оспорва оплакванията като необосновани и излага насрещни доводи за надценяване на критериите за справедливост при обезщетяването на телесните увреждания. Сочи, че причиняването на каквито и да са увреждания на Д. не е доказано убедително като последица на това ПТП, евентуално, че състоянието, установено значително след инцидента е резултат от предходно хронично заболяване. По отношение на Д. се позовава на експертното заключение, отричащо по-тежката степен на наранявания, и нуждата от критична преценка на свидетелските показания на близкия родственик за сроковете на възстановяване. Като въззивник ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, чрез адв. М., излага и допълнителна подробна обосновка на доводите за прекомерно завишаване на обезщетенията, без да е съобразена съдебната практика по сходни казуси за неусложнени леки увреждания. Позовава се на първоначално обявен от самата пострадала справедлив размер и на потвърдения от експерта лек характер на наранявания на пострадалите без връзка с обостряне или развитие на дегенеративни състояния, както и на липса на убедително доказване на трайни психични негативи, извън обичаен стрес от произшествието. Допълнително са изложени и оплаквания по установените разходи за лечение на Д., които според жалбоподателя те не са били наложителни, а луксозни и без връзка с уврежданията от това ПТП. Оспорени като необосновани и неправилни са и изводите по предявеното възражение за съпричиняване на вредите, като се сочи игнорирането на грубата небрежност, с която пострадалите са се отнесли към своето здраве. Отделно са изложени и доводи по остойностяването на вредите по увредената вещ, като застрахователят счита, че е доказана тотална щета налагаща приложение на чл. 390 КЗ, а възприетата от съда оценка на действителната стойност на автомобила на ищеца (над изплатеното доброволно обезщетение за погиналата вещ) е изведена от предположение на експертите за наличие на хладилен агрегат, какъвто не е доказано да е бил монтиран. Евентуално дори и действителната стойност да се съобрази с това допълнително оборудване, съдът не е отчел и наличие на съхранени запазени части от увреденото имущество до обем от 25%, с чиято стойност обезщетението следва да се намали. Въззиваемите ищци, чрез пълномощника си са оспорили съвместно тази жалба с доводи за бланкетен характер на оплакването за надхвърляне на справедливия размер на обезщетенията и за наличен обем на съпричиняване. Изложени са подробни доводи, сходни с тези в жалбата на тези страни по установените факти за причиняване на по-тежки по степен увреждания и връзката на травмите и на двамата пострадали именно с процесното ПТП. Оспорват се доводите по съпричиняване, обосновано с неположена грижа, като несъвместими с посочените в отговора основания за принос на Д. като водач, който е управлявал автомобила неправомерно (без светлини и с висока, несъобразена с пътни условия скорост), както и с пропуск на двамата пострадали да ползват предпазен колан, които са били обсъждани от първата инстанция. Коментирани са събраните доказателства за стойността на тотално увредения автомобил, включително две експертизи, потвърждаващи възприета от съда стойност след приспадане на запазени части. В пледоариите си по същество пред въззивния състав страните, чрез процесуални представители, със същите доводи поддържат исканията си за отмяна на съответно обжалваните части. Общият пълномощник на пострадалите адв. П. пледира бланкетно за потвърждаване на основателно уважените части от претенциите на пострадалите, както и за допълнително присъждане на горниците до поисканите размери от 13 000лв за Д. и 70 000лв за Д. като дължими остатъци за неимуществените вреди, понесени без каквото и да е съпричиняване. В писмени бележки пълномощникът Д. обосновава искане за допълване на оценъчната дейност на първоинстанционния съд с позоваване на сходни случаи, отчитане на продължителността на възстановяването на Д. и трайния характер на необратимо влошаване на последиците от доказаното с обективни медицински изследвания травматично увреждане на Д., изискващо неизбежна подмяна на прешлена и съобразяване на темповете на нарастване на застрахователните лимити и премии. Представителят на застрахователя поддържа доводи за неоснователност на исковете на пострадалите и моли за цялостна отмяна на присъдените суми, съответно за потвърждаване на отхвърлянето на неоснователно искани завишения. Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като пълномощникът на ищците, като данъчно регистрирано лице е обявил в нарочен списък и конкретни искания за възмездяване на безплатно предоставена адвокатска услуга на физическите лица и договорено възнаграждение с едноличния търговец(л.66). Поисканите размери с начислен ДДС са оспорени като прекомерни и несъответни на правилата за данъчно облагане на безвъзмездни сделки. Размерите на разходите на ответника-застраховател са конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.72). За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на уважени и отхвърлени размери на предявени от пострадали от ПТП лица преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил телесни увреждания, психически страдания на всеки от ищците – увредени като водач и пътник в един и същ автомобил и повреда на собствената на водача вещ, ползвана като актив в търговското му предприятие. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на поискани, но неизплатени от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, обезщетения като справедлив еквивалент за причинени имуществени и неимуществени вреди, посочени като пряк резултат от настъпил на 21.02.2023г., на Автомагистрала Хемус в участък „Етапна връзка“ на територията на община Шумен сблъсък между автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № •••••, управляван от застрахованата А., която не изпълнила задължението си непрекъснато да контролира МПС и навлязла в лента за насрещно движение, където ударила правомерно движещ се товарен автомобил „Пежо Ранч“, рег. № •••••, собственост на ЕТ“Г. К.“, управляван от ищеца Д., придружаван от съпругата му Д. като пътник на предна дясна седалка. Ищецът Г. Д., като пострадало лице е обосновал своите съединени частични искове като е посочил комплекс от негативно засягане на физическото му здраве(травма на нервни коренчета и увреждане на междупрешленни дискове в шиен отдел с миеломалация на ниво С3-С4, наложило първоначален болничен престой, последван от продължително домашно лечение и предписания за оперативно лечение за предотвратяване на необратимо сигурно влошаване на неврологичен дефицит), силни болки, ограничаващи активната дейност и изискващи строг щадящ режим, нарушения на психо-емоционалната му сфера(уплаха и стрес, загуба на съня, нервност и напрежение, влошено самочувствие, безпокойство поради трайно влошаване качество на живот и неблагоприятни прогнози за прогресия на заболяването в бъдеще). Този иск се поддържа до сума от 16 000лв.(част от дължими 35 000лв.), като горница над изплатено от застрахователя обезщетение от 2000лв., определени за неимуществените вреди, като наред с нея са съединени и претенции за възстановяване на изплатени за лечението на същите увреждания разходи за медицински изследвания, болничен престой и медикаменти в пълен размер от 500лв. Допълнително, като действащ едноличен търговец същият ищец е заявил за обезщетяване и вредите, понесени от него като собственик на предприятието ЕТ“Г. К.“ поради значителното увреждане на предната част на автомобила, довело до бракуването му, като е претендирал допълнителна горница от 1517.95лв., над изплатено от застрахователя обезщетение от 2607.05лв., с която да се достигне действителната стойност на тотално увреденото имущество, след приспадане на 25 % съхранени части от него. Ищцата Д. Д. е обосновала своята частична претенция за неимуществени вреди, предявена първоначално частично само за 8000лв., с твърдения за увреждането й като пътничка на предна дясна седалка в товарния автомобил, понесла болки и страдания от нараняване в областта на главата и коляното, задълбочили се в областта на шийния отдел в рамките на месец след ПТП, когато било констатирано и увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел. Посочила, че наред с тези болки, които затруднявали движенията й и ограничавали общата й активна дейност и възможност за физическо натоварване, изпитвала и силна уплаха и стрес, последвани от уморяемост и отпадналост, временно безсъние, притеснения и тревожност от липсата на пълно възстановяване и вероятност от настъпване на различни по характер бъдещи усложнения. При съхраняване на същите твърдения, ищцата е изменила вида на защитата си, като е поискала присъждане на пълно (а не частично) обезщетение за целия комплекс от физически и психически увреждания, като едновременно с това е увеличила и размера му до 70 000лв. Позоваване на сигурно увеличаване на гръбначно изкривяване(кифоза), налагащо оперативна подмяна на шиен прешлен, като посттравматичен резултат от компресионна фрактура на тялото на прешлен С5(описано като игнориран от първа инстанция факт във въззивната жалба на тази пострадала) липсва както в исковата молба, така и при поисканото увеличение само на размера на претенцията. Въззивният съд отчита, че принципът на равнопоставеност на страните в процеса изисква твърденията за причиняване на конкретно увреждане на здравето и специфичните му проявления, като обстоятелства, определящи критерии за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД, изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да се защити надлежно по тях (Решение № 133 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2306/2019 г., II т. о., ТК). Извън болките, понесени от лекото травмиране на коляно и повишена болезненост в областта на междупрешленни дискове поради протрузия на диска и дискова херния на Д5-С6 с деформираща спондилартроза, твърденията за по-тежък случай на увреждане на шията, което трайно и необратимо ограничава движенията (средна телесна увреда) не са добавени по реда на изменение на иска на тази пострадала, поради което и въззивният съд не може да ги изследва. Затова и оплакванията на насрещните страни за подценяване и надценяване на определения в първата инстанция справедлив размер на болките и страданията на тази пострадала ще следва да се ограничат само в рамките на първоначално описани от пострадалата вредоносни последици от застрахователното събитие. След излагане на мотиви за неоснователност на част от увеличената претенция на ищцата Д., съдът е постановил отхвърлителен диспозитив за горница над присъдената на тази ищца сума, в който обаче като ищец е посочен Г. Д.. Поправката на такова очевидното разминаване на формирана и изявена воля е в компетентност на първа инстанция(чл. 247 ГПК) и може да се извърши без ограничение във времето, като действа с обратна сила. Затова, въпреки грешното индивидуализиране на страната в отхвърлителен диспозитив(недвусмислено възприет от въззивниците като отнасящ се до иска на Д.), въззивен контрол по същество може да бъде извършен, а поправката на очевидната грешка само да се укаже на първата инстанция, като необходимо действие преди архивирането на делото. Всеки от ищците е добавил и претенция за законна лихва, считано съответната дата на уведомяване на застрахователя за поносените вреди и от дата на прекратяване на регистрацията на увреденото МПС след определянето от застрахователя на щетата като тотална загуба. Въпреки частично изплащане на обезщетения преди сезиране на съда, застрахователят е оспорил в отговора на исковата молба отговорността на водача на застрахования автомобил(позовавайки се на случайно деяние), участието на увреден пътник в автопроизшествието, обема и вида на описаните от ищците увреждания и продължителността на възстановяването на пострадалите, както и размерите на поискани над обичайно определяни по справедливост стойности на обезщетения за неимуществени вреди и над действителната стойност на силно амортизирания автомобил, намалена с остатъчната стойност на съхранени поне 30% части и детайли. Своевременно в първата инстанция е било предявено и възражение за съпричиняване на вредоносните последици, основано както на твърдения за нарушение на правилата за движение от водача Д.(което не се поддържа в жалбата), така и на неизпълнено от всеки от пътуващите задължение за обезопасяване(чл. 137а от ЗДвП), довело до по-тежки телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай че лицата са били с поставен предпазен колан. Пред настоящата инстанция обаче наред с бланкетно позоваване на пълна дезинтересираност и трайно неполагане на грижи за собствения живот, грубата небрежност към здравето и нужното лечение се свързва само с данните за липса на проведено адекватно лечение от Д., които жалбоподателя извежда от заключението на приета в първа инстанция(преди препращането по подсъдност след увеличението на иска). Доколкото твърденията на небрежно поведение на увредената пациентка не е посочено в първата инстанция (защитата, включително в писмените бележки по същество е била ограничена именно до рисково пътуване без колан), въззивният съд не следва да ги разглежда като основание за съпричиняване(Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 696/2020 г., II т. о., ТК, Решение №61/13.07.2022 по к.д. №237/2021 на ВКС I т.о.). Затова въззивният съд намира, че съпричиняването, доколкото е посочено в оплакванията за необоснованост на изводите в обжалвания акт може да бъде изследвано и установявано само по отношение на неправомерно необезопасяване на пътуващите с предпазни колани. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: По искове на пострадалия водач Д.: Доколкото въззивните оплаквания и на двете страни не се отнасят до механизма на причиняването на вредите на този ищец, въззивният съд възприема като безспорни следните, установени в първа инстанция с прието заключение на автотехническа експертиза и гласни показания на застрахованата, факти: след неправомерното навлизане на л.а. марка „Ситроен“, модел „С3“ с рег. №•••••(поради разсейване на наказаната по адм. ред К.А. А.) в насрещната лента в непосредствена близост до движещият се в там товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“, рег. №••••• и двамата водачи направили опит да отклонят автомобилите(управлявани с разрешена скорост под 60 км/ч) и това довело до сблъсък в лявата странична предна част на лекия автомобил и предната лява част на товарния автомобил, който преустановил движението си в канавката след повторен удар в пътен знак. Няма спор и по начина, по който са били нанесени телесните увреждания на водача и повредите на товарния автомобил, като вещите лица по двете технически и комбинираната медицинска експертиза са изследвали и потвърдили, че същите съответстват на въздействията, които тялото и вещта са понесли при така установените удари, както и че от документираните следи не може да се направи категоричен извод дали Д. е бил с поставен колан, но дори и такъв да е бил употребен, възпиращото му действие при тази посока и сила на удара не би осуетило форсираното сгъване и разгъване на шията. Спорни са вида и обема на конкретните наранявания и начина, по който са се отразили върху пострадалия. Видно от заключението на екипа от медицински специалисти (съдебен лекар – травматолог и неврохирург), изградено въз основа на цялостната преценка на налична медицинска документация (както за изследвания и диагнози, поставени непосредствено след ПТП, така и за медицински дейност, предхождащи това събитие и актуален преглед почти година и половина след понасяне на удара), Д. е получил контузия на шията в условия на прогресивно развиващо се дегенеративно заболяване в този сектор от гръбначния стълб (многоетажна шийна стеноза на нива С3- С4 и С5-С, с дискова херния на ниво С3-С4). В подробните си обяснения за вида на заболяването миелопатия и начина на обективното му диагностициране, проф. К. категорично отрича наличието му, удостоверено при преглед след първоначално проведеното наблюдение в болнични условия на пациента, приет непосредствено след откарването му с линейка от местопроизшествието в спешен медицински център. Съдът изцяло кредитира това заключение като резултат от специални знания на професор в съответната област, обосновано с данни от конкретни образни изследвания, направени непосредствено след този преглед и с допълнително отчитане на актуална симптоматика. Вещото лице не намира никакви данни за тежък неврологичен дефицит, характерен за миелопатията, нито при изследванията в болницата, нито в направения месец след ПТП ядрено-магнитен резонанс, поради което и за съда не остава съмнение, че поставените преди изследванията диагнози са били работни и именно за потвърждаване или отхвърлянето им са били назначавани и изследванията на пациента. Показателно е, че след тридневен престой в болница, където пациентът пролежава в самостоятелна (ВИП) стая за специално наблюдение на вероятна лека или средна черепно-мозъчна травма, е бил изписан с окончателна диагноза травма на нервни коренчета в шийна област без патология на неврологична симптоматика, а миелопатията е била посочена като придружаващо заболяване (наред с предходен инфаркт), респективно на прегледа в рамките на само седмица след изписването е назначена(но не и разчетена) образна диагностика, чийто резултат именно интерпретира вещото лице. При това положение няма никакво основание да се приеме, че видимите компресии и стенози на шийния отдел са травматични, напротив, проф. К. е категоричен че са резултат от общо денегенеративна промяна, която нито е била провокирана, нито допълнително е задълбочена от удара. Затова и настоящия състав прима за доказано увреждане само леката контузия на шията на Д., за което нараняване експертите утвърждават че причинява болки и затруднения в движенията за период от около 10-15 дни, преодолими с болкоуспокаяващата терапия, а съществуващите и понастоящем други оплаквания, които са мотивирали лекуващи лекари да предписват и по-дълго домашно лечение нямат пряка връзка с пътния инцидент. Позоваването на други казуси, разглеждани в съдебната практика е изцяло необосновано, доколкото практическите разрешения имат значение за тълкуване и прилагане на закона, а не за установяване на факти, които варират във всеки конкретен случай. По настоящото дело събраните доказателства категорично изключват връзката между безспорно налично страдание (резултат от дегенеративно заболяване) и конкретното травмиране, незасягащо нито конструкцията на прешлените, нито хрущялните дискове, а още по-малко гръбначния мозък на пациента. В този смисъл оплакванията на Д. за подценяване на степента на уврежданията му и продължителността на възстановяването му от телесното увреждане се оказват неоснователни. Същевременно именно за такова по-леко травмиране, каквото според вещите лица е доказано, не може да се приеме и каквото и да е възпиращо действие на колана, тъй като той задържа торса, но не и главата и пренесената кинетична енергия от рязката промяна на посоката на движение (причиняваща внезапното неконтролирано сгъване и разгъване на шия) може да е резултат от удара както при поставен колан, така и без него. Това фактическо положение изключва и значението на задължението за обезопасяване като самостоятелен фактор в причинно-следствената верига и оплакванията на ответника за игнорирането му като основание за съпричиняване е неоснователно. Наред с болковите усещания от травмирана шия, събраните гласни показания на близък на семейството и на сина на пострадалия описват възприети лично от свидетелите промени в бита и начина на живот на Д., който се оплаквал от болки във врата, споделял за проблеми със съня и притеснения за усложнения и предстоящи рискови операции, усамотил се, станал тих и притеснителен, изоставил честите срещи с приятели и свиренето на акордеон, а след връщането му на работа като доставчик на месо, изпитвал затруднения и имал нужда от помощ при товарене и разтоварване и притеснения при шофиране, като оплакванията му в областта на врата все още не били отминали и затруднявали ежедневието му постоянно. Тези показания взаимно се допълват и не противоречат на заключенията на медиците, за продължителни болкови изживявания и обективно наличие на друго заболяване на Д., поради което няма основание да не бъдат кредитирани, макар отчасти да са дадени от пряк низходящ. Така въззивният съд (макар по отчасти други съображения) намира за установени същите факти, които и първата инстанция е възприела като относими към остойностяването на вредите по справедливост (според указанията в т. 11 от ППВС 4/68 за приложението на чл. 52 ЗЗД). Значение за обема на преките негативните последици от инцидента имат само установените значителни по интензитет в началото и намаляващи в рамките на 10 – 15 дни физически болки и страдания, овладяни с медикаменти в рамките на тридневен болничен престой и домашно лечение, породени от леко по степен травмиране на шията. Нямат обаче връзка с неправоверното поведение на застрахованата съпътстващите пълното възстановяване от тази травма други, продължаващи във времето болкови усещания, обусловени от друга причина(дегенеративно заболяване съществувало преди ПТП, и евентуални последици от предходен мозъчен инфаркт), респективно въздействието им върху бита на пострадалия, макар и установено по делото следва да се изключи като пряк резултат. Могат да се преценят и значителните негативни емоционални изживявания в острата фаза на стрес, следващ самото преживяване на ПТП, възприемано винаги като застрашаващ живота инцидент, както и притесненията(проявили се със симптомите на безсъние и загуба на самочувствие) относно проучваните варианти на много по-тежки диагнози, както и постепенно преодоляната със собствени възможности на личността реакция на стреса (пострадалият постепенно се е справил с притесненията и е възстановил ежедневното шофиране), но не и обусловените от другото заболяване страдания за по-продължитнелен период на нетрудоспособност, трайни промени във възможностите за движение и ограниченията на социалните контакти. Не може да е част от преките вреди и някаква необратима промяна в себеоценката поради неприключил все още възстановителен процес и някакви остатъчни прояви на дискомфорт в бъдеще. Затова оплакванията на ищеца по пропуснато остойностяване на продължителността на страданията е неоснователно. С оглед на така установените по идентичен начин от двете инстанции факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на чл. 52 ЗЗД за справедливо остойностяване на комплекса от негативни последици за пострадалия от причиненото от застрахования водач физическо увреждане и стресогенното събитие. Справедливостта налага отчитане на по- ниските размери на обезщетенията за единично леко по степен физическо увреждане, ограничаващо за кратък период до две седмици на движенията на шията и типична реакции на остър стрес и обичайно адаптиране към причинен от друг водач автоинцидент, без остатъчни продължаващи за неопределен бъдещ период на продължаващо и надхвърлящо обичаен срок на възстановяване на двигателни дефицити или остатъчна постравматична значителна промяна в себеоценката на личността. Това изключва определяне на завишен паричен еквивалент за обезщетяване над обичайно за увреждане на изцяло възстановен от леко увреждане пострадал. Затова оплакванията на въззивника ищец за недостатъчна компенсация, възлизаща на 3000лв са неоснователни. За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът съобразява и динамиката на икономическите процеси, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). В случая увреждането е причинено на 21.02.23г., когато по стататистически данни тримесечен общ доход на лице от домакинство в България е бил 2 866 лв. На този фон, определената от застрахователя компенсацията от само 2000лв. не може да се приеме за адекватна на справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта(които не се изчерпват само с телесното страдание, но имат и специфично негативно отражение върху психичните изживявания, особено значими в началния период на съмненията за тежко засягане на здравето, обусловили и болничното пролежаване за наблюдение под лекарски контрол и стреса, отразил се на затрудненията при шофиране). Затова и оплакванията на ответника за необосновано завишаване на обезщетението до размер от 3000лв. е неоснователно. Въззивният съд изцяло възприема този размер като точно паричното измерение на нуждата от обезвреда, при което е спазен принципът за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на увреденото лице. Този размер е съответен на съхранени без изменение до 2023г. лимити на отговорност на застрахователите, повишени преди инцидента с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г., като израз на ниска динамика на икономическите процеси в страната. Затова въззивният съд преценява, че установените от първата инстанция неимуществени вреди изискват справедлив паричен еквивалент по чл.52 ЗЗД не по-нисък от този размер. След приспадане на получените вече 2000лв., остатъкът от така определения пълен размер на цялостното обезщетение остава дължим до 1000лв. Съвпадащите изводи на двете инстанции налагат потвърждаване на постановените диспозитиви по тази претенция. Вещите лица, работили по комплексната задача на медицинската експертиза са потвърдили, че медицинските разходи, направени за лечението на Д. са относими към травмирането му при пътния инцидент, макар че сам по себе си престоя в самостоятелна стая не спомага за по-добро възстановяване. Въпреки това, обаче доколкото самото болнично лечение е било предписано на пациента именно поради претърпяното ПТП и то при начална значително по-тежка предполагаема черепно-мозъчна травма и съмнение за евентуално задълбочаване на предходни заболявания, изборът на пациента на обслужване, което да му гарантира повече спокойствие и комфорт не може да се възприема като търсено неоснователно луксозно подобрение на бита му. Затова, както доплащането за самостоятелна стая(90лв.), така и допълнителния преглед при специалист(80 лв.), възложил изследването с ядрено-магнитен резонанс(330лв.) за потвърждаване на предполагаемо усложнение на травмата, са били провокирани именно от началното влошаване на здравето от ПТП. Няма данни ищецът да е знаел(преди разчитане на образната диагностика), че продължаващите му страдания имат друга причина и затова не може да се приеме, че тези доказани разходи са направени недобросъвестно. Затова и въззивният състав намира, че заплащането им формира имуществени вреди, пряко причинени от застрахователното събитие и съответно следва да се покрият като риск от застрахователя. Оплакванията на ответника по същия извод на първата инстанция са неоснователни. Съответно и присъждането на обезщетението за тези вреди следва да се потвърди. По иска на пострадалия собственик Д., действащ като търговец с регистрирано предприятие ЕТ“Г. К.“: По отношение на увреденото имущество, въззивният съд съобразява представените по делото писмени доказателства(удостоверение за техническа изправност и удостоверение за вписване в регистър на РВМС), от които се установява, че товарния автомобил е бил оборудван по начин, позволяващ превоз на охладени и замразени местни продукти в различни опаковки и разфасовки и техническото му годност била потвърдена три месеца преди инцидента. Удостоверенията са издадени по нормативен ред (чл.31 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и чл. 264 от ЗВМД), включващ фактическа проверка от надлежно овластени специалисти, поради което имат характер на официални свидетелстващи документи и при липса на проведено пълно обратно доказване обвързват съда да приеме за установени удостоверените факти. Посочената специална пригоденост на товарния автомобил да превозва стоки изискващи определен температурен режим несъмнено изисква допълнително хладилно оборудване (независимо от вариантите, посочени от автоексперта по първата експертиза, за начина по който е могло да бъде изградено – чрез допълнителен агрегат или чрез ползване на съществуваща климатизираща система с допълнително термо- изолиране на товарния отсек), а това обуславя спецификата му като търговски актив, отличаваща го от други необорудвани (респ. нерегистрирани като специализирани за превоз на месни продукти) ППС, предлагани на пазара. В тази връзка не може да се пренебрегнат и свидетелските показания за действителна употреба на този автомобил именно за транспортиране на такава продукция(независимо дали е ползван от собственика – едноличен търговец, или от наемателя – дружество, управлявано също от ищеца). Затова принципното оплакване на ответника за необосновано коригиране с повишаващ коефициент на пазарната стойност, установена за неспециализирани употребявани автомобили от базов модел, най-близък до уведения е неоснователно. И двете вещи лица, работилите по две последователно назначени технически експертизи, са единодушни, че пазарните аналози на базовия модел „Ранч“ са редки(поради по-ограниченото му производство), но сравними и с по-популярен модел „Партнер“ със сходни характеристики, както и че завишаването поради специфичните хладилни характеристики не отразява стойност на конкретен разход, вложен за допълнително оборудване, а увеличената пазарна стойност на специфично търсене в рамките на по-ограничено предлагане на специализирана вещ. Макар да са използвали различни източници и двамата експерти достигат до сходни размери на действителна пазарна стойност на увреденото имущество към момента на произшествието. Вещото лице П. е сравнявал актуални офертни цени на автомобили на пазара втора употреба като е прилагал корекционни коефициенти според година на производство до усреднена стойност 4479лв., а в.л. Т. е установил и предлагане на аналози от същата година на производство(средно до 4642лв)., но ги е усреднил и с отчитане на остатъчна каталожна стойност след изхабяване с ползване над 15год. по каталожна цена до 3800лв. Съответно и двамата експерти са увеличили тези стойности с допълнителни коефициенти за допълнителното оборудване, по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, и съхранена като приложима и при действието на ПЗР към Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г, но в.л.Т. е приел коефициент 1.4(съответен на хладилен агрегат), а в.л. П. само 1.25(съответен само на термоизолация). При това положение, за въззивния съд не остава съмнение, че определената от застрахователя възстановителна стойност 3725лв(л.27 от делото на ШРС) е била подценена, тъй като не покрива необходимата сума за заместването на увреденото МПС с аналогично друго такова, предлагано на пазара в момента на произшествието. Отделно от това, както каталожните данни(Шваке) за цени на първичен пазар (на новопроизведени автомобили), прилагани с обичайно дисконтиране за втората употреба, така и корекционните коефициенти за допълнително оборудване, въведени с цитираната от вещите лица методика, трайно се възприемат в практиката като приложими за определяне на само минимални стойности при липса на по-точни пазарни индикатори (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК). В случая обаче и двете вещите лица са установили пазарни оферти за аналогични необорудвани с охлаждащи системи автомобили в задоволително общо техническо състояние, съпоставимо изцяло с това, констатирано от вещите ла по снимковия материал и удостоверена при годишен преглед годност за експлоатация, които при усредняване(без дисконтирана каталожна стойност) водят до цена на предлагане 4560.50лв., а при прилагане на най- минималното увеличение за изолиращо оборудване(1.25), гарантиращо разрешения превоз на охладени и замразени продукти, пазарната цена не може да не достигне поне 5700лв. Същевременно няма спор, че нанесените в предната част на автомобила увреждания (описани при първоначален оглед от служители на застрахователя без разглобяване на детайли) изискват влагане на поне 4513.83лв. за ремонтни работи(без да изследване на евентуално засягане и на хладилния отсек и при съобразяване на минимум, определен по нормативната методика за стойности на нужни резервна части, труд и допълнителни консумативи), т.е. надхвърлят 70 % от действителната стойност. В такива случаи възстановяването на имуществото не е икономически оправдано и застрахователното обезщетение се свежда до тотална щета, оценима в размер на разхода за заместване на погинала и подлежаща на бракуване вещ със стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, без прилагане на обезценка. Оплакванията на застрахователя за надхвърляне на тази действителна стойност, възприета от първата инстанция до само 5320лв. не са основателни. Наред с необходимия ремонт, вещите лица са изследвали и възможността за реализиране на приход от остатъчните, незасегнати от ПТП части и детайли, които са останали в притежание на собственика след прекратяване на регистрацията на погиналия товарен автомобил(което е безспорно след изпълнението на указанието на застрахователя за изпълнение на условията по общото за всички имуществени застраховки правило на чл. 380 ал.2 КЗ). И двамата експерти са потвърдили, че точната стойност на съхранени части втора употреба, останали видимо незасегнати от удара не може да бъде установена, доколкото годността им може да бъде потвърдена само след цялостно разкомплектоване, изискващо допълнителна направа на разходи и ползване на специализирани услуги на лицензианти, а реализацията им до действителен приход е обусловена от съмнително пазарно търсене на конкретни детайли от принципно по-редкия на пазара производствен модел. С тези условности в.л. П. е определил ориентировъчно стойност от 1320лв. (около 20 % от действителна стойност), което според обясненията на това вещо лице(л.254 от делото на ШРС) е в рамките на обичаен минимален обем, предвиден по нормативната методика. В.л. Т. допълнително обосновава обем от 20, 07% като сигурен пазарен приход при разкомплектоване от специализиран търговец, съответен на търсене на скрап от бракувани останки като цяло. Въззивният съд съобразява, че застрахователят не е доказал конкретен размер на ползи, придобити от собственика в резултат на бракуването, а запазването на останките им не гарантира с достатъчна сигурност вторично ползване за извличане на годни резервни части и материали, за да може тяхната пазарна оценка в състоянието им към увреждането, се приспадне като точен сбор от единични цени от дължимото обезщетение(Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК). Сигурна е пазарната реализация единствено на вторичните суровини, изкупувани в условия на регулиран пазар и затова ползата, подлежаща на приспадане от действителната стойност на погиналия в цялост автомобил следва да се ограничи до доказания по-малък обем(ориентировъчно 600лв.) обоснован допълнително от в.л. Т.(л. 388 от делото на ШОС). При това положение оплакването за занижаване на стойността на съхранените останки (възприета в първата инстанция дори в по-висок от този размер) не може да се приеме за основателно. Посочването в исковата молба на признание за съхранена стойност от 25% не може да се приеме безкритично доколкото не е основано с неизгоден факт на реализиран приход, а е посочено от ищеца само като обосновка на нормативния минимум на обезщетението при тотална щета, който не е бил достигнат с предложената доброволно от застрахователя сума. Още повече че ползата от 1117.50лв(обявена от застрахователя в писмото от 13.03.2023г.) не се различава съществено от възприетата в обжалвания акт (1100лв.), надхвърляща стойност на останки без спорното хладилно оборудване. В заключение, нито действителната стойност е надценена, нито сигурно съхранената стойност е подценена, и това изключва възможността на въззивния съд да коригира крайния резултат, определен от първата инстанция като остатъчно обезщетение до 4220лв. (значително под сигурно доказаната разлика между 5700лв и 600лв). Затова и присъждането на основателно претендирания, неполучен от увредения собственик остатък от 1612.95лв. следва да се потвърди. По иска на пострадалата пътничка Д.: Извън безспорно установените по-горе обстоятелства относно механизма на настъпване на застрахователно събитие при сблъсък на автомобили, причинен от застрахован водач, спорни са фактите по понасянето на вреди и от друго лице, пътуващо в товарния автомобил. Действително, при удостоверяването на последици от пътния инцидент, длъжностното лице от състава на Пътна полиция, посетило местопроизшествието е описало като пострадали само двамата водачи(л.213), но в по-късно съставената докладна записка от същия автоконтрольор е обяснено, че екипът за спешна помощ е откарал в ЦСМП за преглед двама водачи и пътничка, като след преценка на здравословното им състояние са били освободени леко пострадалата А. (виновен водач на л.а. Ситроен) и пътничката Д. Д.(без установени наранявания), а само водачът на товарния автомобил Пежо Ранч е бил задържан за наблюдение в болнични условия(л.218). Преценени в съвкупност тези две изявления на натоварено с нормативно задължение длъжностно лице несъмнено потвърждават факта на присъствие на инцидента и на въззивницата Д., която е придружавала съпруга си, управлявал засегнатия от удара товарен автомобил, пътувайки на единственото друго възможно място на дясна седалка до шофьора. Допълнително, същите факти се потвържават и от двамата очевидци на събитието и непосредствените му последици – св. А. (л.172 от делото на ШРС) потвърждава, че в другия автомобил са пътували мъж и жена(разпознати от нея като ищците по делото), които за разлика от нея нямали външни наранявания (рани, които да кървят), всички били притеснени за физическото си състояние, особено това на Д. (за когото й обяснили, че вече имал предходен здравословен проблем); св. К. описва, че майка му, която заварил на мястото на катастрофата преди да пристигне линейката, била много разтревожена, имала видима подутина на челото и се оплаквала от болки във врата(л. 272 от делото на ШРС); св. С., посетил пострадалите след инцидента, също е забелязал синината на челото на Д. и оплакванията й за болки във врата (л.169). Така всички събрани доказателства си кореспондират и взаимно се допълват, като се налага извод, че непосочването на Д. като увредено лице в протокола за ПТП не е резултат от пропуснато констатиране на нейното присъствие при инцидента, а на липсата на външно изразени наранявания и възприет от актосъставителя резултат от прегледа й в спешен център. Затова не е основателно оплакването на въззивника застраховател за игнориране на официалния характер на протокола, тъй като именно вида и тежестта на нараняванията (ако не са видими) не биха могли да се възприемат лично от автоконтрольор и затова в тази част констатациите на длъжностното лице относно причинно-следствени връзки между фактите и явленията в обективната действителност нямат обвързваща съда доказателствена стойност(Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК). Документирането на спорни обстоятелства относно вътрешни увреждания (респ. липси на такива) изисква специални знания и за да се възприемат и от съда следва да се потвърдят от назначените съдебни експерти и затова без възложената проверка на констатациите, отразени в медицинската документация за началния преглед, фактическите изводи на съда не биха били обосновани. При съпоставката на установените от автотехническата експертиза посока и сила на ударите, съставът от медицински експерти е потвърдил, че пътничката Д. е получила контузия на коляно и глава, като в спешния център са изследвани причини за оплаквания за болки в тези области, вкл.и шийния отдел, но поради липса на неврологични дефицити, не е възникнало съмнение за по-сериозни наранявания (л.44) и пациентката е била освободена без направление за специализирано лечение, като това съответства изцяло и на справката за медицински дейности (л.131), където е удостоверен само преглед при личен лекар за консултация по повод контузия на шията(два дни след произшествието). При проверката на документацията от приема в КДБ/СО (вкл. рентгенови изследвания на череп, шия, гръден кош и ляво коляно) вещите лица не са намерили данни за по-детайлно и специализирано неврологично изследване с магнитно–резонансна или компютърна томография на зона на шийни прешлени, без което според проф.К. не е било възможно да се разграничат травматични промени в костни и хрущялни структури от такива, характерни за дегенеративни и други ставни заболявания, каквито вече са били диагностицирани при това лице: на 19.02.2020г личен лекар е дал консултация по повод спондилоза с радикулопатия, като е назначил изследване на гръбначни прешлени; през ноември 2022г. след ново рентгеново изследване, невролог е консултирал пациентката за капсулит на рамо, като междувременно с рентген са изследвани и участъци на раменна става и гръден кош, без данни за консултиране на оплаквания в шиен отдел. При това положение, диагнозата за леко повърхностно нараняване („други травми“), поставена в спешния център не е била достатъчно обоснована, макар да е била съответна на споделените от пациента предходни проблеми само с анемия и актуални субективни оплаквания за болки в области, различни от тези, за които е била консултирана и лекувана пред това, свързани с обичайно леко травмиране на крайници и глава, понесли удари във вътрешна част на катастрофирал автомобил. Данните от образна диагностика с компютърен томограф(л.46), извършена месец по-късно по назначение от невролог, към който пациентката е била насочена от проследяващия възстановяването й личен лекар, вече отразяват конкретните промени в междупрешленни дискове (протрузия и херния на ниво С5-С6 и шийна кифоза). Провелият изследването лекар обаче е диагностицирал само дегенеративно заболяване на ставите (деформираща спондилартроза), докато при новото разчитане на същия, съхранен на електронен носител образ от това изследване, назначеният от съда специалист – неврохирург е категоричен, че промените на шийния прешлен, са резултат от компресионна фрактура, която има травматичен, а не дегенеративен произход. В подробните си обяснения за вида на увреждането на шийния прешлен, проф. К. категорично обосновава травматичния произход на кифозата(изкривяването на шията), като потвърждава, че това увреждане нито провокира, нито обостря предходно естествено за възрастта хронично състояние на постепенно отслабване на структури на гръбнака, съпътствано обичайно с различни по интензитет болки. Напротив, според експерта конкретното видимо при изследването изкривяване поражда друг вид болки във врата, които пострадалата може да изпитва при движение и понастоящем поради разместването (кифоза) на естественото положение на гръбначния стълб и нарушения от това баланс на ставата. Съдът изцяло кредитира това заключение като резултат от приложени високо квалифицирани знания и практически опит именно в тази област на хирургията, обосновано с данни от конкретни образни изследвания, направени макар и месец след ПТП, но по направление за специализирана консултация за проследяване на симптоми, появили се непосредствено след инцидента и пропуснати в началния преглед. Като отчита и обяснението на експерта, че подобно нараняване се установява с по-точни от ренгетографиите изследвания(ядрено-магнитен или поне компютърен томограф), въззивният съд намира за опровергана преценката на медиците от спешния център По делото няма никакви данни за последващо излагане на Д. на въздействие на високо енергийно натоварване, подобно на понесеното при ПТП, характеризиращо се с внезапно неконтролирано сгъване и разгъване на шия. Затова обективно документираната фрактура не би могла убедително да се свърже с друго нараняване от битов характер, различно от процесното събитие и затова и настоящият състав преценява за доказано действителното понасяне на увреждания (леко травмиране на коляно и глава и компресионна фрактура на шиен прешлен) като резултат от предизвикан от застрахованата пътен инцидент. Изводът изцяло съвпада с този на първата инстанция и оплакванията в жалбата на застрахователя се оказват неоснователни. Според определените от автоексперта (въз основа на следите за посока на движение, пресичане на траектории и последващо установяване на двете МПС) при поемането в своята предна лява част на приплъзващия удар от движещ се с 58.7км/ч лек автомобил на застрахованата, товарният автомобил(вече насочен леко на дясно) се е движил с 54, 3 км/ч и е продължил до неутрализирана при спирането в стълба скорост от 36.9км/ч. Според инж.П., при такива скорости липсата на употребен предпазен колан, който да задължи тялото на пасажера към седалката, води до много по-интензивно засягане на главата и колената, отколкото са били установени при ищцата Д. при първичния преглед(л. 206). Допълнително, в заключението на медиците(л.336) и обясненията им пред съда (л.350) е обосновано, че фрактурата на прешлена, причинена от рязката промяна на посоката на движение на главата(хиперфлексия), както и лекото травмиране на коляното от досега му с детайли в купето, не могат да се предотвратят от поставен колан, чието възпиращо действие се ограничава върху торса. При това положение, оплакването на застрахователя за игнориране на неизпълнението на задължението за обезопасяване на Д. се оказва неоснователно. При липса на обективни следи от употреба на колана, не може да се приеме че ответникът е доказал съзнателното поемане на риск от пътничката на предната седалка, а изводите на експертите за липса на вероятност последиците от ударите да се различават, дори и колана да е бил поставен, опровергават категорично реализирането на евентуално поетия риск като допринасящ фактор в крайния вредоносен резултат. В тази насока е и установената практика по прилагане на чл. 51 ал.2 ЗЗД, разяснен в т. 7 от ПП 17/63 г. на ВС (Решение №27/22.06.2022 по к.т.д №239/2021 на ВКС І т. о.; Решение №50122/15.01.2024 по к.т.д №1766/2022 на ВКС ІІ т. о.). Същевременно, не може да се пренебрегне и пояснението на проф.К. за пропуснато обездвижване на травмираната шия на Д. с яка, която да ограничава допълнителното задълбочаване на травмирането на прешлена поради получения с фрактурата дисбаланс(кифоза). Затова и не може да се приеме за категорично установено, че отклонението от 5% (фиксирано в първо томографско изследване) отчетено месец след травмата е изцяло причинено от фрактурата. Липсата на такова обездвижване не може да се приеме за резултат от неполагане на грижа от самата пострадала(доколкото наличието на фрактура е било пропуснато и предписания не са й били давани), но обстоятелствата по завареното здравословното състояние(прояви на дегенеративни промени в гръбначния стълб с няколкогодишна давност) и физиологията на организма (постепенно увеличаване на компресията върху диска под въздействие нарушена биомеханика) подлежат на преценка по направеното от ответника оспорване на пряката връзка на всички констатирани от вещите лица последици върху здравето на ищцата. В съдебната практика (решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.) трайно се приема, че когато деянието не е единствената причина за резултата, а вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления, това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието, както и независимия от него друг фактор, следва да са поотделно необходимо условие за настъпване на вредата, а такава характеристика причините имат тогава, когато при мислено им изключване неправомерният резултат или част от него не би настъпил. При това е необходимо причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие, като причинният фактор се свърже само с онази вреда, която би породил при обичайно стечение на обстоятелствата, съответно се отграничи допълнителния обем над закономерни последици, типични за всяка от паралелно и независимо действащите причини, включително и ако те въздействат на различни звена от причинно- следствената верига. Когато наред с поведението на застрахования, част от вредоносния резултат е обусловен и от друг самостоятелен елемент от комплексен каузален фактор(наслагване на причини), и без него този фактор не би се получил фаталния резултат, степента на отделното му значение следва да намери отражение при обезщетяване на вредите (решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 8 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 913/2020 г., III г. о., решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г. на ВС, ІV г. о.). В случая именно такова въздействие има пропуснатото обездвижване в началния период на стабилизиране на фрактурата (за което пострадалата не можа да бъда държана отговорна), но без което смачкването (компресията, нарушаваща баланса на прешлена) не би достигнало до по-съществената промяна на естественото положение на ставата(от изправянето на лордоза до кифоза с ъгъл от 5%). Това влияние е различно от допринасяне с поведение на увредения (пропуснато лечение и грубо пренебрегване на грижа за здравето преди или след инцидента), което като пропуснато възражение за съпричиняване въззивният съд не разглежда. Затова настоящият състав прима за доказан само резултат от ПТП, като сигурна последица от ударите, поети от тялото на пътничката в товарния автомобил, ограничен до фрактурата на шиен прешлен и лека травма на коляното и челото, за които наранявания експертите утвърждават че причиняват болки и затруднения в движенията за период от около 10-15 дни, преодолими с болкоуспокояващата терапия. За разлика от пълното възстановяване от травмирането на коляното в този период, без какъвто и да е дефицит, промените в биомеханиката на шията поради фрактурата на прешлена, могат периодично да провокират остатъчни болките, но по- значимите за организма дефицити поради добавената кифоза и протрузия на диск (диагностицирани след като близо месец мястото на фрактурата не е било стабилизирано с ограничителна яка) не могат убедително да се свържат само с началното увреждане. Въпреки, че проф. К. е посочил, че увреждането на прешлена е от естество, което изключва преодоляване с рехабилитационни мероприятия, и обуславя хронифициране на болков синдром, като специалист той е посочил и вариант на осуетяване на продължаващото му негативно въздействие върху организма. Същевременно, посоченото от него оперативно лечение стабилизация (корпектомия) на прешлена не е било предписвано на пациентката, и както провеждането му, така и пропускането му (по решение на самата пострадала) остават несигурен факт и затова не може да се съобразяват при определяне на обем на преките вреди. Едва след като вече стабилизираната(без превантивното действие на ограничителна яка) кифоза от 5 % действително се увеличи с неврологичен дефицит или баланса на шията се възстанови изцяло би настъпил нов пряко причинен от фрактурата резултат, респективно и основание за нова претенция на ищцата за допълнително обезщетяване в условия на ексцес. Още повече, че претенцията по настоящото дело е била ограничена до страданията, свързани с различни по характер болки, появили се в различните области на наранявания – интензивни в областта на коляното, отшумели постепенно в рамките на месец и обратно – засилили се в рамките на месец в областта на шията, изпитвани именно при движения в тази необездвижена област, наред с другите, познати на пациентката симптоми от вече лекувани дегенеративни заболявания на други стави. В този смисъл оплакванията в жалбата на ищцата Д. за пропускане на оценяването на последващи гръбначни изкривявания и бъдещо оперативно лечение на компресиран прешлен, респективно и продължителността на евентуално възстановяването или потенциално влошаване на необратим дефицит се оказват неоснователни. В подкрепа на извода за динамиката на болковите усещания от травмирана шия и коляно са и събраните гласни показания на близък на семейството и на сина на пострадалата, които описват възприета лично от свидетелите проява на симптоматиката при Д.. И двамата свидетели посочват сходно поведение на съпрузите (всеки от тях понесъл сходни по интензитет удари), като подчертават по-интензивния характер на оплакванията на водача Д. и съответно възприето от тях като по-тежко видимо изразено негово нараняване(прегърбване и силни болки) и по-изразени промени в навици и бит, докато за пътничката Д. са възприели затихване на първоначално описаната от нея като силна болка във врата, след продължителна употреба на обезболяващи медикаменти, последвано от по-рядко изпитвани болки, при определени движения, съхранен работен режим, изискващ ежедневно придвижване с автомобил, но с продължаващи проблеми със съня и бурни страхови реакции(„вика, реве“) при опасност на пътя, докато шофира (когато види изпреварваща срещу нея кола). Тези показания не пораждат съмнение за тенденциозност, напротив взаимно се допълват и кореспондират на анамнезите за симптомите, обявени от пациентката при поредицата от прегледи, затова и въззивният съд, както и първата инстанция ги кредитира. При съвкупната преценка на всички данни за последиците от нараняванията на ищцата, съдът преценява, че именно острата интензивна болка, изпитана непосредствено след нараняването(в коляното и главата) е била парирана с медикаментите, съответно това е интерпретирано от свидетелите като настъпило облекчение, но в последствие субективните негативни усещания в травмирания прешлен са се доразвили в нов, сходен с познат на пациентката болков синдром(лекувана вече в предходни години за ставни дефицити от друг произход), който се проявява при определени движения, но вече в шията й и това е довело и до търсене на нова консултация за лечение на променената симптоматика и документирането на вече настъпило изкривяване (кифоза) с притискане на междупрешленния диск. Така, макар въззивният съд намира за установени същите факти, които и първата инстанция е възприела като относими към остойностяването на вредите по справедливост, намира че значението на част от тях не е било отчетено съответно на разграничаването на последици, които не биха настъпили без допълнителни причинни фактори(пропуснатото поради непълна диагноза обездвижване) и чието продължаващо и в бъдеще необратимо въздействие (трайно състояние на хронични болки) не е сигурно. Жалбата на въззивника застраховател в тази част се оказва основателна, а това налага въззивният съд да извърши собствена оценка на преките вреди, като се съобразят (според указанията в т. 11 от ППВС 4/68 за приложението на чл. 52 ЗЗД) на първо място установените значителни по интензитет в началото и намаляващи в рамките на 10 – 15 дни физически болки и страдания породени от леко травмиране на коляно и чело, овладяни с медикаменти в домашни условия. Към тях следва да се добавят частично и негативите от допълнително проявилите се болки при движение на врата, задълбочаващи се в рамките на месец и продължаващи като хроничен болков синдром, с различен интензитет и инцидентни прояви повече от година и половина след инцидента, доколкото поне половината са породени от фрактурата на шиен прешлен С5, а другата половина от пропуснато начално обездвижване, които заедно са довели до стабилизираното вече изкривяване на врата (кифоза от 5%) с протрузия а междупрешленния диск(ниво С-5-С6), развиващо се на фона на други дегенеративни промени. Наред се тези физически страдания, не може да не се отчете и обичайното влошаване на качеството на бита на пострадала участничка в ПТП, подложена несъмнено на остър стрес при живозастрашаващо събитие, но въпреки остатъчна симптоматика на влошаване на съня и притеснения при ежедневното шофиране, няма убедителни доказателства за затруднена преработка на стресовата реакция и съхранени остатъчни негативи за психиката на ищцата, които да налагат специализирана подкрепа или някакво лечение. При този комплекс справедливо е да се оценят в рамките на обичаен размер две леки увреждания в различни области на тялото с типично протичащо кратко възстановяване и типична реакции на остър стрес, последван от обичайно адаптиране към преживян автоинцидент без необратими последици (5000лв) и редуциран наполовина размер (20 000лв) за по-тежкия хронифициран резултат от фрактурата, ограничаваща движенията на врата за по-продължителен период (над 1 година), влошаващи качеството на живот на пострадалата, без сигурни данни за приключване на възстановяването. Общия резултат от 15 000лв. е съответен на обезщетяване на сходно по тежест комбинирано с леки наранявания травмиране на шия, възстановимо консервативно само с обездвижване при своевременно диагностициране, нанесено в момент, близък до процесния (определение № 338 от 3.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1579/2024 г., І т.о., ТК). Така съдът отчита и и динамиката на икономическите процеси, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии. Общото обезщетение за вредите, настъпили само до момента на установяване на естеството на нараняването в хода на настоящия процес (без приспадането на резултата от насложилите се допълнително вреди) би достигнало 25 000лв, което съизмеримо с близо 2.4 пъти средностатистическия годишен доход на член от домакинство (10 846 лв. към 2023г.), съответно и търсене на горница над този размер не може да се приеме за адекватна на справедливостта, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на увреденото лице. Този размер е съответен на съхранени до 2023г. лимити на отговорност на застрахователите, повишени преди инцидента с изменението на чл. 492 КЗ през 2018г., като израз на съхранена икономическа конюнктура. Затова въззивният съд преценява, че искането на ищцата за обезщетяване на описаните в исковата молба увреждания е основателно само до 15 000лв, а за горницата до увеличения размер от 75 000лв. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Частичното съвпадение на изводи на двете инстанции налагат съответно коригиране на присъдената сума и потвърждаване на постановения отхвърлителен диспозитив. Уважаването на главните претенции на всеки от пострадалите води до основателност и на акцесорните искания за присъждане на законна лихва върху присъдените главници. Оплаквания по установения момент на забава на застрахователя не са сочени, а при проверка въззивният съд констатира, че специалния закон(чл.429 ал. 3 КЗ) е правилно издирен и приложен, като препраща в тази част към мотивите на първата инстанция. Затова също присъжда лихвите, считано от съответното уведомяване на застрахователя за настъпили вреди с приложен протокол за ПТП, удостоверяващ вредоносното застрахователно събитие и данните от медицински изследвания на ищцата (идентични с тези, коментирани от вещите лица в процеса). По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция, на преразглеждане подлежат само определените от първата инстанция разноски в производството по претенцията на Д.. При определяне на дължимите като разноски в първа инстанция суми съдът е разграничил размери по всяка от съединените претенции, като е определил отделно възнаграждение в размер на 7500лв. на адв. Д. за безплатно предоставени само на Д. услуги на осн. чл. 38 ЗАдв. Страните не са обжалвали и отделно разгледаната по реда на чл. 248 ГПК молба на ответника за изменение на този размер, възложен съразмерно уважената част от иска (до сума от 4140лв) и затова и въззивният съд се придържа към него. При отчитане на новото съотношение на основателната претенция (15000/70000), съразмерната част от хонорара следва се намали до само 1607, 14лв. В същото съотношение се редуцират до 600лв и признатите до общо 2800лв разходи от тази ищца (присъдени до 1750лв.). За разлика от разграничените разноски, направени от ищците, претенцията на ответника е била разгледана общо като сбора от всички доказани разходи и определено от съда юрисконсултско възнаграждение (3180лв) е бил разпределен между двамата ищци, предявили неоснователни искове до общ сбор 1511, 48лв., който обаче не достига частта от 1757, 98лв. съответна на съотношението на отхвърлените части към общо предявените претенции 47000/85017, 95. При новото съотношение (67000/85017, 95) общият сбор, дължим на застрахователя ще достигне 2506, 06 лв., т.е. възниква подлежаща на възлагане само на Д. разлика от 748, 08лв., която следва да се допълни към неоспорения присъден размер от 530лв. Насрещните искания за определяне на разноски в настоящото производство следва да бъдат съобразени с обжалваемия интерес. Основателна отчасти е само жалбата на застрахователя в съотношение 20000/35000 и затова в негова полза могат да се присъдят само съответна част от разходите за обжалването на решението по иска на ищцата Д.. От посочените в неоспорения списък суми, относими към този иск са само 700лв (внесени за таксата за обжалване) и затова в тежест на въззиваемата се възлага само частта от 400лв. Разходите за такси, направени от ищците по собствените им неоснователни жалби остават изцяло в тяхна тежест. Обявеното общо юрисконсултско възнаграждение, поискано от ответника не е разграничено, но доколкото работодателят на юрисконсулта е бил защитаван по общо четири иска както като въззивник, така и като въззиваем, а размерът на защитавания интерес не е основен фактор по НЗПП, общата сума от 800лв. следва да се разпредели по равни части от по 200лв за всеки от исковете. Доколкото жалбите на ищците са изцяло неоснователни, възниква интерес на ответника като въззиваем да получи наред с хонорара за основателно обжалване, така и за защита по неоснователно претендирани горници на двата иска. Същевременно, тази защита в съществената си част съвпада и с оплакванията за неоснователност, обусловили и въззивната жалба на тази страна и затова при липса на разграничение каква част от възнаграждението съответства на различни интереси, въззивният съд преценява, че в тежест на Д. следва да се възложи хонорар от 200 лв(съответен както на основателната част от жалбата на ответника, така и на неоснователната жалба на тази ищца), а само 100лв. са достатъчни за покриване на разноски за защита срещу неоснователната жалба по иска на Д. за горница над неимуществени вреди. Останалата част от търсения хонорар не подлежи на възлагане, като съответен само на неоснователното обжалване на присъдените в полза на Д. и предприятието му суми. Пълномощникът на ищците е обявил по отделно в своя списък, хонорари, както за предявяване на неоснователните жалби на Д.и(които не подлежат на присъждане), така и за защитата срещу отчасти неоснователната жалбата на застрахователя, като наред с доказателствата за получено договорено плащане от 550лв от предприятието на ЕТ „Г. К.“(по иска с обжалван интерес 1517.95лв), са представени и договорите, с които ищците са договорили безплатното адвокатско обслужване и във въззивната инстанция. В списък по чл. 80 ГПК довереникът адвокат е поискал хонорар от 540лв. за защита на въззиваемия Д. (общо по двете му претенции с интерес съответно 1000лв. и 500лв.) и 4140лв. за защита на Д. (по частичния интерес от 35 000лв.). Тези размери са оспорени като прекомерни и въззивният съд дължи проверка за съответствието им с фактическата и правна сложност на тази защита. За да прецени адекватността на този размер, съдът отчита, че при прилагане на правилата на НВАР(в редакция към възлагане на защитата за въззивно производство) за защита на материален интерес до 1000лв. включително се препоръчва възнаграждение в полза на данъчно регистрирано лице в размер на 480лв. или общо 960лв. за двата иска на Д., респективно 542, 15лв. по иска на търговеца и 4140лв. по частта от иска на Д.. Макар фиксираното нормиране на цените на услугите на адвокатите да е несъвместимо със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C- 427/16, C-428/16 и C-438/22) методиката по наредбата за оценка на договорената от адвоката услуга според стойността на защитаваното материално право, следва да се възприема като най-адекватно и предвидимо публично оповестено възнаграждение за изпълнена в цялост защита в една инстанция. Затова изцяло неотносими в случая са възраженията относно облагаемия характер на сделката и предвиденото в методиката остойностяване на препоръчителния размер с добавен ДДС, тъй като предмет на конкретна преценка за прекомерност е общият разход, който задълженото лице може да прехвърли на насрещната страна, а не начина, по който този размер е формиран. В случая, когато адвокатът е приемал възложената услуга за представителство на ищците(с договорено възнаграждение или без предварително плащане), разумно предвидими размери на хонорара за всяка от тези услуги са поне възнагражденията по препоръчителната методика, респективно и добросъвестните очаквания на насрещната страна не могат да не се покриват поне с този размер за отговорността й за разноски пред една инстанция, ако защитата се изразяваше в пълната услуга по изграждане на фактическа и правна теза. Същевременно въззивният съд дължи преценка на фактическата и правна сложност на казуса, като основен критерий за определяне на размера на разноските, които следва да се възложат на страната, причинила неоснователно правен спор (т.3 ТРОСГТК 6/2012). В случая пълномощниците възпроизвеждат тези, които вече са развивали пред първата инстанция, няма нови факти и обстоятелства, които да налагат допълване на усилията и поради това остойностяването на услуга в пълен размер би било неадекватно на спецификата на въззивното производство, налагащо ограничения на проверката по същество до конкретните оплаквания. Затова настоящият състав не може да приеме за оправдани поисканите в пълен нормиран размер възнаграждения за безплатната услуга и договорения с едноличния търговец хонорар ги намалява до половината от норматива, адекватна на значително ограничения обем от оплакванията на жалбоподателя по съответните искове, на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК. Така, в полза на адв. Д., поел защитата пред настоящия съд, следва да се присъдят намалени размери до само 430 лв. за обща защита на въззиваемия Д. и само 887, 14лв. от 2070лв, по защитата на Д., съразмерно на неоснователната част от жалбата(15000/35000). Разноските в полза на въззиваемия едноличен търговец също се намаляват до само 271лв. Така мотивиран, съставът на Варненски апелативен съд