Решение № 4245 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 647/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Съдът е сезиран с жалба, подадена от Н. Н. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], к-с „С.“, [адрес] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-0434-000061/11.03.2026г., издадена от старши полицай, ОДМВР [населено място], Второ РУ-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“ „гг“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като я счита за незаконосъобразна, прекомерна, тъй като веднага след спирането му от контролните органи е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ и е представил валидната полица, а заповедта е издадена два дни след проверката и в противоречие с целта на закона. Счита, че не е извършила нарушение, тъй като не е надлежно уведомена за прекратената регистрация на автомобила. Иска се отмяна на заповедта. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата. Депозира писмено становище в което акцентира на посочените в жалбата основания. Представя списък на разноски. Моли жалбата да бъде уважена и да се отмени заповедта. Ответникът – старши полицай, ОДМВР [населено място], Второ РУ-Бургас наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното: На 09.03.2026г., в [населено място], е установено, че жалбоподателката е управлявала собственият си лек автомобил „АудиQ5“, с рег. № А 1628 РС, с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 10.02.2026г.. По делото е представен АУАН № 4064861/09.03.2026г., в което е описана същата фактическа обстановка. Наказателно постановление не е представено. Въз основа на горните фактически данни ответникът – старши полицай, ОДМВР [населено място], Второ РУ-Бургас, е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“з“ „гг“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Установява се от приложените доказателства-справка по автомобил /л.26 гръб/, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила на 03.02.2026г. 09,18ч. след постъпило уведомяване от ГФ с дата 09.01.2026г., касаещо липсата на застраховка, като регистрацията е възстановена на 09.03.2026 г. в 13,33ч. също след уведомление от ГФ за валидна застраховка "ГО". Видно от приложената застрахователна полица, за автомобила на 09.03.2026г. е сключена застраховка "Гражданска отговорност", която е със срок от 09.03.2026г., 13,48ч. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 19.03.2026г., а жалбата е подадена на 23.03.2026г. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения: Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.9 от посочената заповед полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Видно от удостоверение /л.43/ Д. Т. заема длъжността старши полицай в сектор „Охранителна полиция“, ОДМВР- Бургас, Второ РУ към датата на издаване на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на водач за нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Релевантният за приложението на чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В конкретния казус е налице хипотезата-собственото на физическото лице МПС е с прекратена регистрация. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. В случая обаче доказателствената сила на акта за нарушение е оборена, тъй като не се установява по делото извършеното нарушение, поради липсата на знание за факт от обективната действителност- уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрацията. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП /действаща редакция от 07.09.2025г., изменение обнародвано с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т.е. към момента на прекратяване на регистрацията посочената норма е изменена, като не съществува законоворегламентирано задължението за уведомяване на лицето за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Към посочената дата това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба. Относимата разпоредба в случая е на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Безспорно жалбоподателят не е бил уведомен, а както е посочено в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика се налага следния извод:"В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ . В цитираното тълкувателно постановление още е посочено, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, което води до горния извод за несъставомерност. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. При съобразяване на изложената правна регламентация и изложените фактически обстоятелства се налага извода за несъставомерност на извършеното деяние чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което е материално-правна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Неустановяването на тази предпоставка, доколкото административният орган действа при условията на обвързана компетентност, води до издаването на незаконосъобразен акт. В случая са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Принудителната административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС с прекратена регистрация. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В конкретния случай жалбоподателят е бил спрян за проверка на 09.03.2025г., около 12,42ч., сключил е застраховка „Гражданска отговорност“ и след уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка, регистрацията на автомобила е възстановена на същата дата 13,33ч., с извършването на тези действия се възстановява регистрацията на ППС. Независимо от тези обстоятелства ЗПАМ е издадена два дни след отстраняване на нарушението, а с незабавното отстраняване на нарушението вече са постигнати целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН, поради което ЗППАМ е издадена в несъответствие с целта на закона. В заключение оспорената ЗППАМ е издадена в нарушение на чл. 4, ал. 2, пр. 1 и чл. 6 от АПК, а именно оспорената заповед не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издадена е при формално прилагане на закона, несъразмерна е, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за оспорване по чл.146, т.4,5 от АПК заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при липса на материалноправните предпоставки, което съставлява нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото на основание по чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъда осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 евро-адвокатско възнаграждение и 5,12 евро- държавна такса. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав