Решение № 1289 от 10.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 55/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК. С решение № 4623 от 31.07.2024 г. по гр. д. № 3915/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10 състав, съдът на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ е осъдил ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на ищцата М. П. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, сумата от 33 647, 61 лева (тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2021 г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на ищцата М. П. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляващи сторените от ищцата разноски по делото. Допълнително, и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на адв. Г. Б., САК, сумата от 3 341, 80 лева (три хиляди триста четиридесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК д а заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на уважения иск в размер на 1 295, 90 лева (хиляда двеста деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки). Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „АХА Versicherung AG“ (АКСА Ферзихерунг АД), Германия, Кьолн, вписано в търговския регистър под № HRB21298. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност, поради противоречие с материалния и процесуален закон. По същество се релевира възражение в посока, че първоинстанционният съд е игнорирал своевременно направено възражение за нередовност на исковата молба и не е дал надлежни указания на ищцата да изясни механизма на ПТП и релевантните факти. Поддържа още, че е оспорил собствеността върху увреденото МПС и представения нечетлив препис от свидетелство за регистрация, но съдът не е задължил ищцата да представи четлив препис или оригинал, нито е изключил оспорения документ от доказателствената съвкупност, въпреки значението му за активната материалноправна легитимация и настъпването на имуществени вреди. Отделно от това, ответникът оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, като излага възражения за нечетливост, следи от поправки без отбелязване на извършителя и несъответствия между описателната част и схемата. Сочи, че своевременно е поискал открИ.е на производство по оспорване истинността и изискване на оригинала от РУ–МВР за назначаване на съдебно-графологична експертиза, но съдът не е открил такава процедура, не е изискал оригинала и не е допуснал разпит на актосъставителя. Поради това приема, че съдът неправилно е ползвал протокола като официален документ с материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК относно ключови факти като пътни знаци, маркировка, разположение и траектории на МПС. В тази връзка, ответникът оспорва и експертните заключения по делото, а именно приетите първоначална, допълнителна и повторна авто-техническа експертиза, за които се твърди наличие на противоречия по механизма на настъпване, зоните на контакт и движението на автомобилите след удара. Освен това се прави възражение и в посока, че първоинстанционният съд е отказал допускането на тройна САТЕ с участие на специалист по компютърни симулации и е възприел безкритично противоречиви изводи, без всеобхватен анализ и съпоставка с останалите доказателства (включително данни от национална система – 112, декларации/схеми от участниците). Според ответника Софийски градски съд е приел за наличен знак „Стоп“ и маркировка без съответно доказателствено покритие, което подкопава извода за установен механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка с всички описани увреждания, включително увреда в централната предна част на процесния лек автомобил марка „Ауди“, за която не се установява контакт с крайпътни обекти по отразената траектория. По отношение на свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, ответникът поддържа, че те са непоследователни, вътрешно противоречиви и в несъответствие както с протокола за ПТП, така и с експертните заключения, включително относно времето на инцидента, геометрията на кръстовището, посоката на отклонение на автомобилите и действията след удара. Излага, че съдът е направил избирателна и повърхностна оценка на тези показания и не е отстранил възникналите съмнения относно достоверността им. По размера на вредите се възразява, че първоинстанционният съд се е позовал на експертизи и единствена проформа фактура, без да са събрани пазарни данни от поне трима независими доставчици на услуги и без да е установено дали реален ремонт е извършен и при какви разходи. Поради това счита извода за действителната стойност на вредите за преждевременен и необоснован, включително и относно увреждания по задната част на автомобила, за които липсват данни за контакт. Не на последно място, ответникът поддържа, че правната квалификация е неправилно определена по чл. 515 от КЗ (компенсационен орган), докато в хипотеза на ПТП на територията на Република България приложима следва да бъде нормата на чл. 511 от КЗ относно дейността на представителното национално бюро. С това се иска и отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявения от ищцата иск. Претендират се разноски. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила втора Въззивна жалба и от третото лице – помагач на страната на ответника – „АХА Versicherung AG“ (АКСА Ферзихерунг АД), като първоинстанционното решение бива изцяло обжалвано с възражения, че същото е необосновано и неправилно, поради постановяването му противоречие с материалния и процесуален закон. В конкретика се твърди, че не е доказано противоправно деяние и изобщо участие на застрахованото при него МПС в твърдяното ПТП от 28.04.2021 г. Посочва, че Софийски градски съд е приел настъпване на инцидента и механизъм на удара предимно чрез свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, които са кредитирани като ясни и последователни, но реално се намират в съществено противоречие с експертните заключения по делото. Подчертава, че самите вещи лица са отрекли възможността за част от твърденията на свидетелката относно движението и контакта между автомобилите и че съдът не е дал мотиви как съвместява противоположни фактически твърдения от тези два източника на доказване. Поддържа се, че протоколът за ПТП може да се ползва с материална доказателствена сила единствено относно непосредствено възприетото от актосъставителя при огледа, като местоположение на автомобилите в близост до кръстовище, но не и относно самото настъпване на ПТП, неговия механизъм, причините и вината. Счита за неправилен извода, че с този документ се установяват всички релевантни елементи на деликта, без да са събрани други годни доказателства, които да потвърдят участието и поведението на твърдените участници. Оспорва се и възприемането на експертизите като безпротиворечиви и достатъчни. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е възпроизвел като доказани факти твърдения на вещите лица, за които липсват конкретни изчисления и обосновки, включително относно скоростта на процесния лек автомобил марка „Ауди“, а именно около 50 км/ч. Изтъкват се и несъответствия между описания инициален контакт в областта на левия фар на лекия автомобил марка „Ауди“ и липсата на съответни следи, както и принципното физично правило, че при удар следите следва да са корелативни за двата автомобила. Счита, че при наличните противоречия Софийски градски съд необосновано е отказал искането за тройна автотехническа експертиза с участие на специалист по компютърни симулации, въпреки значението й за изясняване на траектории, скорости, зони на контакт и последващо движение. Навежда се оплакване и относно отказа да се назначи техническа експертиза на записа от национален телефон 112, който според него съдържа данни за повече говорители от посоченото от свидетелката и би могъл да обуслови допълнителни доказателствени искания за установяване на обективната истина. Поради съвкупността от тези процесуални и доказателствени дефицити се релевира, че не са доказани нито настъпването на твърдяното ПТП по описания механизъм, нито причинно-следствената връзка между всички претендирани увреждания и инцидента, нито размерът на вредите. С оглед на изложеното третото лице помагач моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и с това да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ счита така депозираната от третото лице – помагач на страната на ответника въззивна жалба за основателна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Ищцата М. П. В. оспорва така депозираните въззивни жалби като неоснователни по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски. Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното: Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение. В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност, сред която и влязло в сила Наказателно постановление № 21- 0286-000252 от 14.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Констинброд, АУАН бл. № 646635 от 28.04.2021 г., издаден от мл. автоконтрольор към РУ – Костинброд, Протокол за ПТП № 1692468 от 28.04.2021 г., издаден от мл. автоконтрольор към РУ – Костинброд, ведно с прилежащи Декларации към протокола за ПТП, се установява, че на датата на процесния инцидент – 28.04.2021 г., водачът – Д. С. П. е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ••• (немска регистрация), който е регистриран и се намира на територия на държава- членка на системата за „Зелена карта“, като по застраховка „Гражданска отговорност“ на това превозно средство, валидна по време на инцидента, представителят за уреждане на спорове в Република България е отказал изплащане на обезщетение. На следващо място, видно представеното по делото Свидетелство за регистрация – Част I се установява, че собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел „SQ5“, рег. № ••• е ищцата М. П. В.. В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират около установяването механизма на процесния инцидент от 28.04.2021 г., както и установяване на имуществените вреди, които са претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Относно механизма на инцидента, а също и установяване на имуществените вреди, причинени на ищцата по нейния лек автомобил, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Наказателно постановление № 21-0286-000252 от 14.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Констинброд, АУАН бл. № 646635 от 28.04.2021 г., издаден от мл. автоконтрольор към РУ – Костинброд, Протокол за ПТП № 1692468 от 28.04.2021 г., издаден от мл. автоконтрольор към РУ – Костинброд, ведно с прилежащи Декларации към протокола за ПТП, ведно със снимков материал, Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ с рег. № 33 от 19.08.2020 г., Опис на претенция № BGS- 00220/21/18.05.2021 г. и Проформа Фактура № ••••••••••/16.06.2021 г. Освен това, по делото е допуснат и разпитан по делегация в открито съдебно заседание от 23.02.2024 г. по ч. гр. д. № 130/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, XXVIII граждански състав – св. Д. П.. Видно от нейните показания, то се установява, че същата е участвала в процесното ПТП от 28.04.2021 г. като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, черен на цвят. Посочва, че автомобилът е бил докаран от Германия от познат на съпруга й, не е бил прехвърлен на негово име и към инцидента вероятно е бил с транзитни номера. Тя пътувала с малкото си дете. По време и място на инцидента описва светлата част на деня, слънчево време и участък при Т-образно кръстовище, където главният път е с две платна и по една лента за движение, а излизащата от него пресечка е означена със знак „Стоп“. По прилежащия терен отбелязва наличие на храсти и дървета отстрани и канавка, без мантинела. По собствените й думи е излизала от пресечката, за да се включи по главния път в посока гр. Монтана, като скоростта й е била ниска. В този момент, нейното дете се разплакало, а тя се обърнала назад и се разсеяла, а също слънцето й пречело, като по този начин не забелязала навреме насрещно движещия се лек автомобил, който възприела да се е движил в направление от гр. Монтана към гр. София. Сочи, че ударът е настъпил на пътното платно, при което е била навлязла в насрещната лента. За зоните на първоначален контакт не може да даде точен отговор. Относно развитието след сблъсъка твърди, че другият автомобил е загубил управление и е напуснал пътя, установявайки се в храстите/канавката, а нейният автомобил първоначално е останал на платното за движение, след което тя го е преместила встрани, за да не пречи на движението. Нямало данни за пострадали лица, в тази връзка не е подавала и сигнал на тел. 112, като предполага, че това е направил другият водач. Малко по-късно на мястото на инцидента са пристигнали полицейски служители, които са съставили документи и акт, който е подписала. Не си спомня да е викана пътна помощ, напротив – съпругът й е пристигнал и е придвижил нейния автомобил, който е бил в движение. Относно материалните увреждания по автомобилите, свидетелката заявява, че не е обърнала внимание на своето МПС, а за другия автомобил посочва, че е бил „доста ударен“, включително по предната част и отстрани. По множество детайли – точна скорост, конкретни разС.ия, траектория след удара, конкретни контактни точки и предварителни увреждания – не може да даде определени показания, като изрично посочва, че инцидентът е настъпил поради нейно невнимание и разсейване. Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка по делото, тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, по делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. И. Т.. Видно от заключенията й, се установява, че пазарната стойност, необходима за възстановяване на нанесените щети по процесния л.а. марка „Ауди“ към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.04.2021 г., възлиза на сума в размер на 28 114 лева без включен ДДС и на 33 736, 80 лева с включен ДДС. Експертът е изчислил тази стойност на база средните пазарни цени на нови части и съответните нормовремена за тенекиджийски и бояджийски труд към 2021 г., като е съобразил данните от представената по делото фактура и опис на щетите по претенцията към застрахователя. На следващо място и въз основа на анализа на деформациите, описани в процесния протокола за ПТП, както и на изброените в приложените документи повреди, вещото лице е достигнало до извод, че всички увреждания по автомобила се намират в зоната на удара и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Експертизата определя мястото на първоначалния удар на около два до три метра вляво от десния край на платното за движение по посоката на л.а. марка „Ауди“, в участък от път II-81, приблизително при километър 27. Установява се, че сблъсъкът е настъпил в дясната пътна лента на л.а. марка „Ауди“, по която той се е движил. Така и като най-вероятен механизъм на произшествието се приема, че инцидентът е настъпил на кръстовището на път II-81 с път 811, при светла част от денонощието и добри атмосферни условия. Кръстовището е било регулирано с пътен знак „Стоп“ за посоката на движение на л.а. марка „Фолксваген“. Според експерта, л.а. марка „Ауди“, движещ се от гр. Монтана към гр. София със скорост от около 50 км/ч, е навлизал по главния път, когато водачът на л.а. марка „Фолксваген“, идвайки от страничния път 811, е предприел маневра за десен завой, като е навлязъл в насрещната лента. Поради липса на възможност за реакция с аварийно спиране, водачът на л.а. марка „Ауди“ е продължил движението си в праволинейна посока и е последвал удар между двата автомобила. В допълнение към описания механизъм на произшествие, според заключението, първоначалният контакт е осъществен между предната част на л.а. марка „Фолксваген“ и предната част на л.а. марка „Ауди“, като ударът е бил кос. В резултат на по-голямата маса и скорост на л.а. марка „Ауди“, то л.а. марка „Фолксвагенът“ се е завъртял наляво, а л.а. марка „Аудито“ е продължил движението си напред, като между двата автомобила са настъпили последващи приплъзващи се контакти по лявата страна на „Аудито“, в зоната на предната и задната десни врати. Относно скоростта на движение на участниците в инцидента, експертът посочва, че скоростта на л.а. марка „Фолксваген“ преди удара е била приблизително 20 км/ч, а тази на л.а. марка „Ауди“ – около 50 км/ч, което е в рамките на разрешената скорост за този пътен участък. Опасната зона за спиране на л.а. марка „Ауди“ е изчислена на 29, 5 метра, като не са установени данни за предприето аварийно спиране. Експертизата заключава, че преди настъпването на произшествието не са съществували предмети или други автомобили, които да ограничават видимостта на участниците. Двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно, като водачът на л.а. марка „Фолксваген“ е имал видимост и към пътния знак „Стоп“, поставен преди кръстовището. Така и бива заключено, че констатираните деформации в предната и лявата част на л.а. марка „Ауди“ са възможни при процесния механизъм на удара и че описаните повреди са резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие. По делото е била допусната и Допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. И. Т., от чиито заключения допълнително се установява, че първоначалният контакт между двата автомобила е настъпил между предната дясна част на л.а. марка „Фолксваген“ и предната лява част на л.а. марка „Ауди“. Ударът е бил кос и челно-страничен, осъществен в зоните на предните фарове на двата автомобила. Вследствие на по-високата скорост и по-голямата маса на л.а. марка „Ауди“, предната част на л.а. марка „Фолксваген“ се е завъртяла наляво, а другият лек автомобил е продължил движението си в първоначалната посока, като се е отклонил под ъгъл наляво, навлизайки в насрещната пътна лента и напускайки платното за движение, установявайки се върху банкета. След първоначалния удар л.а. марка „Фолксвагенът“ е осъществил вторично въздействие с предния си десен калник по цялата лява страна на л.а. марка „Ауди“, като вследствие на това се е реализирал приплъзващ контакт, причинил характерни задирания по левите врати на автомобила. Вещото лице е констатирало също, че по л.а. марка „Ауди“ има деформация в централната част на предния капак, причинена от удар във вертикален предмет с малък размер, който е възможно да представлява метално колче за пътен знак, намиращ се в района на кръстовището. Посочено е, че при първоначалния контакт л.а. марка „Ауди“ е деформиран в зоната на предния ляв фар, а другият лек автомобил марка „Фолксваген“ – в зоната на предния десен фар. При сравнителен анализ на височините на уврежданията и съответните елементи на двата автомобила – капак, калник, дръжка и странично огледало на л.а. марка „Ауди“, както и височината на предната част на л.а. марка „Фолксваген“, експертизата е заключила, че повредите съответстват и е възможно да са настъпили именно при контакт между тези две превозни средства. На следващо място и от фотоснимковия материал вещото лице е установило наличие на отлагания от тъмна боя по лявата страна на л.а. марка „Ауди“, която се различава от цвета на автомобила и наподобява този на л.а. марка „Фолксваген“, което потвърждава механичния контакт между тях. При описания приплъзващ удар се очаква уврежданията да бъдат продължителни по дължина и с неголяма дълбочина, което съответства на наблюдаваните по делото деформации. Според експерта, в момента на навлизане на л.а. марка „Фолксваген“ в кръстовището, другият лек автомобил се е намирал на приблизително 25, 8 метра от мястото на удара, като опасната му зона за спиране е възлизала на 31, 4 метра. Поради това водачът на л.а. марка „Ауди“ не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез аварийно спиране. Скоростта на л.а. марка „Ауди“ непосредствено преди удара е изчислена на около 49, 3 км/ч, а тази на л.а. марка „Фолксваген“ – около 19 км/ч. След удара скоростите на движение са били съответно 30, 9 км/ч за л.а. марка „Ауди“ и 39, 6 км/ч за л.а. марка „Фолксваген“, като и двата автомобила са изминали кратко разС.ие преди окончателното си установяване.Допълнителната експертиза потвърждава, че деформациите по л.а. марка „Фолксваген“ съответстват по сила и посока на уврежданията по л.а. марка „Ауди“, както и че при такъв вид удар е нормално да се наблюдават отлагания на боя между автомобилите. В заключение вещото лице приема, че всички увреждания, установени по снимковия материал – включително тези по предната част, лявата странична зона, вратите и огледалото на л.а. марка „Ауди“, са в съответствие с механизма на процесното произшествие. Според експерта описаният ход на сблъсъка – първоначален кос удар между предните части, последващо завъртане на л.а. марка „Фолксваген“ и приплъзване по лявата страна на л.а. марка „Ауди“, както и деформация от контакт с метален предмет при напускане на платното – представлява най- вероятния механизъм, при който са настъпили уврежданията, отразени на снимковия материал. По делото е била допусната и Повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. В. П., от заключенията на която се установява, че пазарната стойност, необходима за възстановяване на щетите по увредения л.а. марка „Ауди“, към момента на настъпване на произшествието – 28.04.2021 г., възлиза на сума в размер на 28 114 лева без ДДС, съответно 33 736, 80 лева с ДДС. Експертът е извършил оценката след подробен анализ на представените доказателства, снимковия материал и приложените документи, изготвяйки опис на щетите, степента им на увреждане и необходимия труд по демонтаж, ремонт и боядисване, изчислен на база пазарни норми и стойности към датата на инцидента. По отношение на причинно-следствената връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и установените повреди по л.а. марка „Ауди“, вещото лице е категорично, че всички документирани увреждания са резултат от сблъсък с друг участник в движението и последващи вторични удари, възникнали в хода на динамичното развитие на инцидента. В тази връзка, експертизата локализира мястото на произшествието в района на километър 17 + 200 на второкласен път II-81, в участъка между гр. Костинброд и гр. Монтана, в зоната на кръстовището с път III-811. Посочено е, че произшествието е настъпило през светлата част на деня, при ясно и слънчево време, без валежи и без атмосферни фактори, които биха могли да ограничат видимостта на водачите. Не са установени и други обекти в крайпътния терен, които да възпрепятстват взаимната видимост между участниците. Вещото лице описва механизма на произшествието, като приема, че л.а. марка „Ауди“ се е движил по главния път II-81, когато в района на кръстовището л.а. марка „Фолксваген“, идващ от път III-811, е навлязъл в неговия динамичен коридор на движение. Контактът е настъпил между предната дясна част на л.а. марка „Фолксваген“ и предната лява част на л.а. марка „Ауди“, като ударът е бил кос и челен и за двата автомобила. Водачът на л.а. марка „Ауди“ е направил опит да избегне сблъсъка, отклонявайки автомобила надясно, но поради липса на достатъчно време ударът е бил неизбежен. Вследствие на импулса от сблъсъка л.а. марка „Фолксваген“ се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, а двата автомобила са продължили движението си напред под действието на инерционните сили, след което са се установили в покой – л.а. марка „Ауди“ в зоната, документирана на снимковия материал, а л.а. марка „Фолксваген“ върху платното, в неустановено положение. Вещото лице отбелязва също, че поради липса на обективни измерими данни (размери на пътното платно, точни разС.ия, кинематични параметри на движението) не може да се определи с инженерна точност нито мястото на първоначалния контакт, нито скоростите и траекториите на движение на автомобилите преди и след удара. Въпреки това е възможно да се направи общ извод, че сблъсъкът е настъпил именно в зоната на кръстовището между двата пътя. По въпросите за зоните на контакт, видимостта и поведението на водачите експертът препраща към изложените констатации в задачите за механизма на ПТП и пътните условия, като подчертава, че няма доказателства дали водачът на л.а. марка „Ауди“ е предприел аварийно спиране. От инженерно-техническа гледна точка не може да се направи и категоричен извод дали скоростта му е била съобразена с конкретните условия. Експертизата установява, че инициалният контакт между автомобилите е осъществен между предните им брони – дясна при л.а. марка „Фолксваген“ и лява при л.а. марка „Ауди“. В резултат от сблъсъка са увредени за л.а. марка „Фолксваген“ – предна броня, десен калник и десен фар, а за л.а. марка „Ауди“ – предна броня, ляв калник и ляв фар. Отбелязано е, че при свободна предна дясна седалка и непоставен предпазен колан въздушната възглавница не би се активирала, което е съвместимо с данните по делото. По отношение на геометричните параметри и височините на двата автомобила експертът посочва, че те зависят от множество фактори – гуми, налягане, натоварване – и не могат да бъдат точно определени по наличните материали. В същото време, от снимковия материал се наблюдават лентовидни следи с тъмен цвят по лявата страна на л.а. марка „Ауди“, но не може да се установи дали те са от лаково покритие на л.а. марка „Фолксваген“ или от каучуков материал от гумите му. В обобщение вещото лице приема, че всички увреждания върху външните корпусни детайли на л.а. марка „Ауди“ са в резултат от инициалния сблъсък с л.а. марка „Фолксваген“ и последвалото им приплъзващо се движение един до друг, както и от допълнителни удари с крайпътни обекти и растителност в мястото, където л.а. марка „Ауди“ се е установил в покой. Експертизата потвърждава, че наблюдаваните деформации са напълно съвместими с механизма на произшествието, възприет от съда и отразен в събраните доказателства. Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на първоначалната, допълнителната и повторната съдебно-автотехнически експертизи, като приема, че същите се допълват в своите констатации и изводи относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Трите експертизи са компетентно и аргументирано изготвени, при спазване на изискванията на закона и добрите професионални практики, като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – изграждат с тях една последователна, логична и взаимнодопълваща се картина на случилото се. Трябва да се отбележи, че вещите лица са извършили изследванията си след преценка на събраните по делото свидетелски показания, писмени документи и снимков материал, като са ги обсъдили във връзка с притежаваните от тях специални технически знания. При съпоставяне на деформациите по двете превозни средства, посоката на движение и зоните на контакт, експертите единодушно са достигнали до извода, че процесното ПТП е настъпило вследствие на навлизането на управлявания от св. Д. П. л.а. марка „Фолксваген“ от път III-811 в насрещната лента на движение по път II-81, в динамичния коридор на движение на автомобила л.а. марка „Ауди“. Контактът между двете превозни средства е реализиран между предната дясна част на л.а. марка „Фолксваген“ и предната лява част на л.а. марка „Ауди“, като ударът е бил кос и челен и за двата автомобила. В резултат на ударния импулс л.а. марка „Фолксваген“ се е завъртял около вертикалната си ос, а двата автомобила са продължили движението си напред, след което са се установили в покой в близост един до друг. В заключенията на експертизите се потвърждава, че всички установени увреждания по л.а. марка „Ауди“ се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното произшествие, включително и настъпилите вторични удари вследствие на контактите между двата автомобила и с крайпътните обекти. Експертните анализи единодушно изключват наличието на други фактори или външни обстоятелства, които да са могли да причинят установените деформации, като приемат, че щетите по л.а. марка „Ауди“ са резултат именно от първоначалния и последващия приплъзващ удар с л.а. марка „Фолксваген“. Поради изложеното съдът намира, че заключенията на трите съдебно-автотехнически експертизи следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото се отличават с пълнота, яснота и последователност, подкрепени са от останалите доказателства по делото и дават обоснован отговор на всички релевантни фактически въпроси относно механизма, мястото и причините за настъпване на произшествието от 28.04.2021 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Основателността на така предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3) наличие на причинно-следствена връзка между виновното и противоправно деяние на водача на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в системата „Зелена карта“ в държавите членки и държавите, подписали Многостранното споразумение; 4 ) претърпените от ищеца имуществени вреди. Както и правилно първоинстанционният съд е приел в своето решение, то в случая се установява кумулативното наличие на сочените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. На първо място, съгласно чл. 506, ал. 2 от КЗ ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е представително национално бюро на застрахователите в Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функциониране на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява функциите на компенсационен орган и извършва плащанията в случаите, предвидени в чл. 515 от КЗ. В допълнение, съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва в бюрото – в случаите, когато няма кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато или когато има кореспондент на територия на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд, само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по заявената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е плащане или пък увреденият не се е съгласил с размера на обезщетението (чл. 511, ал. 3 от КЗ). Чл. 515, ал. 1 от КЗ пък предвижда, че ответникът в качеството на компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. По делото между страните липсва спор по факта, че застрахователят на виновния водач не е определил кореспондент за уреждане на претенции в България, поради което ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изпълнява функциите на компенсационен орган и е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. От друга страна, въз основа на доказателствената сила на процесния Протокол за ПТП № 1692468 от 28.04.2021 г., издаден от мл. автоконтрольор към РУ – Костинброд, настоящият въззивен съд приема за установена датата и мястото на ПТП. Тук е моментът да се отбележи, че от правна страна, действително, както и е релевирано възражение в тази насока във въззивните жалби по делото, процесният Протокол за ПТП сам по себе си не е в съС.ие да установи правилно механизма на настъпилото ПТП по следните причини. В константната си практика ВКС приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В случай, когато контролните органи посетят ПТП, съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Единствено в случай, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, доколкото е визиран в същия документ. Когато протоколът за ПТП не удостоверява релевантните за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – автотехническа експертиза, свидетели и др. (така и Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ТК, І ТО; Решение № 20/ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ГК ІІІ ГО.). В допълнение към това следва да се отбележи и принципът, че вината на делинквента при непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД се предполага, а при наличие на влязло в сила влязлото в сила Наказателно постановление № 21-0286-000252 от 14.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Констинброд, което макар и да няма значението на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК, ответникът носи тежестта при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, на които същото е основано (така и Решение № 60127 от 17.11.2021 г. по к. т. д. № 1145 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение). Предвид казаното по-горе и касателно механизмът на процесното ПТП, то същият се установява от свидетелските показанията и от приетите по делото първоначална, допълнителна и повторна съдебно-автотехнически експертизи, които бяха коментирани подробно по-горе. Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява в категоричност, че на 28.04.2021 г., около 16: 00 ч., на път II-81 в участъка близо до кръстовището с път III-811 (около км 17+200, в района на т.нар. Беледие хан), настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Ауди“, модел „SQ5“ и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с чуждестранна регистрация, управляван от Д. П.. Автомобилът с марка „Ауди“ се движи по път II-81 в посока от гр. София към гр. Монтана по дясната пътна лента със скорост приблизително 49–50 км/ч, а автомобилът с марка „Фолксваген“ се приближава по път III-811 и предприема маневра десен завой към път II-81, навлизайки в динамичния коридор за движение на л.а. марка „Ауди“ със скорост около 19–20 км/ч. Така и при навлизането на л.а. марка „Фолксваген“ в насрещната лента възниква контакт между предната дясна част (в областта на десен фар) на л.а. марка „Фолксваген“ и предната лява част (в областта на ляв фар) на л.а. марка „Ауди“. Ударът е кос и челен за двата автомобила. Вследствие на ударния импулс л.а. марка „Фолксваген“ се завърта около вертикалната си ос и е отхвърлен вляво спрямо посоката си, а л.а. марка „Ауди“ продължава движение напред и се установява извън платното, като по-нататък са реализирани вторични приплъзващи удари и контакти с крайпътни обекти и растителност. Установените деформации и щети по л.а. марка „Ауди“ са в причинно-следствена връзка с описания механизъм. С това си поведение, несъмнено както и първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, Д. П. е нарушила правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от ЗДвП. По отношение на вината, същата е установена под формата на непредпазливост, макар че за нея е установена оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. На следващо място, настъпилите вреди за ищцата, както и причинно- следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото експертизи, както и от събраните свидетелски показания. В тази връзка, както и правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, то съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие на настъпило застрахователно събитие. В настоящия случай ищцата претендира обезщетение в размер на 33 647, 61 лева, представляващо стойността на материалните щети по собствения й лек автомобил марка „Ауди“, модел „SQ5“, настъпили при процесното ПТП от 28.04.2021 г., причинено от водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава – членка на системата „Зелена карта“, чието национално бюро е част от Съвета на бюрата. С оглед на изложеното, настоящият въззивен съд приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди. Повредите по лекия автомобил представляват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на делинквента, за което застрахователят носи отговорност по силата на закона. При определяне на размера на дължимото обезщетение, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 и чл. 499, ал. 2 от КЗ, същото следва да съответства на действителния размер на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава застрахователната с у м а. Действителната стойност на вредата се приравнява на необходимите разходи за възстановяване на увреденото имущество по средни пазарни цени. Така и от приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи се установява, че стойността на ремонта на увредения л.а. марка „Ауди“ възлиза на сума в общ размер на 33 736, 80 лева с включен ДДС. Въпреки това, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, искът, предявен за сумата от 33 647, 61 лева, следва да бъде уважен изцяло до този размер. Касателно наведеното възражение по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. марка „Ауди“, то настоящият въззивен съд счита същото за неоснователно. По делото не са събрани доказателства, които да сочат на поведение от страна на водача на увредения л.а. марка „Ауди“, допринесло за настъпване на произшествието, нито в заключенията на вещите лица е констатирано нарушение на правилата за движение от страна на този водач. Правилен се явява и определения от първоинстанционния съд начален момент на дължимата законна лихва от 18.05.2021 г. върху присъденото по делото обезщетение за претърпени имуществени вреди. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца – адв. Г. Б., вписана в САК, се дължат на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. 3 342 лева (три хиляди триста четиридесет и два лева), направени разноски по делото пред въззивния съд, по компенсация.