Решение № 165 от 1.9.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 336/2025 г.

Производството е по реда на глава “XXI” от НПК. Образувано е въз основа на постъпили въззивни жалби, депозирани от подсъдимия А. Б. М. чрез процесуалния му представител адв. П. от АК-Плевен и въззивна жалба, депозирана от подсъдимия В. Т. Р. чрез процесуалния му предстаител адв. Д. З. от АК-Бургас срещу присъда №16/24.02.2025г., постановена по НОХД №684/2022г. по описа на Районен съд – Плевен. С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Т. Р., ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на 22.06.2020г. в гр.Плевен, в съучастие като извършител с А. Б. М. от гр.Плевен като помагач, възбудил и поддържал заблуждение у В. Д. Т. от гр.Плевен, че подписва договор за извършване на СМР по къщата му в гр.Плевен, ул.“•••“ № 25 с фирма „НИКИ СТРОЙ ЕКСПРЕС“ ЕООД гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага и с това причинил на В. Д. Т. имотна вреда в размер на 22826, 07лв., явяващи се разлики между договорени и изпълнени на мястото СРМ, поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което отложил с петгодишен изпитателен срок на осн. чл.66, ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимия А. Б. М., ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на 22.06.2020г. в гр.Плевен, в съучастие като помагач с В. Т. Р. от гр.Плевен като извършител, възбудил и поддържал заблуждение у В. Д. Т. от гр.Плевен, че подписва договор за извършване на СМР по къщата му в гр.Плевен, ул.“•••“ № 25 с фирма „НИКИ СТРОЙ ЕКСПРЕС“ ЕООД гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага и с това причинил на В. Д. Т. имотна вреда в размер на 22826, 07лв., явяващи се разлики между договорени и изпълнени на мястото СРМ, поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия В. Т. Р., ЕГН: •••••••••• и А. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител В. Д. Т., с ЕГН•••••••••• сумата от 22 826, 07 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия В. Т. Р., ЕГН: •••••••••• и подсъдимия и А. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплатят солидарно държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 913, 04 лева по сметка на Районен съд Плевен. На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъдил подсъдимия В. Т. Р. да заплати направените разноски по делото в размер на 381, 65 лева по сметка на ОДМВР- Плевен, както и направените разноски по делото в размер на 1060, 29 лева по сметка на Районен съд-Плевен. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия А. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплати направените разноски по делото в размер на 381, 65 лева по сметка на ОДМВР Плевен, както и направените разноски по делото в размер на 1060, 29 лева по сметка на Районен съд Плевен. На основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия В. Т. Р., ЕГН: •••••••••• и подсъдимия и А. Б. М., ЕГН: •••••••••• да заплатят солидарно направените разноски за адвокатско възнаграждение, направени от гражданския ищец и частен обвинител В. Д. Т., с ЕГН•••••••••• от гр.Плевен в размер на 600 лева. В депозираната от подсъдимия А. М. въззивна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Сочи, че описаната в обвинителния акт фактология касае гражданско-правен спор, но не и извършено престъпление от негова страна. Излага становище, че в хода на първоинстанционното производство не са се събрали убедителни доказателства, че е извършил престъпление, както и че са причинени имуществени щети на пострадалия в посочения в обвинението размер от 22 826, 07лв. В заключение прави искане съдът да отмени постановената първоинстанционна присъда и да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия А. М. за невинен. Във въззивната жалба, депозирана от В. Р. чрез процесуалния му представител адв. Д. З., доразвита с допълнение към въззивната жалба, се съдържат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, за неправилност и незаконосъобразност на постановения от него акт. Излага становище, че в хода на първоинстанционното производство не са се събрали убедителни доказателства, че е извършил престъпление, както и че са причинени имуществени щети на пострадалия в посочения в обвинението размер от 22 826, 07лв. В заключение прави искане съдът да отмени постановената първоинстанционна присъда и да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия В. Р. за невинен. Представителят на ОП-Плевен прокурор В. Д. в хода на съдебните прения излага становище за правилност и законосъобразност на поставената първоинстанционна присъда. Сочи, ч е от съвкупния анализ на доказателствата по делото безпротиворечиво се установява механизма и начина на извършване на Д.ието, както и авторството му. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Въззивният жалбоподател А. М., редовно призован, се явява в открито съдебно заседание на въззивната инстанция заедно с процесуалния си представител адв. П. от АК-Плевен. В хода на съдебните прения процесуалният представител на въззивния жалбоподател поддържа заявеното в депозираната пред настоящия съдебен състав въззивна жалба. Прави искане съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. Въззивният жалбоподател В. Т. Р., редовно призован, се явява лично в открито съдебно заседание заедно с резервно назначения на осн. чл.94, ал. 4 от НПК защитник адв. Е. Г.. Резервният защитник поддържа депозираната въззивна жалба. Сочи, че в хода на съдебното производство е назначена съдебно-графологична експертиза, която разколебава обвинителната теза. Излага становище, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли съдът да го отмени и да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение. Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивните жалби и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което същите са процесуално допустими и редовни. Разгледани по същество, въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ, но не по посочените в тях причини. При постановяване на атакуваната с въззивната жалба присъда контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В проведено разпоредително заседание на 22.06.2022г. съдът е дал ход на разпоредителното заседание и е изслушал страните по въпросите, разписани в чл.248 НПК. В хода на това проведено разпоредително заседание съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, поради което е преминал към разглеждане на делото по общия ред. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. Същото, обаче, не лишава съдът от възможността служебно да констатира наличие на допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правата на подсъдимите, каквото в настоящия случай съдът счита, че е допуснато. Ноторно в правната доктрина и съдебна практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на Д.ието в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно. Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване на правото на защита на обвиняемия, респ.подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира защитата си. В настоящият случай в обвинителния акт липсва изложение на фактите и обстоятелствата довели прокурора до извод, че е налице извършено престъпно Д.ие и че същото е извършено именно от посочените за негови автори лица. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият В. Р. е решил да заблуди пострадалия Т., че фирмата „НИКИ СТОРЙ КСПРЕС“ ЕООД е негова собственост, за да може да сключи договор и да получи паричните средства, въпреки че нямал право да извършва такива СМР, за които се изисква издаване на Акт 16. Посочено е, че на 22.06.2020г. Р. представил на пострадалия Т. договор за СМР, като при подвписването „на Тодовор му направило впечатление, че като изпълнител е посочена друга фирма – „НИКИ СТОРЙ КСПРЕС“ ЕООД, представлявана от Н.В. И.“. От така описаната фактическа обстановка не става ясно дали в договора е било изрично записано, че същият се сключва между В. Т. и между „НИКИ СТОРЙ КСПРЕС“ ЕООД, като изрично в договора е посочен управителят на фирмата – Н.В. И.. Същото обстоятелство е от изключително значение с оглед установяване механизма и начина на извършване на въвеждането в заблуждение, което прокуратурата счита, че е налице в настоящия случай. Това е така, тъй като при изричното посочване на управителя на НИКИ СТОРЙ КСПРЕС“ ЕООД, не става ясно как подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалия, че именно той е управител на дружеството възложител, а не действа като негов пълномощник или в условията на чл.301 от ТЗ например. Освен това, навсякъде в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимите са използвали фирмата НИКИ СТОРЙ КСПРЕС“ ЕООД, за да постигнат целения престъпен резултат, а в диспозитива на обвинителния акт е посочена фирмата „НИКИ СТРОЙ ЕКСПРЕС“ ЕООД, без да са посочени индивидуализиращи белези на дружеството, като ЕИК, седалище и адрес на управление, за да може същото да бъде индивидуализирано правилно. В този смисъл е налице противоречие в обстоятелствената част и диспозитива, касаеща механизма на извършване на Д.ието. Некоректното посочване на наименованието на фирмата, чрез която прокурорът счита, че подсъдимите са извършили конкретното престъпление, поставя пред невъзможност да се определи дали е налице в действителност престъпление, кой е управителят на дружеството, предвид възможността да съществуват две дружества с посочените сходни имена. Непосочването на конкретни индивидуализиращи белези на дружеството също е пропуск, който пречи за изясняване на обективната истина и който би могъл да бъде отстранен от прокурора при връщане на делото в досъдебната фаза на производството от страна на първоинстанционния съд на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Налице е и вътрешно противоречива правна квалификация на Д.ието, извършено от подсъдимия М., като по този начин са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиненото лице и правото му да разбере в какво е обвинен. В обстоятелствената част е описана фактология, според която подсъдимият М. е съдействал на подсъдимия Р. за извършване на Д.ието по чл.209, ал.1 от НК, като е предоставил на същия данни за фирмата, която е била вписана в Камарата на строителите и която подсъдимият Р. да използва пред пострадалия Т.. В този смисъл неговите действия са описани като такива, с които подсъдимият не е извършил елемент от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, доколкото не е извършвал действия по въвеждане, поддържане в заблуждение, а е създал условия за това. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК неговите действия биха могли да се окачествят като помагачески, а не такива като на пряк извършител. В обвинителния акт, обаче, на подсъдимия М. е повдигнато обвинение, че в съучастие като помагач е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия В. Т.. Така описани действията „възбудил и поддържал“ са част от изпълнителните Д.ия на чл.209, ал.1 от НК, които биха могли да бъдат извършени единствено и само в хипотеза на съизвършителство, но не и на помагачество. От обвинението не става ясно в какво се изразява помагачеството на подсъдимия М., какви действия е предприел той, за да спомогне прекия извършител на Д.ието, доколкото са смесени двете форми – помагачество и извършителство. Не на последно място, за съда не става ясно и как е изчислена посочената като имуществена вреда сума от 22 826, 07лв. В обстоятелствената част на л.4 е посочено, че първоначално договорената сума за извършените СМР е около 51 000лв., без да е посочено колко е окончателно договорената в поДписания между страните договор. Описано е, че на деня след подписване на договора пострадалият Т. е превел 40% от сумата на подсъдимия Р., за което е издадена Фактура №1000000042/22.06.2020г., като с фактура №1000000043/23.07.2020г. са били преведени още 40% от сумата. В този смисъл според прокуратурата са платени 80% от договорената сума или около 40 800лв. По-надолу в обвинителния акт е посочено, че „формално, с цел да заблуди Т. с цел да му бъде преведена цялата сума по договора, обв. Р. чрез наети от него работници извършили СМР в размер на 15 038, 83лв.“ От така описаното не става ясно каква в действителност е платената от пострадалия сума, както и как е изчислена сумата от 22 826, 07лв. като разлика между договорени и изпълнени СМР, доколкото според фактологията, описана в обвинителния акт, пострадалият е заплатил 40 800лв., а изработеното според прокуратурата е с приблизително 25 000лв. по-малко. Не става ясно и защо държавното обвинение счита, че целта на подсъдимия Р. е била да заблуди Т., за да му изплати последния договорената сума, като причина формално да изпълни поетите договорености за СМР. Ако вдействителност подсъдимият е предприел действия по извършване на СМР в изпълнение на договорните си отношения с пострадалия, се поражда основателният въпрос защо същото би било само формално, с цел да се получи насрещната престация по договора. В обстоятелствената част на обвинителния акт причинно следствената връзка със съставомерния общественоопасен резултат и конкретни действия на двамата подсъдими остава изцяло неизяснена. В този смисъл в обвинителния акт са формулирани противоречиви факти и това обстоятелство не дава възможност да се установи ясно предметът на доказване в настоящото наказателно производство. Азбучно известно в правната доктрина и съдебна практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на Д.ието в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на ОСНК, постановено по тълкувателно дело № 2/2002 год., /прието при действието на отменения НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 год., отм. ДВ, бр. 86/2005 год.), като съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение и към настоящия момент, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 19.2.2018 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСНК/ са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Специално внимание е отделено на различията в правомощията на държавния обвинител и на съдията-докладчик да извършват преценка на доказаността на обвинението, както и на съдържанието на обвинителния акт. В т. 4.2 са изложени доводи относно изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на Д.ието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Направен е извод, че отсъствието на останалите реквизити, посочени в чл. 235 от НПК (отм.), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото на прокурора. Същевременно не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на Д.ието. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на значимите за решаване на въпроса за отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните права на обвиняемия. Този фактически дефицит не може да бъде запълнен само с посочването на доказателства / протоколи за разпит на свидетели и заключения по експертизи/, а с посочване именно на правнозначимите за инкриминираната деятелност факти, установени посредством тези доказателства. В настоящия случай съдът счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени достатъчно ясно всички съществени елементи от състава на престъплението, за което са повдигнати обвинение на подсъдимите М. и Р.. Обобщаващият извод на решаващия съд е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията, които процесуалният закон поставя към него в чл.246 ал.2 НПК, като нарушенията, които са допуснати при изготвянето на обвинителния акт, нарушават правото на защита на обвинените лица и правят неясно дефиниран предмета на доказване в хода на съдебната фаза на производството. Поради това, първоинстанционният съд е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на РП-Плевен за отстраняването им с указания. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци, каквото според съда е следвало да направи и първоинстанционния съд. Започването на съдебното производство при наличие на такива съществени процесуални пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици. Допуснатите нарушения дават отражение върху решението изцяло, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната му част, предвид адхезионния й характер, поради което и то следва да бъде отменено изцяло, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и провеждане на ново разпоредително заседание, където да бъдат обсъдени въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Плевенският окръжен съд