Решение № 1317 от 20.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2150/2023 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47727/19.05.2023год., подадена от С. А. Б. срещу Решение № 1668/31.03.2023год., постановено по гр.д.№ 3501/2022год. по описа на СГС, с което е осден жалбоподателя да заплати на „ Алианц Банк България“ АД на основание чл.430 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД следните суми:

• сумата от 68 574.19лева главница по договор за потребителски кредит № ••••• от 28.01.2021год., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба- 05.04.2022год. до окончателното й изплащане - сумата от 2 892.60лева възнаградителна лихва за периода от 26.04.2021год. до 04.03.2022год.

-сумата от 412.55 лева наказателна лихва за периода от 26.03.2021год. до 04.04.2022 год.

-сумата от 152.31лева неустойка дължимата, но незаплатена в срок възнаградителна лихва -сумата от 3 231.18 лева както следва: 3000лева главница, 192.01 лева лихва върху главницата за периода от 15.03.2021год. до 28.02.2022год., 11.67 лева неразрешен овърдрафт по кредитна карта, 27.50 лева законна лихва за периода от 01.03.2022 год. до 04.04.2022 год., както и разноски по делото в размер на 6 381.39 лева.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката. Твърди се, че липсва изпратено от банката и получено от кредитополучателя изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че не бил установен момента на изискуемост на сумите по кредита. Счита се, че е налице недобросъвестно формиране на лихви в завишен от действително дължащия се размер и че извлечението от счетоводните книги, въз основа на които банката претендира своето вземане, не съдържа данни за вземането-данни за длъжника и кредитора, договора за банков кредит, дължимия размер по кредита, за настъпилата предсрочна изискуемост, погасените и непогасени вноски. Поканата за доброволно изпълнение, сочена от банката като изявление за предсрочна изискуемост също не било конкретизирано по пера и срокове, съответно липсвала конкретизация на вземането. Непредставянето по делото на Общите условия по кредита било лишило ответника да се защити от съдържащи се в тях евентуално нищожни клаузи, а и съда служебно следвало да следи за тяхното съществуване. Сочи се като неправилен и извода на съда за липса на неравноправни клаузи като се твърди, че такива са клаузите в договора и в общите условия, регламентиращи предсрочната изискуемост на кредита. Договорът бил типов и сключен при общи условия, което и липсата на възможност кредитополучателят да влияе върху неговите клаузи, което определяло клаузата на чл.9.1.1 от договора за потребителски кредит като неравноправна. Клаузата била уговорена във вреда на потребителя, увреждала неговите права и законни интереси. Счита, че клаузата на чл.9.1.1 от договора не отговаряла и на изискването за добросъвестност.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск.При уважаване на жалбата се претендират разноски.

В подаден писмен отговор от „ Алианц Банк България“ АД се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение- правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че е настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа се, че жалбоподателя като кредитолучател е разполагал с пълната информация относно задълженията си по кредита-размера и падежа на погасителните вноски и с начина на тяхното изплащане, както и че бил наясно с размера на дължените по кредита суми. В изпратената до него покана за доброволно изпълнение било посочено основанието за предсрочната изискуемост-т.9.1.1 от договора, посочени били дължимите суми като наказателна лихва и неустойка за просрочена главница, че е в просрочие от 232дни и че останалата редовна главница към 13.12.2021 год. в размер на 62 797.43 лева и че е поканата му била връчена срещу подпис. С оглед на горното се твърди, че изпратената покана съдържа всички необходими данни във връзка с кредита и неговото просрочие и че е неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.60 от ЗКИ. Сочи се също така, че относно ползваната кредитна карта не била реализирана процедура за предсрочна изискуемост. Кредитният размер по нея бил изцяло изтеглен и по не били извършвани погасявания, респ. претендираните суми като главница и лихви били дължими. Като несъстоятелно се поддържа твърдението на ответника - въззивник за нищожност на клаузата на т.9.1.1 от договора за кредит. Последният се бил съгласил с всички клаузи на договора като лихвата била индивидуално уговорена Подписан бил от него и погасителния план. Твърди се, че кредитополучателят бил сменил местоработата си, че бил укрил получаването на заплата от друг работодател, с което ликвидирал обезпечението по кредита, както и бил продал и апартамента си и нямал постоянен и настоящ адрес в Р България, от където следвало че умишлено се укривал от кредитора си и осуетявал събирането на кредита.

При отхвърляне на жалбата се претендират разноски.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното:

СГС е бил сезиран с иск от „ Алианц Банк България“ АД срещу С. А. Б. по чл.430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД. Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на банката следните суми:

1. По договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год.:

• сумата от 68 574.19 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане - сумата от 2898.77 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата от 68 574.19 лева за периода от 26.04.2021год. до 04.03.2022год. включително - сумата от 1395.85 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие на главницата за периода от 26.03.2021год. до 04.04.2022год.

• сумата от 152.31лева, представляваща неустойка върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 26.04.2021год. до 04.04.2022год.

2. По Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова карта, платежна карта и кредитен лимит от 08.02.2021год.:

• сума в размер на 3000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба да окончателното й изплащане - сума в размер на 192.01 лева, представляваща дължима просрочена възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.03.2021год. до 28.02.2022год.

• сума в размер на 11.67 лева, представляваща използван неразрешен овърдрафт и - сумата от 27.50 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.18, т.1 от договора за периода от 01.03.2022год. до 04.04.2022год.

В исковата молба е посочено, че между „ Алианц Банк България“ АД и С. Б. е сключен договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год., по силата на който на кредитополучателя- Б. му е предоставен банков кредит в размер на 70 000 лева, че кредитът е усвоен от него, че последният се е съгласил да погасява задълженията си по кредита съгласно двустранно подписан погасителен план, че е заплатил първата погасителна вноска в размер на 980.66 лева на 25.02.2021 год., а в последствие-на 03.08.2021год. е заплатил 1000лева, след който момент е преустановил плащанията по кредита. Тъй като настъпила продължителна забава в издължаването на кредита се натрупали неиздължени 8 погасителни вноски и съгласно уговореното в т.9.1.1 от договора за кредит банката на кредитополучателя била изпратена покана за плащане, съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на кредита, която покана му била връчена на 18.01.2022год. по местоработата му. В случай, че бъде оспорена редовността на връчването ищецът счита, че за връчване следва да се приеме получаването на препис от исковата молба.

В исковата молба се твърди, че съгласно т.3.10 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се е задължил да ползва и кредитна карта, поради което на 08.02.2021год. между него и банката бил сключен и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и ползване на платежен инструмент международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит в размер на 3000 лева. Кредитният лимит бил използван изцяло, но не била направена дължимата минимална погасителна вноска. Кредитополучателят бил изпаднал в забава и по този кредит се натрупали задължения в претендирания размер. Договорът бил изтекъл на 28.02.2022год., поради което съгласно чл.18.1 от договора се дължало и обезщетение за забава, което да периода от 01.03.2022год. до 04.04.2022год. било в размер на 27.50лева. Съгласно уговореното в чл.10 от договора кредитният лимит не бил подновяван и вземането по него било изискуемо.

В подаден писмен отговор от ответника С. Б. предявеният иск е оспорен като неоснователен и е направено искане той да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по делото. Твърди се, че кредита не бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като поканата за доброволно изпълнение, съдържаща изявление за обявяване на предсрочната изискуемост не съдържала всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. Сочи се, че клаузата на т.9.1.1 от договора за кредит, както и точките от Общите условия към договора регламентиращи основанието за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са неравноправни и в този смисъл нищожни. Договорът за кредит бил типов, не бил предмет на предварително договаряне между страните и кредитополучателят нямал възможност да влияе на неговото съдържание. Сочените клаузи не били уговаряни индивидуално и са във вреда на кредитополучателя. Сочи се, че горното се отнасяло и по отношение непогасените суми по кредитната карта.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск по чл.430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД като го е уважил в пълния му предявен размер. Приел е, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, че от 03.08.2021год. кредитополучателят- ответник е преустановил всякакви плащания по него и дължими претендираните от банката-ищец в посочения от нея размер. В тази връзка се е позовал на доказателствата по делото, в частност на изготвената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Приел е също така, че клаузата на т.9.1.1 от договора за потребителски кредит не е неравноправна и че покана да доброволно изпълнение, съдържаща изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е връчена на кредитополучателя на 18.01.2022год., както и че същата достатъчно информация за задълженията по договора. Формирал е и извод за основателност на исковата претенция, основана на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна платежна карта и кредитен лимит от 08.02.2021год.

Така постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При осъществяване правомощията си по чл.269 от ГПК във връзка с преценка правилността на решението, въззивният съд съобрази следните релевантни за спора факти:

Касателно Договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год.:

На 28.01.2021год. между „ Алианц Банк България“ АД и С. А. Б. е сключен договор за потребителски кредит / превод на работна заплата/ № •••••/, по силата на който банката предоставя на С. Б. потребителски кредит в размер на 70 000лева, който да бъде използван за текущи нужди. В договора е посочено, че срокът за усвояване на кредита е до 30 дни, считано от подписване на договора и че сумата се усвоява касово и / или безкасово по конкретно посочена банкова сметка.

В чл.3.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката годишен променлив лихвен процент, определен по следната методика: Сбор от референтен лихвен процент, а именно базов депозитен индекс за ФЛ и фиксирана надбавка от 4.640 процентни пункта като към момента на подписване на договора годишната лихва е в размер на 4.75%.

В чл.4.1 страните са договори, че всички задължения по договора следва да бъдат заплатени до 28.01.2028год., а в чл.4.2- че сроковете за периодични плащания на погасителните вноски/главница и възнаградителна лихва/ са съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора.

В чл.4.3 е налична уговорка, че при просрочие от страна на кредитополучателя при изплащане на главницата, той дължи обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху просрочената сума, което обезщетение се дължи независимо от начисляването и събирането на възнаградителна лихва.

В чл.4.4 страните са договори, че кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху дължимата, но незаплатена в срок възнаградителна лихва по т.3.1 до окончателното й издължаване.

В чл. 3.10 страните са договорили също така, че кредитополучателят приема, че за срока на настоящия договор ще ползва кредитна карта по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен документ МКБПК и за кредитен лимит. В случай, че по време на действието на настоящия договор кредитолучателят прекрати договора за кредитна карта или кредитната му карта бъде деактивирана за срок от 1 месец, банката има право да увеличи размера на възнаградителната лихва по т.3.1 с 0.5 процентни пункта.

В чл.6.1 от Допълнителните разпоредби на договора страните са се съгласили, че неразделна част от договора за кредит са Общи условия за предоставяне на потребителски кредит.

В т.9.1 от Общите условия е предвидено, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото задължение когато кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на главницата или лихвите по кредита – т.9.1.1.

Върху договора фигурират подписи на страните.

Подписи на страните са налични и върху приложените по делото Общи условия към договора за потребителски кредит.

По делото е наличен погасителен план, върху който фигурират подписите на страните.

По делото е приложена покана от „ Алианц Банк България“ АД до С. А. Б., с която последният е уведомен че е в просрочие към 13.12.2021год. на задълженията по договора за кредит с общо 8 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна бройка, 263 дни просрочие за периода от 26.03.2021год. до 13.12.2021год.В поканата е посочено, че общото му задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит към 13.12.2021год. възлиза на сумата от 71 182.89 лева, която сума е формирана както следва: просрочена главница за периода от 26.03.2021год. до 13.12.2021год. 5776.76лева пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, 263дни просрочие от общата главница 68 574.19лева /62 797.43лева редовна главница и 5 776.76лева просрочена главница, вземания за просрочени възнаградителни лихви за периода от 26.04.2021год. до 25.11.2021год. включително 2087.29лева, 8 пълни погасителни вноски, 232 дни просрочие, вземания за наказателна лихва за просрочие на главницата за периода от 26.03.2021год. до 13.12.2021год. включително 291.69лва, 263 дни просрочие, неустойки за периода от 26.04.2021год. до 13.12.2021год. включително 72.95лева, 232 дни просрочие и текущи начислени лихви за периода от 26.11.2021год. до 13.12.2021год. 156.77 лева. Кредитополучателят е поканен да заплати дължимите суми в 7-мо дневен срок от получаване на поканата, като е предупреден, че след изтичане срока за доброволно изпълнение, банката обявява цялото кредитно задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо.

Поканата е връчена по местоработата на кредитополучателя- „ България ЕР“ АД и е получена от Л. Д.-деловодител на 18.01.2022год.

В производството пред СГС е изготвена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. От експертизата се установява, че кредитът по Договор за потребителски кредит от 28.01.2021год. е усвоен на 29.01.2021год., на която дата по сметката на кредитополучателя е преведена сума в размер на 69 000лева. Установява също така, че броят на просрочените вноски по кредита е 13, в това число и дължима вноска за 25.03.2021год.-706.51 лева, която е частично погасена на 03.08.2021 год. със сумата от 685.29 лева. Непогасени са изцяло 12 броя погасителни вноски за периода от 25.04.2021 год. до 25.03.2022 год. От експертизата е видно, че дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.04.2021 год. до 04.03.2022 год. е просрочена и е в размер на 2 892.60лева, а общият размер на обезщетението за забава за просрочени вноски по главницата за периода от 26.03.2021год. до 04.04.2022год. е 412.55лева и съответно- дължимата неустойка за неплатената възнаградителна лихва за периода от 26.03.2021год. до 04.04.2022год. е в размер на 154.30лева.

При така установената релевантна за спора фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Пред СГС е предявен и разгледан иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД. С предявяването му ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати дължими суми по сключен между тях договор за потребителски кредит от 28.01.2021год., който поради неизпълнение на поетите от длъжника задължения е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на банката. Това сочи, че основателността на исковете е обусловена от съществуването на правопораждащите вземането факти-договор за кредит, неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя и настъпване на предсрочна изискуемост касателно вземането по договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т. 18 от ТР № 4/18.06.2014год. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Както се посочи, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая са налице категорични данни за непогасяване от кредитополучателя на вноски по кредита/ такива по главницата и за възнаградителната лихва /, което съгласно т.9.1.1 от общите условия към договора за потребителски кредит е предпоставка банката да обяви за изискуемо цялото кредитно задължение преди срока по чл.4.1 от договора. Съгласно заключението на вещото лице е налице неплатена просрочена главница, формирана от 12 пълни погасителни вноски за периода от 25.04.2021год. до 25.03.2022год. и една частично непогасена погасителна вноска с падеж 25.03.2021год. или общо непогасена просрочена главница в размер на 11 789.14лева, както и просрочена възнаградителна лихва в общ размер на 2 892.60лева за периода от 26.04.2021год. до 04.03.2022год. Гореизложеното налага извод че са настъпили са уговорените в т.9.1.1 от общите условия към договора за потребителски кредит предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

По делото са ангажирани доказателства за отправена от банката към кредитополучателя покана-уведомление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, чието връчване се оспорва от кредитополучателя. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения и кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване.При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 от ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 от ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 от ГПК, като отказът за получаване по чл.44 от ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

В разглеждания случай избраният от банката начин на получаване на поканата за изпълнение от длъжника, съдържаща изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е чрез връчване от ЧСИ У. Д.. Направен е неуспешен опит поканата да бъде връчена на посочения в договора адрес на кредитополучателя като въпреки направената от ЧСИ справка не са установени данни за постоянния му и настоящ адрес, което е възпрепятствало връчването по реда на чл. 47 от ГПК.След направена справка от ЧСИ за актуално действащи трудови договори е установена местоработата на кредитополучателя – „ България ЕР“ АД, където поканата – уведомление е връчена на 18.01.2022год. на деловодител на дружеството- Л. Д., поела задължение да му я предаде.

В определение №7 от 05.01.2017год. по ч. т. д. № 2496/2016 г. на II т. о. на ВКС е прието, че при получаване на съобщението от "друго лице" по см. на чл.46, ал.2 от ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на "друго лице" е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал.2 на чл.46 от ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Дали реално го е направило е ирелевантно към редовността на връчването, освен при наличието на особени непредвидени обстоятелства, а такива твърдения няма въведени от кредитополучателя, нито са ангажирани доказателства в тази насока. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата /чл.46, ал.4 от ГПК/.

При коментираните по-горе факти във връзка с връчването и предвид възприетото в цитираното по-горе определение настоящият съдебен състав прави извод, че е налице надлежно връчване на поканата-уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на кредитополучателя, което е осъществено на 18.01.2022год. при условията на чл.42, ал.2 от ГПК.

Дори и да се приеме, че банката може да извърши връчване на изявлението си, че прави кредитът предсрочно изискуем чрез нотариус/ с нотариална покана/ или по пощата, факс, телеграма, но не и чрез частен съдебен изпълнител или че не е налице редовно връчване на поканата –изявление за предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл.42, ал.2 от ГПК, то е налице обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника в хода на производство, образувано по иска по чл.430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД. В исковата молба е обективирано волеизявление на банката за предсрочна изискуемост на процесния кредит /по договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год./ като към нея е приложена и покана- уведомление изх.№9201-0278/14.12.2021год. Препис от исковата молба и приложенията към нея, в частност цитираната покана-уведомление са получени лично от кредитополучателя на 09.03.2022год., към който момент изявлението за предсрочна изискуемост следва да се счита достигнало до кредитополучателя, тоест това е момента на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит. /така Решение № 10/25.02.2020год. по т.д.№ 16/2019год. на ВКС, постановено след изменението на чл.415, ал.3 от ГПК /ред. ДВ бр. 86/2017год./, както и в предхождащи го съдебни актове - Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 114/07.09.2016год. по т.д.№ 362/2015год. на ВКС. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и в този смисъл е Решение № 60009/02.06.2021год., постановено по т.д.№ 2891/2019год. на ВКС.

Предвид гореизложеното се явяват неоснователни оплакванията и доводите във въззивната жалба във връзка с направения от първоинстанционния съд извод за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Неоснователни са и оплакванията за непълнота на съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост създаваща неяснота относно неизпълнението на задълженията по кредита. В уведомлението е достатъчно кредиторът да посочи, че счита целия кредит за предсрочно изискуем, включително и вноските с ненастъпил падеж и такова изявление е направено в процесната покана с изх.№ 9201-0278/14.12.2021год. Съдържанието на изявлението на кредитора за разлика от извлечението от счетоводните сметки на банката не се поставя изискване за индивидуализация на просрочените задължения и тези, които се обявяват за предсрочно изискуем /така решение № 115/02.02.2021год. по т.д.№ 2323/2019год. на ВКС /, а и следва да се отбележи, че в процесната покана е направена индивидуализация относно просрочените задължения.

Неоснователни са и правилно са приети за такива от първоинстанционния съд въведените от ответника-въззиваем в настоящото производство възражения за нищожност на клаузата на чл. 9.1.1 от Общите условия на договора за потребителски кредит по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗП. Няма спор по делото, че въззивникът, като физическо лице, на които по силата на сключения с банката през 2021г. договор е предоставен потребителски кредит, има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП и Директива 93/12 ЕИО на Съвета.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Съобразно константната практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на чл.146, ал.2 и ал.4 ЗЗП, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП/. В цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка.

В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. и по процесната клауа, както и да е имал възможност да повлияе върху тях.

С атакуваната от въззивника-ответник клауза на т.9.1.1. от Общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено правото на банката да обяви за предсрочно изискуемо преди срока, определен в договора за кредит, цялото кредитно задължение когато кредитополучателят е изпаднал в забава при издължаване на главницата или лихвите по кредита. Тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е допустимо съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432 от ТЗ да се уговорят условия, при които кредиторът да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

При служебната проверка съдът не установи каузи от договора за кредит да са неравноправни. Договорните клаузи са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като предоставят на ответника предварително конкретна информация как и кога банката може едностранно да промени цената, за да може тя на своя ред на реагира по най-уместния начин. В клаузите на договора досежно формиране цената на кредита се съдържа разяснение какъв е механизма за изменение на лихвата, поради което ответника, като потребител, е могъл да предвиди, въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора – в случая възнаградителната лихва поради външни причини, които не зависят от банката, а са са породени от въздействието на свободния пазар. В договора ясно е посочено как и кога се променя стойността на референтния лихвен процент, но от представените по делото документи, а и от заключението на вещото лице не се установява банката да е променяла едностранно лихвите по кредита. Индикация за горното дава и липсата на изготвен и подписан нов погасителен план между страните, съгласно уговореното в чл.3.1.3 от договора, където изготвянето на актуален погасителен план е предвидено като последица от промяната на приложимата по кредита възнаградителна лихва.

Не могат да бъдат определени като неравноправни, нито като накърняващи добрите нрави и останалите клаузи в процесния договор, уговарящи в тежест на кредитополучателя задължения за заплащане на обезщетение за забава върху просрочената главница и неустойка върху върху неплатената в срок възнаградителна лихва. С клаузата на т. 4. 3. е договорено обезщетение за забава в размер на 10% годишно върху просрочената главница, а с т. 4. 4. – неустойка също в размер на 10% върху дължимата неплатена възнаградителна лихва. Така договорените размери от по 10% годишно на дължимата мораторна лихва върху главницата и неустойка за забава на договорната лихва съответстват на установения от закона размер на законната лихва, определения с ПМС № 426/18.12.2014год., издадено на основание чл. 86, ал.2 от ЗЗД. С оглед естеството на възнаградителната лихва, начисляването на такава върху просрочената главница, ведно с обезщетение за забава за един и същи период не съставлява двойно санкциониране на кредитополучателя за едно и също неизпълнение. Обезщетението за забава, начислявано върху просрочена възнаградителна лихва обезщетява забавата на длъжника за заплащане възнаграждението на кредитора по предоставената сума и не представлява анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с едно и също основание.

С оглед на изложеното и наличните данни по делото за това, че ответникът не е върнал в цялост предоставената му главница по договора за кредит, не е върнал и частично уговорената възнаградителна лихва, на основание чл.79 от ЗЗД ищецът има право да иска връщането им, ведно с обезщетение за забавено плащане.

От изслушаната и приета пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза се установява размерът на дължимите суми и същите са присъдени от първоинстанционния съд в размер, съобразен с претендирания такъв от ищеца.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което следва да се потвърди.

Касателно Рамков договор от за предоставяне на платежни услуги от 08.02.2021год.:

На 08.02.2021год. страните по делото са сключили и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна карта, за издаване и използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит.

От приложения договор е видно, че същият е с предмет откриване и водене на името на титуляра на – С. Б. на платежна разплащателна сметка и издаване на една и повече международни банкови платежни карти и предоставяне на кредитен лимит. По силата на чл.2 от договора, банката- ищец в първоинстанционното производство се е задължила да захрани с парични суми посочената в чл.1 сметка на титуляра и да изпълнява платежните операции чрез издадената на титуляра платежна карта MasterCard / Visa. Във връзка с изпълнение на горните задължения банката се е задължила / чл.9 от договора / да отпусне по сметката на титуляра кредитен лимит в размер на 3 000лева.В чл.12 от договора страните са обективирали съгласие титулярът да ползва до 45 календарни дни гратисен период при извършване на операции по безналично плащане на стоки и услуги, през който не дължи лихва, в случай че няма просрочени задължения от предходен отчетен период, а в чл.13- че при извършване на операции по теглене на пари в брой титулярът не ползва гратисен период и в този случай дължи възнаградителна лихва съгласно чл.16, т.2 от договора- такава в размер на 18.75% фиксирана годишна лихва.

В чл.15 от договора страните са постигнали договореност за първите три месеца от датата на подписване на договора кредитополучателят да дължи възнаградителна лихва за ползвания кредитен лимит в размер на 6.48% фиксирана лихва при спазване условията на чл.12, а в чл.16- след изтичане на тримесечния лихвен период по чл.15, в зависимост от начина на усвояване на средствата по кредитния лимит да заплаща възнаградителна лихва както следва: чл.16.1- за платежни операции от типа плащане на стока или услуга- възнаградителна лихва от 15.75% фиксирана годишна лихва и 16.12- 18.75% фиксирана годишна лихва-при платежни операции от типа теглене на пари в брой. Страните са уговорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 23.18%, а общата дължима от ответника сума да е в размер на 3 627.50лева /с включени в нея такса за годишна поддръжка за първата издадена карта и такса за нейното издаване.

В чл.20 от договора страните са уговорили титулярът да погасява ежемесечно задълженията като заплаща определена минимална погасителна вноска / МПВ/ до датата на падежа, която е плаваща и е сбор от 3 % от формираното от извършени операции задължение през отчетения период и начислената към последния ден на отчетения период възнаградителна лихва, но не по малко от десет валутни единици. В чл.23 от договора титулярът е поел задължение в срок до 15 число на месеца, следващ отчетения период, да осигури наличност за покриване на МПВ сума.

Към договора не са представени Общи условия, но е представена, подписана от ответника- титуляр на сметка.

По делото не е спорно, че ответникът е получил процесната платежна карта.

В извлечение от счетоводните книги, представено по делото и неоспорено от ответника, са отразени задълженията на ответника по процесния рамков договор.

От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е видно, че въз основа на сключения между страните Рамков договор банката е открила разплащателна кметка на титуляра С. Б. с IBAN BG56 •••••••••••, към която му е издадена кредитна карта и му е отпуснат кредитен лимит в размер на 3 000лева. В заключението е инкорпорирано извлечение от цитираната сметка за периода от 01.02.2022год. до 28.02.2022год., от което са видни извършените по нея операции, с посочена по дата на извършване, вид, основание и размер на изтеглената сума. Видно е, че цитирания период кредитния лимит е усвоен изцяло чрез тегления на суми от АТМ, устройства в страната, чрез плащане на ПОС устройства в страната и в чужбина. На база на тези данни и съобразно уговорките в процесния договор вещото лице е изчислило, че дължимата възнаградителна лихва за периода от 15.03.2021год. до 28.02.2022год. е в размер на 192.01лева, че обезщетението за забава по чл.18, т.1 от договора на непогасената главница за периода от 01.03.2022год. до 04.04.2022год. е в размер на 29.17лева, че невъзстановената главница е в размер на 3000лева и че таксата за поддръжка на картата е в размер на 20лева, от която на 02.11.2011год. са възстановени 8.33 лева или дължимата сума е в размер на 11.67лева и представлява неразрешен овърдрафт.

При така установената фактическа обстановка във връзка със сключения между страните рамков договор, съдът прави следните правни изводи:

Страните по делото са били обвързани и от възникнало договорно правоотношение по сключен между тях на 08.02.2021год. Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна карта, за издаване и използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит.

При служебната проверка съдът не установи същият да е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2, т.7-12 от ЗПК. Договорът между страните е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер на 3 000лева и условията за усвояването му - чрез откриване на платежна сметка и снабдяване с платежна карта; посочен е годишния лихвен процент – при уговорената вариятивност, посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума в размер на 3 627.50лева, посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване. Предвид това, че предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити, като от всичко изложено следва, че не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, изирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен и е породил облигационните си последици.

Ищецът не твърди и не доказва, че съдържанието на клаузите на договора да е било обект на индивидуално договаряне, но това обстоятелство само по себе си не обуславя извод за тяхната неравноправност. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и на потребителя. В трайната си практика ВКС приема, една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/. да е сключена в нарушение на принципа на 1 добросъвестността; 3/. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/. да е сключена във вреда на потребителя. В разглеждания случай при извършената проверка настоящият съдебен състав не констатира наличие на подобно значително неравновесие в нито една от клаузите на договора. Не се установява да е уговорена възможност банката едностранно да изменя лихвения процент, нито се установява да са извършвани такива изменения. Клаузата в договора, която предвижда, че при неплащане на минималната погасителна вноска до датата на падежа, се начислява наказателна лихва /неустойка/, не нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Начисляването на неустойка в процесния случай е обусловена от забавата на кредитополучателя, т.е. от виновното неизпълнение на задължението за плащане в срок на минималната погасителна вноска, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. Не се установява размерът на начислената и претендирана от ищеца неустойка да противоречи на добрите нрави, нито да противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК /в този смисъл решение № 92 от 09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. по описа на ВКС, Второ ТО/.

От гореизложеното се налага извод, че претендираните от банката-ищец суми съставляват задължения по процесния рамков договор, което поставя въпроса дали същите са дължими от ответника. Банката обосновава тяхната изискуемост с изтичане срока на договора през м.02.2022год., обвързвайки срока му на действие с прекратяването на сключения между страните договор за потребителски кредит № •••••/28.01.2021год. Действително процесния рамков договор е сключен на основание чл.3.10 от сключения между страните потребителски кредит № •••••/28.01.2021год., в която клауза е уговорено че в срока на договора за потребителски кредит кредитополучателят ще ползва кредитна карта по рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент МКБПК и за кредитен лимит. Цитираната договорна клауза обективира съглашение между страните относно срока на действие на Рамковия договор, обвързвайки го с действието на сключения между тях договор за потребителски кредит. Доколкото последният е прекратен с получаване на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то към този момент е преустановено действието и на сключения между страните рамков договор. Тъй като срока на действие на рамковия договор е изтекъл, то цялото вземане по него е изискуемо.Същото е дължимо тъй като нито се твърди, нито се установява то да е заплатено от ответника.

В случая банката-ищец не основана претенцията си на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по рамковия договор, поради което се явяват ирелевантни за спора разсъжденията във връзка с наличието на предпоставките за нейното настъпване и съответно възраженията на ответника-въззивник в тази връзка. При изложеното по-горе във връзка с прекратяване действието на рамковия договор и възникналото във връзка с това основание за банката за претендира вземанията си по него от ответника, то се явява безпредметно и обсъждането на въпроса дали същите биха могли да се претендират на основание чл.33 от рамковия договор.

Предвид изложеното и липсата на твърдения, а и на доказателства ответникът-въззивник да е заплатил установените по делото задължения по процесния рамков договор, то заявената претенция се явява основателна. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение по иска по чл.430 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД касателно Рамков договор от 08.02.2021год., което следва да се потвърди.

С оглед изхода по спора и представените доказателства- договор за правна защита и съдействие № 017378, пълномощно № 71/18.05.2022год., списък по чл.80 от ГПК и кредитен превод от 24.07.2023год., в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 6 650лева.

Така мотивиран, Апелативен съд-София, в настоящия си състав,