Мотиви към Решение № 154 от 10.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1994/2022 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС). Образувано е във връзка с депозирани в Софийския градски съд (СГС) документи от Република Гърция, вх. № 31721/25.05.2022 г. по описа на СГС, ведно с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, от 16.03.2022 г., изготвено от прокурор при Апелативна прокуратура – Тракия, Република Гърция, за признаване и изпълнение на присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., с която българският гражданин И.Д.Д. – роден на •••• г. в гр. София, ЕГН – ••••••••••, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр.София, ж.к. „Ботунец – •••• – е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на Наказателния кодекс (НК) на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. Въз основа на така постъпилите документи от Р. Гърция е образувано НЧД № 1994/2022 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав. В съдебно заседание, представителят на СГП пледира да бъде призната и приета за изпълнение влязлата в сила присъдата на Апелативния съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, с която по отношение на българския гражданин И.Д.Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, за извършено от него престъпление трафик на наркотични вещества. Намира, че са налице всички, визирани в закона предпоставки, за приемане за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждия съд, а именно – налице е валидно Удостоверение, изпратено до компетентния Съд, съдържащо изискуемите от закона реквизити и придружено с препис от влезлия в сила съдебен акт, с превод на български език. Застъпва, че макар в случая двойна наказуемост на деянието да не се изисква, извършеното от Д. престъпление съответства на това по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, за което по българския наказателен закон се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, поради което и не са налице основания за редукция на наложеното му наказание. Сочи, че самоличността на осъденото лице е установена по безспорен начин. Излага, че не е изтекла и давността за изпълнение на наложеното наказание. Предлага при изпълнение на наложеното наказание да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан, а именно – в размер на 7 (седем) години, 6 (шест) месеца и 8 (осем) дни в Р. Гърция, както и времето, през което същият е бил задържан в производството по ЗЕЕЗА – считано от 23.10.2020 г. до 12.07.2021 г., а остатъкът от наложеното му наказание да бъде постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Упълномощеният защитник на осъдения И.Д.Д. – адв. М.К. – от САК, пледира Съдът да постанови решение, с което да откаже да признае и да приеме за изпълнение присъдата на чуждия Съд, на основание чл. 15 от специалния закон. В подкрепа на искането си релевира доводи, че е налице основанието да се откаже признаване на акта, визирано в чл. 15, ал. 1, т. 1 от специалния закон, тъй като представеното Удостоверение по чл. 3 от закона, е непълно и е налице явно несъответствие между посоченото в него и съдържанието на съдебния акт. Сочи, че по делото не са събрани категорични данни за това, че осъденото лице се намира на българска територия или на територията на издаващата държава, което съставлява основание да се откаже признаването на присъдата на чуждия Съд по чл. 15, ал. 1, т. 2 от закона. Излага, че е налице и основанието по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона, тъй като съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление, съгласно българското законодателство. Изтъква, че съдебният акт е постановен при съдебен процес, в хода на който осъденото лице не се е явило лично, по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 9 от закона. Развива и доводи, че съдебният акт се отнася за престъпление, което, съгласно българското законодателство, се счита за извършено изцяло или частично на българска територия, по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 12 от закона. Алтернативно на гореизложеното отправя искане, на основание чл. 12 от закона, при изпълнението на наложеното на осъдения наказание да бъде приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието на територията на Р. Гърция, в т.ч. и дните, в които осъденият е полагал труд в затвора в Р. Гърция, както и времето, през което осъденият е бил задържан на територията на Р. България, включително и в хода на производството по ЗЕЕЗА. Акцентира, че осъденият е изтърпял повече от половината от размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, дори и без да се отчита задържането му в производството по ЗЕЕЗА, поради което намира, че в случай, че присъдата бъде приета за изпълнение на територията на Р. България, следва да се определи първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание. Сочи, че останалите съподсъдими на Д. лица, на които е наложено наказание „Лишаване от свобода“, вече са освободени, тъй като са изтърпели повече от половината от наказанието си, а по отношение на Д. репресията продължава. Служебно назначенията защитник на осъдения И.Д.Д. – адв. Д.А.-Г. – от САК, се присъединява към становището на упълномощения му защитник. Сочи, че осъденото лице въобще не е било призовано да вземе участие в производството и не е дали съгласието си за участие в процеса. Пледира, в случай, че Съдът признае и приеме за изпълнение присъдата на чуждия Съд, да съобрази срока на задържането и изтърпяването на наказанието от осъдения, и да приспадне времето, през което Д. е полагал труд, като сочи, че това ще обуслови възможност да се инициира производство по условното му предсрочно освобождаване. Осъденият И.Д.Д., нередовно призован, не се явява, не взема участие в производството пред настоящата инстанция и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Производството спрямо него се води по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, НАМИРА за установено от фактическа и правна страна следното: Осъденият И.Д.Д. е роден на •••• г. в гр. София, ЕГН – ••••••••••, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр. София, ж.к. „Ботунец – ••••. С присъда № 330/2018 от 19.10.2018 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, И.Д.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление, което се предвижда и наказва от разпоредбите на чл. 1, чл. 12, чл. 14, чл. 16, чл. 17, чл. 18а, чл. 26, пар. 1, т. „а“, чл. 27, пар. 1, т. „а“ и 2, чл. 45, чл. 46, пар. 1, т. „а“, чл. 79, чл. 84, пар. 2, т. „а“ и чл. 94 от НК на Р. Гърция и чл. 20, пар. 1 и пар. 2, чл. 23, пар. 2, т. „а“ и чл. 99 от Закон 4139/2013 г., за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 (двадесет) години. С присъдата, от срока на изтърпяване на наказанието от осъдения е приспаднато временното му задържане, считано от 13.04.2014 г. до 17.03.2015 г. С решение № 78/2021 г. на Върховния съд на Р. Гърция, Седмо наказателно отделение от 07.10.2020 г. (т. 2, л. 787 – л. 862 и л. 864 – л. 927 от съдебното производство пред СГС), присъда № 330/2018 от 19.10.2018 г. на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Петчленния Апелативен съд. С присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., И.Д.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. Деянието, за което Д. е осъден, съответстващо на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, се е изразило в това, че в периода от 11.04.2014 г. до 13.04.2014 г., на неустановено място, без да е лице, зависимо към наркотични вещества, действайки в съучастие с други лица, с последователни и настойчиви подкани и убеждавания, но и с обещанието за финансова изгода, е убедил съобвиняемите си П.С.С. и О.Л.А. да внесат на гръцка територия от Р. Турция, да притежават и да пренесат с пластмасова лодка на 13.04.2014 г., около 06.00 часа, в пограничния район на Арданио, Ферес, Р. Гърция, добре скрити в четири раници, 97 (деветдесет и седем) самоделни найлонови опаковки, съдържащи хероин, с общо тегло 50 (петдесет) кг., с неопределена облага от деянието, превишаваща 75 000 евро. Присъдата на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, е постановена в отсъствието на осъдения Д., тъй като същият не се е завърнал от отпуск при изпълнение на наказанието, поради което е бил обявен за издирване от гръцките власти, но Удостоверението по чл. 3 изрично съдържа информация за спазване на условието, че лицето е било официално информирано за определената дата и място на съдебния процес по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви. В хода на воденото наказателно производство пред компетентните органи на Р. Гърция, Д. е бил задържан под стража, на 13.04.2014 г., която мярка е търпял до 30.10.2024 г., когато е задържан в Затвора за изпълнение на наложеното му наказание с решение на Петчленния апелативен съд – Траки, Р. Гърция № 330/19.10.2018 г. Д. е търпял фактически наказание от 13.04.2014 г. до 29.09.2019 г. или общо 5 (пет) години, 5 (пет) месеца и 16 (шестнадесет) дни, като от работа са му приспаднати, на основание чл. 46 от Закон 2776/1999 – 2 (две) години и 22 (дни), или общо 7 (седем) години, 6 (шест) месеца и 8 (осем) дни. Към 29.09.2019 г., т.е. преди постановяване на окончателната присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, остатъкът за изтърпяване от осъдения /съотнесен към първоначално наложеното му наказание в размер на 20 години „Лишаване от свобода/, е бил 12 (дванадесет) години, 5 (пет) месеца и 22 (двадесет и два) дни. Докато е търпял наказание, на осъденият е предоставен редовен отпуск с начална дата 21.09.2019 г. и крайна дата – 29.09.2019 г., като същият не се е завърнал от отпуск и от тази дата е издирван от гръцките власти. Д. е обявен за международно издирване от гръцките власти, въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 38/2020 г., издадена на 15.04.2020 г. от заместник – апелативния прокурор на Апелативния съд – Тракия, Р. Гърция за изтърпяване на наложеното му с Решение № 330/2018 г. на Петчленния Апелативен съд – Тракия наказание „Лишаване от свобода“. На 22.10.2020 г. в 12.00 часа, същият е задържан на територията на Р. България, в 05 РУ – СДВР, по реда на ЗМВР. Въз основа на постъпило писмо от Д „МОС“ – МВР, рег. № А – 27457/22.10.2020 г. за задържане на Д., е образувана пр. пр. № 18575/2020 г. по описа на СГП. С постановление на прокурор при СГП от 23.10.2020 г. по пр. пр. № 18575/2020 г. по описа на СГП, Д. е задържан за срок до 72 часа, считано от 12.00 часа на 23.10.2020 г., на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 2 от НПК. На 24.10.2020 г., прокурор при СГП е внесъл в СГС – НО искане, с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И.Д.Д.. За разглеждане на така внесеното искане е образувано НЧД № 3876/2020 г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав. С определение от 24.10.2020 г., постановено по НЧД № 3876/2020 г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав, по отношение на искането лице И.Д.Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до приключване на екстрадиционното производство, съгласно образуваната в СГП преписка № 18575/2020 г. Определението на СГС е потвърдено с Определение от 29.10.2020 г., постановено по ВНЧД № 1202/2020 г. по описа на САС, НО, 2- ри състав. На 26.10.2020 г., прокурор при СГП е внесъл в СГС – НО искане, с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно производство за разглеждане и допускане изпълнението на ЕЗА, издадена от Прокуратурата на Апелативния съд – Тракия по отношение на българския гражданин И.Д.Д.. За разглеждане на така внесеното искане е образувано НЧД № 3894/2020 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав. С решение № 260125 от 03.11.2020 г., постановено по НЧД № 3894/2020 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, е отказано изпълнението на ЕЗА № 38/2020 г. от 15.04.2020 г., издадена от съдебните власти на Р. Гърция, а именно от Заместник апелативния прокурор на Апелативна прокуратура – Тракия, Р. Гърция, за предаване на българския гражданин И.Д.Д., за изтърпяване на наложено наказание „Лишаване от свобода“, наложено му с Решение № 330/2018 г. на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия. Със същото решение и на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА и чл. 29, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът е приел да се преведе в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 (двадесет) години на българския гражданин И.Д.Д., наложено му с Решение № 330/2018 г. на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, за осъществено престъпление на територията на Р. Гърция, което се предвижда и наказва от разпоредбите на чл. 1, чл. 12, чл. 14, чл. 16, чл. 17, чл. 18а, чл. 26, пар. 1, т. „а“, чл. 27, пар. 1, т. „а“ и 2, чл. 45, чл. 46, пар. 1, т. „а“, чл. 79, чл. 84, пар. 2, т. „а“ и чл. 94 от НК на Р. Гърция и чл. 20, пар. 1 и пар. 2, чл. 23, пар. 2, т. „а“ и чл. 99 от Закон 4139/2013 г. Д. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание издадената ЕЗА, за разглеждане на която е образувано НЧД № 3894/2020 г. по описа на СГС, за времето от 28.11.2020 г. до 12.07.2021 г. Изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприе въз основа на приложените по делото Удостоверение от 16.03.2022 г. по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изготвено от Апелативна прокуратура – Тракия, Р. Гърция – на гръцки език и в превод на български език (т. 1, л. 4 – л. 30 от съдебното производство), и коригирана версия на същото – на гръцки език, в превод на български език (т. 1, л. 468 – л. 477 и т. 2, л. 570 – л. 590 от съдебното производство); писмо от Национално бюро на България в Евроюст от 02.09.2022 г. по казус ID 63251 – ІІ, с което на СГС се изпраща присъда № 147/2021 от25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция – на гръцки език и в превод на български език (т. 1, л. 200 – л. 224 от съдебното производство); писмо от Национално бюро на България в Евроюст от 22.08.2023 г. по казус ID 63251 – ІІ, с което на СГС се изпраща удостоверение за задържане по отношение на българския гражданин И.Д.Д., издадено от Пенитенциарно заведение Агия, Ханя към Министерство за гражданска защита, Р. Гърция, с протоколен № 821/22.03.2023 г., ведно с приложена към него таблица за изчисляване на присъда, заедно с извадени от наказанието отработени дни на И.Д.Д. от 22.03.2023 г. и писмо от Апелативна прокуратура – Траки, Р. Гърция до Евроюст, протоколен № 8/2022/24.08.2023 г. – на гръцки език и в превод на български език (т. 2, л. 564 – л. 569 и л. 591 – л. 598 от съдебното производство пред СГС); писмо от Национално бюро на България в Евроюст от 25.01.2024 г. по казус ID 63251 – ІІ, с което на СГС се изпраща писмо от Апелативна прокуратура – Траки, Р. Гърция до Евроюст, протоколен № 8/2022/25.01.2024 г. – на гръцки език и в превод на български език (т. 2, л. 772 – л. 776 от съдебното производство пред СГС); писмо от Национално бюро на България в Евроюст от 25.01.2024 г. по казус ID 63251 – ІІ, с което на СГС се изпраща решение № 78/2021 г. на Върховния съд на Р. Гърция, Седмо наказателно отделение от 07.10.2020 г. – на гръцки език и в превод на български език (т. 2, л. 787 – л. 862 и л. 864 – л. 927 от съдебното производство пред СГС); справка за съдимост на И.Д.Д. (т. 1, л. 197 – л. 198 и т. 2, л. 632 от съдебното производство); справки от ГД „Изпълнение на наказанията“, рег. № И – 351/16.01.2023 г. и рег. № И – 2036/20.02.2023 г. по отношение на И.Д.Д., ведно с приложения – разпореждания на прокурори при СГП от 26.11.2020 г. и от 09.07.2021 г. по пр. пр. № 18575/2020 г. (т. 1, л. 324 – л. 329 и л. 335 – л. 340 от съдебното производство); справка от СГП, изх. № 4648/22.12.2022 г., ведно със справка от УИС на Прокуратурата на Р. България относно И.Д.Д. (т. 1, л. 343 – л. 344 от съдебното производство); справки от НСлС по отношение на И.Д.Д., изх. № 16259/17.01.2023 г., изх. № 2671/22.02.2024 г. и изх. № 1480/13.02.2024 г. (т. 1, л. 346 и т. 2, л. 757 и л. 758 от съдебното производство), и като взе предвид материалите по НЧД № 3876/2020 г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав и НЧД № 3894/2020 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав. При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, от правна страна, че са налице предпоставките, визирани в чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, да признае и приеме за изпълнение присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., с която българският гражданин И.Д.Д. – роден на •••• г. в гр. София, ЕГН – ••••••••••, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр.София, ж.к. „Ботунец – •••• – е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на Наказателния кодекс (НК) на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. За да се произнесе в тази насока, СЪДЪТ съобрази следното: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато, независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат. Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, И.Д.Д. е осъден с присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., за извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. Налице е следователно, съдебен акт по наказателно дело, постановен от съдебен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с който е наложено наказание „Лишаване от свобода“ и който принципно подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава втора от същия закон. Съдебните актове чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато, независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат. В този смисъл, Окръжният съд не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 8 и следващите от специалния закон. Двойна наказуемост по чл. 8, ал. 1 от закона не се изисква за следните престъпления, когато в издаващата държава те са наказуеми с „Лишаване от свобода“ за максимален срок не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща „Лишаване от свобода“ за максимален срок не по-малко от три години: 1. участие в организирана престъпна група; 2. тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография; 5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.; 9. изпиране на имущество, придобито от престъпление; 10. подправка на парични знаци, включително евро; 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или въоръжен грабеж; 19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22. подправка на изделия и пиратство; 23. подправка на административни документи и търговия с тях; 24. подправка на платежни инструменти; 25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; 27. трафик на противозаконно отнети превозни средства; 28. изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби; 32. саботаж. В конкретния случай, българският гражданин И.Д.Д. е осъден за престъпление, визирано в чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – „незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества“, съгласно чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, за което в издаващата държава се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, поради което и сезираният съдебен състав не изследва въпросът, дали деянието съставлява престъпление и по българското законодателство. Въпреки това, настоящият съдебен състав дължи да отбележи, че престъпната дейност, за която спрямо осъденото лице е постановен съдебният акт на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, е съставомерна по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от българския НК – контрабанда на наркотични вещества, когато предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Така, на 13.04.2014 г., осъденият Д., в съучастие с други лица, е пренесъл през границата на Р. Турция с Р. Гърция, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 50 кг., разпределени в петдесет найлонови плика. Д. е действал с изискуемата от закона форма на вина – пряк умисъл. Предметът на митническата контрабанда е бил в особено големи размери, който извод е изводим от голямото количество пренесено през границата на страната наркотично вещество. Случаят е и особено тежък, като в тази насока Съдът съобрази не само количеството пренесено през границата на страната наркотично вещество и високата му стойност, а също и това, че деянието е извършено с користна цел и в съучастие с други лица. Престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, е тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Не са налице предпоставки за отлагане признаването на съдебния акт. Съгласно чл. 14, ал. 1 от специалния закон, когато Удостоверението по чл. 3 от същия е непълно, явно не съответства на съдебния акт или не е преведено на български език, Съдът може да изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани нередовностите в 14-дневен срок. Делото се отлага до изтичането на този срок. В конкретния по делото случай, действително се установява, че първоначално депозираното в СГС Удостоверение от 16.03.2022 г., издадено от прокурор при Апелативна прокуратура – Тракия, Р. Гърция, не е съдържало указания по отношение на изтърпяното наказание от осъденото лице и давността за изтърпяване на наложеното наказание, но впоследствие същото е било допълнено, поради което и към датата на произнасяне от настоящия съдебен състав не се констатира непълнота на Удостоверението по чл. 3 от закона, нито несъответствие на посоченото в Удостоверението със съдържанието на постановения спрямо осъдения Д. съдебен акт – присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г. Удостоверението е приложено по делото, придружено с превод на български език. Не са налице и предпоставки да се откаже признаването и изпълнението на съдебния акт. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът може да откаже да признае и изпълни съдебния акт, когато: 1. не е предоставено Удостоверение по чл. 3, то е непълно или има явно несъответствие между него и съдебния акт, и не е било допълнено или поправено в рамките на определения от съда срок; 2. лицето не се намира на българска територия или на територията на издаващата държава, не е дало съгласие, когато такова се изисква, и Република България не е: а) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; б) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; в) държава, различна от посочените в букви „а“ и „б“, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и Удостоверението по чл. 3 от закона да му бъдат изпратени; 3. признаването би било в противоречие с принципа ne bis in idem; 4. съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство, освен в случаите по чл. 8, ал. 2 от закона; изпълнението на съдебен акт във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен не може да бъде отказано на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данъци и такси или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава; 5. изпълнението на определеното със съдебния акт наказание е погасено по давност съгласно българското законодателство; 6. осъденото лице се ползва с имунитет по българското законодателство; 7. съдебният акт е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно-отговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът; 8. към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават по-малко от 6 месеца от наложеното наказание; 9. съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично, освен ако удостоверението по чл. 3 изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или за ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отменяне на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 10. издаващата държава не е дала съгласие по чл. 28, ал. 1, т. 7 за наказателно преследване, наказване или лишаване от свобода на осъденото лице в Република България за друго деяние, извършено преди предаването му; 11. наложеното наказание включва принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не могат да бъдат изпълнени от Република България в съответствие с българското законодателство; 12. съдебният акт се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или частично на територията на Република България, включително на място, приравнено на нейна територия. В конкретния по делото случай не е налице нито едно от основанията, визирани в чл. 15, ал. 1 от специалния закон, да се откаже признаването и приемането за изпълнение на присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г. Както вече се посочи, по делото е постъпило Удостоверение по чл. 3 от Специалния закон, същото след коригирането му е пълно и съответства на съдебния акт, постановен от съдебния орган на Р. Гърция; осъденото лице е български гражданин и има установено постоянен адрес на територията на Р. България; признаването на съдебния акт, постановен от Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, не би било в противоречие с принципа ne bis in idem, тъй като не се установява И.Д.Д. да е осъден за същото деяние с влязъл в сила съдебен акт в Р. България; съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съставлява престъпление съгласно българското законодателство – по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от българския НК; изпълнението на определеното със съдебния акт наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) години, не е погасено по давност съгласно българското законодателство; осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство; съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно отговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът – осъденият Д. е пълнолетно наказателно отговорно лице както към датата на извършване на престъплението, така и към тази на постановяване на съдебния акт от настоящата инстанция; съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично, но Удостоверението по чл. 3 изрично съдържа информация за спазване на условието, че лицето е било официално информирано за определената дата и място на съдебния процес по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; не са налице предпоставки по чл. 28, ал. 1, т. 7 от специалния закон издаващата държава да даде съгласие за наказателно преследване, наказване или лишаване от свобода на осъденото лице в Р. България за друго деяние, извършено преди предаването му; наложеното наказание на осъдения И.Д.Д. не включва принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не могат да бъдат изпълнени от Р. България в съответствие с българското законодателство; съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или частично на територията на Р. България, включително на място, приравнено на нейна територия, тъй като контрабандата е осъществена на границата между Р. Турция и Р. Гърция. Доводите на защитата на осъденото лице в противния смисъл, Съдът намира за неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът призна и прие за изпълнение Присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., с която българският гражданин И.Д.Д. – роден на •••• г. в гр. София, ЕГН – ••••••••••, българин, женен, осъждан, с последен известен адрес по местоживеене – гр.София, ж.к. „Ботунец – •••• – е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години, което престъпление съответства на престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК на Р. България. За извършеното престъпление по чл. 23, пар. 2, ал. „а“ на Закон 4139/2013 и чл. 46, пар. 1 на НК на Р. Гърция, на осъдения И.Д.Д. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 (петнадесет) години. Това наказание е еднакво по вид с предвиденото в българския НК за престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от българския НК – „Лишаване от свобода“. За престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от българския НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от петнадесет до двадесет години и „Глоба“ от двеста хиляди до триста хиляди лева. Максималният срок на наказанието за извършеното престъпление по българското законодателство за извършеното от осъдения Д. престъпление на територията на Р. Гърция, следователно, не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание; напротив – наложеното от чуждия Съд наказание съвпада с минималния размер на наказанието за същото по вид престъпление, предвидено по българския НК. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 13, ал. 1 – 3 от специалния закон за приспособяване на наложеното на осъдения наказание. Ето защо Съдът определи, на основание присъда № 147/2021 от 25.06.2021 г. на Петчленния Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция, влязла в законна сила на 10.10.2021 г., по отношение на осъденият български гражданин И.Д.Д., наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. Съгласно чл. 12, ал. 8 от Специалния закон, Съдът следва да определи и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. За да се произнесе в посочения смисъл, настоящата инстанция съобрази следното. Съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС, Съдът определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва: 1. специален режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна; 2. строг режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години; 3. общ режим – във всички останали случаи. Съдът може да определи първоначален „строг“ режим и в случаите по ал. 1, т. 3, когато осъденият се е укривал в хода на наказателното производство. В конкретния по делото случай, наложеното на осъдения И.Д.Д. наказание „Лишаване от свобода“ за извършеното от него тежко умишлено престъпление, е за срок от 15 (петнадесет) години, поради което е налице предвидената в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, предпоставка същият да търпи така определеното му наказание при първоначален „Строг“ режим. Законът държи сметка за размера на наложеното на осъдения наказание „Лишаване от свобода“, а не за остатъка, който следва да доизтърпи, след приспадане срока на предварителното задържане и изтърпяното до момента наказание, поради което и доводите на защитата в насока, че размерът на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ не надвишава посочения в цитираната законова разпоредба, настоящата инстанция намира за неоснователен. Предвид изложеното, настоящата инстанция прецени, че на осъденият следва да се определи първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието. По така изложените съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, Съдът определи първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на осъденият И.Д.Д. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 (петнадесет) години. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът приспадна при изпълнение на определеното на осъдения И.Д.Д. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 15 години, времето на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието на територията на Р. Гърция – в размер на 7 (седем) години, 6 (шест) месеца и 8 (осем) дни, както и времето, през което осъдения е бил задържан на територията на Р. България, във връзка с издадената спрямо него ЕЗА и производството по ЗЕЕЗА, с цел изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, считано от 23.10.2020 г. до 12.07.2021 г., като един ден задържане под стража, се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Петчленен Апелативен Съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция – за настоящото Решение, след влизане на същото в законна сила. Така мотивиран, Съдът постанови Решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: