Решение № 3468 от 21.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1433/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20603 от 13.11.2025 г., гр.д. № 35143/2025 г., СРС, 43 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу С. Г. С., ЕГН ••••••••••, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 982,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. •••• за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 504,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., за сумата от 71,64 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането и за сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г., като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 868,89 лева, представляваща направените разноски в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 65,31 лева, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по описа на СРС, съразмерно на уважената част от исковете. Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Счита, че според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016 г., клиентът изпада в забава за плащане на месечните суми за топлинна енергия по фактурите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Цената на дължимата сума за услуга дялово разпределение се дължи на основание чл. 22, ал. 2 ОУ на ищеца, действащи през процесния период и се формира съгласно чл. 36 ОУ. Лихвата върху главницата за дялово разпределение се дължи от изготвяне на извлечението по сметки, представено по делото, която сума е прибавена към лихвата за цена на потребена топлинна енергия. Лихвата върху главницата за дялово разпределение се дължи от изготвяне на извлечението по сметки, представено по делото, която сума е прибавена към лихвата за цена на потребена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Въззиваемият – ответникът по исковете С. Г. С. оспорва жалбата. Третото лице помагач на ищеца - „Термокомплект“ ООД не изразява становище. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното: Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно, поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане, длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД. Когато кредиторът не оказва необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, кредиторът не може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Въззивният съд при съобразяване на съдебно-счетоводната експертиза, намира за основателен иска за сумата 504,33 лева / 257,86 евро - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия през периода 15.09.2023 г. - 24.02.2025 г. Дължимостта на цена за реално предоставена услуга за дялово разпределение на доставената топлинна енергия, произтича от чл. 22 и чл. 36 ОУ, в сила от 2016 г. Посочените клаузи предвиждат възмездност на услугата, предоставена на клиентите спрямо продавача, като тази услуга е извършвана от избран от тях търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването, който от своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ сключва договор с топлофикационното дружество. В случая има сключен такъв договор от 03.06.2020 г. между ищеца и подпомагащата го страна в процеса „Термокомплект“ ООД и по делото е безспорно реалното извършване на услугата, поради което цената се дължи в установения от съдебно-счетоводната експертиза размер от 71,64 лв. / 36,63 евро през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.. Като неоснователен следва да се отхвърли искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15,06 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г. Вземането за стойност на дялово разпределение, дължимо на топлопреносното дружество не е нормативно обвързано с краен срок, поради което става изискуемо от момента на поканата съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При липса на доказателства за редовно връчена покана за плащане в момент, предхождащ сезирането на съда, забавата настъпва най-рано с връчване на препис от исковата молба. Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете за мораторна лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия и главницата за дялово разпределение, като вместо него се постанови друго, с което тези искове се уважат. Решението следва да се потвърди в останалата част обжалвана част, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за главница за топлинна енергия. Ищецът в заповедното производство установява разноски от 25 лв. – д.т. и има право на 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. След приспадане на присъдените от СРС 65,31 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат допълнителни разноски от 1 лв. / 0,50 евро. В исковото производство установява разноски за 217,84 лв. - държавна такса и общо 680 лв. за СТЕ и ССчЕ, като има право на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. След приспадане на присъдените от СРС 868,89 лв., остава дължима разлика от още 5 лв. / 2,56 евро. Пред настоящата инстанция прави разноски от 435,68 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, въззивният съд определя сумата 51 евро /100 лв./ - юрисконсултско възнаграждение, от които съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат 530 лв. / 271,14 евро. Ответникът не установява направени разноски, поради което такива не се дължат. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в