Решение № 988 от 25.6.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1399/2026 г.

Иск за увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание чл.150 във вр.с чл. 143 ал. 2 от СК. Постъпила е искова молба от К. П. Г., ЕГН ••••••••••, •••, със съгласието на ••• П. И. И., ЕГН ••••••••••, срещу П. Й. Г., ЕГН ••••••••••, в която се твърди, че ответникът е ••• на •••, че с решение по гр.д. 3340/2018г. на ПлРС, ответникът е задължен да заплаща издръжка за ••• в размер на 200.00лв. ежемесечно. Твърди, че този размер е недостатъчен, че от определянето му са настъпили значителни икономически промени и издръжката е значително обезценена. Сочи, че понастоящем е ученик в 11. клас в спортно училище в •••, паралелка футбол, има разходи за спортна екипировка и участие в състезания, има увеличени ежедневни нужди, страда от астигматизъм и носи очила. Сочи, че ответникът не участва в неговия животи не му предоставя средства извън определената издръжка, а живее във ••• и има добри финансови възможности. Сочи, че ••• му получава пенсия, има ЕР на ТЕЛК, поради здравословното си състояние не може да работи. Моли съда да измени размера на присъдената издръжка и да осъди ответника да му заплаща увеличена издръжка от 200лв. на 400 евро месечно, считано от предявяване на иска. Претендира разноски. Ответникът, чрез назначен му ••• заявява, че искът е допустим, но частично неоснователен. Счита, че не са представени доказателства за нуждите на ••• и доходите на •••, от който се иска издръжка, че публикации в социални мрежи не са доказателства. Сочи, че издръжката следва да се осигурява и от двамата •••. Оспорва претенцията за разноски. Моли съда да отхвърли иска в претендирания размер, като присъди по-нисък, справедлив размер, съобразно реалните доходи и финансови задължения на ответника. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: ••• К. П. Г., ЕГН ••••••••••, видно от удостоверение по •••, към момента е на 17 навършени години, и е с ••• – ••• П. И. И. и ••• - ответникът П. Й. Г.. Видно от приложеното гр.д. 3340/2018г. на ПлРС, с въззивно решение по в.гр.д. 795/2018г. на ПлОС в сила от 08.02.2019г. е определен окончателно размер на издръжка за ••• К. в размер на 200лв./102.26 евро месечно, считано от 14.05.2018г. Видно от представените по това дело доказателства, тогава ••• е било в 4. клас, не е имало извънкласни занимания, било е още в този момент с установен астигматизъм, като МРЗ към този момент е била 140 лв. / 71.58 евро. ••• и към този момент е бил с неустановени доходи, но е бил работоспособен и с друго •••, което още тогава е било навършило пълнолетие. Към момента няма спор по делото, че ••• е в чужбина, във •••, и полага труд в тази държава. От предходното определяне на издръжката до датата на устните състезания по настоящето дело са изминали над 7 години, а ••• към момента почти навършва пълнолетие, завършва 11.клас в паралелка футбол в ••• ••• /служебна бележка от училището от 25.03.2026г./ ••• е декларирала при социалното проучване пенсия в размер на 274 евро месечно, не работи, а от приложеното ЕР на ТЕЛК от 22.01.2026г., тя е с 62% ТНР, с диагноза •••. Установено е при соц. проучване, че само ••• се грижи за •••, ••• не контактува с него. По делото ••• К. не беше изслушано по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗ••• – от изявлението на неговата ••• и ••• както и от социалния доклад се установи, че понастоящем •••, предвид финансовите затруднения на семейството, е започнало сезонна работа на морето в аквапарк за летния сезон. ••• посочи, че работодателят е отказал да освободи ••• за съдебно заседание, и че възнаграждението му ще бъде около 850 евро след удръжките. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на ••• си. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според нуждите на ••• и възможностите на задълженото лице да я изплаща. Съдът отчита и обстоятелството, че настоящия размер на дължима към ищеца издръжка – 200.00лв./102.26 евро, е под законоустановения минимум от 155.05 евро, като минималната за страната работна заплата е в размер на 1 213.00 лв./620.20 евро месечно. Според официалните статистически данни, изнесени от НСИ до момента, през четвъртото тримесечие на 2025г., потребителският паричен разход средно на едно лице в домакинство за три месеца е в размер на 1637.55 евро, от които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, може да се направи извод, че реалната месечна издръжка на едно ••• през един месец от това тримесечие, без значение на възрастта му, е била в размер на 421.14 евро. Следва да се има предвид, че данните за първо или второ тримесечие на 2026г. на НСИ към момента не са изнесени, но е ноторно известно, че инфлацията в страната за 2026г. - след обявяване на еврото като официална валута в РБ, е висока. В конкретния случай, съдът намира, че нуждите на едно •••, почти навършило пълнолетие, учащо в специализирана паралелка по футбол, предполагаща специална екипировка, са високи - то учи в гимназиален курс и осъзнато задоволява своите потребности, поради което съдът определя средномесечна нужда за него в размер на 520 евро. Обстоятелството, че ••• е започнало работа като •••, не следва да се вземат предвид както при определяне на издръжка по реда на чл. 144 от СК /когато се преценява дали ••• може да се издържа само/, напротив - тази сезонна работна заетост само сочи, че определената към момента издръжка е крайно недостатъчна, и се налага ••• да работи още на тази възраст, за да задоволява собствените си нужди. Така определената нужда на ••• от средства в размер от 520 евро следва да се разпредели между двамата •••. Съдът приема, че месечният доход на ••• е изключително нисък, поради здравословното й състояние и невъзможността да реализира друг доход освен пенсия, че тя е •••т, който полага ежедневните грижи за •••, и съдът намира, че ••• следва да поеме паричната издръжка за ••• в минимален по закон размер. Доходът на ••• не може да бъде установен, но той работи в друга държава в ЕС с по-висок стандарт, не се установява, той да страда от заболявания, които да не му позволяват да реализира доход, не се установява да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Поради горното, съдът намира, че претенцията за увеличение на издръжката от 200лв. на 400 евро месечно, се явява частично основателна и следва да бъде уважена до размер на 365 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2026г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Следва да се отбележи, въпреки големия размер на увеличение, че при определяне на размера на предходната издръжка, той е надвишавал размера на МРЗ за страната към този момент, докато понастоящем съдът определя по-нисък размер на ежемесечна издръжка от този на МРЗ за страната. Следва да се определи дата, до която издръжката следва да бъде заплащана, и поради обстоятелството, че издръжката се отнася за месечните нужди на •••, тази дата следва да бъде до 20. число на текущия месец. За разликата от така определения размер издръжка до претенцията от 400 евро месечно, искът следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху увеличението в размер на 378.35 евро, разноските за назначаване на негов ••• в размер на 255 евро, както и 2.56 евро, в случай на издаване на изпълнителен лист. Въпреки претендираните от ищцата разноски, няма данни за направени такива. Воден от горното, съдът