Решение № 1685 от 19.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10516/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 11990 от 07.07.2023 год., постановено по гр.дело № 31633/2021 г. на СРС, Г.О., 166 състав, е осъдена Р. Б. Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ж.к.“••••••• да заплати на С. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ул.“••••••• на основание чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД сумата от 516, 67 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. - м.04.2021 г. по Договор за наем от 19.09.2020 г. за недвижим имот - апартамент № 45, находящ се в гр.София, ж.к.“••••••• и сумата от 145, 07 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота, от които 55, 40 лева - дължими суми към „Топлофикация София“ ЕАД за февруари, март и април 2021 г., 57, 22 лева - дължима сума за електрическа енергия за март и април 2021 г., 24, 46 лева - дължима сума за вода за март и април 2021 г., 8, 00 лева - дължими такса за вход за три лица за март и април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 01.06.2021 г., до окончателното плащане на сумите и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 272, 91 лева - разноски по делото като са отхвърлени исковете за заплащане на наемни вноски за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 750, 00 лева и за периода 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. като неоснователен. С решението на съда е осъден Я. Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ж.к.“••••••• да заплати на С. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ул.“••••••• на основание чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД сумата от 516, 67 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. - м.04.2021 г. по Договор за наем от 19.09.2020 г. за недвижим имот - апартамент № 45, находящ се в гр.София, ж.к.“••••••• и сумата от 145, 07 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота, от които 55, 40 лева - дължими суми към „Топлофикация София“ ЕАД за февруари, март и април 2021 г., 57, 22 лева - дължима сума за електрическа енергия за март и април 2021 г., 24, 46 лева - дължима сума за вода за март и април 2021 г., 8, 00 лева - дължими такса за вход за три лица за март и април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 01.06.2021 г., до окончателното плащане на сумите и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 272, 91 лева - разноски по делото като са отхвърлени исковете за заплащане на наемни вноски за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 750, 00 лева и за периода 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. като неоснователен. С решението са отхвърлени предявените от С. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ул.“••••••• срещу С. Я. Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ж.к. „••••••• искове с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД за заплащане на сумата от 750, 00 лeвa, представляваща дължими наемни вноски за периода от м.01.2021 г. - м.05.2021 г. по Договор за наем от 19.09.2020 г. за недвижим имот - апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••• и сумата от 145, 07 лeвa, представляваща незаплатени консумативни разходи за използване на имота, от които 55, 40 лева - дължими суми към „Топлофикация София“ ЕАД за февруари, март и април 2021 г., 57, 22 лева - дължима сума за електрическа енергия за март и април 2021 г., 24, 46 лева - дължима сума за вода за март и април 2021 г., 8, 00 лева - дължими такса за вход за три лица за март и април 2021 г. С решението на съда е осъдена Р. Б. Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ж.к.“••••••• и Я. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.София, ж.к.“••••••• да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на основание чл.77 ГПК сумата от 246, 44 лева - депозит за експертиза. С решението на съда е осъдена С. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, ул.“••••••• да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на основание чл.77 ГПК сумата от 253, 56 лева - депозит за експертиза. Срещу решението на СРС, 166 с-в е постъпила въззивна жалба от Р. Б. Х. и Я. Х., подадена чрез назначения им по делото особен представител адв.С. Ф., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са уважени предявените срещу тях обективно съединени осъдителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Въззиваемата страна- ищец С. М. Г. оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ответник С. Я. Х. не взема становище по подадената въззивна жалба. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Безспорно е обстоятелството, че исковата претенция на ищцата С. М. Г.- Я. се основава на сключен договор за наем на 19.09.2020 г. с ответниците Р. Б. Х., Я. Х. и С. Я. Х., по силата на който ищцата, като наемодател е предоставила на ответниците, като наематели за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“•••••••, а именно: апартамент № 5, с площ от 65, 66 кв.м. Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства/ включително заключение на вещо лице по допусната съдебно- почеркова експертиза/, че единствено между ищцата и ответницата Р. Б. Х. е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, сключен на 19.09.2020 г., по силата на който, ищцата, в качеството си на наемодател е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот. Страни по процесния договор за наем са единствено ищцата С. М. Г., като наемодател и ответницата Р. Б. Х., като наемател. Без значение е обстоятелството, че ответниците Я. Х. и С. Я. Х. са посочени като страни- наематели по процесния договор за наем. С оглед на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- почеркова експретиза и безспорно установеното от него обстоятелство, че процесния договор за наем не е подписан от ответниците Я. Х. и С. Я. Х., съдът приема, че същите не са страни по процесния договор за наем на който ищцата основава исковата си претенция срещу тях. Ответниците Я. Х. и С. Я. Х. не са страни по договор за наем сключен с ищцата по делото и същите нямат качеството на наемател.Съдът приема, че между ищцата С. М. Г. и ответниците Я. Х. и С. Я. Х. не е възникнало и съществувало валидно облигационно отношение по договор за наем, по силата на което на същите да е било предоставено ползването на процесния апартамент. С оглед на което същите нямат качеството на наематели и не дължат на ищцата, като наемодател заплащането съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД на наемна цена и разходите свързани с ползуването на вещта. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за наем е неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. Т.е. единствения обоснован извод, който следва да се направи е, че след като е установено по делото безспорно предоставяне от страна на ищеца на процесния недвижим имот за ползване на ответницата Р. Б. Х., то се дължи от нея и уговорения по договора наем. Като в този случай ирелевантно е реалното ползване на имота от страна на ответника- наемател. Правноирелевантно е реалното ползване на наетия имот от страна на наемателя в хипотезата, при която наемодателят е изпълнил основното си задължение по договора, а въпросът дали и как наемателят ще упражнява фактическа власт е предоставен в негова дискреция. За да може наемателят да ползва наетата вещ, необходимо е тя да бъде предоставена на негово разположение - да премине в негово държане. Установено е по делото, че ищецът - наемодател е предал наетия имот на наемателя Р. Б. Х. чрез съставяне на двустранно подписан приемо-предавателен протокол. След като вещта реално е предадена на наемателя, последния дължи заплащане на наемна цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. Фактът на реалното ползване от страна на наемателя на отдадения под наем недвижим имот е ирелевантен относно дължимостта на уговорения по договора наем. Ето защо съдът приема, че до прекратяването на процесния договор за наем ответницата Р. Б. Х. дължи заплащане на наем за ползвания от нея недвижим имот, както и разходите свързани с ползуването на вещта. На следващо място, съдът приема, че в настоящия случай, безспорно установено е по делото неизпълнение на договорното задължение от страна на въззивника- ответник Р. Б. Х., в качеството й на наемател, а именно за заплащане на дължимата наемна цена и разходи за исковия период от време за ползвания от нея недвижим имот. Съдът приема, че в доказателствена тежест на въззивника-ответник Р. Б. Х. е да ангажира доказателства, установяващи изпълнение на задължението й, поето със сключването на договора за наем, а именно да заплаща в уговорения срок дължимата наемна цена за ползването на предоставения й за временно и възмездно ползване недвижим имот, както и консумативни разходи свърдани с ползването на имота. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата в тази насока. С оглед на което, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по сключения с въззиваемата страна- ищец договор за наем, досежно заплащане на наемна цена за ползвания от нея недвижим имот и консумативни разходи за исковия период от време и следва да бъде ангажирана нейната отговорност. В тази връзка предявените осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД се явяват основателни, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния съд до размер на сумите за които е доказано вземането на ищцата. При така изложените съображения и поради частично несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да се отмени в обжалваната част, с която са уважени предявените срещу ответника Я. Х. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД, включително и в частта относно разноските присъдени в полза на ищцата, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу ответника Я. Х. осъдителни искови претенции. Решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно в частта, с която са уважени предявените срещу ответницата Р. Б. Х., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД, включително и в частта относно разноските присъдени в полза на ищцата. По отношение на разноските за въззивното производство. С оглед изхода на спора на жалбоподателите-ответници не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна-ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направени разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 175 лв., представляваща депозит за назначения особен представител на ответницата Р. Б. Х.. На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответницата Р. Б. Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС, сумата от 50, 00 лв.- дължима държавна такса по подадената от нея, чрез назначения й особен представител по делото адв.С. Ф. въззивна жалба. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,