Решение № 78 от 28.8.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 260/2026 г.

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение BH-

ND/03/251000008990/25 на несъдебен орган в Австрия-Вezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, постановено на 19.11.2025г., влязло в сила на 02.01.2026 г., с което на българския гражданин Н. А., •••, с посочен адрес в гр.Разград, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 360 € за това, че на 18-07-2025, 10:11 Населено място: 2425 Nickelsdorf, A4 Str.km 65,5, Richtung Ungarn Регистрационен номер: LKW, Kennzeichen: ••• (BG) Anhänger, Kennzeichen: ••• (BG): 1. Превозното средство, което използва, не отговаря на разпоредбите на Закона за моторните превозни средства от 1967 г., с изменения, тъй като е установено, че гледката от шофьорската седалка на използвания камион не е осигурена за безопасно управление; 2. Защитата на дясната страна на подрайда в зоната на задното закрепване е скъсана два пъти. Ламарината конструкция е отслабена, а задната част на предпазителя може да се извИ. навън ръчно. С които деяния са нарушени разпоредби на Закона за моторните превозни средства от 1967 г.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция, предвид наличието на всички законни предпоставки за това. Счита, че следва да се признае направено частично плащане плащане от страна на засегнатото лице.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБД справка - Н. М. А., ЕГН•••••••••• постоянен и настоящ адрес в •••, редовно призован, се явява лично. Сочи, че получил писмото, на място заплатил 50 евро за едното и 70 евро за другото нарушение. Представя извлечение от банкова сметка и кореспонденция по ел. поща.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение BH-ND/03/251000008990/25 на несъдебен орган в Австрия, е въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от установените пълни данни за самоличността на лицето, същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува

законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такИ. деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият размер на наложената финансова санкция е 360 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б. ”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно или чрез упълномощен според законодателството представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението му е връчено лично на 17.12.2025г.

В случая е налице частично плащане в размер на 120 евро/50+70/, което намира за установено от представеното извлечение от банкова сметка за плащане на тези суми в деня на нарушенията от страна на Н. А.. Независимо от липсата на отговор на отправеното на основание чл.17 ЗПИИРКОРНФС трикратно запитване до наказващия орган на издаващата държава, съдът намира, че тази сума следва да бъде приспадната. С оглед горното актът следва да бъде признат до размера на 360 евро и след приспадането на 120 евро следва да бъде изпълнен за сума в размер на 240 евро.

По изложените съображения намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът: