Решение № 6800 от 30.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 700/2025 г.

Производството е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. И. Д. от [населено място], [улица]-••, подадена чрез пълномощника й адв.Б. Г. Б., срещу чл.1, ал.1 в частта: „и специалните изисквания“, чл.4, ал.2, ал.5, т.2 и т.5 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет – Димитровград.

С Определение на съда в съдебно заседание, проведено на 02.07.2025 г., в настоящото производство на основание чл.189, ал.2 от АПК е присъединен като оспорващ П. Т. З.. В жалбата и в искането за присъединяване (съдържащо идентични възражения, както изложените от оспорващата Т. И. Д.) се навеждат твърдения, че всеки от оспорващите имал правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от процесната Наредба, същата била задължителна за всички физически лица, които се намират на територията на Община Димитровград, от което следвало, че всеки от тях бил неин адресат. Жалбоподателите били трайно териториално свързани с територията на Община Димитровград, тъй като всеки от тях имал постоянен адрес и живеел в свое жилище в Димитровград, а освен това всеки от тях притежавал и къща с двор в [населено място] и собствен автомобил. Така оспорената част от Наредбата рефлектирала върху правната сфера на жалбоподателите, като застрашавала техни законни интереси и права, защото ответникът нямал никаква компетентност да издава оспорената част, още по-малко да налага наказание глоба от 50 до 300 лева, съгласно чл.30, ал.1 от процесната Наредба. Позовавайки се и на преките и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ, жалбоподателите считат, че разполагат с правото на защита срещу оспорената част от Наредбата, която била в разрез с принципите на правовата държава – чл.4, ал.1 от КРБ.

Излагат съображения, че пороците на оспорената част от Наредбата били по смисъла на чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърдят, че ответникът не бил спазил процедурните правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА. Не бил публикуван проектът на Наредбата в интернет един месец преди нейното приемане, с което не била дадена възможност на засегнатите лица да изразят становища и възражения, а така били нарушени принципите на стабилност, съгласуваност и откритост със заинтересованите страни, липсвал анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати. Поради това били налице особено съществени нарушения на нормотворческия процес – чл.146, т.3 от АПК. Освен това, процесната Наредба и оспорената част от нея не били обнародвани по трите кумулативни способа на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, поради което имала привидната форма на влязъл в сила нормативен акт, какъвто не била, от което следвало, че е нищожна. Навеждат се доводи, че според чл.1, ал.3 от Наредбата, същата уреждала обществени отношения, неуредени изрично от други законови и подзаконови нормативни актове, но това не било така. Видно било от Закона за защита от шума в околната среда, че ответникът не бил овластен да регулира шума на територията на общината, поради което разпоредбата на чл.4, ал.2 от процесната Наредба била нищожна. Твърди се, че забраната по чл.4, ал.5, т.2 от Наредбата преповтаряла вече уредени отношения с акт от по-висока степен и кореспондирала със състава на административно нарушение за дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указ №904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, когато деянието не представлявало престъпление по чл.325 от НК. Сочи се, че Указ №904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство не предвиждал регулиране на тези въпроси от общинските съвети и местната власт, т.е. нито закон, нито указът предвиждали възможност за общинските съвети да приемат подзаконови нормативни разпоредби, с които да регламентират административно-наказателната отговорност на нарушителите при поведение, нарушаващо обществения ред. Недопустимо било посоченото нарушение на чл.4, ал.5, т.2 от процесната Наредба да бъде въведено като такова, от което следвало, че ОбС – Димитровград нарушил правилото на чл.8 от ЗНА. Нещо повече, в ЗМВР изрично било посочено, че на територията на Република България дейността по опазване на обществения ред се осигурявала от полицейските органи чрез изброените в чл.14, ал.2, т.1 – т.10 начини и средства, при съобразяване на предоставените в същия закон правомощия на органите за опазване на обществения ред. Цитират се разпоредби от ЗМВР и в обобщение се сочи, че ЗМВР не съдържал норма, която да възлага на общинските съвети да уреждат с наредба въпросите относно контрола по спазване на обществения ред и сигурност на територията на съответната община. Видно било, че ОбС преуредил, и то в противоречие със закона, обществени отношения, вече регулирани от ЗМВР, а не такива с местен характер, и то без законът да му предоставя нужната компетентност за това. На следващо място се сочи, че оспорената разпоредба на чл.4, ал.5, т.5 от процесната Наредба също била издадена при липса на компетентност от страна на ответника. Коментират се разпоредбите на чл.60, ал.1, т.6 и чл.61 и сл. от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за който се твърди, че бил по-висш по степен нормативен акт, като се счита, че било недопустимо с наредба на общинския съвет да се уреждат обществени отношения, които вече били уредени със закон, и за приемането на които не била налице законова делегация, още повече по различен начин, както било направено в конкретния случай.

Въз основа на подробно изложените съображения се моли да бъдат обявени за нищожни, или да се отменят разпоредбите на чл.1, ал.1 в частта: „и специалните изисквания“, чл.4, ал.2, ал.5, т.2 и т.5 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, издадена от ОбС – Димитровград. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът, Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмото с вх.№4877/04.04.2025 г., с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че липсва пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването на посочените текстове от Наредбата, а в случай, че жалбата бъде приета за допустима, се претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се, при евентуално уважаване на жалбата и при присъждане на разноски, същите да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото, която не била висока, поради което било възможно и допустимо да бъде присъден адвокатски хонорар под установения минимум в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случай, че се приеме, че следва да се приложи Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, се моли адвокатският хонорар да бъде намален до минимално установения размер.

В допълнително представено по делото писмено становище се сочи, че ако бъде уважено оспорването, се прави възражение за прекомерност относно заплатения от жалбоподателката адвокатски хонорар и за недължимост относно заплатения от присъединилото се лице хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че жалбата е основателна досежно наведените доводи както за нищожност на оспорените разпоредби, така и за противоречие с нормативни актове от по-висока степен, с оглед на което счита, че оспорените разпоредби следва да бъдат обявени за нищожни.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Според представената с жалбата извадка (справка) от електронно досие в Община Димитровград, Местни данъци и такси, за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.2025 г. Т. И. Д. има задължения за Данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за недвижими имоти, намиращи се на [улица], вх.•, ет.•, ап.14, [населено място] (същият адрес е посочен и като постоянен адрес в личната карта на жалбоподателката) и в [населено място], община Димитровград, както и задължения за Данък върху превозни средства – леки: Ф. Ф. с рег.№[рег. номер], което МПС е собственост на жалбоподателката, видно от представеното свидетелство за регистрация част I.

Според представения с молбата за присъединяване от П. Т. З. К. нотариален акт за собственост на недвижим имот, З. е признат за собственик на апартамент №21, находящ се в [населено място], [улица], вход •, ет.•, като същият адрес е посочен и като постоянен адрес в личната му карта.

С Докладна записка Регистрационен индекс: ОбС-07-313/22.12.2020 г. (л.61 и сл.) от Временна комисия за изготвяне на проект на Наредба за опазване на обществения ред е направено предложение на Общински съвет Димитровград да вземе следното решение: На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА: 1. Приема Наредба №2 за опазване на обществения ред, 2. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.

В Докладната записка са изложени мотиви относно причините, които налагат приемането на предложения проект на Наредба; цели, които се поставят с предложения проект на Наредба; финансови и други средства, необходими за прилагане на новата Наредба; очаквани резултати от прилагане на Наредбата, включително финансови резултати; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Докладната записка, включително проекта на Наредбата, заедно с мотивите, са публикувани на официалната интернет страница на Община Димитровград на 22.12.2020 г. (л.71 и сл.). Видно от публикацията, на заинтересованите лица е определен 30-дневен срок за предоставяне на становища и предложения.

По Докладната записка и проекта са изразени становищата на постоянни комисии към Общински съвет – Димитровград (л.78).

Изготвена е справка по чл.26, ал.5 от ЗНА с Регистрационен индекс: ОбС-07-313#1/25.01.2021 г. (л.79), в която е отбелязано, че в деловодството на Общински съвет – Димитровград не са постъпили писмени или устни предложения за изменения на предложения проект за приемане на Наредба №2 за опазване на обществения ред, в посочения 30-дневен срок – от 22.12.2020 г. до 23.01.2021 г., през който същият е бил публикуван на сайта на Община Димитровград. Справката е публикувана на интернет страницата на Община Димитровград на 25.01.2021 г., видно от представената разпечатка (л.80-81).

Докладната записка е разгледана като т.10 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Димитровград, проведено на 28.01.2021 г., по която е прието Решение №377 от 28.01.2021 г., с което, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба №2 за опазване на обществения ред; 2. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.

Съгласно приложения по делото Протокол №15/28.01.2021 г. (л.45 и сл.) от проведеното заседание на Общински съвет – Димитровград, решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, като при общ брой от 33 общински съветници (съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), в гласуването при приемане на Решение №377 от 28.01.2021 г. са участвали 32 общински съветници, от които 31 са гласували „за“, 0 – „против“ и 1 – „въздържали се“.

По делото е представена актуалната редакция на Наредба №2 за опазване на обществения ред. Видно от §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се приема на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и отменя Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета с Решение №129/29.04.2004 г. на ОбС – Димитровград, променяна и допълвана с подробно изброени решения.

В процесната Наредба (чл.2, ал.1) е предвидено, че същата има действие и е задължителна за всички физически лица, които се намират на територията на Община Димитровград.

Оспорените текстове от Наредбата, в редакцията им към момента на подаване на жалбата, действаща и към настоящия момент, имат следното съдържание:

Чл.1 (1) Тази Наредба определя реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и цели осигуряване нормално функциониране на стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър благоустройствен ред в населените места на общината, сигурността и спокойствието на гражданите.

Чл.4 (2) На територията на Община Димитровград се забранява създаването на шум, който нарушава обществения ред или спокойствието на гражданите на обществени места за времето от 22.00 ч. до 08.00 ч.

Чл.4 (5) На територията на Община Димитровград се забранява: т.2 викането, пеенето и шумния говор, както и невъздържаните прояви, които пречат на спокойното ползване на обществените места, заведения и съоръжения, както и затрудняват дейността им. т.5 хвърлянето и възпламеняването на бомбички и други запалителни и избухливи предмети и смеси на всички места за обществено ползване, употребата и/или играта с взривни вещества, оръжие, въздушни пушки и други оръжия, които създават опасност за живота и здравето на гражданите.

Жалбите са процесуално допустими за разглеждане.

На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от Общински съвет – Димитровград, която съдържа подзаконови административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В случая, видно от представените от жалбоподателите заверени копия от лична карта, същите имат постоянен адрес в [населено място], като не е спорно, че всеки от тях притежава апартамент, находящ се в същия град, съответно се явяват адресати на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредби от който оспорват, респ. за тях е налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само цитираните по-горе текстове от Наредбата, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

Наредба №2 за опазване на обществения ред, с която се уреждат отношенията, свързани с опазване на обществения ред на територията на Община Димитровград, е приета от Общински съвет – Димитровград.

Законодателната дейност на общинския съвет произтича от разпоредбата на чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА овластява общинските съвети да решават въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Следователно, материалноправната компетентност на общинския съвет е ограничена само до обществените отношения, които не са регулирани със закон и които са от местно значение.

От изложеното следва и извод за наличие на законово определено общо правомощие общинският съвет да уреди чрез приемането на наредба правоотношения, представляващи „обществен ред“ на територията на общината, т.е. да установи правопорядък с местно значение, съобразно изложеното с това понятие, но при спазване на разпоредбите на чл.75 – 79 от АПК, при субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗНА за неуредените въпроси, съгласно чл.80 от АПК. С разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК е въведено изискването с наредбите на общинските съвети да се уреждат неуредени с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична на чл.8 от ЗНА. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗНА, приложими на основание чл.80 от АПК, с един акт следва да се уреждат обществени отношения от една и съща област, а когато вече е издаден нормативен акт, да се уреждат с неговото изменение и допълнение, а не с отделен акт. Недопустимо и в противоречие с чл.75, ал.2, чл.76, ал.1 и ал.2 от АПК (идентични с разпоредбите на чл.8, чл.7, ал.2, чл.3, ал.1 и чл.2 от ЗНА, вр. чл.80 от АПК) е с наредба, издадена от общински съвет, да се преуреждат или цялостно уреждат обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, тъй като компетентността да се издават подзаконови нормативни актове е непрехвърлима. При преценката за спазване на посочените изисквания и направените с жалбите възражения, съдът констатира следното:

1. В чл.1, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред е посочено, че тази Наредба определя реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и цели осигуряване нормално функциониране на стопански и обществени организации, установяване и поддържане на добър благоустройствен ред в населените места на общината, сигурността и спокойствието на гражданите. Както вече се посочи, Общински съвет – Димитровград е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, свързани със спазване на обществения ред, като регламентира реда и условията за това, но в случая се визират в наредбата и „специални изисквания“ – с общо и неясно съдържание. Действително, компетентността на органа може да се изведе и от норма на специален закон. Доколкото обаче липсва каквато и да е яснота относно коментираните специални изисквания, съдът няма как да анализира как наредбата урежда съответните въпроси, които са от местно значение и съответстват ли тези т.нар. специални изисквания на конкретни норми от по-висок ранг. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.8 от ЗНА, която предвижда, че общинските съвети могат да издават наредби, с които да уреждат въпроси от местно значение, но само ако е приет нормативен акт от по-висока степен, който съдържа базовата правна уредба на съответните обществени отношения и същевременно оставя място за подробното им уреждане с подзаконов нормативен акт. При отсъствието на закон, регламентиращ съответни конкретни въпроси, ОбС – Димитровград, като орган на местното самоуправление, не е оправомощен да създава първична уредба на обществени отношения. Регламентирането от общинския съвет на специални изисквания, за които би могло да е налице нормативна уредба от по-висока степен, обуславя извод, че тези изисквания са определени от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на разпоредбата в оспорената й част.

1. Съгласно чл.4, ал.2 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от ОбС – Димитровград, на територията на Община Димитровград се забранява създаването на шум, който нарушава обществения ред или спокойствието на гражданите на обществени места за времето от 22.00 ч. до 08.00 ч.

Видно от мотивите на Наредбата, разпоредбите относно шума имат за цел да се осигури спокойствието на гражданите. Нормите на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) преследват същата законова цел: създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум – чл.2 от ЗЗШОС.

Законът за защита от шума в околната среда е общ закон, който съгласно чл.3, ал.1 от същия се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии. Легалната дефиниция за „шум в околната среда“ се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗЗШОС, и това е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение №4 към чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т.ч. механични и електронни озвучителни средства. „Локални източници на шум“ са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по ЗУТ - §1, т.4 от ДР на ЗЗШОС.

В чл.3, ал.2 от ЗЗШОС са посочени изключенията от приложното поле на закона –той не се прилага за следните шумове: предизвикани от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикани от домашни дейности; предизвикани от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства; в зони на военни действия; предизвикани от събрания, митинги и манифестации. Разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС урежда изрична законова делегация на общинските съвети относно изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, като ги овластява да уредят тези обществени отношения с наредба. За всички останали видове шум, които са извън приложното поле на ЗЗШОС, определянето на изискванията, оценката и контролът се извършват от други органи, въз основа на други закони: контролът на шума в работната среда се осъществява в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд – чл.3, ал.3 от ЗЗШОС; оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и обществените сгради се осъществяват в съответствие със Закона за здравето – чл.3, ал.4 от ЗЗШОС; изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите се определят в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ) – чл.3, ал.6 от ЗЗШОС; контролът върху шума от локални източници се осъществява също по реда на Закона за здравето – чл.17 от ЗЗШОС; шумът от инсталациите и съоръженията от промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение №4 към чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, от органите и по реда на ЗООС – чл.18 от ЗЗШОС; шумът от пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване се осъществява от органите и по реда на Закона за движението по пътищата – чл.19 от ЗЗШОС.

В изпълнение на законовата делегация на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, ОбС –Димитровград е приел разпоредбите на чл.4, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, с които забранява създаването на шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, включително за религиозни, политически, производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонтни дейности за времето от 22.00 ч. до 08.00 ч. и от 14.00 ч. до 16.00 ч. С приемането на тези разпоредби материалноправната компетентност на ОбС – Димитровград, произтичаща от чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, е изчерпана.

Оспорената разпоредба на чл.4, ал.2 от Наредбата забранява създаването на шум, който нарушава обществения ред или спокойствието на гражданите на обществени места за времето от 22.00 ч. до 08.00 ч. Хипотезата на правната норма е твърде широка и неясна, което създава трудности при тълкуването и прилагането й. Систематично тълкувана, разпоредбата следва да се отнася за дейности, които са различни от посочените в ал.1, но не са дефинирани никакви конкретно посочени дейности, които да са извън приложното поле на ЗЗШОС и останалите закони, към които той препраща. Съобразена по този начин, оспорената разпоредба има характер на обща норма, отправена към всички адресати, предписваща правила за поведение с цел поддържането на обществения ред чрез контрол на шума, предизвикан от каквито и да е източници. Така разписана, нормата излиза извън обхвата на законовата делегация по чл.3, ал.5 от ЗЗШОС и попада в приложното поле на другите закони, уреждащи обществените отношения в тази връзка.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че опазването на обществения ред е задължение, вменено на органите на МВР с разпоредбата на чл.14 от ЗМВР и детайлно развита с Инструкция №8121з-1289 от 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. В чл.1 и чл.2 от коментираната Инструкция е посочено, че с нея се определя редът за осъществяване на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението от полицейските органи от териториална полиция в областните дирекции на МВР (ОДМВР), което териториалното обслужване на гражданите е вид охранителна дейност, част от дейността по опазване на обществения ред. Посочената нормативна уредба съдържа подробна регламентация на хипотезите на опазване на обществения ред и правомощията на органите на реда в защита на обществения ред. Подобен вид обществени отношения са уредени и в Указ №904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, в който са уредени специални хипотези на опазване на обществения ред и се санкционира дребното хулиганство чрез изпълнителни деяния, с които се нарушава обществения ред и спокойствие. От посочената нормативна уредба следва извода, че охраната на обществените отношения, свързани с нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите на обществени места, по силата на ЗМВР, е от компетентността на други органи. Тези обществени отношения са уредени, поради което не са налице основанията на чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА за приемане на оспорената разпоредба от процесната Наредба. Иначе казано, регламентирането с подзаконов акт на общинския съвет на обществени отношения, които са уредени със закон, е недопустимо по аргумент от чл.8 от ЗНА. Липсата на материалноправна компетентност на издателя на акта е тежък и неотстраним порок на подзаконовия нормативен акт, който обуславя неговата нищожност.

По изложените съображения, оспорената разпоредба на чл.4, ал.2 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от ОбС – Димитровград, следва да бъде обявена за нищожна.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №16039 от 31.12.2020 г. по адм.дело №4401/2020 г., III о.

1. Според чл.4, ал.5, т.2 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от ОбС – Димитровград, на територията на Община Димитровград се забранява викането, пеенето и шумния говор, както и невъздържаните прояви, които пречат на спокойното ползване на обществените места, заведения и съоръжения, както и затрудняват дейността им. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЗШОС определя приложимост на разпоредбите му за урбанизираните територии, каквато е територията на Община Димитровград в цялост като населено място, съгласно чл.7, ал.1, предл. първо от ЗУТ. В текстовете на чл.11 – чл.15 от ЗЗШОС са определени компетентностите на държавните органи и органите на местното самоуправление, сред които изрично само на кмета на общината са възложени правомощия по чл.15, ал.1. С разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗЗШОС са предоставени контролни правомощия по същия закон на кметовете на общини или упълномощени от тях лица за спазване на установени със същия закон правила и норми, които изрично са изброени: шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл.16а, ал.5; в тихите зони и урбанизираните територии; по организация и регулиране на движението на автомобилния транспорт в населеното място и правомощие да упражняват контрол за спазване изискванията на чл.16а, ал.1 и 6 и чл.16б, ал.1 от същия закон. От посоченото за контролните правомощия на кмета на общината и съдържанието на чл.16а и чл.16б от ЗЗШОС не следва компетентност на общинския съвет да регулира нормативно правоотношения, свързани със защита от шума, извън посочената хипотеза по чл.3, ал.5 от същия закон. Налице е регулирането им с акт от по-висока степен, изключващо на основание чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК приемането на разпоредбата на чл.4, ал.5, т.2 от разглежданата наредба.

1. В чл.4, ал.5, т.5 от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от ОбС –Димитровград, е посочено, че на територията на Община Димитровград се забранява хвърлянето и възпламеняването на бомбички и други запалителни и избухливи предмети и смеси на всички места за обществено ползване, употребата и/или играта с взривни вещества, оръжие, въздушни пушки и други оръжия, които създават опасност за живота и здравето на гражданите. Съдът намира, че така приетата уредба също е в нарушение на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК. Със ЗОБВВПИ се уреждат условията и реда за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях, както и за осъществяване на контрол върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Дадените легални определения на понятията и задължените лица определят законодателната уредба като относима за граждански и служебни цели от физически и юридически лица извън органите по охрана на обществения ред и въоръжените сили. Законодателната уредба обхваща въпросите и на съхраняването, носенето и употребата на тези вещества, оръжия и боеприпаси, както и санкционни норми.

В ЗОБВВПИ не се предвижда делегиране на правомощие на общински съвет да регулира правоотношения с такъв предмет, а от всичко изложено следва извод, че законодателят е счел регулирането на контрола върху взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия за въпрос не от местен интерес и изчерпателно е уредил същите. Контролът над взривните вещества, оръжия, боеприпасите, и над други вещества с подобно действие, не попада и сред сферите на дейност, изрично и изчерпателно предвидени в чл.17, ал.1 от ЗМСМА, в рамките на които се осъществява местното самоуправление. Аргумент в посока на изложеното е и изрично определените органи за контрол върху тези дейности в ЗОБВВПИ, както и посочените санкционни разпоредби в същия закон, а осъществяването на такъв от различни органи по процесната наредба е недопустимо.

В същата насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №13574 от 12.11.2010 г. по адм.дело №3632/2010 г., III о.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорените текстове от Наредба №2 за опазване на обществения ред, приета от ОбС – Димитровград, следва да бъдат обявени за нищожни.

За пълнота на изложението съдът не споделя наведените от жалбоподателите твърдения за допуснати съществени нарушения при приемане на Наредбата, тъй като представените по делото доказателства удостоверяват спазването на процесуалните изисквания на чл.26 от ЗНА.

При този изход на спора в полза на оспорващите следва да се присъдят направените в производството разноски. В полза на Т. И. Д. следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса от 10 лв. и за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 30 лв. Претендираната от Д. сума в размер от 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025 г., с оглед своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, следва да бъде намалена от съда до размера, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и определена в размер на 1000 лева. Претендираните от П. Т. З. разноски в размер от 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025 г., с оглед своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, следва да бъдат намалени от съда до размера, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и определени в размер на 1000 лева. В тази връзка съдът съобрази, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, в което не са били събирани допълнителни доказателства, че първоначалният жалбоподател и присъединеният на негова страна оспорващ са били представлявани от един и същ адвокат, а наведените от процесуалният им представител доводи са идентични, както и обстоятелството, че многократно от Т. И. Д. и П. Т. З. пред съда са били обжалвани текстове от Наредбата на Общински съвет – Димитровград за опазване на обществения ред по сходни възражения.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът