Решение № 1467 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 248/2024 г.

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК и е образувано по исковата молба от С. П. С., изтърпяващ наказание в ЗООТ Враца към гр. Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“за претърпени вреди в размер на 15 000 лева „неимуществени вреди, болки и страдания вследствие сериозно увреждане на здравословното му, в резултат на професионално заболяване, получено в ЗОЗТ Бойчиновци..“ Търсената правна защита от ищеца се посочва като претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди паради здравословни проблеми, за които се твърди, че са във връзка с изпълнявана работа, на която постъпил доброволно. Първоначално исковата молба депозирана в РС Монтана, който с определение № 616/20.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 1240/2024 г. е приел, че се касае за производство по чл.284 сл. от ЗИНЗС, прекратил производството и изплатил делото по компетентност на АС Монтана. С разпореждане №733/30.05.2024 г. на съдията от АС Монтана, исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано да уточни исковата претенция и на какво основание е предявена. С молба вх.№ 1336/03.06.2024 г. пълномощникът адв.С. изрично е посочила, че претенцията е на основание чл.284 във вр.с чл.3 от ЗИНЗС. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „започва доброволно работа на длъжност общ работник затворническа кухня- бакар – 4 часа щат и 4часа чл.80 ЗИНЗС“, назначен да полага труд със заповед №3725.11.2021 г.. Здравословното му състояние вследствие на тази работа се влошава, многократно се налага да бъде лекуван в различни медицински заведения, след което т.к. не е в състояние да изпълнява тази работа със заповед № Л-1627/21.06.2022 г. е освободен от работа. Твърди се, че именно полаганият от него труд е причина за увреждане на здравословното му състояние, като в исковата молба се твърди професионално заболяване, след което в с.з. е направен отказ от това твърдение, а е уточнено, че претенцията е относно увреждането на здравословното му състояние при упражняване на доброволната трудовата дейност в посочения период.. Претендира се заплащане на парично обезщетение на неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Ищецът С. П. С., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, представлява се и от адв. С., която прави частичен отказ от посоченото в исковата молба претенция за професионално заболяване и поддържа исковата молба относно претърпените болки и страдания, поради тежкия труд, който извършвал макар и доброволно в ЗООТ Бойчиновци. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, оспорва исковата молба и изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и необоснована. В с.з., ответникът редовно призован, се представлява от служител с юрид.образование Р. В., който поддържа представения отговор Твърди и представя писмени доказателства, че ищецът е заявил искане за полагане на труд и съгласие да изпълнява длъжността общ работник – бакар в ЗООТ Враца, находящо се в Бойчиновци. Не отговоря на истината твърдението, че е заболял в общежитието в Бойчиновци, представя справка, от която е видно, че на ищеца многократно е прекъсвано изпълнение на наказанието, поради здравословни причини много преди да постъпи в ЗООТ Бойчиновци. В съдебно заседание поддържа становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Административен съд Монтана, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: От представените писмени доказателства по делото се установява, че ищецът С. изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в Бойчиновци. Същият заявил искане да бъде устроен на работа на 29.10.2021 г., след което със заповед №37/25.11.2021 г. на началника на ЗООТ Враца е е назначен на длъжност общ работник в затворническа кухня/бакар/ 8 часа по чл.80 ЗИНЗС. С ново молба от 19.01.2022 г. е поискал да бъде на щат 4 часа и 4 часа по чл.80 от ЗИНЗС и със заповед № 02/19.01.2022 г. на основание чл.77 от ЗИНЗС е назначен на длъжност общ работник в затворническа кухня/бакар/ - на щат 4 часа и 4 часа по чл.80 от ЗИНЗС. След което със заповед № Л-1627/21.06.2022 г. на основание чл.170 от ППЗИНЗС същият е освободен от работа. Впоследствие отново е заявил искане за работа и със заповед № Л-2467/31.08.2022 г. на началник ЗООТ Враца, отново назначен на длъжност общ работник в затворническа кухня/бакар/ - на щат 4 часа и 4 часа по чл.80 от ЗИНЗС. От представеното лично досие на л.св.С. се установява, че същият има здравословни проблеми още преди да постъпил ЗООТ Враца, многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието поради здравословни причини, виж представена справка от ЗООТ Враца, в която са посочени данни, доказателства за които се съдържат в представеното лично досие на лицето и не се оспорват от ищеца. По повод полагания труд в ЗООТ Враца и гореописаната фактическа обстановка, ищецът е предявил иск първоначално пред РС Монтана, впоследствие пред АС Монтана, с уточнението, че е на основание чл.284 и сл. във вр.с чл.3 от ЗИНЗС, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за заплащане на обезщетение за „неимуществени вреди в размер на 15 000 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане“. След изрично указание на съда да уточни исковата претенция и за какъв период се отнася, в с.з. на 13.11.2024 г. ищецът, чрез пълномощника адв.С. прави отказ от претенцията за твърдяната професионална болест и поддържа претенцията поради влошаване на здравословното състояние, като се твърди, че е във връзка с изпълняваната от лицето по негово искане работа като бакар. Излагат се доводи, че не е следвало да бъда назначаван на тази работа, т.к. същата била много тежка – всеки ден носил казани – баки от 120 кг, като в резултат на това е имал здравословни проблеми и изпитвал болки и страдания, с искане съдът да му присъди обезщетение за това в посочения размер. Представеното лично досие на л.св.С. съдържа множество различни епикризи, отразяващи здравословното състояние на лицето и то за различни заболявания. От представените писмени доказателства безспорно се установява, че същият имал здравословни проблеми още от 2020 г., поради което много пъти е прекъсвано изпълнение на наказанието с постановления на ОП Враца. Много от приложените в личното досие писмени доказателства не са относими към посочения от лицето период от 11.2021 до 06.2022 г. Доказателства и доказателствени искания от страна на ищеца относно реално претърпени вреди и техния размер не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция 16.05.2024 г. ищецът е бил в ЗООТ Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, а и същото място се твърди да са настъпили уврежданията, т.е. компетентен да разгледа иска е АС Монтана. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно установеното по-горе, исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от твърдяна незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС по повод упражняване на трудова дейност от страна на л.св.С. в ЗООТ Враца, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Предвид изложеното съдът намира, че искът е допустим.Разгледан по същество искът е неоснователен. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно указанието, възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В конкретния случай се твърдят претърпени вреди от извършавана от лицето доброволна трудова дейност на длъжността бакар в ЗООТ Враца. От представените и приети по делото писмени доказателства се установи безспорно, че лишеният от свобода е назначен на работа по негово искане, както и, че не е имал никакви искания или оплаквания по време на работа.Дори след като веднъж е освободен от работа, впоследствие отново поискал да бъде назначен на същата длъжност. Няма данни и не се сочи в производството на какви конкретни факти се основава твърдението, че именно изпълнението на тази работа е увредила здравословното му състояние, т.е. не се твърди и доказва причинно- следствена връзка за влошаване на здравословното му състояние при изпълнение на задълженията като бакар. С оглед изложеното и събраните писмени доказателства, следва, че липсват основания да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие на ответника по повод и при изпълнение на трудовите задължения на лишения от свобода, от което същият да търпи неблагоприятни последици. Няма данни и лицето да е трудоустроено със съответно решение на компетентните медицински органи. В този контекст следва да се посочи, че в българското законодателство сред основните форми на специалната закрила на труда на лицата с намалена работоспособност е възможността да ползват правото на трудоустрояване. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Трудоустрояването означава преместване на работник или служител на друга работа, която в подходяща за здравословното му състояние работа или пък облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро и работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Трудоустрояването обаче става по предписание на здравните органи, а работодателите имат задължението да изпълнят самите предписания. По делото обаче не се установява трудоустрояване на ищеца по причина на трудова злополука или професионално заболяване, с оглед полагания доброволен труд от негова страна като бакар. Предвид горното, следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Аналогична е визираната цел и в чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно който участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им. Съответно в чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС изрично е уредено, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, а съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. По аргумент от ал. 3 от същата разпоредба, в горните случаи или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, пола, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. От горните следва, че целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Именно поради това и механизмите на възникване на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от тези визирани в КТ. Различни са и последствията при прекратяване на престацията на труд, като съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са предвидени механизми на обезщетения по повод на назначаване и прекратяване на трудово правоотношение или при трудоустрояване. Съответно, съгласно чл. 217 от КТ законодателят е приел, че работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Тази разпоредба обаче е приложима само в рамките на правоотношения възникнали и развили се по реда на Кодекса на труда и при наличие на трудоустрояване. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва препращата норма към тази разпоредба. Нещо повече, в случая не се и установява лицето да е трудоустроено, нито да е заявило невъзможност да изпълнява задълженията по заеманата от него длъжност, напротив същото изрично е заявило искане да бъде допуснат за изпълнява длъжността общ работник затворническа кухня- бакар, при това два пъти. Предвид това, следва, че липсват и фактическо, и правно основание за претендиране на неимуществени вреди по реда на чл. 284 във вр.с чл.3 от ЗИНЗС от страна на ищеца във връзка с възложената му работа в ЗООТ Враца. Не се установява лицето да е подложено на неравностойно третиране или да е подложено на нечовешко или унизително отношение. В този контекст следва да се изтъкне и, че що се касае до възможността на съда за определяне на размера на справедливо обезщетение спрямо претърпените вреди, при заявен иск за обезщетение, в тежест на ищеца е указано да докаже реално претърпените вреди по вид и размер. Т. указание е дадено и на ищеца с определението за насрочване на делото и в с.з. на 11.09.2024 г., а именно, че той е този, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата молба, за да докаже по основание, вид и размер своя иск. Конкретни доказателства за претърпени вреди в случая не са ангажирани. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение не се установява, като предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. При така установеното, съдът