РЕШЕНИЕ

№ 1740

гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът П. В. В., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••, дължи на ищцовото дружество сумата от 1000 лева - главница по Договор за потребителски кредит № •••••• от 06.11.2019 г., сключен „Стик - Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г., и сумата от 830, 65 лева – законна лихва за забава върху главницата, за период на забава от 06.09.2020 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.09.2024г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена по ч.гр.д. № 16213/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV гр.с., Заповед № 7980/24.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Твърди се, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение, като с оглед дадени от заповедния съд указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се предявява настоящия иск. Ищцовото дружество посочва, че на 06.11.2019 г. ответникът П. В. В. бил сключил Договор за потребителски кредит № •••••• със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 1000 лева, срещу задължение за върне сумата в срок до 06.09.2020 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Поддържа се, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият отговарял на нормативните изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Изтъква се още, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на ЗПФУР. В допълнение към това ищецът сочи, че кредитополучателят бил получил и отпусната му парична сума, без обаче същата да е възстановена. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. дружеството „Стик - Кредит“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за която цесия длъжникът бил уведомен. Развити са съображения за редовното уведомяване на длъжника за настъпила цесия на вземането, вкл. и уведомяване чрез връчване на препис от исковата молба. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Представя писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникът П. В. В., който оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Оспорва се съществуването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страни, в частност, че е сключен процесния договор за кредит по реда на ЗПФУР, както и че е предоставена на ответника заемна сума по договора. Развити са и съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, той като в договора не били ясно посочени общата дължима от потребителя сума и начина на формиране на ГПР. Поддържа се още, че уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение по съществото си представлява скрита възнаградителна лихва, предвид предпоставките за начисляването й и пречките за изпълнение на задължението по осигуряване на поръчител. В тази насока се развиват и съображения за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Липсвал и представен погасителен план на длъжника, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Нямало данни кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред. Към исковата молба липсвали и писмени доказателства, от който да е видно, че вземането по процесния договор за кредит спрямо П. В. е било предмет на договор за цесия, поради което се оспорва качеството на кредитор на ищеца по кредитното правоотношение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16213/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV гр. състав, образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 7980/24.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедна за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като установи наличието на валиден Договор за потребителски кредит № •••••• от 06.11.2019 г., сключен от разстояние чрез средствата за комуникация между ответника и „Стик - Кредит“ АД, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /че кредиторът е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора в т.н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите. Ищецът следваше да докаже и сключването на договора за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит от разстояние да са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

От събрания по делото доказателствен материал, както в хода на исковото производство, така и от данните по заповедното дело, се установяват предпоставките, визирани в закона и общите условия на „Стик - Кредит“ АД, свързани с надлежно сключване на конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник. В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него е обективирано съдържанието на сделката. Действително на същите липсва подпис на страната, но комплексната оценка на приложената имейл кореспонденция и представен снимков материал със същата за идентификация на потребителя, от когото произхожда искането за отпускане на кредит, може да се установи, че именно ответникът П. В. е лицето, до което са адресирани съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и общите условия. Следва да се отбележи, че тези доказателства са такива по чл. 184 ГПК, а именно електронни документи възпроизведени като преписи на хартиен носител. Доколкото не е изискано да се представят същите в оригинал, не се е налагало и допускането на съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичността между представените образци и електронните оригинали. В тази връзка неоснователно се излагат възражения по същество, че предвид липсата на подпис върху документите, то същите не можели да съставляват годни доказателства за установяване на процесното правоотношение.

От съществено значение за доказване на сключения договор за кредит са и данните от представената от ищеца справка от ИзиПей АД, че сумата от 1000 лв. с наредител „Стик - Кредит“ АД и основание „кредит ••••••“ е изплатена на каса на ответника П. В. на дата 06.11.2019 г., когато е сключен и кредита.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано в хода на делото сключването на разглеждания Договор за потребителски кредит № •••••• от 06.11.2019 г., с кредитора „Стик - Кредит“ АД, както и че заемната сума от 1000 лв. е предадена на кредитополучателя П. В. от кредитодателя по сделката. По делото липсват данни за извършвани плащания от длъжника в полза на кредитора.

При дадени обаче изрични указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, и предвид изричното оспорване от ответника, от страна на ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД не доказаха, че въпросното вземане на „Стик - Кредит“ АД срещу П. В. е било предмет на процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. Действително са налице данни, че между „Стик - Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД е сключен договор за цесия от 22.03.2024 г. Но противно на ищцовите твърдения липсват доказателства, че това вземане е обхванато от цесията. Единственото доказателство в тази насока е приложеното към исковата молба уведомление за цесия, но същото произхожда от самия ищец, като дори не се споменава дали „АПС Бета България“ ЕООД действа в качеството на пълномощник на цедента, комуто в крайна сметка е задължението да уведоми длъжника, за да се породи за последния ефекта на цесията по силата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното настоящата претенция се намира за неоснователна – ищецът не доказа в хода на исковото производство при условията на пълно и главно доказване качеството си на кредитор по процесния договор за потребителски кредит. Предвид липсата на установена по делото материална легитимация на ищеца, то исковата му претенция ще се отхвърли изцяло.

При посочения изход на спора право на разноски има ответникът, в чиято полза ще се присъди сумата от 400 лв. – разноски за един адвоката.

Така мотивиран, съдът