Решение № 140 от 27.5.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 519/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 1819 от 07.06.2023г. по регистратурата на Районен съд – Каварна, подадена по пощата на 05.06.2023г. от И. И. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес в Г., •••Б, Ф.-К., ул. „П.К.••• при Т., с адрес в България в с. Е., общ. Ш., ул. „Т.•, и посочен по делото ел.адрес •••, срещу решение № 58 от 19.05.2023г. по гр.д.№ 212/2022г. по описа на Районен съд – Каварна, с което въззивникът е осъден да плати на Д. И. Д. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Д.В.••••, сумата от 5919, 60 лв., представляваща общо дължима сума по четири договора за правна защита и споразумения, и заплатени държавни такси, от които: 500 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. и споразумение към него; 300 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г. и споразумение към него; 4000, 00 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. и споразумение към него; 1000 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. и споразумение към него; 94, 60 лв., представляваща заплатена такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № ••• на КЧСИ и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на ОС – Добрич, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2022г., до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата си въззивникът И. И. П. излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Настоява за прекратяване на съдебното производство поради липса на международна компетентност на българския съд, тъй като от 2015г. живее в Г., евентуално за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Твърди, че не е получил призовка за делото пред районния съд. След като установил при справка в Окръжен съд – Добрич, че му е предоставена правна помощ, извършил няколкократно справки по телефона в Районен съд – Каварна, но не бил уведомен да му е назначен адвокат. На 02.05.2023г. посетил съда и му било съобщено, че делото е приключило и се чака решение. Свързал се с назначения му адвокат, но той заявил, че не е длъжен да го уведомява за делото. Твърди, че защитата от особения представител не е проведена в негов интерес, не са му били обяснени правата и задълженията; че е инвалид 100% с психически проблеми. Изтъква, че не е бил призован на посочения от него адрес в Г., поради което не могъл да упражни правата си по договор за застраховка, че докладчикът по делото е следвало да се отведе от разглеждането му, защото е разгледал друго дело с негово участие, по което били допуснати процесуални нарушения. С жалбата си И. И. П. е оспорил подписите си на представените от ищеца договори, разписки и споразумения и е поискал да му се даде възможност да се защити по предявените срещу него искове. Допълнително в писмената защита е наведен довод, че исковата молба е нередовна, тъй като е насочена срещу И. И., докато неговите имена са И. П.. Въззиваемата страна Д. И. Д. е представил отговор на жалбата. Счита решението за законосъобразно, а въззивната жалба срещу него, по изложените от насрещната страна доводи, за неоснователна. Възражението за некомпетентност на КРС за неоснователно, тъй като въззивникът има постоянен и настоящ адрес в с. Е., общ. Ш., обл. Д.Т.•, а от справка за регистрираните преминавания през ГКПП на страната ставало ясно, че той няма постоянно местоживеене в Г., като изтъква и, че всеки депозиран от ответника документ по гр.д. № 212/2022 г. по описа на PC - Каварна е подаден лично от него по пощата с посочен адрес в Г. и пощенско клеймо от пощенската станция в град Ш.. Делото било разгледано по правилата на местната и родовата подсъдност. Намира за неоснователно оплакването на въззивника, че не му е дадена възможност да подаде отговор на исковата молба. Той бил получил исковата молба, след което депозирал няколко молби, но не поискал продължаване на срока за подаване на отговор. Имал е възможност да се свърже с назначения му особен представител, но е решил да направи това едва след приключването на първоинстанционното производство и това не може да обоснове извод, че му е нарушено правото на защита. Намира за несвоевременно и неоснователно възражението, че съдия - докладчикът по делото е трябвало да си направи отвод. Счита за преклудирано направеното във въззивната жалба оспорване автентичността на представените с исковата молба документи.

Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за нея решение, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 23.05.2023г. и край 06.06.2023г.) - изпратена е по пощата на 05.06.2023г., и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните в двете инстанции доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК провери обжалваното решение, като приема за установено следното:

Съдебното производство е образувано по повод искова молба, подадена от Д. И. Д., с която срещу И. П. И. ЕГН ••••••••••, живущ в с. Е., общ. Ш., ул. •••, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 5 919, 60 лева, съставляваща сбор от следните вземания: 500 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. и споразумение към него; 300 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г. и споразумение към него; 4000 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. и споразумение към него; 1000 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. и споразумение към него; 94, 60 лв. - платена от ищеца и дължима от ответника такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № ••• на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич; 25 лв. - платена от ищеца и дължима от ответника държавна такса по образувано в.гр.д. № 586/2020г. по описа на ОС – Добрич, ведно със законната лихва върху общата сума от 5 919, 60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Исковете са основани на обосноваващи възникването на претендираните вземания обстоятелства за сключени между ищеца в качеството му на адвокат и ответника четири договора за правна защита и съдействие за процесуално представителство, с уговорено възнаграждение, осъществяване на процесуалната защита и незплащане на дължимото възнаграждение. Конкретно: на 27.07.2020г. бил сключен договор за представителство по в.гр.д. № 294/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.; на 20.03.2020г. бил сключен договор за представителство по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.; на 23.09.2020г. бил сключен договор за представителство по т.д. № 135/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.; на 17.05.2022г. бил сключен договор за представителство по изп.д. № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № •••, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. След сключването на всеки от договорите и на същите дати били подписани споразумения, по силата на които ищецът е върнал дължимото му се възнаграждение, като между страните било уговорено същите да бъдат изплатени след приключване на конкретния спор във всички съдебни инстанции. Процесуалното представителство било извършено от ищеца съгласно дадените му пълномощия, като по всички дела били постановени влезли в сила съдебни актове. Освен това по образуваните дела ищецът заплатил от името на ответника: 94, 60 лв. такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. и 25 лв. държавна такса по образувано в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич. След влизане в сила на решението по в.т.д. № 341/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна и издаване на изпълнителен лист № 41/30.03.2022г. в полза на ответника страните постигнали уговорка ответникът да изплати дължими суми на ищеца след събирането на сумите по изпълнителния лист, като плащането бъде извършено чрез прихващане, когато паричните средства постъпят в клиентската сметка по чл. 39, ал. 1 от ЗА. Въпреки тази договорка, на 30.05.2022 г. ответникът подал молба по ИД № 330/2022г., с която поискал съдебният изпълнител да приеме, че той желае да прекрати действията на адвокат Д. Д. по изпълнителното производство и събраните парични средства да бъдат изплатени по личната му банкова сметка. В разговори ответникът отказал да плати на ищеца дължимите суми по сключените договори, както и платените държавни такси.

Ответникът е получил съобщението по чл. 131 от ГПК на 08.07.2022г. и на 05.08.2022г. е изпратил по пощата молба, заведена с вх.№ 2332/10.08.2022г., за предоставяне на правна помощ. Молбата е уважена с определение № 179/07.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 130/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич и с определение № 123/17.03.2023г. районният съд е назначил особен представител на ответника. Ответникът е бил уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК и е бил призован за явяване в насроченото за 19.04.2023г. открито заседание чрез особения си представител с получена от него на 22.03.2023г. призовка. В заседанието ответникът не е взел лично участие, особеният му представител е оспорил исковете като недоказани, след събиране на допуснатите доказателства съдът е дал ход на устните състезания и като приел делото за изяснено, пристъпил към постановяване на решението си.

Обосновани са наведените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следствие на които е било нарушено правото на ищеца на участие в първоинстанционното производство и поради това той не е могъл да заяви възраженията и оспорванията си пред първата инстанция. Ответникът е поискал предоставяне на правна помощ преди изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. С подаването на молбата за предоставяне на правна помощ се прекъсва и спира течението на процесуалните срокове, какъвто е и този по чл. 131, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 257/24.09.2013г. по гр.д.№ 7/2013г., ІV г.о.; определение № 173/12.04.2013г. по г.гр.д.№ 1987/2013г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 424/23.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3721/2015г. на ВКС, І г.о. и други). След назначаване на особения представител на ответника съдът е следвало да му връчи препис от исковата молба и приложенията и да даде нов едномесечен срок за подаване на отговор. Като това не е сторено, възраженията на ответника срещу иска и оспорването на документите, представени с исковата молба, са допустимо заявени във въззивната жалба и подлежат на разглеждане от въззивния съд (така т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК).

Вярно е посоченото от ответника, че в исковата молба имената му са посочени като И. П. И., докато според извършената справка в НБД те са И. И. П., но индивидуализацията на ответника е достатъчно ясно определена от неговия единен граждански номер и адрес, тя е и отстранена с подадена писмена молба вх.№ 766/07.03.2023г., указваща верните имена на ответника И. И. П., като разминаването в бащиното и фамилното име не се е отразило нито в изпращаните съобщения и призовки, нито в съдебното решение – в него те са посочени според данните в НБД. Неяснота относно лицето, срещу което исковете са предявени, няма.

С молба вх.№ 2332/10.08.2022г. за предоставяне на правна помощ ответникът изрично е поискал съдебните книжа да му бъдат изпращани и на адреса в с. Е.. При посочен от ответника адрес в страната, на който и реално книжата са получавани от него, съдът не е допуснал процесуален пропуск при връчване на съобщенията и призовките. Само призовка от 16.12.2022г. е върната невръчена с отбелязване, че лицето в момента живее в Г., като в този случай съдебните книжа са изпратени на ответника и получени от него на посочения в цитираната молба адрес на електронна поща.

С оглед поддържаното от ответника становище, че поради психично заболяване той не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи сам своите действия, относимо към неговата процесуална дееспособност, по делото е изслушано вещо лице – психиатър. Заключението е подробно мотивирано, обосновано от личните възприятия на специалиста и представената от ответника медицинска документация, с проследяване развитието на установеното заболяване, поради което се преценява от съда като обективно, пълно и ясно. От него се изяснява, че И. И. П. страда от органично разстройство на личността, което обаче не съставлява тежко психично разстройство, което да води до нарушаване на базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките – не покрива критериите за наличие на умствена недоразвитост или психично разстройство, което да обоснове извод за краткотрайни или продължително разстройство на съзнанието. Към момента на експертното изследване вещото лице не е установило актуални психопатологични феномени или дотолкова снижени интелектуално-мнестични възможности, които да нарушават базисните му психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи действията си. Констатирано е количествено снижаване на волевия акт, според експерта, но липса на качествено засягане на способността да ръководи действията си. В хода на експертното изследване вещото лице е обсъдило актуалното състояние на лицето, като е съобразило развитието му от появата следствие претърпяна черепно-мозъчна травма и контузия на тялото през 2015г. при ПТП и през следващите години съобразно провежданото лечение. Към настоящия момент са установени леки към умерени нарушения в паметово-интелектуалните и когнитивни функции и смущения на подтиците и настроението; освидетелстваният е цялостно ориентиран за време, място, собствена личност; мисловният процес е леко ускорен по темп, обстоятелствен, но без загуба на основната тема на разговора; не са регистрирани мисловни нарушения; без нарушени способности за разкрИ.е на причинно-следствени връзки и екзекутивни функции – да обмисля, планира и осъществява намерения и действия; когнитивните функции са леко към умерено снижени по органичен тип; установени са кверулантни прояви, поставяне в ролята на жертва, тенденция към агривация на настъпилите нарушения и манипулация с цел лична облага. Изводите на вещото лице относно способността на лицето към настоящия момент, предвид установеното органично разстройство на личността и другите съпътстващи заболявания, не влизат с противоречие на дадено от него по друго дело заключение, препис от което е представено от въззивника. То не може да бъде ценено като годно доказателствено средство по делото, предвид изискването за непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес. Освен това е изготвено за оценка състоянието на лицето към конкретен предходен момент – 16.04.2021г., а не към настоящия, поради което съпоставка в констатациите не е възможна. Предвид приетото по делото заключение на вещото лице, не се констатират предпоставки за наличие на основание за назначаване на настойник или попечител на въззивника, с оглед участието му в съдебното производство.

Въззивникът оспорва международната компетентност на българския съд да разгледа и разреши спора, предвид това, че той има постоянен и настоящ адрес в България, общ. Ш., с. Е., ул. Т. • (от 09.04.2001г. – според справка в НБД, л. 115 от делото на КРС), но поради влошеното си здравословно състояние има и адресна регистрация от 2015г. в Г., с твърдението, че живее там. В молбата за предоставяне на правна помощ ответникът е посочил за свой адрес този в Г., като е поискал да му бъдат изпращат съдебни книжа и на адреса му в с. Е. (регистрирания му постоянен и настоящ адрес в България), също по телефон и по електронна поща. Приложено е официално потвърждение за адресно регистриране, носещо подпис и печат на Адресна служба от 30.01.2019г., според което И. П., роден на ••г., се е регистрирал на 30.01.2019г., след като се е нанесъл на 15.01.2019г., в основно жилище на адрес •••Б Ф.К., ул. „П.К.••, при Т.. В представени в хода на настоящото производство удостоверения за неработоспособност от 14.12.2023г., 02.01.2024г., 15.01.2024г., 30.01.2024г., издадени от специалист по вътрешни болести в гр. Б., е записан друг адрес в Г. на ответника – Б. 73-75, 10365 Б.. Няма данни по делото адресната регистрация на ответника по настоящ адрес в България, датираща от 2001г., да е променяна. Следователно, според наличните по делото данни, ответникът има адресна регистрация едновременно в България и в Г., като последната е във връзка с влошеното му здравословно състояние, според посоченото в молбата за предоставяне на правна помощ.

Общата разпоредба на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела предвижда, че исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, като по силата на общата разпоредба на чл. 5, § 1 от Регламент № 1215/2012, срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2 - 7 от същата глава. В чл. 7 от Регламент № 1215/2012 е уредена специална компетентност по дела, свързани с договор - това са съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение и в частност по предложение второ на б. „б“ - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Понятието „местоживеене" е основно в общата логика на Регламент № 1215/2012, тъй като представлява общият критерий за привързване, чрез който може да се установи международната компетентност съгласно чл. 4, § 1 от този регламент, който посочва местоживеенето на ответника, независимо от неговото гражданство. Регламентът не дава определение на понятието „местоживеене". Член 62, § 1 от него препраща към вътрешното право на държавата членка, чиито съдилища са сезирани, за да се определи дали една страна има местоживеене в тази държава членка и само ако страната няма местожителство в държава членка, чийто съд е сезиран, за да се определи дали има местожителство в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка (така чл. 62, § 2). Следователно държавите членки по принцип са компетентни да определят местоживеенето на физическото лице съгласно собственото си право. По отношение на българските граждани българското право провежда разграничение между техния постоянен адрес и техния настоящ адрес. Съгласно чл. 93, ал. 1 - 3 от ЗГР, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението; той е винаги на територията на Република България и всяко лице може да има само един постоянен адрес. Съгласно чл. 94, ал. 1 – 3 от ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее; всяко лице има само един настоящ адрес и настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗГР указва, че български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред кмета на общината, на района или на кметството по постоянния си адрес. С решение на СЕС (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23 („Топлофикация София" ЕАД) е прието, че чл. 62, § 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Според даденото тълкуване, само фактът на регистрирания постоянен адрес на ответника на територията на Република България не е достатъчен, за да се приеме, че неговото „местоживеене“ по смисъла на Регламент № 1215/2012 е в България.

В случая ответникът има регистриран не само постоянен, но и настоящ адрес в България – с. Е., ул. Т. •, общ. Ш.; този адрес той е посочил в негова молба от 30.05.2022г. до ЧСИ Н.Н. по изп.д. № 330/2022г., в частна жалба вх. № 5605/05.09.2023г., в молба вх.№ 1955/20.06.2023г.; в молба от 28.08.2023г.; в жалба от 03.06.2022г. до Районна прокуратура – Добрич; в обяснение от 20.06.2022г.; на този адрес лично е получил призовки и съобщения по делото на дати 08.07.2022г., 31.08.2022г., 07.09.2022г., 06.02.2023г., 21.09.2023г.; от пощенската служба в гр. Ш. е изпращал молби и жалби по делото на дати 05.08.2022г., 23.01.2023г., 15.06.2023г., 31.08.2023г.; в България ответникът има регистрирано действащо еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „В. 2010“. Само призовка от 16.12.2022г. (след образуване на делото) е върната невръчена с отбелязване, че лицето в момента живее в Г.. Според писмени обяснения от Ст.Ст., кметски наместник на с. Е., дадени на 12.08.2022г., той почти всеки ден контактувал с ответника, т.е. към този момент (август 2022г.) лицето е живеело в населеното място. Така се установява, че адресната регистрация по настоящ адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба е в България; в с. Е. ответникът е живеел най-малко до 12.08.2022г. (след подаване на исковата молба на 08.06.2022г.) и на/от този адрес той е приемал/изпращал съдебните книжа по делото. Следователно, към датата на образуване на делото, която само има значение при преценка компетентността на съда (поради което и представените от въззивника доказателства за полети Г. – България и обратно в следващ период не са от значение), местоживеенето на ответника е било в България, а регистрацията на адрес в Г. е извършена от него във връзка с провеждане на лечение, което към този момент не е било свързано с пребиваване в тази страна, което да е обосновало, доколкото такова не е извършено по заявление от ответника, отразяване на място на живеене в чужбина, в частност в Г.. Международната компетентност на българския съд в случая произтича от общата разпоредба на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, предвид установеното по делото относно местоживеенето на ответника към момента на сезирането на съда с исковата молба.

Вън от горното, следва да вземе предвид, че се касае за претенция за плащане на възнаграждение по договор за извършена адвокатска услуга, който отговаря на понятието за услуги по смисъла чл. 7, б. „б“, предл. второ от Регламент № 1215/2012, предполагащо най-малкото, че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение (в този смисъл решение от 19 декември 2013г., Corman-Collins, C‑9/12, EU: C: 2013: 860). Съгласно специалното правило на чл. 7, б. „б“, предл. второ от Регламент № 1215/2012, българският съд е международно компетентен да разгледа и реши делото, защото мястото, където съгласно договорите услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени, е на територията на Република България. Следователно направеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд, по естеството си съставляващо такова за недопустимост на постановеното от Районен съд – Каварна решение, не е основателно.

Ответникът поддържа довод за наличие на основание за отвод на съдебния състав, разгледал спора като първа инстанция, обоснован с това, че съдията е постановил решение по друго дело за делба, по което ответникът е бил страна, без да му предостави правна помощ и да му даде срок да плати определеното парично уравнение, а издала изпълнителен лист срещу него, поради което той следвало да плаща присъдената сума. Данните по делото не дават основание да се направи извод, че по отношение на съдия Е.П. е било налице основание за отвод в някоя от хипотезите, уредени с чл. 22, ал. 1 от ГПК. Разгледаното от съдията дело за делба № 476/2014г. с постановено решение по извършване на делбата на 31.10.2019г. не е преюдициално по настоящия спор, а дори в хода на същото да са били допуснати процесуални нарушения, засегнатата страна е имала правната възможност за защита по установения процесуален ред. Решаването на един гражданско-правен спор, който няма предметна връзка с процесния, не е от естество да повлияе на вътрешното убеждение на съдията, по начин да му попречи безпристрастно да се произнесе по друг спор, поради което и основание за отстраняването на съдия Е.П. няма.

Във въззивната жалба е посочено, че въззивникът е инвалид 100% с психични проблеми, но в същата не е обосновано възражение във връзка с валидността на сключените договори. Такъв довод не е наведен и в проведеното първо съдебно заседание пред въззивния съд, в което въззивникът е участвал лично и е представляван от назначения му адвокат по Закона за правната помощ. Едва в третото по ред заседание въззивникът е заявил, че съдът има задължение служебно да следи за нищожност на договорите, сключени от лице, страдащо от психично състояние, което не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Някои от общите основания за нищожност по чл. 26 от ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Такива са пороците като противоречие на закона, правната невъзможност на предмета на договора, неспазване на предписаната от закона форма. Такива пороци на процесните договори от тяхното съдържание на се установяват. Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. Само когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. Според дадените разяснения в мотивите на тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, при нищожност поради липса на воля и съгласие е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна. Последното не е направено в подадената въззивна жалба, нито в проведеното първо заседание пред въззивния съд, а заявяването на възражението в третото по ред заседание пред окръжния съд е преклудирано по разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ГПК, доколкото не се касае нито за нови, нито за нововъзникнали обстоятелства. Освен това, като пълнолетно и непоставено под запрещение физическо лице, ответникът е дееспособен, а отношенията, когато сключилият договора няма настойник, нито попечител, но при сключването не е бил способен да действа разумно, са уредени от разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД), а съгласно разясненията, дадени с тълк.решение № 5/30.05.2022г. по тълк.дело № 5/2020г. на ОСГТК на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на временна или трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожен поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. За наличието на основание за унищожение да договора поради порок във волята на договоряща страна съдът не следи служебно. Липсата на своевременно наведено възражение за унищожение на договорите, препятства обсъждането налице ли е порок на волята на страната при сключване на договорите.

Във връзка с допустимо заявеното във въззивната жалба оспорване автентичността на подписите на И. П. в представените от ищеца по делото договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г., споразумение от 20.03.2020г., договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г., споразумение от 27.07.2020г., договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г., споразумение от 05.01.2021г., договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г. и споразумение от 17.05.2022г., по делото е привлечено вещо лице. Даденото заключение е обосновано и подробно мотивирано от специалист с необходимите познания, извършено е при ползване на безспорни сравнителни образци, поради което се възприема от съда като обективно, пълно и ясно. Според вещото лице, подписите, положени в обследваните оригинали на оспорените документи, са изпълнени от ответника И. П.. С оглед събраното заключение на вещото лице, оспорването автентичността на документите по чл. 193, ал. 1 от ГПК не е успешно проведено и същите не следва да се изключват от доказателствения материал по делото. За полагането на подписа на сочената дата 17.05.2022г. са налице писмени изявления на въззивника в жалба вх.№ 1832/03.06.2022г. до Районна прокуратура – Добрич и писмени обяснения от 20.06.2022г. по пр.пр.№ 1832/2022г. Писмените изявления на страна в друго производство могат да бъдат ценени, само доколкото съдържат признание на неизгодни за самата нея факти. За други обстоятелства те не съставляват допустими доказателствени средства.

Представените с исковата молба писмени доказателства установяват сключени между адвокат Д. Д. и И. П. договори и платени от адвоката такси, както следва:

1. Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г., с който И. И. П. възложил на адвокат Д. Д. да го представлява и защитава пред Окръжен съд - Добрич, като изготви и подаде частна жалба срещу постановление от 26.02.2020г. за отказ за прекратяване на производството по изп.дело № 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С. с рег. № ••• на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Добрич, срещу уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. На същата дата между страните е подписано споразумение, според което адвокат Д. върнал на И. И. дължимото му се възнаграждение в размер на 500 лв. и между страните било уговорено то да бъде изплатено след събиране на всички суми по изпълнителното дело. В изпълнение на сключения договор за правна защита и съдействие адвокат Д. подал частна жалба вх. № 2090/23.03.2020г. по която било образувано в.гр.д. № 294/2020г. по описа на ДОС. По делото е постановено определение № 373/28.05.2020г., с което производството по делото е прекратено, а жалбата изпратена на ЧСИ Сл.С. за администрирането й по реда на чл. 436, ал. 1-4 от ГПК. За последващи действия от адвоката доказателства не са представени.

1. Договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г., с който И. И. П. възложил на адвокат Д. Д. да го представлява и защитава пред Окръжен съд - Добрич, като изготви и подаде частна жалба срещу постановление от 22.07.2020г. за дължимите се такси и разноски по изпълнителното производство № 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С., срещу уговорено възнаграждение в размер на 300 лв. На същата дата между страните е подписано споразумение, според което адвокат Д. върнал дължимото му се възнаграждение в размер на 300 лв., като между страните било уговорено то да бъде изплатено след прекратяване на изпълнителното производство. На 30.07.2020г. адвокат Д. подал частна жалба вх. № 03137 по описа на ЧСИ Сл.С.. С решение № 198/20.08.2020г. по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич обжалваното постановление е отменено и делото е върнато на ЧСИ за предприемане на съответните действия за възлагането на разноските в тежест на взискателя. Според отговор вх.№ 3741/09.12.2022г. от ЧСИ Сл.С. събраната по делото сума от длъжника И. И. П. в размер на 5940 лв. е преведена в полза на взискателя за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, всички разноски по изпълнението са останали за сметка на взискателя и изпълнително производство е приключено с постановление от 27.08.2020г.

Установява се от представено от ищеца преводно нареждане, че на 28.07.2020г. адвокат Д. е превел от своя банкова сметка по сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на 25 лв. с основание обжалване на постановлението по ИД № 15/2020г.

1. Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г., с който И. И. П. възложил на адвокат Д. Д. да го представлява и защитава пред Окръжен съд - Добрич, като извърши процесуално представителство по т.д. № 135/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич срещу уговорено възнаграждение в размер на 4 000 лв. На същата дата между страните е подписано споразумение, според което адвокат Д. върнал дължимото му се възнаграждение в размер на 4 000 лв., като между страните било уговорено то да бъде изплатено след приключване на спора във всички съдебни инстанции. Като пълномощник на И. И. П., съгласно писмено пълномощно, адвокат Д. Д. подал в Окръжен съд – Добрич искова молба с вх. № 260755/23.09.2020г., с която срещу ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 394 от КЗ за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за сумата от 2 170 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) и за сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди (разходи за ремонт на МПС) от настъпило на 23.09.2015г. ПТП. В съдебно заседание на 25.02.2021г. по т.д.№ 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич ищецът по делото И. И. П. е участвал лично и е бил представляван от адвокат Д. Д., видно от протокол от заседанието, като в заседанието адвокатът е представил договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. и разписка за изплатено адвокатско възнаграждение от същата дата. С решение № 4/06.01.2022г. по в.гр.д.№ 341/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, след като е частично отменено постановеното решение № 260039/24.03.2021г. по т.д.№ 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 16 000 лв. и в полза на ищеца са присъдени 1469, 41 лв. разноски в първата инстанция за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. С решението е присъдено в полза на адвокат Д. Д. адвокатско възнаграждение от 146, 70 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. С определение № 50075/05.04.2023г. по т.д.№ 1031/2022г. по описа на ВКС, І т.о. решението на Апелативен съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване в частта за иска за обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част жалбата е оставена без разглеждане. Видно от съдържанието на съдебния акт, в касационното производство И. И. П. е бил представляван от друг адвокат.

1. Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г., с който И. И. П. възложил на адвокат Д. Д. да го представлява и защитава пред ЧСИ Н.Н. с рег. № •••0 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Добрич във връзка с образуване на изпълнително дело по повод издаден изпълнителен лист от 30.03.2022г. по в.т.д. № 341/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна и да извърши процесуално представителство, защита и съдействие по образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания срещу договорено възнаграждение в размер на 1000 лв. На същата дата между страните е подписано споразумение, според което адвокат Д. върнал дължимото му се възнаграждение по договора в размер на 1000 лв., като между страните било уговорено то да бъде изплатено след окончателното събиране на дълга. Според уговореното в т. 3 от договора, адвокат Д. имал право да удържа дължимите му се суми в случай, че вземането бъде изплатено по специалната адвокатска сметка. На дата 30.05.2022г. И. И. П. подал по изп.дело № 330/2022г. на ЧСИ Н.Н. молба, с която поискал да бъдат прекратени действията на адвокат Д. Д., като в случай на постъпване на пари от длъжника ЗК „Лев Инс” АД, същите на бъдат превеждани по посочена негова лична сметка. Според писмо вх.№ 3392/14.11.2022г. и писмо вх.№ 3731/08.12.2022г. от ЧСИ Н.Н., дългът е изцяло погасен от длъжника ЗК „Лев Инс“ АД, но по делото има наложен запор върху вземането на взискателя по обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д.№ 201/2022г. по описа на Районен съд – Каварна, поради което на взискателя е преведена сумата от 13 912, 78 лв. на дата 03.06.2022г., а остатъкът е по сметката на ЧСИ с оглед наложения запор.

По образуваното изп.дело № 330/2022г. на ЧСИ Н.Н. на дата 18.05.2022г. адвокат Д. Д. превел от своята банкова сметка сумата от 94, 60 лв., съставляваща определени от ЧСИ със съобщение № 8382/18.05.2022г. такси по изпълнението.

Възражението на ответника за неавтентичност на подписаните договори за правна защита и съдействие и споразумения към тях е недоказано по делото. Ответникът не е твърдял, че е платил уговорените възнаграждения. Съставените споразумения, носещи датата на подписване на всеки от договорите, според които сумите са получени от адвоката и след това върнати на клиента, очевидно са изготвени като писмен документ, необходим за установяване в отношенията между адвоката и клиента липсата на реално плащане, респективно в оборване между тях на изготвените за пред съда/ЧСИ разписки за платени суми, каквито според твърденията на ответника са били подписани.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА вр. чл. 286 и чл. 285 от ЗЗД.

Договорът за правна защита и съдействие с предмет по чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (представителство пред органи на съдебната власт и служби) съставлява договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД, по силата на който доверителят възлага, а довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия, като приложими са и особените правила на Закона за адвокатурата (ЗА). В отклонение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги, по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗА. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, а единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение е тази по чл. 35, ал. 4 от ЗА - когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи. При некачествено изпълнение отговорността на адвоката се реализира по друг ред. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Адвокатското възнаграждение и по четирите процесни договора е уговорено като абсолютна сума, а не в зависимост от изхода на заведеното дело и обема на извършената от адвоката работа.

По представените договори, подписани от доверителя, предвид заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, са възникнали задължения за довереника адвокат Д. Д. да извърши определени правни действия и за доверителя И. И. П. да му заплати уговореното в абсолютна сума възнаграждение, чиято изискуемост настъпва от момента, посочен в споразуменията към всеки от договорите – след събиране на всички дължими суми по изп.д.№ 15/2020г. за възнаграждението в размер на 500 лв. по договора от 20.03.2020г.; с прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С. за възнаграждението от 300 лв. по договора от 27.07.2020г.; с приключване на спора по т.д.№ 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич за възнаграждението от 4000 лв. по договора от 05.01.2021г.; с окончателното събиране на дълга по изп.дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. по договора от 17.05.2022г.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява осъщественото от адвокат Д. Д. процесуално представителство за И. И. П. по в.гр.д. № 294/2020г. и в.гр.д. № 586/2020г., двете по описа на Окръжен съд – Добрич във връзка с обжалване на две постановления по изп.дело № 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С.; по т.д.№ 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич; по изп.дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н.. Производството по в.гр.д. № 294/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич е прекратено и книжата са върнати на ЧСИ с указание за надлежното администриране на подадената от адвокат Д. Д., като пълномощник на длъжника И. И. П., жалба, а именно за представяне в надлежна писмена форма изпратени по електронен път жалба и пълномощно. За последващи действия на адвоката по отстраняване констатираните нередовности на подадената жалба, респективно нейното връщане поради неизпълнение на указанията или нейното разглеждане по същество, ищецът не е представил доказателства. В представения отговор вх.№ 3741/09.12.2022г. от ЧСИ Сл.С. липсват данни за движението по тази жалба, респективно за разглеждането й от съда. Доколкото единствените доказателства са за прекратяване на съдебното производство с указание за предприемане на действия по отстраняване нередовности на жалбата, и тъй като се касае за извършване на действия в преклузивни процесуални срокове, в тежест на ищеца е било доказването, че жалбата е приведена в редовност и разгледана по същество. Щом това не е доказано по делото от ищеца, следва да се приеме, че поръчката не е изпълнена и уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. за представителство и защита пред Окръжен съд - Добрич, изразяващо се в изготвяне и подаване на частна жалба срещу постановление от 26.02.2020г. за отказ за прекратяване на производството по изп.дело № 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С. с рег. № ••• на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Добрич, не се дължи. Уважаването на този иск от районния съд е незаконосъобразно и в тази част решението следва да бъде отменено, а искът за сумата от 500 лв. - отхвърлен.

Видно от доказателствата по делото, на 30.07.2020г. адвокат Д. Д., като пълномощник на длъжника по изп.дело № 15/2020г. на ЧСИ Сл.С. и съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г. с И. И. П., е подал жалба срещу постановление от 22.07.2020г. за дължимите се такси и разноски по изпълнителното производство, която е разгледана и уважена с решение № 198/20.08.2020г. по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, следствие на което всички разноски по изпълнението са останали за сметка на взискателя по делото, а не на длъжника. Горното се установява от отговор вх. № 3741/09.12.2022г. от ЧСИ Сл.С., според който изпълнителното производство е приключено.

Доказано е също осъщественото от адвокат Д. Д., въз основа договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. процесуално представителство на И. И. П. като ищец по т.д. № 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, приключило като резултат, след въззивно обжалване отново от адвокат Д. Д., с частично уважаване на исковете.

Установено е по делото, че по молба с вх.№ 5641/17.05.2022г., по данни от съобщение от 18.05.2022г. от ЧСИ, подадена от адвокат Д. Д., като пълномощник на И. И. П. и по силата на договор от 17.05.2022г., е образувано изпълнително производство въз основа издадения по т.д.в.т.д.№ 341/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна изпълнителен лист срещу ЗК „Лев Инс“ АД, както и че същото е приключило с пълното събиране на дълга от длъжника (така писмо вх.№ 3731/08.12.2022г. от ЧСИ Н.Н.). Законът за адвокатурата като специален закон не предвижда различни от тези по 35, ал. 4 имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката при различните форми на пълно или частично и/или некачествено изпълнение на задължението му. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, което би било налице при неположена от него дължима грижа при изпълнение на възложеното, а при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер. С молба от 30.05.2022г. И. И. П. е оттеглил даденото на адвокат Д. Д. пълномощно по изп.дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н.. Ответникът обаче не е изложил по делото конкретни обстоятелства, обосновали наличие на основание за оттегляне на даденото по изпълнителното дело пълномощно, поради което приложение намира първата хипотеза на чл. 26, ал. 2 от ЗА и уговореното възнаграждение, което, предвид данните в писмо вх.№ 3731/08.12.2022г. от ЧСИ Н.Н. е и събрано от длъжника по изпълнението (цялата сума не е преведена на взискателя по повод наложен запор върху вземането му), е дължимо на адвоката.

В обобщение - по трите договора за правна защита и съдействие – от 27.07.2020г., от 05.01.2021г. и от 17.05.2022г., възложената работа е изпълнена от адвоката, даденото пълномощие по изп.дело № 330/2022г. на ЧСИ Н.Н. не е основателно оттеглено, и уговореното възнаграждение в размери съответно от 300 лв., 4000 лв. и 1000 лв. за труда на адвоката е дължимо от доверителя. Падежът на паричните задължения, уговорен във всяко от подписаните споразумения към договорите, е настъпил – с прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 15/2020г. по описа на ЧСИ Сл.С. за сумата от 300 лв.; с приключване на спора по т.д.№ 135/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич за сумата от 4000 лв.; с окончателното събиране на дълга по изп.дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н.. Доказването на извършеното плащане на адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска услуга може да се извърши по различни начини - с документ за банков превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договор за правна помощ, и други, годни да установят кога, какво, на какво основание и между кого е извършено плащане. Ответникът не е твърдял по делото и не е доказал да е платил уговорените възнаграждения за възложената от него и извършена от адвоката защита. Дори разписки за плащане на възнагражденията да са съставени (доколкото не са представени по делото), изготвените към всеки от договорите споразумения установяват липсата на реално преминаване на парични средства от доверителя към довереника.

С оглед на горното, въззивният съд намира, че по делото са установени валидни договори за поръчка между И. И. П. и адвокат Д. Д. от 27.07.2020г., 05.01.2021г. и 17.05.2022г., с които са уговорени вида и обема на възложената работа, както и размера на дължимото възнаграждение; изпълнение на задълженията по договорите от стана на довереника; неизпълнение на задължението на доверителя да заплати в полза на довереника си дължимите адвокатски възнаграждения и изискуемост на вземанията. По тези съображения исковете за сумите от 300 лв., 4000 лв. и 1000 лв. са правилно уважени от районния съд, поради което и решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 285 от ЗЗД, приложим спрямо договора за правна защита и съдействие, доверителят е длъжен да заплати на довереника направените от него разноски във връзка с изпълнението на поръчката. Такива разноски съставляват платените от адвоката и дължими от доверителя - страната по делата, държавна такса в размер на 25 лв. с основание обжалване на постановление от 22.07.2020г. за дължимите се такси и разноски по ИД № 15/2020г. и такси по изпълнението в размер на 94, 60 лв. по образуваното изп.дело № 330/2022г. на ЧСИ Н.Н.. Уважаването на исковете за възстановяване на тези суми е законосъобразно и решението в тази част следва да бъде потвърдено.

При този резултат – отмяна на обжалваното решение в частта по иска за сумата от 500 лв., решението следва да бъде отменено и в частта на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение над сумата от 576, 79 лв. и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски по обезпечението над 36, 62 лв. Внесената от ищеца държавна такса по предявените искове възлиза общо на 360 лв. (при подаване на исковата молба – 236, 79 лв. и по указание на въззивния съд – 123, 21 лв.). При отхвърляне на иска за сумата от 500 лв. в полза на ищеца не се следва държавна такса в размер на 50 лв., внесена за разглеждане на този иск, т.е. той има право на сума в размер на 310 лв. Районният съд е присъдил 236, 79 лв. и в тази част решението следва да бъде потвърдено. Ответникът следва да възстанови на ищеца още 73, 21 лв. от допълнително платените по указание на въззивния съд 123, 21 лв. (123, 21 лв. – 50 лв.).

С оглед изхода от делото във въззивната инстанция въззиваемата страна има право на направените в производството разноски, съразмерно с неоснователната част от жалбата. Въззиваемият е направил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лв. и е платил за процесуално представителство от адвокат възнаграждение в размер на 2 300 лв. В негова полза се следват 457, 77 лв. от депозита за вещо лице и 1900 лв. адвокатско възнаграждение (без такова в размер на 400 лв. по иска за сумата от 500 лв.).

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемият следва да възстанови част от платеното от бюджетните средства възнаграждение на вещо лице по съдебно-почерковата експертиза, а именно 42, 23 лв., както и да плати държавна такса в размер на 25 лева за въззивното обжалване на решението по отхвърления иск.

Водим от изложеното, съдът