Решение № 15 от 4.2.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 459/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от “БАНКА ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.’’Московска” №19, представлявана по пълномощие от юк. С. П. П., адрес за кореспонденция: град Разград, ул. ”Св. св. Кирил и Методий” №19; Банка ДСК АД, Финансов център – Разград против Решение № 623 от 18.10.2024г., постановено по гр.д. № 929/2024г. по описа на PC – Разград, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от банката установителни искове за съществуването па парично вземане срещу ответниците Ц. С. П. и Т. В. Й. по Договор за кредит Експресо № 346067 от 12.07.2013г., в следните размери: 10944, 27лв. - главница, ведно със законната лихва върху вземането считано от 15.12.2023г. до окончателното му изплащане; 6367, 40лв.- договорна лихва за периода от 15.02.2015г. до 15.07.2023г.; 3230, 49лв.- лихвена надбавка за периода от 15.02.2015г. до 15.07.2023г.; 610, 26лв. законна лихва за периода от 16.07.2023г. до 14.12.2023 г. Банката счита решението за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението, като постанови друго решение, е което да уважи изцяло предявените от Банка ДСК АД искове срещу Ц. С. П. и Т. В. Й.. Неправилен е извода на съда, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по силата на чл.10 ал.2 от договора, след изтичането на предвидената забава от 90дни. Съдът е възприел, че страните изрично са предвидили, че в този случай (на забава на 90 дни) изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Незаконосъобразно съда е приел, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията е настъпването на падежа на всяка отделна погасителна вноска по договора за банков кредит. Според жалбоподателя давността започва да тече от крайния падеж на вземането, а не от началният момент на изискуемостта на съответната вноска. Валидна е общата 5-годишна давност, която е започнала да тече на 15.07.2023г. и вземането на Банка ДСК не е погасено по давност, съответно не са погасени на основание чл.119 ЗЗД и вземанията за лихви. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени решението и се произнесе по същество, като уважи исковете му. Претендира всички направени разноски във въззивното производство и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемите Ц. С. П. и Т. В. Й., чрез адв.С. С. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който заявяват становище за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Молят съда да потвърди съдебното решение. Претендират се и разноски за особен представител. Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното: По делото страните не спорят, а това се установява и от представения договор за потребителски кредит от 12.07.2013г., че на посочената дата между страните е сключен договор за банков потребителски кредит, по който ищецът Банка ДСК АД, правоприемник на Сожиете Женерал Експресбанк АД е кредитор, а ответникът Ц. С. П. е кредитополучател, а Т. В. Й. е съдлъжник. Не е спорно и това, че размерът на отпуснатата по договора сума възлиза общо на 12000 лв., която сума е усвоена от първия ответник– предоставена е по негова сметка на 12.07.2013г. – обстоятелство, което също не е спорно между страните и се установява от историята на сметка на л.82 от първоинстанционното дело. Според т.7 от договора кредитът следва да се погасява на месечни вноски според приложения към договора погасителен план /120 месечни вноски от 167.96лв./, като крайният срок за погасяването му е 15.07.2023г. /т.5 от договора/. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е преустановил плащанията на вноските по отпуснатия му кредит на 15.11.2014г. В чл.10 ал.2 от договора е уговорено, че вземането на банката за целия кредит става предсрочно изискуемо При възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни, като в този случай изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Кредиторът не се е възползвал от уговорената предсрочна изискуемост а е изчакал крайния уговорен между страните падеж- 15.07.2023г., като е претендирал със заявление по чл.417 ГПК всички уговорени дължими суми по договора: остатъчна главница, възнаградителна лихва, лихвена надбавка и законна лихва. Спор между страните е дали тези суми се дължат или за ищеца е преклудирана възможността да търси материалните си права по съдебен ред. Ответниците, чрез назначеният им особен представител са заявили довод за недължимост на сумите, поради изтекла в тяхна полза погасителна давност, тъй като вземането на банката е станало автоматично предсрочно изискуема за банката, без да е било необходимо каквото и да е уведомяване на страните. Районният съд е уважил този довод на ответниците и е отхвърлил установителните искове, позовавайки се на актове на ВКС-определения, постановени по преди ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, в които ВКС е приемал, че при уговорена „автоматична предсрочна изискуемост“, нейното настъпване не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въз основа на установените по делото факти, съдът намира предявените искове за частично основателни, като въззивната инстанция не споделя решаващия извод на районния съд за настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на задължението спрямо банката и оттам за изтеклата погасителна давност за всички задължения и в претендираните размери. Действително в чл.10 ал.2 от договора е уговорено, че при забава в плащанията по погасителния план с повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Тази уговорка в договора обаче следва да се разглежда като предпоставка, при която ищецът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, но самата предсрочна изискуемост може да настъпи едва, след като до ответника/кредитополучателя/ достигне изявлението на ищеца за това, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем съгласно изискването на чл.60, ал. 2 ЗКИ. В мотивите към т.18 на ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомя длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател. С обявяването на предсрочната изискуемост длъжникът губи преимуществото на уговорения в негова полза срок за връщане на кредита и дължи цялата сума незабавно след получаване на уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост. В този смисъл предвидената в чл.60, ал.2 ЗКИ хипотеза на обявяване на предсрочна изискуемост при банковите кредити е идентична като последици с хипотезите на чл.432 ТЗ и чл.71 ЗЗД. С настъпването на предсрочната изискуемост крайният падеж по договора вече не се определя според уговорения в договора срок, а настъпва в момента на обявяването на предсрочната изискуемост – от този момент се дължи цялата сума по кредита. Поради това от този момент започва да тече и давността за вземанията по кредита съгласно посоченото общо правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост банката кредитор може да промени този краен падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем, но може да прецени, че желае изискуемостта на задължението по кредита да настъпи на първоначално уговорения падеж. Предсрочната изискуемост е следствие от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя длъжник по договора, а не е част от нормалното развитие на договора. Всички хипотези на предсрочна изискуемост, уредени в закона (чл. 60, ал. 2 ЗКИ, чл. 432 ТЗ, чл. 71 ЗЗД), са свързани с неизпълнение на различни задължения на кредитополучателя (за плащане на отделни вноски, във връзка с използването на отпуснатите средства по предназначение, за предоставяне на обезпечение и т.н.). По същия начин е уредена и предсрочната изискуемост в процесния договор. Поради това настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост, когато за банката възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, не може да се приеме за случай, при който изначално (при възникване на вземането) е уговорено, че неговата изискуемост се определя от волята на кредитора. Предсрочната изискуемост е право на кредитора, като от неговата воля зависи дали да го упражни. Това изрично е посочено в разпоредбите на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, чл. 432 ТЗ и чл.71 ЗЗД, според които кредиторът (банката) може да иска предсрочно изпълнение, но не е длъжен да го стори. Упражняването на това право е предоставено на преценката на кредитора, най-малкото поради това, че при промяна на първоначалния падеж, кредиторът вече не предоставя услугата, за която във времето му се дължи възнаграждение, поради което губи това възнаграждение. Поради това при обявяването на банков кредит за предсрочно изискуем банката губи правото си на възнаграждение за ползването от кредитополучателя на предоставения паричен ресурс (т.е. на възнаградителната лихва) за остатъка на предварително уговорения срок по договора, тъй като кредитополучателят следва да възстанови незабавно цялата сума. Това обстоятелство определя необходимостта да се остави на волята на банката кредитор дали да изчака изтичането на целия срок на договора за кредит, независимо от неизпълнението на кредитополучателя, за да получи пълния размер на уговореното възнаграждение (цялата възнаградителна лихва за целия период на кредита), или да изиска плащане на кредита незабавно, като загуби част от това възнаграждение. Освен това при всички хипотези, в които кредиторът може да поиска предсрочно изпълнение, е възможно длъжникът да възстанови изпълнението на задълженията си, което да доведе до отпадане на необходимостта и на възможността задължението да бъде обявено за предсрочно изискуемо. Следователно отново на преценката на кредитора следва да се предостави дали да изчака длъжника да възобнови изпълнението на задълженията си по договора, вместо да търси предсрочното му изпълнение. В този смисъл решение № 58/15.04.2009г на ВКС по т.д. №584/2008г., второ т.о. Предвид на това петгодишната погасителна давност е изтекла за дължимите главници по вноски с падеж преди 15.07.2018г., а за възнаградителната лихва и обезщетението за забава с изтичането на тригодишна погасителна давност, т.е. преди 15.07.2020г. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че погасителната давност започва да тече от датата на крайния падеж на заемната сума. Погасителната давност за вземанията на банката за главница и възнаградителна лихва по договора, започва да тече от момента на настъпването на изискуемостта на всяка отделна вноска по кредита, която включва както главницата на предоставения заем, така и уговорената възнаградителна лихва. Иначе казано, давността за вземанията на банката за главница (общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД) и за възнаградителна лихва (тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД). В този смисъл е и ТР №3/21.11.2024г. по т.д.№3/2023г. на ОСГТК на ВКС, според което, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. По делото е приложен погасителен план, от който са видни размерите на всяка отделна вноска в тяхното съотношение главница/възнаградителна лихва, което предоставя на съда възможност сам да определи сумите от главница и възнаградителан лихва, за които е изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност. Задължението за главница е погасено по давност за вноски с падеж до 15.07.2018г., като въззиваемите дължат падежиралите главници за периода 15.08.2018г.-15.07.2023г., чиито общ размер е 7656.29лв., като погасена по давност е главница в размер на 3287.98лв.. Задължението за възнаградителна лихва е погасено по давност за вноски с падеж до 15.07.2020г., като въззиваемите дължат падежиралите лихви за периода 15.08.2020г.- 15.07.2023г., чиито общ размер е 817.52лв.. Погасена по давност е лихва в размер на 5549.88лв.. На л.83-86 от първоинстанционното дело е приложена справка от жалбоподателя за дължимите суми по кредита, вкл. лихвените надбавки за неизпълнение, като се претендира общ размер от 3230.49лв. Задължението за забава е погасено по давност за вноски с падеж до 15.07.2020г., като въззиваемите дължат лихвени надбавка за периода 15.08.2020г.- 15.07.2023г., чиито общ размер е 1309.14лв., като погасени по давност са лихвени надбавки в размер на 1921.35лв.. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. Пред въззивната инстанция са сторени разноски за държ.такса, възнаграждение за особен представител и е искано юк.възнаграждение. За справедлив размер съдът намира сумата от 300лв. От внесеното възнагражние за особен представител от 1300лв., съдът е изплатил само сумата от 975лв. По този начин сторените разноски са в размер на 1710.58лв. /държ-такса, изплатено възнаграждение за особен представител и юк.възнаграждение/. Съобразно уважената част от жалбата на банката се следват разноски в размер на 793.78лв. Останалите внесени, но неплатени средства за особен представител подлежат на връщане по съответния ред. Разноските пред районния съд да били в размер на 2048.62лв./ д.т. 448.62лв., 1300лв. за усоен представител и 300лв. юк.възнаграждение/, от които на ищеца се следват 950.64лв. По заповедното производство сторените разноски са в размер на 523.05лв., като на заявителя/ищец се дължат съответно 242.71лв. С оглед на гореизложеното, съдът