Решение № 81 от 4.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА. С решение № 43/19.05.2026г. по ЧНД № 149/2026г. Окръжен съд - Разград ДОПУСНАЛ ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска заповед за арест, издадена на 04.05.2026г. от компетентния съдебен орган на издаващата държава Кралство Белгия - съдия-следовател от Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел гр. Дендермонде, с номер на делото: T U 2 4 NZ 12668, въз основа на Съдебно решение на изправителния съд Антверпен - отдел Антверпен от 08/12/2023г., Съдебно досие номер: 2026/053/1, с цел провеждане на наказателно преследване по обвинения за извършени престъпления по чл.181, §1, алинея 1 от Социалния наказателен кодекс; чл.232 от Социалния наказателен кодекс; чл.235 от Социалния наказателен кодекс и чл.342 bis и чл.324 ter § 4 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, спрямо лицето С. Х. А., ЕГН ••••••••••. С решението била потвърдена и взетата спрямо лицето мярка за неотклонение „Домашен арест“ до фактическото му предаване. Срещу така постановеното решение постъпила жалба от лицето, чието предаване се иска – С. А., чрез защитника му адв.Н. Х. от АК-Разград, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят се позовава на допуснати СПН, доколкото по делото не била назначена СМЕ за здравословното състояние на А. при наличие на предадената медицинска документация, касаеща здравето му. В тази насока се твърдят нарушения на чл.3 от ЕКПЧ. Твърди се още необоснованост и липса на пропорционалност, доколкото А. депозирал сведения, че няма общо с извършените престъпления. От настоящата инстанция се иска отмяна и постановяване на ново решение, с което да се остави без уважение искането на компетентните органи на искащата държава. Алтернативно се иска отлагане на предаването по реда на чл.54 ал.3 от ЗЕЕЗА. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура и процесуалният представител на А., адв.Н. Х. намират, че решението на ОС следва да бъде отменено, а делото – прекратено. Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, проверявайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима. АС-Варна назначи съдебно-медицинска експертиза на лицето, чието предаване се иска, по представените множество относими към здравословното му състояние писмени документи и намирайки искането в тази насока във въззивната частна жалба за основателно. Стори това считайки, че съдът е задължен в производството по ЕЗА да обсъди наред с всички други относими обстоятелства и това, дали има основания за отлагане на изпълнението на ЕЗА, както разпорежда нормата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА. В този смисъл яснотата относно здравословното състояние на исканото лице е задължително да бъде осигурена, още повече при налични медицински документи, какъвто е случая. Хипотезата на чл.54 ал.3 от ЗЕЕЗА (с какъвто мотив ОС-Разград отменил определението си за назначаване на СМЕ) касае случаи на внезапно влошаване на здравето след постановяване на решение на предаване, докато конкретната хипотеза по делото съдържа изначални твърдения за тежко влошено здраве, което няма как да не бъде предмет на изследване по чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА. Заключението на СМЕ по ВЧНД е следното: А. страда от хипертонична болест III-ти стадий, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето клас III по CCS (Канадско кардиологично дружество), преживян сърдечно-съдов инцидент с пластика на коронарни съдове, дислипидемия, карцином на пикочен мехур – туморна формация по задна частна пикочен мехур с размери 31/22 мм. Установените заболявания, наличието на конституционална обремененост, данни за прекаран съдов инцидент – всички те предполагат висок към много висок риск за сърдечносъдови инциденти. При тези заболявания престой в ареста е във вреда за здравословното му състояние. А. подлежи на системен контрол в специализиран кардиологичен кабинет, периодични прегледи и манипулации в урологичен кабинет с оглед карцином в пикочен мехур. Може да бъде транспортиран при осигурена оптимална медикаментозна терапия и подходящи условия за транспорт. Междувременно след получаване на заключението на СМЕ АС-Варна извести искащата страна за съдържанието му и изиска гаранциите, посочени в решение на СЕС по дело С-669/221 – информация, която да увери настоящия съд, че рисковете, посочени в заключението на СМЕ, биха били категорично изключени при евентуално транспортиране и задържане на А.. В отговор по мейл от 03.04.2026г. (л.43 от ВЧНД) искащата страна заявила, че се отказва от по-нататъшното изпълнение на искането за арест на А. и че в близко време ще бъде изготвена европейска заповед за разследване с въпросник за разпит на А.. Това практически налага отмяна на решението на ОС-Разград и прекратяване на производството, поради десезиране. При така изложеното решението на ОС-Разград следва да бъде отменено (както и взетата мярка за неотклонение), а делото – прекратено. Заради изложеното и на основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд