Решение № 2250 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 881/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на А. М. Р., [ЕГН], с адрес: гр. Пещера, [улица], срещу Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера, с която е одобрен проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор 56277.2.745 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пещера и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“ по КК и КР на гр. Пещера. В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован и издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че е собственик на съседни поземлени имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, тъй като с процесния ПУП - ПРЗ се променя предназначението на съседен имот. Също така сочи, че административният орган не е изяснил действителното фактическо състояние на терена, не е съобразил данните за налична горскодървесна растителност и за инвентаризирана като гора част от имота, както и че не е проверил дали са приложими специалните изисквания на Закона за горите (ЗГ). В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. В. И., поддържа жалбата и моли за отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции. В предоставения от съда срок е депозирана писмена защита, в която се развиват съображения, че от приетата съдебно-лесотехническа експертиза се установява съществен за спора факт, а именно част от процесния имот е инвентаризирана като гора, като не е проведена процедура по чл. 83 от ЗГ. Поддържа се, че административният орган е третирал целия имот като еднородна земеделска територия, без да изясни горскоправния статус на част от него. Ответникът - Кметът на Община Пещера, чрез процесуалния си представител адв. П. Х., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. В представеното по делото писмено становище се поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Също така сочи, че проектът е изработен само в границите на ПИ 56277.2.745, не засяга границите на имотите на жалбоподателя, съответства на устройствената зона „Пп“ и спазва нормативните изисквания за отстояния, плътност, интензивност и озеленяване. Претендира присъждане на разноски. В производството са конституирани като заинтересовани страни Областно пътно управление - Пазарджик, „Лав-Рай“ ООД, Н. Х. Х., Г. Х. С., С. Х. С., К. Н. С., Д. Н. М., М. А. Р., Ц. А. Д., Г. Х. К., К. С. А., М. Г. З., Д. К. Г., М. К. Г., В. К. А., Д. К. Х., К. Х. М., А. А. И., ЕТ „Грими – Хюсеин Хюсеин“ и Е. Р. М.. Част от заинтересованите страни - Г. Х. С., С. Х. С., Д. Н. М., К. С. А., М. Г. З. и А. А. И., представлявани от адв. В. И., изразяват становище за основателност на жалбата. Заинтересованата страна „Лав-Рай“ ООД също е заявила становище в подкрепа на жалбата. Останалите заинтересовани страни не изразяват самостоятелно становище по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите правни норми, приема за установено от фактическа страна следното: Делото е образувано след постановяване на Разпореждане № 197 от 01.09.2023 год. по частно-наказателно дело № 110 от 2020 год. по описа на Районен съд - Пещера, с което на Административен съд – Пазарджик е изпратен по подсъдност жалба с вх. № 4170 от 01.09.2023 год. по описа на Районен съд - Пещера, подадена от А. М. Р. относно оспорване на Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера. От данните по делото се установява, че административното производство е започнало по заявление с вх. № 30-582-3 от 04.05.2023 год., подадено от ЕТ „Грими – Хюсеин Хюсеин“, ЕИК 040580486, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Горанов“ № 31, като собственик на ПИ с идентификатор 56277.2.745 по КК и КР на гр. Пещера, местност „Курията“. Към заявлението са приложени документи за собственост, включително договори за продажба на обекти - частна общинска собственост, индивидуализирани в административната преписка, както и проектна документация за ПУП - ПРЗ. Със заявлението е поискано одобряване на проект за ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 56277.2.745 и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“ по КК и КР на гр. Пещера. Проектът досежно ПУП - ПРЗ е разгледан от Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Пещера (ОбЕСУТ - Пещера). По преписката са налице Решение № 569 по Протокол № 55 от 31.05.2023 год. и Решение № I по Протокол № 3 от 21.06.2023 год. на ОбЕСУТ - Пещера. След това е издадена оспорената Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, Решение № 569 от Протокол № 55 от 31.05.2023 год. и Решение № I от Протокол № 3 от 21.06.2023 год. на ОбЕСУТ - Пещера, е одобрен проект за ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на ПИ 56277.2.745 и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“ по КК и КР на гр. Пещера. Със заповедта е определена устройствена зона „Пп – предимно производствена“, с предвиждане на ниско свободно застрояване при максимална височина на застрояване до 10,00 м., плътност на застрояване до 80 на сто, интензивност на застрояване Кинт – максимум 2,5 и минимална озеленена площ 20 на сто. По делото са налице данни, от които се установява, че жалбоподателят А. М. Р. се легитимира като собственик на поземлени имоти с идентификатори 56277.2.36 и 56277.2.37 по КК и КР на гр. Пещера. В тази връзка са представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том I, рег. № 923, дело № 117 от 2007 год. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том III, рег. № 3703, дело № 427 от 2005 год. В хода на делото първоначално е постановено Определение № 1601 от 10.11.2023 год. по адм. дело № 881 от 2023 год. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата на А. М. Р. е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. С Определение № 116, постановено по адм. дело № 776 от 2024 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, първоинстанционното определение е отменено и делото е върнато на Административен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд е приел, че преди изтичане на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите жалбоподателят е представил жалба срещу Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пешева, върху която е поставен входящ щемпел на Община Пещера с вх. № 94А-647 от 28.06.2023 год. Прието е, че жалбата е подадена по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК на 28.06.2023 год., т.е. в рамките на 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. В хода на делото е постановено протоколно определение № 3764 от 04.10.2024 год., с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от страна на А. М. Р.. С Определение № 570 от 22.01.2025 год., постановено по адм. дело № 505 от 2025 год. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение, първоинстанционното определение е отменено и делото е върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела, че А. М. Р. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като е собственик на съседни имоти, а с оспорената заповед се променя предназначението на имота - предмет на плана. Изрично е посочено, че като собственик на поземлени имоти с идентификатори 56277.2.36 и 56277.2.37 по КК и КР на гр. Пещера оспорващият е активно легитимиран да оспори Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. Г. Б.. От заключението се установява, че процесният проект за ПУП - ПРЗ е изработен за поземлен имот с идентификатор 56277.2.745 по КК и КР на гр. Пещера, като с него се предвижда промяна на предназначението на имота и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“. Вещото лице е посочило, че проектът е изработен в границите на имота, предмет на плана, без да се засягат границите на имотите с идентификатори 56277.2.36 и 56277.2.37, собственост на жалбоподателя. В заключението са обсъдени устройствените показатели на предвиденото застрояване. Посочено е, че същите съответстват на устройствената зона „Пп – предимно производствена“, включително относно предвидената височина на застрояване, плътност, интензивност и минимална озеленена площ. Експертът е заключил, че достъпът до новообразувания УПИ VI-2.745 е предвиден от път от републиканската пътна мрежа Пазарджик - Пещера. В заключението са обсъдени още разстоянията от предвиденото застрояване до регулационните граници на имота и до съседните имоти, включително през улица, както и съответствието им с приложимите нормативни изисквания. По делото е назначена и приета и съдебно-лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. П. Б.. Вещото лице е пояснило, че изложената в заключението информация се основава на писмото на компетентния орган - Регионална дирекция по горите - Пазарджик, тъй като именно този орган разполага с официалните данни относно горскостопанската инвентаризация. От заключението на тази експертиза се установява, че ПИ с идентификатор 56277.2.745 е с площ 438 324,00 кв. м., с вид територия „земеделска“ и начин на трайно ползване „пасище“. При извършената проверка е установено, че върху част от имота попада отдел и подотдел от горскостопанска инвентаризация. По делото е налично Писмо с рег. № РДГ09-00502 от 20.01.2026 год., подписано от инж. М. З. - Изпълняващ функциите директор на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, въз основа на което вещото лице е посочило в заключението си, че част от ПИ 56277.2.745, с площ 13,8 ха е инвентаризирана като гора в отдел 363, подотдел „о“. Същата част е с таксационни характеристики: вид гора - гори от келяв габър, произход - издънков, възраст – 60 год., категория - стопанска. Посочено е още, че инвентаризацията е по Горскостопанския план на ТП ДГС „Пещера“, утвърден със Заповед № 455 от 15.08.2018 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. В заключението е посочено, че за процесния имот няма открита процедура по реда на чл. 83, ал. 1 - ал. 5 от ЗГ. Съдът кредитира двете заключения на вещите лица по реда на чл. 202 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като обективни, ясни и изготвени от експерти със специални знания. Двете експертизи не си противоречат, а установяват различни релевантни обстоятелства. Съдебно-техническата експертиза изяснява устройствено-техническите параметри на проекта, докато съдебно-лесотехническата експертиза установява неизяснен в административното производство факт, а именно, че 13,8 ха от процесния имот са инвентаризирани като гора, како и че за имота няма открита процедура по чл. 83, ал. 1 - ал. 5 от ЗГ. По делото е приложено и Решение № ПК-02-ЕО от 2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик, издадено във връзка с преценяване необходимостта от екологична оценка. досежно процесния ПУП - ПРЗ. От съдържанието му се установява, че се отнася до проект за ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 56277.2.745 по КК и КР на гр. Пещера и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“. Съдът съобразява този акт като част от административната преписка. По делото са представени и други писмени доказателства, включително жалби, сигнали и приложени към тях материали, свързани с твърденията на жалбоподателя за извършена сеч в процесния и съседни имоти, както и документи относно отношенията между собствениците на съседни поземлени имоти и други. Тези доказателства се съдържат в делото и са приети като част от доказателствения материал. Съдът ги съобразява дотолкова, доколкото от тях се установява последователно поддържаното от жалбоподателя твърдение, че действителното състояние на терена не е било изяснено в административното производство. Същите обаче не установяват самостоятелно факти, които да променят предмета на спора, тъй като настоящото производство е образувано по оспорване на Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера за одобряване на ПУП - ПРЗ за ПИ 56277.2.745 по КК и КР на гр. Пещера. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима по следните съображения: Оспорената Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, с който е одобрен ПУП - ПРЗ. Съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон подлежат на обжалване пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, поради което заповедта е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. От данните по делото се установява, че съобщението за издадената Заповед № 401 от 22.06.2023 год. е получено от А. М. Р. на 26.06.2023 год. - понеделник, присъствен ден. Срокът за оспорване е започнал да тече от 27.06.2023 год. – вторник, присъствен ден, и е изтекъл на 10.07.2023 год. – понеделник, присъствен ден. С Определение № 116, постановено по адм. дело № 767 от 2024 год. на ВАС, Второ отделение, е отменено Определение № 1601 от 10.11.2023 год. по адм. дело № 881 от 2023 год. на Административен съд – Пазарджик, с което жалбата на А. Р. е оставена без разглеждане като просрочена. ВАС е приел, че преди изтичане на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите по оспорването жалбоподателят е представил жалба срещу Заповед № 401 от 22.06.2023 год., върху която в горния десен ъгъл е поставен щемпел на Община Пещера за приемането й с вх. № 94А-647 от 28.06.2023 год. При тези данни касационната инстанция е приела, че жалбата срещу процесната заповед е подадена, по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК, на 28.06.2023 год., т.е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок, по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е изтекъл на 10.07.2023 год. - понеделник, присъствен ден. Следователно жалбата е подадена на втория ден от срока за оспорване, считано от 27.06.2023 год. Въпросът за правния интерес от оспорването е разрешен с Определение № 570 от 22.01.2025 год., постановено по адм. дело № 505 от 2025 год. на ВАС. В него е прието, че А. М. Р. има правен интерес от оспорване на Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера, тъй като е собственик на поземлени имоти с идентификатори 56277.2.36 и 56277.2.37 по КК и КР на гр. Пещера, които са съседни на поземлен имот с идентификатор 56277.2.745 - предмет на заповедта за одобряване на процесния ПУП – ПРЗ. С оглед промяната на предназначението на съседния имот с процесния план жалбоподателят попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Съгласно чл. 224 от АПК, във връзка с чл. 235 и чл. 236 от АПК, даденото от ВАС разрешение по въпросите за допустимостта е задължително за настоящия съд при продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. При тези данни жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в законоустановения срок и от лице с правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ ПУП се одобрява със заповед на кмета на общината в предвидените от закона случаи. Процесната заповед е издадена от Кмета на Община Пещера, за имот, находящ се в землището на гр. Пещера, поради което изискването за компетентност е спазено. Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера е издадена в писмена форма и съдържа основните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени правното основание, фактическите данни относно заявлението, решенията на ОбЕСУТ, предметът на одобрения ПУП - ПРЗ и основните устройствени показатели. Поради това не е налице порок във формата на акта, който самостоятелно да води до неговата отмяна. Независимо от горното, съдът счита, че при издаване на процесния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен материалният закон. С нормата на чл. 35 от АПК е прието, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. По силата на чл. 36, ал. 1 от АПК административният орган събира служебно доказателствата, необходими за законосъобразното произнасяне. Тези разпоредби имат особено значение в производства по одобряване на устройствени планове, защото с тях се създава планова основа за бъдещо застрояване и се определя правният режим на конкретна територия. В случая Кметът на Община Пещера е одобрил ПУП - ПРЗ за целия ПИ 56277.2.745, като е изхождал от кадастралното отразяване на имота като земеделска територия с начин на трайно ползване „пасище“. Тази характеристика сама по себе си не е достатъчна, за да се направи законосъобразна преценка по заявлението, подадено от ЕТ „Грими – Хюсеин Хюсеин“, ЕИК 040580486. От приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно-лесотехническа експертиза, се установява, че значителна част от ПИ 56277.2.745 - 13,8 ха е инвентаризирана като гора в отдел 363, подотдел „о“, по действащ горскостопански план. Това обстоятелство е от съществено значение за настоящия казус, тъй като не се касае за единична или случайна растителност, а за част от имота, включена в горскостопанска инвентаризация, с определени таксационни характеристики, описани от вещото лице – лесовъд като гори от келяв габър, издънков произход, възраст 60 год. и категория „стопанска“. Наличието на тази инвентаризация административният орган е следвало да установи и обсъди преди издаване на заповедта досежно одобряването на ПУП - ПРЗ. Законът за горите урежда самостоятелен специален режим за горските територии и за земеделските територии, придобили характеристиките на гора. Съгласно чл. 13 от ЗГ горскостопанските планове и програми се изработват въз основа на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии. Следователно горскостопанската инвентаризация не е технически неутрален факт, а част от специалния ред за установяване и планиране на горските територии. Разпоредбата на чл. 83 от ЗГ урежда хипотезата, при която в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на закона. В този случай е предвиден специален ред, включващ действия от компетентните горски органи, както и последващо отразяване на установените обстоятелства. Когато се касае за поземлени имоти в горски територии, промяната на предназначението им е подчинена на самостоятелен ред по чл. 73 - чл. 75 от ЗГ, включително предварително съгласуване и произнасяне от компетентните комисии или органи по този закон. Съдът съобрази и практиката на ВАС по въпроса за значението на горската характеристика на имот, който по кадастрални данни е отразен като земеделска територия. В Решение № 11166 от 15.11.2023 год. по адм. дело № 7052 от 2023 г. на ВАС, Пето отделение, е прието, че кадастралното отразяване на имота като земеделска територия не изключва необходимостта да се съобрази дали имотът или част от него е придобил характеристиките на гора по смисъла на ЗГ и дали ползването на горските ресурси следва да е подчинено на специалния ред на този закон. Цитираното съдебно решение не е постановено по идентичен казус, тъй като не касае оспорване на ПУП - ПРЗ, но е относимо за спора с оглед извода, направен в него, че органът не може да се ограничи единствено до кадастралното предназначение на имота, когато са налице данни за горскостопанска характеристика или инвентаризация. Този извод има още по-голямо значение към разглеждания казус, тъй като от лесо - техническата експертиза и от наличното по делото Писмо с рег. № РДГ09-00502 от 20.01.2026 г. на Регионална дирекция по горите - Пазарджик се установява, че част от ПИ 56277.2.745, с площ 13,8 ха, вече е инвентаризирана като гора в отдел 363, подотдел „о“, по Горскостопанския план на ТП ДГС „Пещера“, утвърден със Заповед № 455 от 15.08.2018 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. По делото не са налице данни, че преди да издаде Заповед № 401 от 22.06.2023 год. Кметът на Община Пещера е изискал становище или информация от РДГ - Пазарджик, Изпълнителната агенция по горите или друг компетентен орган относно горскостопанската инвентаризация на процесния имот. Липсва и обсъждане дали частта от 13,8 ха, инвентаризирана като гора, попада в приложното поле на чл. 83 от ЗГ, дали е необходимо провеждане на процедура по този ред, дали е приложим режимът за промяна предназначението на поземлени имоти в горски територии и как тези обстоятелства се отразяват върху допустимостта и съдържанието на процесния ПУП - ПРЗ. Това изясняване е съществено, защото ако част от имота има горскоправен режим или подлежи на специална процедура по ЗГ, административният орган не може да одобри устройствено предвиждане за целия имот като за еднородна земеделска територия. Необходимо е да изясни обхвата на инвентаризираната като гора площ, нейният правен статус, приложимият специален ред и допустимостта на предвижданото отреждане „за фотоволтаичен парк“ спрямо тази част от имота. Не се споделя възражението на ответната страна, че проектът не засяга границите на имотите на А. Р. и поради това жалбата следва да се отхвърли. В тази насока ВАС е изложил доводи за правния интерес на оспорващия, посочени по-горе в Определение № 570 от 22.01.2025 год., постановено по адм. дело № 505 от 2025 год. на ВАС. Предмет на съдебен контрол е дали административният орган е одобрил процесния ПУП - ПРЗ при спазване на всички приложими законови изисквания, включително тези, които произтичат от специалния режим на цитирания Закон за горите. Приетото по делото Решение № ПК-02-ЕО от 2023 год. на Директора на РИОСВ – Пазарджик не преодолява този порок, в какъвто смисъл са и следващите възражения на Кмета на Община Пещера. Решението е издадено в производство по преценяване необходимостта от екологична оценка във връзка с намерението на заявителя за изработване на ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 56277.2.745 по КК и КР на гр. Пещера и отреждането му в УПИ VI-2.745 „за фотоволтаичен парк“, в местност „Курията“. Следователно това решение е относимо за процесния имот, предмет на оспорената Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера, а не до имотите на жалбоподателя с идентификатори 56277.2.36 и 56277.2.37, които имат значение за преценката на правния му интерес като съседни имоти. Също така не е акт, по смисъла на ЗГ и не съдържа произнасяне относно горскоправния статус на онази част от ПИ 56277.2.745, която по данните от съдебно-лесотехническата експертиза и от Писмо с рег. № РДГ09-00502 от 20.01.2026 год. на Регионална дирекция по горите - Пазарджик е инвентаризирана като гора в отдел 363, подотдел „о“. Ето защо, решението на Директора на РИОСВ - Пазарджик не освобождава органа от задължението му по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното одобряване на процесния ПУП - ПРЗ. Преди да одобри устройствено предвиждане за целия ПИ 56277.2.745, Кметът на Община Пещера е следвало да установи дали частта от 13,8 ха, инвентаризирана като гора, подлежи на специален режим по ЗГ, дали е приложим редът по чл. 83, ал. 1 - ал. 5 от ЗГ или друг относим специален ред, както и дали този режим допуска одобряване на плановото предвиждане в приетия с оспорената заповед обем. По отношение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза следва да се отбележи, че в заключението си вещото лице установява техническото съответствие на проекта с предвидената устройствена зона, но не дава отговор относно горскоправния статус на част от процесния имот. Поради това тя не преодолява установеното със съдебно-лесотехническата експертиза обстоятелство, че 13,8 ха от ПИ 56277.2.745 са инвентаризирани като гора и че този факт не е бил изяснен и съобразен от административния орган преди издаване на оспорената заповед. Поради това дори да се приеме, че проектът съответства на показателите за устройствена зона „Пп“, този извод сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съдът следва да отбележи, че по делото са представени данни за извършени уведомявания и известия за доставяне, включително допълнително представяни от общината доказателства. Дори да се обсъждат отделни пропуски в тази насока, те не са решаващи за крайния изход на спора, тъй като установеният материалноправен и процесуален порок, свързан с неизясняването на горскоправния статус на част от имота, сам по себе си обуславя отмяна на оспорената заповед. Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената Заповед № 401 от 22.06.2023 год. на Кмета на Община Пещера е издадена при съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта противоречи и на материалноправните изисквания, произтичащи от специалния режим на Закона за горите, поради което е налице и основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Ето защо, оспореният акт следва да се отмени като незаконосъобразен. С оглед характера на установения порок делото следва да се върне като административна преписка на Кмета на Община Пещера за ново произнасяне като органът изясни чрез компетентните органи по Закона за горите, статута на частта от ПИ 56277.2.745, инвентаризирана като гора в отдел 363, подотдел „о“, да установи дали е приложим редът по чл. 83 от ЗГ, както и дали и в какъв обем следва да бъде приложен режимът за промяна предназначението на поземлени имоти в горски територии и след това да прецени допустимостта на исканото устройствено предвиждане и да се произнесе по заявлението досежно изменението на ПУП – ПРЗ. На основание чл. 174 от АПК, следва да се определи 14-дневен срок за новото произнасяне, считано от получаване на административната преписка. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на направените по делото съдебно – деловодни разноски. По делото са представени доказателства за държавна такса, внесени депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото се установяват разноски за държавна такса, внесена във връзка с оспорване на акта по сметка на Административен съд – Пазарджик в размер на 10,00 лева, както и две държавни такси, всяка в размер на 30,00 лев, общо – 60,00 лева, внесени по сметката на Върховния административен съд по адм. дело № 505 от 2025 год. и адм. дело № 776 от 2024 год., описа на същия съд, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 400,00 лева, депозит за съдебна лесотехническа експертиза в размер на 400,00 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300,00 лева (л. 225, том първи от делото), адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева (л. 4 от адм. дело № 505 от 2025 год. по описа на ВАС) и в размер на 150,00 лева (л. 11 адм. дело № 776 от 2024 год. по описа на ВАС). Общият размер на акцесорната претенция възлиза на 2 820,00 лева. На основание пар. 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и двойно обозначена в диспозитива, поради което сумата от 2 820,00 лева се равнява на 1 441,84 евро. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – Пазарджик, VII – и състав,