Решение № 174 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 302/2026 г.

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК. Районен съд Червен бряг е сезиран с молба от П. М. С., с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в ............ и М. Н. С., с ЕГН •••••••••• живуща в ............. Посочва се в молбата, че страните са сключили граждански брак на 22.06.2002 г. в гр. Койнаре, видно от удостоверение за сключен с акт за граждански брак № 0007 от 29.08.2025 г. Посочва се в молбата, че молителите желаят да прекратят гражданския брак по взаимно съгласие без съда да издирва мотивите за прекратяването му. Твърдят, че са постигнали споразумение, с което са уредили всички изискуеми въпроси. Посочват, че съгласието им е сериозно и непоколебимо. Направено е искане съдът при условията на чл.51, вр. с чл.50 от СК да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие, без да изследва мотивите им за това решение. Изразили са становище по основните елементи на споразумението по чл.51 от СК, което представят писмено пред съда. В съдебно заседание молителите се явяват лично. Заявяват, че поддържат молбата си. Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие и да одобри постигнатото споразумение. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: Молителите са легитимирани страни в процеса, видно от удостоверение за граждански брак на Кметство Койнаре, Община Червен бряг, което удостоверява че П. М. С., с ЕГН •••••••••• и М. Н. С., с ЕГН •••••••••• са сключили граждански брак на 29.08.2025 г. в гр. Койнаре, за което бил съставен акт за граждански брак № 0007 от 29.08.2025 г. Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на изискванията на закона. Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за допускане на развода по чл. 50, ал. 1 от СК. В хода на съдебното производство, след като изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие или крайна нужда. Пред съда съпрузите декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – веднъж при подаване на молбата за развод и втори път в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от направеното пред съда изявление. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи. Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението. Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на развод по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл.51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие или крайна нужда. При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК. По разноските: При този изход и съгласно Тарифата за заплащане такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, молителите дължат държавна такса за образуване на делото в размер на 20.45 евро и държавна такса върху размера на дължимата издръжка в размер на 111,96 евро. При горните доводи и съображения съдът