Решение № 161 от 15.6.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 606/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Същото е образувано по жалба на В.И.С. •••, чрез •••К.С., против Решение № 1012-04-127 # 6/28.07.2022 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №1012-04-76 # 14/26.05.2022 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, гр. Велико Търново, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва решението като материално незаконосъобразно, защото не е съгласен със зачетения му трудов стаж при условията на втора категория труд. В тази връзка счита, че осигурителният му стаж за периода от 17.04.1986г. – 08.06.1987г. в СМУ „Мостстрой“ гр. Велико Търново на длъжност „шофьор на Роман“, за периода от 16.06.1987г. – 11.01.1999г. в „Механизирани и специализирани дейности“ ООД гр. Велико Търново на длъжност „шофьор на Роман“ бетоносмесител 5 куб.м. и за периода от 01.01.2003г. – 31.03.2007г. в „Мостстрой“ – Велико Търново“ АД – Велико Търново на длъжност „шофьор на бетоносмесител“ и „автокранист“ също е втора категория и неправилно не се зачита като такъв от ответната администрация и съответно се прави извода – че няма 15 години втора категория стаж. В този смисъл се позовава на действащия до 2000г. ПКТП и по-конкретно на разпоредбата на чл.26 от същия, съгласно която трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини е втора категория. По отношение на труда, положен след 2000г. на длъжността „шофьор на бетоносмесител“ и „автокранист“ посочва, че според Удостоверение изх. №Ц5507-10-192/02.07.2021г. същият също е втора категория. Изтъква, че доколкото специализираният товарен автомобил „бетоносмесител“ е с товароносимост от 12 до 15т., то според чл.25, т.2 от НКТП същият също следва да бъде зачетен за труд втора категория. Твърди, че при наличието на вписвания в трудовата книжка и липсата на възможност да се ползва личното трудово досие, не може в негов ущърб да се приема, че не са налице условията на втора категория труд при изричното вписване в трудовата книжка „бетоносмесител II“. Посочва също, че при попълване на трудовите книжки не са били налице въведените от практиката на ВАС изисквания за вписване на регистрационните номера и товароносимост на управляваните тежкотоварни автомобили. Твърди обаче, че при наличието на данни, че е работил на специализирана машина -бетоносмесител, общото тегло на която е 20-25 т., то няма как същата да има носимост по-малка от 12т., каквото е изискването за категорията на труд на управляващия този специализиран автомобил. По тези съображения моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител •••С., поддържа жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в представена по делото писмена защита. Претендира разноски, за което представя списък. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител •••В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че жалбоподателят не установи по безспорен и категоричен начин наличието на 15 години осигурителен стаж от втора категория, който е една от кумулативно предвидените предпоставки за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО. Посочва, че осигурителният стаж се установява въз основа на писмени документи, като въпреки положените усилия от страна на административния орган в хода на развилите се пред директора на поделението две административни производства, както и в хода на съдебното такова, не са установени писмени данни относно управляваните автомобили от жалбоподателя през част от периодите. Липсата на такива данни лишава от възможност и на зачитане на положения труд като такъв от категория, различна от трета. По изложените мотиви, доразвити и в писмената защита по делото, претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В условията на евентуалност на съдебното решение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на обжалване е Решение № 1012-04-127 # 6/28.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на В.И.С. ••• срещу Разпореждане №1012-04-76 # 14/26.05.2022г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същото е връчено на С., чрез •••С. на 26.08.2022 г., видно от изричното отбелязване в решението – л.115-гръб, а жалбата до съда против него е подадена на 07.09.2022 г.- т.е. в законния срок за обжалването му, от адресата на акта, до компетентния да разгледа спора съд. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Настоящето производство е инициирано от жалбоподателя В.И.С. ••• с подаването на Заявление вх. №2113-04-1619/29.09.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението заявителят е приложил трудовите си книжки № 181 и №320 и военна книжка №107532. Във връзка с постъпилото заявление е направена служебна справка, при която е установено, че С. е подал заявление вх. №Ц5506-04-234/26.06.2020г., с което е поискал да му бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж за времето от 16.06.1987 г. до 11.01.1999 г., когато е работил в „Механизирани и специализирани дейности“ ООД, гр. Велико Търново и Заявление вх. № Ц5506-04-235/26.06.2020 г., в което е отправил искане да му бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж за периодите - 17.04.1986 г. - 08.06.1987 г. и 11.01.1999 г. - 27.04.2007 г., когато е работил в „Мостстрой - Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново. С оглед на това, с писмо изх. № 2113-04-1619 #3/28.10.2021 г. на началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Велико Търново, от Регионален архивен център Тетевен към ТП на НОИ – Ловеч са изискани копия на обр. УП-13 № Ц5507-10-192/02.07.2020 г. и № Ц5507-10-265/21.07.2020 г. по заявление на лицето от 26.06.2020 г. В отговор на същото, с писмо вх. № 2113-04-1619 # 5 / 01.1 1.2021 г. са представени удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 изх. № Ц5507-10-265/21.07.2020 г., издадено от длъжностно лице в отдел „Обединен осигурителен архив" - Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч, съдържащо данни за трудова дейност на лицето за времето от м.06.1987 г. до м.01.1999 г. в „МСД-99“ АД, гр. Велико Търново, и удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 изх. № Ц5507-10-192/02.07.2020 г., издадено от длъжностно лице в отдел „Обединен осигурителен архив“ - Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч, в което е отразен стаж на С. от м. 01.1999 г. до м. 04.2007 г. в „Мостстрой - Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново. С писмо изх. № 2113-04-1619 # 4/28.1 0.2021 г. от жалбоподателя са изискани удостоверения за длъжността и категорията на полагания труд за периода от 09.05.2007 г. – 01.09.2007 г. във „ФИС“ ЕООД гр. Велико Търново, за периода от 01.09.2007 г. – 19.09.2007 г. в „Алтеа България“ ООД гр. Бургас и за периода от 22.09.2007 г. – 26.02.2008 г. в „Екострой-02“ ООД гр. Велико Търново. В отговор от пълномощник на жалбоподателя е представено писмо вх. № 2113-04-1619 # 6/11.1 1.2021 г., в което се посочва, че въпреки направения опит, не са открити представляващите на работодателите, нито техните правоприемници. При така събраните и представени доказателства, с Разпореждане № 2113-04- 1619#7 от 13. 01.202 2 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново е отказано да бъде отпусната поисканата от В.И.С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят има навършена изискуема възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но няма изискуемия 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Недоволен от него, същия го е оспорил по административен ред с жалба вх. № 1012-04-76/25.02.2022 г., с която е изразено несъгласие с издадения административен акт по отношение на положения осигурителен стаж за времето: от 17.04.1986 г. до 08.06.1987 г. на длъжност „шофьор на „Роман“ към СМУ „Мостстрой“, гр. Велико Търново; от 16.06.1987 г. до 11.01.1999 г. на длъжност „шофьор на „Роман“ към „Механизирани и специализирани дейности“ ООД, гр. Велико Търново; от 01.01.2003 г. до 31.03.2007 г. на длъжност „шофьор на бетоносмесител", „автокранист" и „автомонтьор“ към „Мостстрой - Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново. След депозиране на тази жалба е извършена служебна справка, при която е установено, че през периода от 1989 г. до 1991 г. е съществувала Държавна фирма (ДФ) „Трапезица“ - поделение „Механизирани и специализирани дейности“ - Велико Търново. В НОИ са приети разплащателните ведомости на „МСД-99“ АД, гр. Велико Търново (последният правоприемник на дружеството), но не са предадени личните трудови досиета на работниците. Предвид това с писмо изх. № 1012-04-76#3/04.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 85, ал. 3 от АПК и във вр. с чл. 44, ал. 1 от АПК е отправено искане за предоставяне на информация от „Трапезица“ АД, гр. Велико Търново дали понастоящем съхранява документи, от които да се установи класът на автомобила/ите, който/които е управлявал г-н С., неговия/ите регистрационен/ни номер/а, както и товароносимостта му/им, като при наличието на такава, включително лично трудово досие на лицето, да приложи заверени копия към отговора. В отговор на същото е получено писмо вх. № 1012-04-76#9/17.03.2022 г., в което е уточнено, че не съхранява и никога не е съхранявало лични трудови досиета, ведомости и други документи, свързани с дейността на Поделение „Механизирани и специализирани дейности" - гр. Велико Търново. Предвид това, до пълномощника на жалбоподателя е изпратено писмо изх. № 1012-04-76#6/10.03.2022 г., с което е изискано предоставяне на данни дали В.С. съхранява документ, издаден от работодателя му за съответния период, от който са видни класът на автомобилите, които е управлявал, техните регистрационни номера или товароподемността им. В писмото е указано при наличие на такъв - да представи заверено копие на същия/ите, като е даден 3-дневен срок за отговор. В указания срок, отговор не е постъпил. С писмо изх. № 1012-04-76#2/02.03.2022 г. до ТП на НОИ - Ловеч е отправено искане да бъде предоставена информация дали е налице произнасяне по искането на лицето за издаване на удостоверение за осигурителен стаж на С. за времето от 17.04.1986 г. до 08.06.1987 г., когато е работил като шофьор - „Роман“ в СМУ „Мостстрой“ - Велико Търново, включително с постановяването на отказ. При положителен отговор - да бъде предоставено заверено копие на издадения документ. При отрицателен - да бъде извършена проверка за наличието на данни за трудовата дейност и заеманата длъжност от В.С. за посочения период. Посочено е, че според ППП № 973-04/28.01.2015 г. на длъжностни лица в ТП на НОИ - Велико Търново, опис № 2/30.11.2015 г., са приети лични трудови досиета на работниците в „Мостстрой - Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново. В тази връзка - да бъде установено дали в Регионален архивен център - Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч се съхранява личното трудово досие на В.С. •••, като при положителен отговор бъде извършена проверка за наличие на картон на шофьора и/или данни за товароподемността на товарния/те автомобил/и, и/или неговите/техните регистрационен/ни номер/а, който/които е управлявал г-н С. за времето от м. 04.2005 г. до м. 03.2006 г. При наличие на такава информация да бъдат предоставени завери копия на документите, от които същата е видна, в това число - трудови договори, заповеди и др. На 09.03.2022 г. в ТП на НОИ - Велико Търново е получено писмо вх. № 1012-04- 76#5 на оправомощено лице за началник на отдел „Обединен осигурителен архив“ - Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч, към което са приложени 5 броя допълнителни споразумения към трудов договор № 300/28.12.2001 г. на В.С., както и 4 броя документи, издадени от длъжностно лице в отдел „Обединен осигурителен архив" - Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч, касаещи лицето. Въз основа на данните, съдържащи се в получените допълнителни споразумения към трудов договор № 300/28.12.2001 г., е изготвено писмо изх. № 1012-04-76#8/11.03.2022 г. до ОД на МВР - Велико Търново, в което е отправено искане за предоставяне на справка, от която да са видни всички превозни средства - собственост на „Мостстрой" АД - гр. София, клон гр. Велико Търново, ЕИК 1212071240027, за времето от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., както и данни за регистрационните им номера, марка, товароподемност, дата и година на регистрация. В случай че следните превозни средства: „ТАТРА Автобетоновоз“ per. № СФ 3854 ТВ; „Автокран" per. № ВТ 8452 АМ; „Мерцедес 2219“ per. № •••и „Пежо“ per. № •••(без данни за серия), не са собственост на посоченото дружество през посочения период, да бъде предоставена информация чия собственост са, както и данни за тяхната товароподемност, дата и година на регистрация. В отговор е получено писмо вх. № 1012-04-76#10/21.03.2022 г., към което са приложени справки от системата на АИС-КАТ на сектор „Пътна полиция“ - гр. Велико Търново с данни за превозните средства - собственост на дружеството, включително информация за посочените в искането. Предвид допълнително събраните доказателства с данни за превозните средства, управлявани от жалбоподателя през част от периодите, директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е постановил Решение № 1012-04-76#12/24.03.2022 г., с което е отменил Разпореждане № 2113-04- 1619#7 от 13. 01.202 2 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Велико Търново и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с новите писмени доказателства. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.03.2022 г. (л. 85 от делото). В изпълнение на същото, от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - В. Търново е издадено Разпореждане №1012-04-76 # 14/26.05.2022 г., с което на жалбоподателя отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят има навършена изискуема възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ (29.09.2021 г.) заявителят има навършени 58 год. 08 м. и 1 ден и е признат осигурителен стаж от втора категория от 01 год. 07 мес. 08 дни, осигурителен стаж от трета категория от 37 год. 06 мес. 08 дни, като стажът, преобразуван в такъв от трета категория е общо 39 год., 06 мес. и 11 дни, като общият сбор на осигурителния стаж и възрастта на лицето е 98 год., 02 мес и 12 дни. По отношение на периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г., през който С. е полагал труд при осигурителя „Мостстрой – Велико Търново“ АД пенсионният орган е намерил, че предвид липсата на данни за длъжността и вида на управлявания автомобил стажът следва да бъде зачетен като такъв за трета категория (вместо за втора категория). По отношение на стажа за периода 16.06.1987 г. – 11.01.1999 г., положен към „МСД-99“ АД, гр. Велико Търново е посочил, че същият следва да бъде зачетен от трета категория труд, тъй като не може да се направи преценка колко тона е управлявания автомобил. Намерил е, че стажът за периода 01.01.2003 г. – 31.03.2005 г., положен към „Мостстрой – Велико Търново“ АД също следва да бъде зачетен от трета категория труд, тъй като лицето е шофьор на бетонпомпа „Мерцедес“ с рег. № •••(под 12 т.) и на Татра – Автобетоновоз СФ 38-54 ТВ, като не може да се направи преценка по колко часа са управлявани съответните превозни средства. Стажът за периода от 19.11.200 5г. – 31.03.2007 г., положен към „Мостстрой – Велико Търново“ АД също е зачетен от трета категория труд, тъй като лицето е управлявало два автомобила - „Булдозер ТГ 170“ и „Пежо“ с рег. № •••(под 12 т.), като не може да се направи преценка по колко часа са управлявани съответните превозни средства. Разпореждането е връчено лично на В.С. на 31.05.2022 г. и недоволен от него той го е оспорил по административен ред с твърдението, че неправилно стажът му за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г. като „шофьор на Роман“ в СМУ „Мостстрой“ гр. Велико Търново, за периода от 16.06.1987 г. – 11.01.1999 г. като „шофьор на Роман“ бетоносмесител 5 куб. м. в „Механизирани и специализирани дейности“ ООД, гр. Велико Търново и за периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2007 г. като „шофьор на бетоносмесител“ и „автокранист“ в „Мостстрой“ – Велико Търново“ АД, Велико Търново не е признат за втора категория труд. С Решение № 1012-04-127 # 6/28.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, последният е отхвърлил жалбата, като е изложил подборни мотиви за правилното категоризиране на стажа за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г., за периода от 16.06.1987 г. – 25.08.1990 г., за периода от 26.09.1991 г. – 11.01.1999 г., за периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2005 г. и за периода от 19.11.2005 г. – 31.03.2007 г. като такъв от трета категория труд. По отношение на стажа на лицето за периода от 26.08.1990 г. – 26.09.1991г. – 01 г. 01 м. 00 дни като „шофьор на Роман“ в „МСД“ ООД е посочил, че същият на основание чл. 53а от ПКТП следва да бъде зачетен като такъв от втора категория труд, тъй като е установено, че през този период собственост на „МСД“ ООД е бил един бетоновоз „Роман“ с товароподемност над 14 т. Предвид тези констатации административният орган е обобщил, че на лицето следва да бъде зачетен осигурителен стаж от втора категория труд за периода: от 26.08.1990 г. – 26.09.1991 г. – 01г. 01м. 00 дни – на длъжност „шофьор на Роман“ в „МСД“ ООД на основание чл. 53а от ПКТП ; от 11.01.1999 г. – 31.12.1999 г. – 00г. 11 м. 20 дни – на длъжност „машинист бетонпомпа“ в „Мостстрой“ АД на основание т. 26 от ПКТП и от 01.04.2005 г. – 18.11.2005 г. – 00 г. 07 м. 18 дни – на длъжност „шофьор бетоносмесител“ на основание чл. 2, т. 25 от НКТП. Приел е, че общият осигурителен стаж за втора категория труд е 02 г., 8 м. и 8 дни, а осигурителният стаж от трета категория е от 36 г., 05 м. и 8 дни, като стажът, преобразуван в такъв от трета категория е 39 г. 09 м. 18 дни, като общият сбор на осигурителния стаж и възрастта на лицето е 98 г. 05 м. и 19 дни. Намерил е, че доколкото не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО – наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, независимо от направеното изменение на продължителността на същия, то правилно и законосъобразно е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Посоченото решение се оспорва в настоящето производство. В хода на същото са приети като доказателства административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2103-04-22 #1 / 13.0 9.2022 г. на ТП на НОИ-Велико Търново, по опис; представените от ответника два боя приемателно-предавателни протоколи № 973-04/28.01.2015 г. и № 5519-04-195/08.11.2018 г. на приемателна комисия в ТП на НОИ-Велико Търново и опис на осигурителния стаж на В.И.С. от 29.05.2023 г. на ТП на НОИ Велико Търново, както и представената от процесуалния представител на жалбоподателя присъда от 20.04.2005 г. по НОХД № 450/2003 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след преглед на документите, приложени по делото – справки-разпечатки от системата на АИС КАТ от Сектор „Пътна полиция“ гр. Велико Търново, е посочило в табличен вид притежаваните от всяко едно от дружествата – работодатели на жалбоподателя („Мостстрой“ АД и „МСД-99“ АД) товарни и специални ППС за периодите, за които стажът му не е бил признат за втора категория труд - периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г., периода от 16.06.1987 г. –11.01.1999 г. и периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2007 г. След преглед на трудовата книжка на жалбоподателя вещото лице е посочило, че за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г. жалбоподателят е бил шофьор на бетоносмесител Роман, за периода от 16.06.1987 г. –11.01.1999 г. е бил шофьор на товарни автомобили с товароподемност до 20 т. и до 25 т., а за периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2007 г. е бил машинист на бетонпомпа и шофьор на автокран, като за част от периода е бил на длъжност „монтьор на МПС“ (от 03.10.2006г. до 27.04.2007г.). Съобразявайки данните, съдържащи се в приложените по делото справки от сектор „ПП“ гр. В. Търново и след справки и проучвания в Internet и в специализирана и справочна литература вещото лице е посочило в табличен вид товароносимостта/товароподемността на всяко едно товарно и специално ППС, притежавано от дружествата–работодатели. Посочило е, че поради липса на достатъчно информация за притежавания от „Мостстрой“ АД товарен автомобил „Шкода Европа“ не могат да се установяват данни за товароносимостта/товароподемността на същия. След направените проучвания е посочило, че специален автомобил „Роман“, собственост на „Мостстрой“ АД е бетоновоз с обем на контейнера 5 куб.м., като при тегло на 1 куб.м. бетон от 2 400 – 2 500 кг, товароносимостта възлиза от 12 т. – 12.5 т. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която вземайки предвид установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че за всички периоди, за които административният орган не зачита положения от жалбоподателя труд като втора категория труд в действителност е такава и съответния осигурителен стаж за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г. е 01 г. 01м. 22 дни, за периода от 16.06.1987 г. –11.01.1999 г. е 11г. 06м. 25 дни, за периода от 11.01.1999 г. – 31.12.1999 г. е 00 г. 11 м. 20 дни (който е приет от органа на ТП на НОИ) и за периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2007 г. е 03 г. 09 м. 02 дни. Съобразно изложеното вещото лице е изчислило, че общият осигурителен стаж от втора категория труд е 17 г. 05 м. 09 дни. След анализ на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, вещото лице е посочило, че В.И.С. е придобил право на пенсия като лице, работило при условията на втора категория труд. По искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел Н.К., който твърди, че от 1999 г. до 2007 г. са работили заедно с жалбоподателя в „Мостстрой“. Той е работил като шофьор, а В. - като машинник на бетон помпа, чиито регистрационен номер не помни. Случвало се е да работят на един и същи обект с В., като В. си е работил на бетон помпата, която е тежка машина, а той е бил шофьор – карал работници, стоки, материали и др. Няма спомен В. да е карал бетоновоз. Не може да каже регистрационния номер на машината на С.. Въз основа на тези факти и доказателства съдът намира следното от правна страна: Оспорваното решение е валидно като издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново. Оспорваното решение, а и потвърденото с него разпореждане, е изготвено в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за това. Съдът намира решението и за материално законосъобразно. Както се посочи по-горе, с процесното Решение № 1012-04-127 # 6/28.07.2022 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново е потвърдено като законосъобразно Разпореждане № 1012-04-76 # 14/26.05.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, гр. Велико Търново, с което на В.С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Административният орган, макар да е коригирал продължителността на приетия от ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Велико Търново осигурителен стаж от втора категория труд (зачитайки стажа за периода от 26.08.1990 г.- 26.09.1991 г. – 01 г. 01 м. 00 дни на длъжност шофьор „Роман“ в „МСД“ ООД), е приел, че В.С. няма необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Посочил е, че за такъв не може да бъде признат стажа за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г. в СМУ „Мостстрой“ – Велико Търново, за периода от 16.06.1987 г. – 25.08.1990 г. и периода от 26.09.1991 г. – 11.01.1999 г. в „МСД“ ООД, и за периода от 01.01.2003г. – 31.03.2005г. и периода от 19.11.2005 г. – 31.03.2007 г. в „Мостстрой“ АД, като същият е зачетен като такъв от трета категория. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Съгласно т. 2 от същата алинея от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. В конкретния случай, не е спорно, че към датата на подаване на заявлението /29.09.20201 г./ жалбоподателят е имал навършени 58г. 8м. и 1 ден, т.е. има изискуемата възраст за 2021 г., която е 58 г. и 8 м. Спорът между страните е концентриран върху категорията труд, положен за периода от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г. при осигурител СМУ „Мостстрой“ – Велико Търново, за периода от 16.06.1987 г. – 25.08.1990 г. и периода от 26.09.1991 г. – 11.01.1999 г. при осигурител „МСД“ ООД (предвид зачитането му от директора на ТП на НОИ – Велико Търново като такъв от втора категория за периода от 26.08.1990 г.- 26.09.1991 г.), и за периода от 01.01.2003 г. – 31.03.2005 г. и периода от 19.11.2005 г. – 31.03.2007 г. при осигурител „Мостстрой“ АД, като жалбоподателят претендира, че същият следва да бъде признат при условията на втора категория труд, а от страна на ответника е зачетен като такъв от трета категория. Предвид посочените спорни периоди на полагане на труда - от 17.04.1986г. - 11.01.1999 г. (без последния спорен период), приложимият нормативен акт е Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и това е така, тъй като на основание §2 от ПМС № 75 от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране , трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (съкратено ПКТП). За последния спорен период на осигурителен стаж, от 01.01.2003г. – 31.03.2007г. приложимият нормативен акт се явява Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В случая, доколкото от страна на жалбоподателя се твърди, че през спорните периоди същият е полагал труд като шофьор на товарни и специални МПС, а това се установява и от приложените по делото доказателства, то следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 53а от отменения ПКТП и чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според които трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория. В тази насока и за да е налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време, или на повече от половината законоустановено работно време (в този смисъл чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП). По отношение на първия спорен период – от 17.04.1986 г. – 08.06.1987 г., е налице отразяване в трудовата книжка (л. 47 от делото), че жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор Роман“ в СМУ „Мостстрой“ – Велико Търново. Основанието на НОИ да не зачете този стаж като такъв от втора категория най-общо е сведено до липсата на отразяване в други документи (в случая в Удостоверение за осигурителен стаж обр.УП-13 изх. № Ц5507-10-191/02.07.2020 г.) на заеманата от жалбоподателя длъжност в този период, както и предвид липсата на посочване в записа на длъжността, че се касае за шофьор на „Роман – бетоносмесител“, каквито два броя притежава осигурителя в процесния период. Обосновавайки обаче отказа си с горните аргументи, административният орган напълно е пренебрегнал нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като при това изброяване законодателят не е отдал привилегировано значение на едни от посочените документи за сметка на други. Същевременно чл. 40, ал. 3 от НПОС изрично регламентира, че документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, което ще рече, че при редовно и надлежно водена трудова книжка съдържащата се в нея информация относно трудовоправния статус на лицето не е необходимо да се потвърждава паралелно и с документите, въз основа на които тя е попълнена. След като в случая още при подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят е представил трудова книжка, от която е видно, че в посочения период е работил на длъжността „шофьор Роман“ при работодателя СМУ „Мостстрой“ – Велико Търново, то напълно неоснователно пенсионният орган е пренебрегнал този документ.