Решение № 166 от 27.1.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6, във вр. с ал. 5 от ЗОБВВПИ. Образувано е по жалба на А. Е. Х., с адрес: [населено място], [улица], общ. П., обл. П.•• против отказ № 3796з-767 от 13.10.2025 година за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие по заявление вх. №379600-10751 от 25.08.2025 година, издаден от началник на Второ РУ при ОД на МВР-П.••. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита, че същият е немотивиран и издаден в нарушение на закона. Иска от съда да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложение на закона. В проведеното съдебно заседание на 16.01.2026 година, жалбоподателят се явява лично. Поддържа депозираната жалба. Иска същата да се уважи като се отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен по изложени в жалбата и в нарочна молба доводи. Не заявявява искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Началник на В. Р. управление при ОД на МВР – П., редовно призован не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: На 25.08.2025 година, А. Е. Х. подава заявление с вх. № 379600-10751 за издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие. Посочва, че оръжието му е необходимо, тъй като е управител на строителна фирма и е председател на политическа партия, както и оперира с парични средства. Към заявлението прилага задължителните за редовността на същото документи, а именно: карта за извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка от Национална следствена служба, удостоверяваща, че срещу заявителя няма неприключили наказателни производства; диплом за завършено висше образование, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, вносна бележка за платена такса. По подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна проверка по линия "Териториална полиция" и по линия "Криминална полиция", резултатите по които са обективирани в докладни записки с № УРИ 3796р-16141/01.09.2025 година и № 3796р-17577 от 25.09.2025 година. Поради констатирани непълноти в заявлението, до заявителя е изпратено писмо с рег. № 379600-11811 от 18.09.2025 година. В указания срок, А. Е. Х. депозира писмен отговор и сочи, че заявлението за издаване на разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие се подава в качеството му на физическо лице за самоотбрана. С Отказ № 3796з-767 от 13.10.2025 година, Началник на Второ РУ при ОД на МВР-П.•• на основание чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 отказва издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие по заявление № 37900-10751 от 25.08.2025 година, подадено от А. Х.. Приема, че не е доказана нужда от самоотбрана. В хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира писмени доказателства – извлечения от движение на сметки, разкрити във Fibank с отразени тегления в брои и на пос терминал; удостоверения за актуално състояние на фирми, в които е съдружник или управител; изпълнителни листи, за присъдени суми в полза на дружества, на които е собственик; извадка от регистър на политическите партии; решения на ЦИК за регистрация на политическа партия Бригада за участие в избори за народни представители през 2021 и през 2024 година. Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и от представените такива в хода на съдебното производство, всичките приети като годни доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на пряк съдебен контрол отказ на основание чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Актът, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ се подават до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно разрешенията или отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото не спорно, че отказът е подписан от началника на Второ РУ-П.* при ОД на МВР-П.*, а жалбоподателят е с адресна регистрация попададаща и обслужвана от това районно управление територия. С оглед изложеното настоящия състав приема, че издателя на акта разполага с правомощията визирани в чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, от което следва, че административният акт е валидно издаден от материално и териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. Обективиран е в изискуемата от закона писмена форма и е със съдържание, посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Изпълнено е изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ за мотивираност, като са посочени фактите, които са обосновали волеизявлението на административния орган. Липсват основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. В съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ са дадени указания, по които в указания срок е депозирано уточнение. Служебно са проверени обстоятелства в съответствие с чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Въз оснава това се приема, че актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства, с което е изпълнено изискването на чл. 30 от АПК. При това следва, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на съответствието на обжалвания отказ с материалния закон и целта му: Основание за постановяването на отказа е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Нормата вменява в задължение на административния орган да откаже издаването на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, когато причината за това не съответства на легитимната цел. Съгласно чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ целите са два вида – служебни и граждански. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, законодателят в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е изброил видовете граждански цели, а в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ по отрицателен начин е предвидил, че отсъствието на посочване или обосноваване на някоя от тези цели води до неоснователност на искането за придобиване на огнестрелно оръжие. В случая единственият спорен въпрос по делото е обосновано ли е искането на жалбоподателя за придобиване на огнестрелно оръжие с оглед посочената от него цел – самоотбрана. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК в негова тежест е да установи необходимостта от огнестрелно оръжие за самоотбрана, като представи доказателства за достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на такова. От доказателствата по делото не се установява наличието на такава причина. Обстоятелствата, посочени от заявителя, че е собстевник и управител на няколко търговски дружества – „••“ЕООД, „••“ЕООД, „•••“ЕООД и др. по никакъв начин не обосновава нуждата от използване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Съдебните и извънсъдебните спорове, които има в качеството си на собственик и/или управител на търговски дружества, съответно изпълнението на влезли в сила съдебни решения категорично не е причина за притежание на оръжие. За изпращаните представители за „преговори“ и за опити за склоняване от отказ от финансови претенции същият нито твърди, нито доказва да е предприел действия и сигнализирал компетентните органи за образуване на производство против личността или собствеността му, от които да се направи извод, че е налице обоснована нужда от притежание на оръжие. На следващо място сочи, че в качеството му на собственик и/или управител на няколко търговски дружества непрекъснато участва в сделки и операции свързани с пренасяне, внасяне, теглене, съхранение и управление на значителни парични средства, за което има нужда от самозащита. По разбиране на състава наличието на суми по банкови сметки, извършването на банкови операции с тях, както и физическото теглене и пренасяне на парични суми в брой, за които са представени доказателства в хода на съдебното производство не обосновават целта на закона за използване на оръжие за самоотбрана. Опасенията на жалбоподателя, че може да бъде нападнат и ограбен, когато пренася парични средства също не са достатъчни, за да мотивират необходимостта от придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоохрана. Подобно тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Аргументирайки необходимостта от притежание на оръжие с осъществяваната стопанска дейност на търговските дружества, на които е собственик и управител обосновава нуждата от носене на оръжие като юридическо лице за служебни цели, а не за граждански цели. В. и естеството на занятието на жалбодателя – управител на търговски дружества, осъществяващи търговска дейност с продажба и наем на автомобили; с продажба и отдаване под наем на недвижими имоти; с търговия на лекарствени продукти и други дейности незабранени от закона не налага придобиване на огнестрелно оръжие, за каквото разрешително заявителят е подал заявлението си. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред, така като е приел и администраитвния орган. За служебни цели оръжията се използват само от ЮЛ и търговци по смисъла на ТЗ за охрана на собствеността, живота и здравето на личността и за други разрешени дейности, но в случая, нито първоначалното, нито уточненията изхождат от ЮЛ или търговец по смисъла на ТЗ, за да се навеждат и обсъждат използването на оръжието за служебни цели. Процесното заявление е подадено в лично качество, за граждански цели - самоотбрана. В тази връзка и при действащите законови разпоредби в страната, охраната на имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е единствено в правомощията на органите на МВР, респ. на юридически лица, лицензирани по Закона за частната охранителна дейност/ЗЧОД/ и осъществяващи такава дейност по реда на същия закон, както и че издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД, както и на Наредба №I-121 от 24.06.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. Следователно в качеството си на управител на търговските дружества същият може да организира дейността си в съответствие с изискванията на ЗЧОД. По отношение на аргумните за необходимост от защита на собствеността ще се посочи, че до приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства сочещи за посегателства срещу собствеността му. Отделно от това, такова разрешение се издава за служебни цели, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Именно защото дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, така както бе посочено по-горе. В този смисъл съдът споделя доводите на административния орган, както и на представителя на ответника, развити в хода на устните състезания, че по отношение на жалбоподателя не са налице достатъчно основания за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Относно изложените обстоятелства свързани с обществено политическата му дейност ще се посочи следното: За да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. Като причина за исканото разрешително е посочена самоотбрана. Следователно е спазено първото изискване на закона. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ причини, заявителят трябва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Извършването на политическа дейност, само по себе си не предполага притежание на оръжие, а от доказателствата по делото не се доказва и наличието на основателна причина. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито в настоящия случай не са налице. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Атакуваният отказ е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед на това жалбата ще се отхвърли като неоснователна. По разноските: При този изход на спора ответникът има право на разноски. Същият своевременно заявява искане за присъждане на разноски. Искането е основателно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените съдебни разноски за юрисконсконсулско възнаграждение. Същите се присъждат в минимален размер от 200.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредба за правната помощ. След превалутиране извършено по реда на чл. 11 и чл. 12 от ЗВЕРБ присъдените разноски са в размер на 102.25 /сто и две евро, и двадесет и пет евро цента/ евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът