Решение № 80 от 6.6.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 338/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА. Софийският окръжен съд е сезиран с искане за предаване на българския гражданин С. М. К., роден на •••••••••• г. в гр. А., Р., българин, български гражданин с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. Г., община Ч., обл. К., ул. „Д.“ № 17, на компетентните власти на Република Румъния въз основа на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 10 април 2023 г. от Окръжен съд – Арад, Румъния, по дело № 473/108/2022. Предаването е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на исканото лице с присъда № 36 от 02 февруари 2023 г. по дело дело № 473/108/2022 на Окръжен съд – Арад, Румъния, влязла в сила на 06 март 2023 г. Представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа искането, като счита, че следва да се откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като са налице основания по чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА съдът да приеме да се приведе в изпълнение наложеното на исканото лице, което е български гражданинин, в издаващата държава наказание лишаване от свобода. Служебният защитник – адв. П. Ч. - оспорва искането на румънските власти за предаването на искания български гражданин с аргумент, че исканото лице не се е явило лично и не е участвало в съдебния процес при постановяване на присъдата и присъдата не му е била връчена лично. При условията на евентуалност се иска предването на исканото лице на компетентните органи на издаващата държава да бъде отказано и българсият съд да приеме наложеното на исканото лице наказание „лишаване от свобода“ да се изпълни от българската прокуратура. Исканото лице С. М. К. поддържа становището на своя защитник. При решаването на въпроса за предаването на българския гражданин С. М. К. на компетентните власти на издаващата държава въз основа на получената ЕЗА, съдът следва да обсъди и даде отговор на въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, а именно: налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 или 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА. При решаването на тези въпроси се налагат следните изводи: По форма и съдържание представената Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА: Европейска заповед за арест е издадена от компетентен съдебен орган на издаващата държава – съдия при Окръжен съд – Арад, Румъния по по дело № 473/108/2022. Исканото лице е българският гражданин С. М. К., роден на •••••••••• г. в гр. А., Р., българин, български гражданин с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. Г., община Ч., обл. К., ул. „Д.“ № 17. Предаването е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на исканото лице с присъда № 36 от 02 февруари 2023 г. по дело дело № 473/108/2022 на Окръжен съд – Арад, Румъния, влязла в сила на 06 март 2023 г. Самоличността на исканото лице е установена в достатъчна степен, като несъмнено задържаното от българските власти лице е идентично на исканото от румънските власти. В ЕЗА се съдържа достатъчно ясно, пълно и точно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено престплението, за което исканото лице е осъдено: на 22.01.2022 г. е транспоритрал с лекотоварен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джампър“, регистрирано в България с № ЕН0782КС, управлявано от М.Ф.Х., група мигранти, сформирана от единадесет души, индийски граждани, с цел незаконно преминаване на държавната граница между Румъния и Унгария. Това престъпление е квалифицирано по закона на издаващата по чл. 263, ал. 1 от Наказателния кодекс на Румъния, за което на исканото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Фактическото описание на деянието, за което е осъдено исканото лице, обосновава квалифицирането му като престъпление и по българския наказателен кодекс – по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 НК, с което се удовлетворява изискването за двойна наказуемост по чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА. Не се установяват данни в насока спрямо исканото лице да са налице висящи наказателни производства в Р България, по които то да е привлечено в качеството на обвиняем. Съдържанието на процесната ЕЗА напълно покрива законовите изисквания, установени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 ЗЕЕЗА – съдържа достатъчни по обем и съдържание, и безпротиворечиви данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението и степента на участието на исканото лице в извършването му. Не са налице данни, които биха обосновали отказ на основанията по чл. 39 ЗЕЕЗА да се изпълни ЕЗА - престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България, исканото лице е пълнолетно и липсват данни същото да е осъждано от български съд или съд на трета държава - член на ЕС за същото престъпление, за което е издадена заповедта. По повод доводите на защитата следва да се отбележи, че в ЕЗА се съдържа изрично отбелязване, че исканото лице не се е явило в съдебния процес в издаващата държава, при който е постановена присъдата, с която му е наложено наказание лишаване от свобода, след като е било призовано лично и уведомено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, както и че не му е връчен лично препис от присъдата. В ЕЗА е направено и изрично отбелязване, че присъдата ще бъде връчена лично на исканото лице, което ще се извърши незабавно след предаването му, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване и ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалната присъда, както и за срока, в който може да поиска обжалване и ново разглеждане. При преценката на факултативните основания по чл. 40 ЗЕЕЗА съдът установи наличието на предпоставките н а чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнение на заповедта. Най-напред исканото лице К. е български гражданин и живее постоянно в Република България, като временно пребивава в Белгия, където работи. Същият има трайна обвързаност с територията на Република България, произтичаща от неговото раждане и израстване в страната. Исканото лице има семейство – жена, с която живее на съпружески начала, и две деца, които живеят постоянно в гр. К., също и роднини и близки на територията на България. Т.е. исканото лице, освен че е български гражданин, има трайно сложила се семейна, родствена и социална връзка с територията на страната ни. На основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, доколкото са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 29, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода, съдът намира, че следва да приеме да се приведе в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на българският гражданин С. М. К. с присъда № 36 от 02 февруари 2023 г. по дело № 473/108/2022 на Окръжен съд – Арад, Румъния, влязла в сила на 06 март 2023 г. След влизане на решението в сила заверен препис от решението на основание чл. 44, ал. 10 ЗЕЕЗА следва да бъде изпратено на Софийска окръжна прокуратура за иницииране на процедура за неговото изпълнение по реда на чл. 457, ал. 2-5 НПК. По изложените съображения съдът намира, че са налице основанията по чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА да се откаже изпълнението на ЕЗА и на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, вр. чл. 29, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода да се приеме да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода. На основание чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА съдът служебно се занима с мярката за неотклонение, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като счита, че мярката „задържане по стража“ би обезпечила безпрепятственото провеждане на тази процедура. Фактът, че исканото лице към момента работи в Белгия, релевират реален риск от укриване на исканото лице извън страната с цел осуетяване изпълнението на наказанието, който може да бъде преодолян единствено с най-тежката по вид процесуална принуда. На основание чл. 44, ал. 8 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД