Решение № 6956 от 17.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1436/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 10.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 24607/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52 състав, „НСК СОФИЯ" ЕООД- гр. София /ЕИК 831838874/ е осъдено да заплати на ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ" при МВР- с адрес в гр. София /БУЛСТАТ 129010157/ на основание чл.92, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД сумата 1 480.28 лева, представляваща неустойка по чл.26, ал.2 от Договор за обществена поръчка № ОП-26-Д-7/ 31.03.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 859.21 лева- разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от „НСК СОФИЯ" ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности" при МВР- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности" при МВР срещу „НСК- София“ ЕООД иск по чл.92, ал.1 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, или като санкция. Поради това тя се дължи, независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Неустойката е акцесорно задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за плащането на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението. В случая ищецът претендира заплащането на договорна неустойка за неизпълнение на произтичащи от сключен с ответника на 31.03.2014 г. договор за обществена поръчка с предмет: „Преустройство и реконструкция на сградата на общежитие № 2 на АМВР", задължения за отстраняване на скрити недостатъци, изразяващи се в: дефектирал контролен електромер, в резултат от неправилно свързване на нулевия проводник на захранващия кабел в разпределителното табло, и наличие на жълти петна от теч по тавани и стени в стая 716 /0.50 кв. метра/ и стая 121 /на тавана в банята-1.5 кв.метра/- с обща площ от 2 кв.м. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.92 ЗЗД материално- правни предпоставки за присъждане на претендираната договорна неустойка, поради неотстраняване на констатирани след въвеждане на строежа в експлоатация скрити недостатъци, посочени по- горе, в договорения между страните срок, включително в гаранционния срок, и респ. за уважаване на иска като основателен и доказан. Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 31.03.2014 г. Договор за обществена поръчка под № ОП-26-Д-7/ 31.03.2014 г., по който ответникът „НСК София“ ЕООД- в качеството на изпълнител, следвало да извърши „преустройство и реконструкция на сградата на общежитие № 2- АМВР" на адрес: гр. София, жк „Младост IV", бул.„Ал. Малинов" № 1, срещу което ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности" при МВР- в качеството на възложител, следвало да заплати съответно договорно възнаграждение при условията и сроковете, предвидени в договора. Обектът следвало да бъде предаден от изпълнителя в срок до 315 календарни дни, считано от настъпване на обстоятелствата от чл.8, ал.3 от договора /дата на подписване на протокол- обр.2/ до подписване на Акт- образец 15, какъвто в случая е издаден на 28.04.2016 г. /л.178 от делото на СРС/, като не е спорно между страните, че срокът за изпълнение на работата е спазен от изпълнителя. Съгласно чл.24 от процесния договор, изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка недостатъците и появилите се впоследствие скрити дефекти в гаранционния срок от пет години /ал.1/, който започва да тече от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация /ал.2/. Разрешение за ползване на процесния строеж е издадено на 8.08.2016 г. /л.84 от делото на СРС/, поради което и 5- годишният гаранционен срок е започнал да тече на 8.08.2016 г. и е изтекъл на 8.08.2021 г., т.е. след подаване на исковата молба на 15.06.2020 г. Според клаузата на чл.24, ал.3 от процесния договор, възложителят уведомява писмено изпълнителя за проявилите се в гаранционните срокове скрити дефекти, като в срок от три дни след уведомяването изпълнителят, съгласувано с възложителя, е длъжен да започне работа за отстраняване на дефектите в минималния технологично необходим срок за своя сметка. Съгласно чл.26, ал.2 от договора, „ако недостатъците, констатирани при приемането на СМР или в гаранционните срокове по чл.24, ал.1 не бъдат отстранени в договорен срок, изпълнителят дължи освен неустойката по ал.1 /в размер на 5 % от стойността на некачествено извършените СМР/, и неустойка в удвоения размер на разноските за отстраняване на недостатъците“. В случая за констатираните от ищеца в процесния обект дефекти, вкл. процесните скрити недостатъци, са съставени няколко протокола: Протокол от 17.02.2017 г. /л.101 от делото на СРС/, Констативен протокол от 10.05.2017 г. /л.107- 110/, Констативен протокол от 6.06.2018 г. /л.124- 126/, и Констативен протокол от 15.01.2019 г. /л.135- 142/, за чието съставяне и за констатираните с тях дефекти ответникът е уведомен с писмо от 13.03.2017 г. /л.103 от делото/ и писмо 9.06.2017 г. /л.111- 112/. Наличието на дефектирал електромер, вследствие на повишено напрежение, е установено и със свидетелските показания на св. М.- служител при ищеца като инвеститорски контрол по част „електро" /преценени съобразно чл.172 ГПК/, който сочи, че подписал цитираните по- горе Протоколи от 10.05.2017 г., 01.06.2018 г. и 08.01.2019 г., след като констатирал това обстоятелство. В Докладна записка от 17.02.2017 г., съставена от ел. техник М. Й. и адресирана до Помощник- ректор на АМВР /л.102 от делото на СРС/, е посочено, че „нулата от новото захранване не е вързана към таблото в общежитието, а е ползвана нулата от старото захранване /стар маслен кабел/, която не работи“, като „при голяма консумация на ел. енергия нулата се офазява, което води до пикове и спадове в напрежението“. Докладвано е също, че Й. е разкачил стария маслен кабел и вързал нулата от новия, която до този момент не била вързана от строителната фирма. Тези обстоятелства са потвърдени от свидетелските показания на М. Й.- автор на докладната записка и участник при съставянето на Протокол от 10.05.2017 г. /преценени съобразно чл.172 ГПК/, който свидетелства и че извършил проверка и установил, че в общежитието има две захранвания- от стар маслен кабел и ново захранване. За констатираните с Констативен протокол от 6.06.2018 г., подписан от представител и на изпълнителя- С.Н., недостатъци, включващи процесните, е даден срок за отстраняването им до 1.07.2018 г. /т.1 на част „ел“/, като видно от изпратения от последния отговор от 11.09.2018 г. на писмо от 17.08.2018 г. /л.129/, възражението за липса на гаранционна /договорна/ отговорност не включва процесните недостатъци на извършената по договора работа. Представени са като доказателства по делото и Техническо заключение от 26.06.2017 г. /л.113- 116/, в което са посочени констатираните дефекти по строежа, Количествено- стойностна сметка /л.117-118/, включваща разходите за отстраняване на дефектите- на обща стойност 38 290.24 лева, а също и Протокол от 1.08.2017 г., с който на изпълнителя е начислена неустойка за констатираните дефекти, включая процесните, в размер на 76580.48 лева- съгласно чл.26, ал.2 от договора, който е изпратен на ответника- изпълнител с писмо от 3.08.2017 г. /л.119- 120/, получено към 14.09.2017 г., видно от писмо- отговор от същата дата /л.121- 123 от делото на СРС/. Не е спорно по делото, че след получаване на протокола от 1.08.2017 г. представители на страните са провели среща и изпълнителят започнал поетапно да отстранява констатираните в протокола дефекти. С писмо от 17.12.2018 г. /л.132/ изпълнителят уведомил възложителя, че „всички дефекти на обекта са отстранени“. С писмо- отговор от 31.12.2018 г. /л.133/, връчено на 2.01.2019 г. /л.134/, изпълнителят е поканен да присъства на обекта за проверка на отстранените дефекти, но не се явил. В цитирания по- горе Протокол от 8.01.2019 г., съставен от седемчленна комисия от АМВР /бенефициент по договора/ и ДУССД- МВР /ищец- възложител на обществената поръчка/, отново е констатирано неотстраняването на множество недостатъци по СМР, включая процесните недостатъци- дефектирал електромер и петна от течове по стените и тавана на две стаи в общежитието на АМВР. При така установената фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение, че процесните дефекти представляват скрити недостатъци, че са констатирани в рамките на договорения между страните гаранционен срок от 5 години, а също и че са в обхвата на дължимата от ответника- изпълнител по процесния договор за обществена поръчка, договорна отговорност. Тъй като не са отстранени в рамките на срока по чл.24, ал.3 от процесния договор- с начало „до три дни след уведомяването“ и „минимален технологично необходим срок“- по два работни дни за отстраняване на всеки от двата вида недостатъци, съгласно приетото по делото експертно заключение, е задействана неустоечната клауза по чл.26, ал.2 от същия, поради което и ответникът дължи на ищеца плащане на двойния размер на разноските за отстраняване на процесните недостатъци, възлизащ на сумата 1 480.28 лв., която именно е присъдена с обжалваното решение. При учреденото от договор за изработка, какъвто е процесният договор за обществена поръчка от 31.03.2014 г., материално право-отношение за ответника /изпълнител/ са породени две основни облигаторни задължения: да извърши ремонтните дейности съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца /възложител/- да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя- арг. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД. Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговоря на поръчката. Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок- чл.264, ал.2, изр.1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по- късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията- чл.264, ал.2, изр.2 и 3 ЗЗД. В този смисъл е и формираната по приложението на чл.258 и сл. ЗЗД постоянна практика на ВКС /Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д.№ 1056/ 2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 23 от 04.08.2014 г. по т.д.№ 1938/ 2013 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. По въпроса кои недостатъци са скрити и кои явни преценката е винаги конкретна, като следва да се изхожда от обективната възможност да бъдат открити при първоначален преглед или се проявяват с течение на времето. Предвид така очертания критерий, следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че сочените от ищеца недостатъци, изразяващи се в дефектирал контролен електромер /в резултат от неправилно свързване на нулевия проводник на захранващия кабел в разпределителното табло/ и наличие на жълти петна от теч по тавани и стени в стая 716 и стая 121- с обща площ от 2 кв.м., тъй като не са от категорията на тези, които могат да бъдат видени при първоначалното предаване на обекта, са извън обхвата на уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД презумпция. Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се ангажира договорната му отговорност, тъй като е налице токов удар, а не скрит дефект на извършената от него по ел.- инсталацията на обекта работа. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, повредата на контролния електромер е резултат на неправилно свързване на захранващия кабел, т.е. несвързване на кабела "нула" в ел. таблото, при което се повишава недопустимо напрежението над номиналното, водещо до необратима повреда за електромера. Следователно монтажната дейност на служители на ответното дружество, които не са свързали новия захранващ кабел, е довела до т.нар. „токов удар" или до промяна в напрежението, респ. до повредата на процесния електромер. Цялостното преустройство и реконструкция на сградата на общежитие № 2 на АМВР изисква свързване на посочения електромер с ново захранване, а не използването на стар маслен кабел, и тъй като не е изпълнено задължението на изпълнителя по договора да свърже електромера с новото захранване, електромерът е дефектирал, поради което и договорната отговорност на изпълнителя на обществената поръчка в случая следва да бъде ангажирана. Налице е основание за ангажиране отговорността на ответника и за посочените от ищеца течове по тавани и стени на посочените две стаи в общежитието на АМВР, тъй като същите- според цитираното експертно заключение, са причинени от некачествено изпълнение на подовите настилки на помещенията на етажа над тях, като проявлението им е настъпило едва след ползването през определен период от време на тези помещения. Правилно е определен от първоинстанционния съд и размерът на дължимата договорна неустойка, тъй като разноските за отстраняване на процесните скрити недостатъци, определени съгласно приложената по делото количествено- стойностна сметка /КСС- л.117 от делото на СРС/ и експертното заключение, възлизат на 740.14 лв., от които: 720 лева- за електромер, и 20.14 лева- за мазилка и боядисване с латекс на 2 кв. метра площ по стените на посочените две стаи в общежитието на АМВР. Тъй като такава сума е заплатена от възложителя на изпълнителя за изпълнението на тези работи и се явява необходима за тяхното възстановяване, то дължимата- съгласно чл.26, ал.2 от процесния договор /удвоен размер на разходите за възстановяване/, неустойка възлиза на 1 480.28 лева, която именно сума е присъдена на ищеца с обжалваното решение. Следва да се отбележи наред с горното, че уговореният между страните гаранционен срок за отстраняването на скрити недостатъци при извършване на процесните СМР е в съответствие с дадената в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, относно гаранционната отговорност на строителя регламентация. Отговорността за недостатъци по чл.265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата, респективно от приемането на изпълнен подобект или етап. Гаранционната отговорност е уредена в чл.173 ЗУТ и цитираната Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № 2/ 31.07.2003 г., за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация /ползване/ се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като според ал.3 на същата норма, сроковете започват да текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация, като в настоящия случай правилно е прието от първо-инстанционния съд, че началото на гаранционния срок е свързано с издаването на разрешение за ползване на сградата на 8.08.2016 г. Съгласно чл.20, ал.4, т.3 и т.4 от Наредбата, минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и анти-корозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда /т.3/, както и за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи /подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др./, както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т.1, 2 и 3 /т.4/, са 5 години. Безспорно посочените от ищеца недостатъци, за които искът е бил уважен, представляват строително- монтажни работи, попадащи в обхвата на чл.20, ал.4, т.3 и 4 от Наредбата. Преклудирането на правата на поръчващия е последица, която по начало се свързва с общата отговорност за недостатъци, при която съществува задължение за незабавно уведомяване след откриване на недостатъка. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение. В случая не може да бъде обоснован извод за настъпила преклузия на правата на възложителя, тъй като е уговорен 5- годишен гаранционен срок и уведомяването за дефект- с получаване на горепосочените писма, е извършено преди неговото изтичане. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи, обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД