Решение № 65 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2155/2025 г.

Производството е образувано по исковата молба на С. П. Г., ЕГН ••••••••••, от ......................................, срещу 1/ В. А. М., ЕГН •••••••••• от ......................................; 2/Т. М. П., ЕГН •••••••••• от ......................................; 3/ Л. Д. Н., ЕГН •••••••••• от .....................................; 4/ Н. Д. П., ЕГН •••••••••• от .......................................; 5/Т. Д. П., ЕГН •••••••••• от ..........................................; 6/ М. Д. П., ЕГН •••••••••• от ........................................; 7/ П. Д. П., ЕГН •••••••••• от ......................................., с която се иска допускане до делба на следните съсобствени недвижими имоти

Поземлен имот с идентификатор ......................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: ......................................... с площ от 5428 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: .....................; съседи: ........................., ......................., ............................., ......................., който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № .........., том ...... от .............. г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с. С., Бургаска област, в местността „С.“ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № ..... от масив № ....., съставляваща имот № ..................... по плана за земеразделяне при граници: имот № .........- Посевна площ наел. на А.Х.К., имот №..............- Посевна площ наел. на З.И.У.., имот № ..........- Посевна площ В.А.М.., имот № ............- полски път.

Поземлен имот с идентификатор ......................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: ......................................... с площ от 5430 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: ..........; съседи: .................., ..................., ...................., ........................., ......................., ......................., който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № ........, том ......... от ............. г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с. С., Бургаска област, в местността „С. “ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № ......... от масив № ........, съставляваща имот № .......... по плана за земеразделяне при граници: имот № .............-нива на Д.М. П., имот №..............- наел. на З.И.У.., имот № .................- наел. на Т.Д.У.., имот № ............- наел. на Д.З., имот № ............- полски път.

Поземлен имот с идентификатор ...................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Б., кв.”С.” местност „С.“, площ: 5 751 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план ...................; съседи: ....................., ......................, .................., ..........................., който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № .........., том ...... от ................ г. На Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. С., Бургаска област, в местността „С.“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № .......... от масив № .........., съставляваща имот № ................... по плана за земеразделяне при граници: имот № .................. Лозе наел. на К.Н.К., имот № .................-Полски път, имот № .............- Лозе наел. на А.Т.Н. , имот № ...........- Лозе ВА.М.;

Поземлен имот с идентификатор ...................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, кв.”С.” местност „С.“, площ: 5 752 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ЛОЗЕ; Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план ...........; съседи: ........................, ....................., ......................, .................., ......................., който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № ............, том Пот ............... г. на Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. С., Бургаска област, в местността „С.“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № ........... от масив № ......., съставляващ имот № ........... по плана за земеразделяне при граници: имот № .............- Лозе на Д.М. П., имот № ............. - Лозе наел. на А.Т.Н. , имот № .............. — Полски път ; имот № ..............-Полски път, имот № ..................- Лозе наел. К.Н.Н. ;

Поземлен имот с идентификатор .......................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Б., п.к.............., кв.„С.“, местност „.......“, с площ 4 738 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за Друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: ....................... и .........................; номер по предходен план: ............., квартал ....., парцел ........, и при съседи: ......................, ........................, .........................., ......................, .........................., ......................, който имот съгласно Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № ........, том .......... от ................. г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.С., Б. област, в местността „К.“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № .......... от масив № ..........., съставляваща имот № ................. по плана за земеразделяне на землището при граници: имот № ................ -Полски път, имот № ...................-К.Д.З., имот № .....................-С.Т.А., имот № .................- К.Т.Е., имот № .................- ВА.М. и имот № ................. наел. на К.А.Ч.;

Поземлен имот с идентификатор .......................... по КККР на гр.Б., Община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Б., п.к........., кв.„С.“, местност „.......“, с площ 4 736 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: ....................... и ..........................; номер по предходен план: ..........., квартал ........, парцел ............, и при съседи : ......................, .........................., .........................., ............................, ...................., ......................, който имот съгласно Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № ............, том ........ от .................... г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.С., Бургаска област, в местността „К.“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № .......... от масив № ........., съставляваща имот № ................. по плана за земеразделяне на землището при граници: имот .............. - Д.М. П., имот № ................. - К.Т.Е., имот № .................-С.С. Х., имот ................... - насл. А.Д.А. , имот № .................- насл. А.Д.К. и имот № ................. насл. на К.А.Ч., при равни квоти:

10/30 ид.ч. - ЗА С. П. Г., ЕГН ••••••••••

10/30 ид.ч. - ЗА В. А. М., ЕГН ••••••••••

5/30 ид.ч. - ЗА Т. М. П., ЕГН ••••••••••

1/30 ид.ч. - ЗА Л. Д. Н., ЕГН ••••••••••

1/30 ид.ч. - ЗА Н. Д. П., ЕГН ••••••••••

1/30 ид.ч. - ЗА Т. Д. П., ЕГН ••••••••••

1/30 ид.ч. - ЗА М. Д. П., ЕГН ••••••••••

1/30 ид.ч. - ЗА П. Д. П., ЕГН ••••••••••

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в процесните имоти, които са били притежание на общия наследодател В. К. М., ЕГН ••••••••••, починал на ...................год., който след смъртта си е оставил за наследници съпруга - Н. Ж. М. , ЕГН ••••••••••, починала на ......................год. и две деца – А. В. К. , починал .................... г. и Л. В. П. – починала на .................г. Уточнява, че по силата на общо 29 бр. договори за покупкопродажба на наследство е придобил наследството на Н. Ж. М. , включително съответните идеални части от процесните имоти, а ответниците се явяват наследници на А. В. К. , починал .................... г. и Л. В. П. – починала на .................г.

Твърди се, че процесните имоти са възстановени с решение № Е28/09.06.1994г., на ПК по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, като след възстановяването им е бил сключен договор за доброволна делба от ........................ г., в който не са участвали наследниците на Н. Ж. М. , поради което същият се оспорва като нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

Посочва, че страните не могат да постигнат доброволно поделяне на собствеността се иска допускане на съдебна делба при посочените квоти. Ангажирани са писмени

доказателства.

По делото е депозиран писмен отговор в предоставения срок по чл. 131 ГПК от съделителия Т. М. П., чрез адв. З. Р. от БАК, с който се оспорва искът за делба. Оспорва се качеството на съсобственик на ищеца, като се твърди, че договорите за продажба на наследство не са породили правно действие и са непротивопоставими, поради липсата на надлежно вписване. Оспорват се и наследствените права на праводателите на ищеца. Направено е възражение за придобиване на имотите по давност. На следващо място се твърди, че е висящо производство за делба на част от процесните имоти по гр.д.№ 2355/2023 г. на БРС и гр.д.№ 2354/2023 г. на БРС и се иска спиране или обединяване на настоящото с оглед вече висящите дела. Ангажирани са доказателства.

По делото е депозиран писмен отговор в предоставения срок по чл. 131 ГПК от съделителите В. А. М., Л. Д. Н., Т. Д. П. и М. Д. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в наследството на Н. Ж. М. , ЕГН ••••••••••, починала на ......................год., не се включват идеални части от процесните имоти и затова по силата на представените договори за продажба на наследство ищецът не може да се легитимира като собственик. Посочва се, че Н. М. е втора съпруга на общия наследодател В. К. М., ЕГН ••••••••••, който към момента на придобиване на имотите е бил в брак със С. М. и от брака си те имат две деца - А. В. К. , починал .................... г. и Л. В. П. – починала на .................г. Съпругата С. М. е починала през .............. г. Посочва се, че колективизацията и включването на земите в ТКЗС е приключило към .............. г., а бракът на наследодателя с Н. М. е сключен през ............. г., като от него нямат общи деца. Счита, че тя няма качеството на преживяла съпруга и по отношение на възстановените по силата на земеделската реституция земи не е придобила никакви права. Излагат се подробни съображения, че наследодателят е подал лично заявлението за възстановяване на земите през ........... г. Също така през .............. г. е направил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си имущество на своите деца – А. и Л.. Затова единствено ответниците, като техни наследници се считат за собственици на процесните имоти и са предприели действия за тяхното поделяне. При условията на евентуалност е направено възражение за придобиване на имотите по давност. На следващо място се оспорват договорите за продажба на наследство, представени от ищеца, като се твърди, че за част от тях не е било извършено вписване и същите са непротивопоставими на ответниците. Оспорва се и представителната власт на пълномощника, представлявал продавача - П. В. Г.. Ангажирани са доказателства.

По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от съделителите Н. Д. П. и П. Д. П., представляван от неговата майка И. Н. Н., чрез адв. И. Г. Ц. от САК, с който се оспорва искът за делба. Изложени са аналогични аргументи за липсата на наследствени права у праводателите на ищеца. Твърди се, че по време на брака между В. и С. М., имотите са били одържавени и включени в ТКЗС, като съгласно ангажираните нотариални актове те са били индивидуална собственост на В. К. М.. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, през ........... г. В. К. М. е подал заявление за възстановяване на собствеността върху одържавените му имоти, а на 10.03.1992 г., със саморъчно завещание, оставено за съхранение в нотариата при Бургаския районен съд, той е завещал поземлените си имоти на двете си деца - А. В. К. и Л. В. П.. На 09.03.1993 г. завещанието е било обявено от нотариус Д. Р.. Твърди се, че с решение № Е28 от 09.06.1994 г. по чл. 14 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ на Поземлената комисия гр. Бургас по преписка № № 8728 от 22.08............ г. е била възстановена собствеността върху процесиите имоти на наследниците на В. К. М.. На 28.11.1995 г. А. В. К. и Л. В. П. (П.) се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № ...., том ....., дело № ......... г. на нотариус при Бургаския районен съд. След това с договор за доброволна делба на недвижими имоти от ........................ г. с нотариална заверка на подписите с per. № 5525/.................. г., вписан в Службата по вписванията гр. Бургас на .................. г., том ......, № .........., наследниците на А. В. К. и Л. В. П., а именно В. А. М., Д. М. П. и Т. М. П., след изпълнение на процедурите по разделяне на придобитите по наследство имоти, са получили в дял новообразувани такива, съобразно притежаваните от тях идеални части. През 2022 г. между част от настоящите ответници Л., Н., Т., М. и П., явяващи се наследниците на Д. П., е било образувано производство по чл. 30, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството - гр. дело № 66518/2022 г. на Софийския районен съд, 160-ти състав, с което решение (влязло в законна сила на 20.03.2024 г.) в полза на Н. и П. П. са възстановени запазените им идеални части от наследството на Д. П., включващи и три от процесните имоти. Твърди се, че Н. М. няма качество на „последващ съпруг“ по смисъла на ял. 9а от Закона за наследството и съобразно Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 по тълкувателно дело № 1/1998 г. на ОСГК, както и поради наличие на завещателни разпореждания от страна на В. М. в полза на децата му - А. и Л.. Затова счита, че процесиите имоти никога не са влизали в наследството на Н. М., респективно нейните наследници не са могли да направят ищеца собственик. В тази връзка е направено възражение за нищожност на всички договори за продажба на наследство, поради

противоречие със закона. Оспорват се още и поради липса на представителната власт на пълномощника на продавачите - П. В. Г. във всички договори, в които фигурира като такъв.

Направено е възражение за придобивна давност в полза на ответниците, поради владение на имотите продължило над 30 г. - от 09.06.1994 г. - датата на, която са възстановени с решението на Поземлената комисия гр. Бургас на наследниците на В. М. до настоящия момент.

В случай, че не бъдат отречени правата на ищеца се иска допускане до делба, при съобразяване с водените от ответниците производства и установени права, при квоти:

• 90/270 за ищеца;

• 90/270 за В. М.;

• 45/270 за Т. М. П.;

• 11/270 за Т. Д. П.;

• 11/270 за М. Д. П.;

• 11/270 за Л. Д. П.;

• 6/270 за Н. Д. П.;

• 6/270 за П. Д. П..

Ангажирани са доказателства.

Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС.

В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи, с изключение на оспорванията на ответната страна свързани с представителната власт на пълномощника на продавача П. В. Г. по договора за продажба на наследство, с който ищецът се легитимира като съсобственик.

Направено е оспорване от страна на ищеца на представеното завещание на наследодателя В. М. от 1992 г. относно земеделските земи на основание чл. 19 ЗН, тъй като същите са възстановени след смъртта на завещателя.

По отношение на възражението за придобивна давност на ответниците ищецът излага аргументи, че те се явяват държатели за наследствената част на праводателите на ищеца.

Оспорват се от ищеца направените от ответниците възражения за приложението на чл. 9а ЗН и чл. 90а ЗН.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото решение на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г. на В. К. М., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Б., е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне и протокол № 1709/21.09.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 8728/22.08............ г., на следните имоти: посевна площ от 10.894 дка в местността “С.”, представляващ имот № ............... по плана за земеразделяне; лозе от 11.502 дка в местността “С.”, представляващ имот № .......... по плана за земеразделяне и посевна площ от 12.635 дка в местността “К.” представляващ имот № ............ по плана за земеразделяне.

От представената преписка на ПК – Бургас се установява, че общо 35 декара земеделските земи са били заявени за възстановяване от В. К. М. по реда на ЗСПЗЗ, в качеството му на собственик въз основа на два нотариални акта за покупко-продажба от 29.12.1947г., като в преписката е приложено и удостоверение от ТКЗС “Х.Б.”, че същият е бил приет за член кооператор от 27.5.1950 г. и като такъв е внесъл 35 дка земя в стопанството.

Не се спори по делото и се установява от писмените доказателства, че на 08.02.............. г. общият наследодател В. К. М. е сключил втори по ред граждански брак с Н. Ж. М. , от който нямат родени деца, както и че от предходен граждански брак със С. М., починала .............. г., имат две родени деца – А. В. К. , починал на .................... г. и Л. В. П., починала на .................г.

Със саморъчно завещание от 10.03.1992 г., обявено на 09.03.1993 г. общият наследодател В. К. М. е завещал в трета точка от завещанието на сина си А. В. К. /М./ 1/2 идеална част и на дъщеря си Л. В. П. 1/2 идеална част от земите, които е включил в ТКЗС с обща площ от 35 дка и които е притежавал по нотариални актове от 1947г. Със същото завещание наследодателят се разпоредил в полза на своите деца с притежаваната от него къща и дворно място, а в полза на своята съпруга Н. Ж. М. е оставил “доживотно ползване на южната стая на първи етаж от къщата”, в която са живели.

Видно от представените по делото удостоверения за наследници след смъртта си В. К. М., починал на ................... г., е оставил за свои наследници три лица:

1/ съпруга Н. Ж. М. , починала на ...................... г., която е наследена от децата и внуците на починалите преди нея общо шест нейни братя и сестри, които са общо 45 лица по удостоверение за наследници към 16.01.2025г.

2/ син А. В. К. , починал на .................... г. и наследен от ответника В. А. М..

3/ дъщеря Л. В. П., починала на ................. г., която е оставила за свои законни наследници дъщеря Т. М. П. /ответник по делото/ и Д. М. П., починал на ........................г. и наследен от неговите общо пет деца - Л. Д. П., Т. Д. П., М. Д. П., Н. Д. П. и П. Д. П. – ответници по делото.

С договор за доброволна делба от ........................ г., сключен между В. А. М. и наследниците на Л. В. П. - Т. М. П. и Д. М. П., са поделени възстановените в полза на наследодателя В. К. М. земеделски земи с решение на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г., като трите имота са реално разделени на общо шест и разпределени между страните по договора, обособени в два дяла – един общ дял за наследниците на Л. В. П. и един дял за ответника В. А. М..

По делото не се спори, че тези имоти са идентични с процесните, а именно: поземлен имот с идентификатор ......................... по КККР на гр.Б., в местност „С.“ с площ от 5428 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ......................... по КККР на гр.Б., в местност „С.“ с площ от 5430 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ...................... по КККР на гр.Б., местност „С.“, площ: 5 751 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ...................... по КККР на гр.Бургас, местност „С.“, площ: 5 752 кв. м.; поземлен имот с идентификатор .......................... по КККР на гр.Б., местност „.....“, с площ 4 738 кв. м. /преди местността „К.“/; поземлен имот с идентификатор .......................... по КККР на гр.Б., в местност „.......“, с площ 4 736 кв. м., /преди местността „К.“/.

Не се спори по делото и се установява от представените общо 30 броя договори за продажба на наследство, сключени през 2024 г. и 2025 г., че наследници на Н. Ж. М. са прехвърлили в полза на ищеца С. П. Г., цялото открито и оставено в тяхна полза наследство на починалата, като съвкупност от права и задължения. Именно по силата на тези договори за продажба на наследство ищецът заявява право на собственост на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, явяваща се наследствения дял на Н. М. от имуществото оставено от нейния съпруг В. К. М., починал на ................... г.

Спорният по делото въпрос е дали в обема на наследствените права на Н.Ж.М. следва да бъдат включени и процесните недвижими имоти, респ. дали със сключените договори за продажба на наследство ищецът може да се легитимира като собственик на съответните идеални части от реституираните земеделски земи.

Съгласно чл. 212 ЗЗД този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

В случая представените договори за продажба на наследство са валидни, сключени в изискуемата от закона форма, за което няма спор между страните. Прехвърлителите имат качеството на наследници на Н. Ж.М., призовани към наследяване, поради което могат надлежно да се разпореждат с оставеното в тяхна полза наследство. От своя страна наследодателят Н. Ж.М. се явява наследник на нейния съпруг В. К. М., който е починал преди нея. Към датата на откриване на наследството на В. К. М., починал на ................... г., негови наследници са съпругата му Н. М. и двете му деца А. В. К. и Л. В. П., поради което на основание чл. 9 и чл. 5 СК, всеки от тях се е легитимирал като наследник на 1/3 ид.ч. от имуществото.

Спорен е въпросът дали към този момент в наследствената маса се включват и реституираните земеделски земи. В случая действително заявлението за възстановяване на земята е било подадено от В. М. през ...........г., като с решение от 20.09.1992 г. от ПК-Бургас на същия е определено право на възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне за 35 дка. Въпреки това административната процедура по възстановяване на собствеността на конкретните земеделски имоти е завършена едва след смъртта на наследодателя, с издаденото решение на ПК гр. Бургас № Е28/09.06.1994г. С оглед дадените задължителни указания по приложението на закона с т.1 от тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови такива с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Следователно с решението на ПК от 09.06.1994г., с което се индивидуализират съответните земеделски земи (по площ, категория, номер по плана за земеразделяне и граници), възниква и правото на собственост в патримониума на реституирания собственик. Когато наследството е открито преди този момент /каквато е настоящата хипотеза/ възстановените земеделски земи се явяват “новооткрито наследство”, съобразно дадената дефиниция в чл. 91а ЗН.

Във връзка с представеното по делото завещание от 10.03.1992 г. следва да се посочи, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, частните завещателни разпореждания на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН, като нормата намира приложение за универсални завещания. В случая доколкото завещанието се отнася до определено, точно индивидуализирано имущество, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН, то е частно и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е извършено. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Затова завещанието от 10.03.1992 г. - извършено след одържавяване на земите и преди възстановяване на собствеността в полза на бившия собственик - няма действие по отношение на тези земеделски земи и не е произвело целеното действие. Доколкото към момента на откриване на наследството

административната процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на ОСЗГ не е била завършена, в този случай по общите правила на ЗН заветът е недействителен /т. 3 от посоченото по-горе тълкувателно решение № 1/2004 г., ОСГК на ВКС/. Следователно наследството преминава към наследниците по закон. Това налага да бъде извършена преценка относно правото на наследниците на Н. Ж.М., която се явява последваща съпруга, да наследяват възстановените на В. К. М. земеделски земи, с оглед разпоредбата на чл. 9а ЗН и доколкото се касае за “новооткрито наследство”. Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, за да бъдат отречени правата на наследниците следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. от брака да няма родени или осиновени деца. 4. последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. В случая последната предпоставка не е налице, доколкото Н. Ж.М. е починала на ...................... г., а собствеността е възстановена с решение от 09.06.1994г. Ето защо, съдът намира, че възстановените земеделски земи се наследяват от тримата законни наследници на бившия собственик - неговата съпруга Н. Ж.М. и двете му деца В. А. М. и Л. В. П., при равни квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, съгл. чл. 9 ЗН.

При така установената валидност на договорите за продажба на наследство, в които се включват и процесните недвижими имоти, следва да бъде разгледано направеното при условията на евентуалност възражение за придобиването им по давност от ответниците.

Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Фактическият състав на владението включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт. Затова основен е фактът дали владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, както и дали собственикът извършва действия за защита на собствените си права. В този смисъл, дали ползването е спокойно, явно, поС.но и несъмнено. Съгласно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Според тълкувателното решение те трябва да се манифестират пред тях и осъществят чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Имено такъв е и настоящия случай. Ответниците, явяващи се внуци и правнуци на общия наследодател са се считали за единствени собственици на процесните имоти до подаване на исковата молба, от който момент за узнали за претенциите на ищеца. Следва да се посочи, че субективният елемент е този, който определя

упражняването на фактическа власт върху имота като владение. В тази връзка по делото е

разпитана като свидетел Е. Т. П., чиито показания настоящият съдебен състав цени като обективни и базирани на непосредствени впечатления. Въз основа на същите може да се направи обоснован извод, че от момента на възстановяване на земеделските земи

фактическа власт върху тях са упражнявали единствено от ответниците. Свидетелят посочва, че е живяла в една къща с общия наследодател дядо В. и неговата съпруга Н. , която е знаела за имотите и за оставеното завещание. До 2017 г. свидетелят П. се е грижила за договорите за земеделските земи, които семейството е отдавало под аренда, като до тогава, а и до сега никой никога не е предявавал претенции към тях. От своя страна съпругата Н. също не е имала никакви претенции към имотите. Свидетелят сочи още, че до нейната смърт през 1996 г. не знае нейни близки да са идвали да я посещават, нито за нейни братя и сестри, като бащата на В. М. се грижил за нея до последно. Не е имало никакви други нейни близки.

Въз основа на изложените свидетелски показания съдът приема, че за ответниците не е била налице обективна възможност да противопоставят своето намерение на неизвестните за тях наследници на втората съпруга на дядо им. Касае се за непознати и многобройни лица /над 40, както бе посочено по-горе/, нито едно от които не е проявило интерес към наследодателя или нейното имущество. Още повече, че като заветници двете деца на В. М., макар и неправилно, субективно са считали Н. М. за изключена от правото да неследи тези земеделски земи. Едва с подаване на исковата молба за ответниците са станали известни претенциите на приобретателя, респ. на наследниците на преживялата втора съпруга. Това се установява несъмнено от показанията на свид. П.. Не се установява по делото двете групи наследници – тези на преживялата съпруга от една страна и респ. внуците на наследодателя от друга страна, вообще да са се познавали. Действително, съгласно установената съдебна практика, страната, която се позовава на придобивна давност следва да докаже, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнала да ги държи за себе си, с намерение да ги свои. Такова доказване е успешно проведено по делото, тъй като фактическата власт е била обективно установена, доказано е намерението за своене и няма данни то да е било смущавано някога от наследниците на преживялата съпруга. В случая следва да се съобрази земеделския характер на земята и нейния обем, които обстоятелства предполагат предоставянето й за обработване, тъй като се касае за приблизително 35 дка, които надхвърлят нуждите на обикновено домакинство. Видно от представеното удостоверение от ЗКПУ “С.” гр. Б. и приложените договори, в периода от 1995 г. до настоящия момент земеделските земи са предоставени на кооперацията за обработване от наследниците В. А. М. и Л. В. П., респ. нейните наследници, като други лица не са получавали ежегодна рента и не са заявявали претенции за това. Действително отдаването на имота под наем е действие по управление, което може да бъде извършено от името на един от съсобствениците. По делото обаче е доказано, че ответниците са считали за свои процесните имоти от момента на тяхното възстановяване през 1994г. и при липсата на заявени права от трети лица, вкл.от наследници на Н. М., те са упражнявали фактическата власт в продължение на почти тридесет години, което налага извода за придобиването им по давност, на основание чл. 79 ЗС.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че ответниците се явяват единствени собственици на имотите, като са придобили същите по давност, поради което не е налице съсобственост с ищеца и предявеният от него иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода от спора в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на направените от ответниците разноски, съобразно представените списъци и договори за правна защита и съдействие, а именно: в полза на В. А. М. – 1800лв., Л. Д. Н. – 600 лв., Т. Д. П. – 600 лв., М. Д. П. – 600лв., Н. Д. П. – 2400лв., П. Д. П. – 2400лв.

Мотивиран от горното, Бургаски районен съд