Решение № 79 от 20.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 44/2026 г.

Производството e с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалбата на С. П. П. срещу Решение № 189/16.12.2025г. по т.д.№ 273/2025г. по описа на СОС, с което е потвърден отказ № 20251203072135/05.12.2025 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20251203072135 на С. П. П. с ЕГН •••••••••• в качеството му на управител и представляващ Фондация „Горна Малина 11“ в процес на регистрация, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на Фондация „Горна Малина 11“. В жалбата си твърди, че постановеният отказ е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 2 ал.4 от ЗЮЛНЦ, където е установено, че правилата на глава трета от Закона не се прилагат за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза. Счита, че направения извод в решението, че юридическите лица с нестопанска цел определени за извършване на дейност в частна полза не могат да извършват дейности, които са формулирани в чл. 38 от ЗЮЛНЦ. Счита, че решението противоречи и на законовата свобода ЮЛНЦ да се определят свободно на основание чл. 2 от ЗЮЛНЦ. Счита, че нито една от посочените от него цели не противоречи на разпоредбата на чл. 3 от ЗЮЛНЦ. Твърди, че същите пороци са налице и в решението на СОС, като счита, че съдът неправилно е приел, че след като е определил новоучредената фондация за извършване на дейност в частна полза, следва да посочи цели, които служат за защита интересите на учредителя или на определена или определяема група от лица. Счита, че такова законодателно ограничение не съществува. В постановеното решение, съдът не бил констатирал, че ДЛР е излязло извън обхвата на възложената му проверка. Счита, че тази проверка е ограничена до наличието на формалните реквизити на представените учредителни документи, съгласно изискванията на закона. Моли да бъде отменено решението и да бъдат дадени указания на АВп да впише фондация „Горна Малина 11“. В срок е постъпил отговор на жалбата от представител по пълномощие на ТРРЮЛНЦ, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, тъй като има качеството на заявител в регистърното производство и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна. Със заявление вх. № 20251203072135, подадено от С. П. П. от е поискано вписване на новоучредено юридическо лице – фондация „Горна Малина 11“. Към заявлението е представен учредителен акт от 18.11.2025г., с който фондация „Обществени проекти и развитие“, представлявана от С. П. П. учредява фондация „Горна Малина 11“. В чл. 7 от учредителния акт е прието, че фондацията ще осъществя дейност в частна полза. Подписът на С. П. П. е заверен нотариално на 18.11.2025г. Тъй като имуществото, което е дарено за учредяване на фондацията представлява недвижим имот, учредителния акт е вписан в СлВп гр. Елин Пелин на с рег. № 3056 на 26.11.2025г., акт 115, том Х. В чл.4 на учредителния акт, целите на фондацията са дефинирани по следния начин: - да съдейства за изготвянето и реализирането на проекти, насочени към устойчивото развитие на малките населени места, подобряването на средата за живот и повишаването на качеството на живот на местните общности; - да подкрепя инициативи, свързани с опазването на природата, околната среда и екологичното равновесие; - да участва в разработването и осъществяването на програми за защита на животните, с акцент върху бездомните животни и насърчаване на хуманното отношение към тях; - да насърчава образователни и обществени инициативи, свързани с екологията, грижата за животните и устойчивия начин на живот. С обжалвания отказ е прието, че в настоящия случай учредителят е взел решение фондацията да се самоопредели в частна полза, което обстоятелство е изрично посочено в чл.7 от приетия и представен за обявяване учредителен акт на учредяващото се юридическо лице с нестопанска цел. Видно обаче от заявените за вписване цели и средства за тяхното осъществяване на учредяващата се фондация, същите касаят неограничен брой лица, което обстоятелство е в противоречие със самоопределянето на фондацията да осъществява дейността си в частна полза. Тъй като при учредяването учредителят определя юридическото лице с нестопанска цел да осъществява дейността си в частна полза, то и целите и средствата за тяхното осъществяване следва да служат за задоволяване и защита на неговите конкретни интереси или на интересите на конкретно определени трети лица. Изложени са доводи, че определянето на цели и средства за осъществяването им с адресати неопределен кръг от лица е присъщо за фондации, самоопределили дейността си в обществена полза. Като второ основание за отказа е изложено, че заявените за вписване цели на фондацията са свързани със защитата на околната среда и развитието и утвърждаването на образованието, които цели изрично са посочени в чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЮЛНЦ като цели, приложими към ЮЛНЦ в обществена полза, т.е. налице е несъответствие между заявените за вписване цели и средства и самоопределянето на фондацията да осъществява дейността си в частна полза. С обжалваното решение на СОС е прието, че основната отлика между ЮЛНЦ, определени за извършване на общественополезна дейност и такива за осъществяване на дейност в частна полза е в начина на определяне на вида дейност и целите за постигането й – дали дейността има за цел да подпомага широк (неограничен) кръг лица или е насочена към конкретно лице или дефинирана група лица. Не е необходимо, но е допустимо във втория случай лицата да са изброени поименно, но е задължително същите да бъдат очертани ясно и изчерпателно, което в случая не е направено в учредителния акт на Фондация „Горна Малина 11“. Прието е, че всички цели на фондацията я определят като такава за извършване на общественополезна дейност и дейността й има за цел да подпомага неограничен кръг лица. Формулираните цели на фондацията не съответстват на целите, които може да си поставя фондация за извършване на дейност в частна полза, поради което законосъобразно ДЛР е отказал вписване в ТРРЮЛНЦ на първоначална регистрация. Настоящата инстанция споделя направените изводи на СОС, поради което препраща към тях. По изложените в жалбата доводи намира следното: ДЛР не излязло извън обхвата на дължимата от него проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. В кръга на проверката, която по силата на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ извършва длъжностното лице към АВп при произнасянето по заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър, е извършването на проверка както на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, така и дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е., че не противоречат на императивни законови норми. Правилно в конкретния случай ДЛР е приело, че за новоучреденото юридическо лице с нестопанска цел, така както е заявено за учредяване в учредителния акт се констатират противоречия, касаещи несъответствието на заявените за вписване обстоятелства със закона. Определянето на юридическо лице с нестопанска цел за извършването на общественополезна дейност, действително е в свободната воля на учредителите на същото, но фактът че целите и средствата на същото попадат в тези изброени в чл. 38 от ЗЮЛНЦ определят неговия вид на дейност поради спецификата им. Изброяването на посочените цели в разпоредбата е с оглед ограничаването на същите, като такива за които законът поставя по-високи изисквания за отчетност и контрол. След като учредителите създават юридическото лице за преследване на посочените цели, същото следва да бъде определено като такова в обществена полза, съответно подложено на засилен контрол. С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Воден от горното съдът