Решение № 1230 от 4.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8277/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Въззивното производство е образувано по подадена от "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРЗ Запад/ жалба срещу решение № 7074/05.05.2023г. постановено по гр.д. № 35324/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 36 състав, в частта, с което е осъден да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД на основание чл.410 ал.1 т.2 вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 640 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 11122132107967, за настъпили имуществени вреди от настъпилото на 10.10.2021 г. застрахователно събитие – прекъсване на електроподаването към застрахован при ищеца недвижим имот, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от събраните поделото доказателства не се установява наличие на причинна връзка между прекъсването на електрическата енергия и повредата в имуществото, а първоинстанционният съд превратно е интерпретирал съдържанието на констативен протокол от 11.10.2021г., в който липсва признание на ответника чрез негов служител за причината за настъпване на вредите. Оспорва заключението на допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ, като счита, че вещото лице не е компетентно и заключението му е необосновано, а съдът въпреки че е посочил, че го кредитира, не е обсъдил, че вещото лице не е категорично за наличието на причинна връзка между прекъсването на ел. захранване и повреждането на имуществото. Счита, че дори и да се установи наличието на такава причинна връзка, то е налице „непреодолима сила“ по т.27 от ОУ, поради което ответникът не носи отговорност на причинените вреди.Ето защо, моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде отменено, предявеният иск - отхвърлен. Претендира разноски. Въззиваемата страна ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Претендира разноски. Третото лице – помагач - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" не изразява становище по въззивната жалба. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество. С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Когато първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл относно фактите, които са заявени в исковата молба, но неправилно е квалифицирал същите и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270 ал. 3 ГПК, а са налице пороци свързани с приложението на материалния закон. В този смисъл решение 941/30.12.2009 г. по гр.д. 1673/2008 г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010 г. по гр.д. 4715/2008 г., Г.К., I ГО на ВКС и др. Следва да се има предвид и че произнасянето на съда се определя от диспозитива на съдебното решение – чл.263 ал.2 от ГПК. В настоящият случай в диспозитива на съдебното решение е посочена правната квалификация на иска – чл.410 ал.1 т.2 вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, както и фактическите основания на същия – причинени имуществени вреди от застраховано при ищеца имущество вследствие на настъпило застрахователно събитие – прекъсване на електроподаването към недвижим имот, обект на застраховката т.е. разгледал е твърденията в исковата молба за причинени вреди върху застраховано при ищеца имущество от виновно поведение на ответника вследствие на прекъсване на електрозахранването от енергийните съоръжения, собственост на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, поради което и решението не е недопустимо. Предвид обстоятелството, че ответното дружество е лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. Мездра, то е налице облигационно правоотношение между него и потребителите на ел. енергия. Следователно, твърди се наличието на регресно вземане срещу причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение, а не от непозволено увреждане в какъвто смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на ТР по тълк. дело № 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при което правилната правна квалификация е чл.410 ал.1 т.1 от КЗ. В случая квалификацията на иска по чл.410 ал.1 т.1 от КЗ не води и до необходимост от промяна на дадените указания и разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, поради което и въззивният съд не е давал нови указания на страните, като следва да постанови решението си при дадената вече правилна правна квалификация и с което се отстранява процесуалното нарушение преценявайки налице ли са всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника, произтичаща от договорното му неизпълнение. /а не деликтно такова/. Досежно правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу ответника като страна по облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да установи кумулативното наличие на следните юридически факти /предпоставки/: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество; наличието на валидно облигационно правоотношение за използване на ел. мрежа между увреденото лице и "Електроразпределителни мрежи Запад" АД и неизпълнение от страна на ответника "Електроразпределителни мрежи Запад" АД на договорно задължение за доставка на електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, безопасност, непрекъснатост, което представлява покрит риск по застрахователното правоотношение, вследствие на което са причинени имуществени вреди на имуществото, предмет на застрахователния договор; ищецът – застраховател по имуществена застраховка да е заплатил застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите като доказателства по делото писмени документи /застрахователна полица за застраховка „комфорт за дома“, уведомление за щета/, че към датата на застрахователното събитие – 15.04.2021г., е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „комфорт за дома“ между ищеца и собственика на увреденото имущество – физическото лице М.Б.Е., както и че към същата дата е съществувало действително правоотношение по договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия по отношение на обект- къща, находяща се в гр. Мездра, ул. •••••••. Безспорен факт е, предвид и признанието на ответника както в отговора на исковата молба, така и извънсъдебно в разменената между ищеца и ответника електронна кореспонденция /като в случая е приложима разпоредбата на чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ/ и от записванията в електронните дневници на ответното дружество и непротиворечиво от показанията на свидетелите К. и Е., че 10.10.2021г. е имало две прекъсвания на електрозахранването на адрес: гр. Мездра, ул. •••••••. От констативен протокол № 12/12.10.2021 г. се установява, че лицето представител на електроразпределителното дружество, е извършило проверка по заявление на потребителя М.Б.Е., като е констатирало, че дисплеят на пелетен котел BRONP HYDROCONFORT 23 не работи, което се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Е.. Посредством цитираните доказателства, се установява несъмнено и че местонахождението на дисплеят на пелетен котел BRONP HYDROCONFORT 23 към датата на застрахователното събитие е в застрахования обект – къщата в гр. Мездра, ул. •••••••, което е достатъчно, за да се приеме, че се включва в предмета на на застраховката, доколкото се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ, като при този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата /арг. чл. 401, ал. 2 КЗ/, т.е. при подписване на договора застрахованата съвкупност се определя само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума, а конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените в застраховката признаци, дори да са придобити след сключване на договора./ в т. см. определение № 668 от 19.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1543/2023 г., II т. о., ТК/. По реда на чл. 403, ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищецът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите. Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите и представена фактура за ремонт обезщетение в размер на 645, 00 лв, което обезщетение е изплатено изплатено на застрахованото лице на 05.11.2021г., видно от платежно нареждане - л.19 от делото. Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между прекъсването на електроснабдяването и причинените вреди, при условията на евентуалност – прави възражение за наличие на обстоятелства, които го експулпират от отговорността за заплащане на обезщетение за вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал. 1 ЗЕ ответното дружество, в качеството си на лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. Мездра, осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електроенергия, като при нарушаване на тези си задължения, когато е налице неправомерно прекъсване на електроснабдяването, при доставка на електроенергия на мястото на присъединяване с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, същият носи отговорност за щетите, нанесени на потребителите /арг. от чл. 56 от приложимите за процесния период общи условия/. Наличието на причинна връзка между настъпилата повреда в дисплея на пелетен котел и прекъсванията в електрозахранването се установява от заключението на допуснатата СТЕ, преценена съвкупно с писмените доказателства по делото и свидетелските показатия. Вещото лице изяснява, че при прекъсване на електрозахранването вкл. и процесното е възможно да се получат пренапрежения, към които електрониката е особено чувствителна, като в настоящия случай от прекъсването на 10.11.2021г. около 9, 00 ч. сутринта е напълно възможно да се получи пренапрежение към дисплея и същия да се увреди, доколкото е най – уязвимата част от палетния котел. В случая следва да се съобрази, че дори и краткото прекъсване на електроподаването предизвиква различни преходни процеси в електрическите мрежи - спадане и увеличаване на напрежението, които водят са предпоставка за увреждане на електрониката на различни устройства. Настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението на СТЕ, като вещото лице е отговорило мотивирано на поставените задачи и не съществуват индиции за необоснованост на неговите изводи. Във връзка с направените възражения срещу отговорите на вещото лице по поставените задачи от въззивника, следва да има предвид, че част от въпросите поставени към експертизата по искане на ответника касаят принципни отговори в съответната научна област – напр. дали е възможно електрозахранването да бъде прекъснато поради паднали дъждове, дали е възможно повредата в техниката да се дълги на обичайно продължително ползване или неправилно обслужване т.е. отговори, които не предполагат конкретиката на процесния спор и в този смисъл е несъстоятелно възражението, че първоинстанционният съд не се е съобразил с тези отговори и вероятността да има друга причина за повреда на десплея. Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че застрахователното събитие е настъпило единствено в резултат на договорното неизпълнение на ответника да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, в причинна връзка с което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахованото при ищеца имущество. По делото не са събрани доказателства за друга причина за процесната щета, като същевременно всички писмени доказателства, макар и косвени, сочат на единствения възможен извод, че дефектите в системата се дължат на аномалии в електрозахранването към момент, в който същото е било прекъснато. Следва да се има предвид, че „пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт/решение № 86/20.04.2022г. по гр.д. № 4148/2021г. IV г. о на ВКС/Освен това е „ възможно е осъщественият факт да не е оставил следа или да не може да бъде намерен носител на тази следа, годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт /решение № 75/ 13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/ 2020 г., ІV г.о./. - определение № 50128 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2022 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното, съдът приема, че са установени всички материални предпоставки от фактическият състав по чл.410 ал.1 т.1 от КЗ. Ответникът не установи по реда на чл.154 ал.1 от ГПК което и да е от обстоятелствата, които биха били основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице, нито че са налице обстоятелства, които експулпират ответника от отговрност. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи, че по делото не са налице данни дали вътрешната инсталация на имота е имала защита срещу комутационни и атмосферни пренапрежения, като дори да е установено, че липсва такава, то липсва нормативно изискване към потребителите за поставянето на такава защита, поради не може да се вмени във вина на потребителя или да обоснове допринасяне за настъпване на щетите. На следващо място хипотезите, при които се изключва отговорността на електроразпределителното предприятие, са изчерпателно посочени в клаузите на чл. 49, чл. 50, чл. 60-62 от общите условия, Ответното дружество се позовава на чл. 49 т. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ОУ на дружеството, като счита и че посочените прекъсвания представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 3 т. 27 от ОУ, поради наличие на изключително проливни валежи и което както вещото лице е посочило би могло да доведе до прекъсване на електрозахранването. За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението на въззивника - ответник, следва да е налице конкретно препятствие, възникнало след сключване на договора, което е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер не може да бъде вменено във вина на длъжника./в този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. № 506/2010 г., т. к., ІІ Т.О на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съобразно с граматическата формулировка на понятието непреодолима сила – чл.306 ал.2 от ТЗ следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключването на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпването на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Доказването на обстоятелствата, на които се основава възражението за невъзможност за изпълнението /което не може да се вмени във вина на длъжника/, поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, несъмнено следва да бъде установено при условията на чл.154 ал.1 от ГПК при пълно и главно доказване. Грижата на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, както и несъмнено знания, умения на професионалиста в съответната област. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл. 63 ал. 2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца - законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници. От справка от Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Плевен, се установява, че през периода от 07.10.2021 г. до 11.10.2021 г. в района на гр. Мездра са регистрирани всекидневни валежи, вследствие на създала се продължителна валежна обстановка. Посочено е, че дъждът е започнал на 07.10.2021 г. в 16: 30 часа и е продължил без прекъсване до полунощ на 09.10.2021 г.; на 10.10.2021 г. в 15: 40 часа отново е регистриран валеж от дъжд, който е продължил до 14: 30 часа на 11.10.2021 г. Измерени са следните количества на валежите: 5, 6 л/кв. м на 08.10.2021 г.; 23. 3 л/кв. м на 09.10.2021 г.; 10, 8 л/кв. м на 10.10.2021 г.; 7, 4 л/кв. м на 11.10.2021 г. Посочените количества валежи на дата 10.10.2021г./които според отбелязването за 24 часов период/ не разкриват непредотвратимо събитие от извънреден характер. Макар и продължителна валежна обстановка, същата дори не обосновава отправяне на жълт код за предупреждение от системата и по стандартите на метеоаларм / жълтия код предполага - потенциално опасно време, но не се очакват големи катаклизми, като когато се касае за валежи това означава прогнозните стойности са от 15 – 30 литра/m². В цитираното удостоверение от НИМХ не е посочено, че налице гръмотевични бури или силен вятър, които над определени норми биха обосновали изключително усложнена метеорологична обстановка и съответно изключителност или непреодоличост. Следователно не се установява наличието на обстоятелство от извънреден характер и което е в причинна връзка с осъщественото прекъснване на електрозахранването. При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице фактическият състав обуславящ ангажиране на отговорността по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ. Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, - относно размера на регресното обезщетение, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК. По разноските С оглед разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК и предвид неоснователността на въззивната жалбата, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски. Претендираните от въззиваемата страна разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК са 400, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като се представени доказателства за изплащането му – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд