Решение № 4641 от 19.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 7741/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Етажна собственост с административен адрес: гр. В, ж. к....., бл......, вх...., представлявана от управителя „•••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, срещу П. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В, ж. к....., бл......, вх...., ап. 48, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, както следва:

• с правно основание чл. 6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 179, 55 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за управление и поддръжка на ЕС, ел. енергия стълбище и почистване на общите части на сградата за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 311/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16508/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав;

• с правно основание чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 465, 00 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 311/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16508/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата П. Д. Д. е собственик на апартамент № 48, находящ се в гр. В, ж. к....., бл......, вх..... Въпреки взетите решения на ОС на ЕС, същата не е заплащала дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец май 2021 г. до месец ноември 2023 г. Сочи, че за горните суми е издадена Заповед № 311/22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 16508/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Д. Д., чрез назначения й особен представител адв. И. К. от АК – Варна, депозира писмен отговор, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Сочи, че не са представени доказателства, че процесният апартамент е собственост на ответницата, както и какъв е процентът на притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата. Оспорва начина, по който е определена сумата за фонд „Ремонт и обновяване“ – без знанието и съгласието на всички съсобственици, на апартамент, без да бъде съобразен процентът на съсобственост в общите части на сградата. Изтъква, че не са представени първични документи за начисляване и изплащане на сочените задължения, въз основа на които за ЕС да са възникнали процесните вземания. Заявява, че всеки съсобственик следва да бъде уведомяван за дължимите суми, като по делото липсват доказателства за уведомяване на ответницата.

Настоява за отхвърляне на предявените претенции.

В съдебно заседание ищецът Етажна собственост с административен адрес: гр. В, ж. к....., бл......, вх...., се представлява от адв. К. А. от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответницата П. Д. Д. се представлява от назначения й особен представител адв. И. К. от АК – Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание Разпореждане № 3025/22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 16508/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 311/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът П. Д. Д., ЕГН ••••••••••, да заплати на заявителя Етажна собственост с административен адрес: гр. В, ж. к....., бл......, вх...., представлявана от „•••“ ЕООД, сумите, както следва: 179, 55 лева, представляваща незаплатени такси за управление и поддръжка на ЕС, ел. енергия стълбище и почистване на общите части на сградата за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2023 г.; 465, 00 лева, представляваща незаплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията; както и сумата 225, 00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ГПК от ищеца.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9); да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата (т. 10). Размерът на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и на тези за управление и поддържане на общите части на сградата се определя от общото събрание на ЕС (чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС). С чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е уредено, че решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен - в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

За успешно провеждане на исковете по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи правно релевантните факти: че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с посочения административен адрес; че са взети решения на ОС на ЕС за събиране на претендираните вземания; размера на вземанията по пера.

Собствеността на ответницата върху апартамент 48 в сградата на предявилата исковете Етажна собственост се установява от Справка чрез отдалечен достъп № 1647270/14.12.2023 г. от Агенция по вписванията по данни за физическо лице от всички служби по вписвания, видно от която, на 18.01.2007 г. под № от вх. рег. 27 и № от дв. вх. рег. 713 е вписано дарение от Божанка Д. Петрова в полза на П. Д. Д., ЕГН ••••••••••, на недвижим имот: апартамент 48 с площ 84, 11 кв. м и изба 48 с площ 2, 21, Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 3. Не са налични последващи записи за разпореждане с имота от страна на надарената П. Д. Д.. В тази връзка, неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че по делото не е установено дали апартаментът не е притежаван в СИО.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 11.09.2019 г., по т. 2 от дневния ред е прието решение за избор на „•••“ ЕООД за управител на етажната собственост за срок от 2 години, с възнаграждение в размер на 4, 00 лева месечно на апартамент. С решение по т. 3 е прието разходите за поддръжка на ЕС да се делят на брой обитатели, както и вноската за фонд "Ремонт и обновяване" да бъде 15, 00 лева месечно на апартамент.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 05.05.2022 г., по т. 2 от дневния ред за управител на етажната собственост е преизбрано за срок от 2 години „•••“ ЕООД, с възнаграждение в размер на 4, 80 лева месечно на апартамент.

По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения горните решения на общото събрание да са атакувани по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 2 на ЗУЕС. Съобразно цитираната разпоредба, срокът за обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание на ЕС е преклузивен. Предвид последното, не може да бъде споделен доводът на особения представител на ответницата, че искът по чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС е неоснователен, тъй като решението за събиране на еднаква вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ от всеки апартамент, независимо от процента на съсобственост върху общите части, е взето без съгласието на всички съсобственици и ощетява собствениците на по- малките апартаменти. В настоящото производство не може да се извършва косвен контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на собствениците - към датата на предявяване на иска посочените по-горе решения на ОС са стабилизирани и задължение на етажните собственици, вменено им с чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, е да ги изпълняват.

Размерът на дължимите от ответницата суми е установен със заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след обстоен анализ на първичните разходни документи на ищеца и при отчитане на извършените от ответницата плащания. Със същото - неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло - са установени по месеци заплатените от етажната собственост суми за електроенергия и почистване на общите части, както и дължимите от ответницата суми с оглед броя на обитателите на сградата във всеки конкретен месец, като общо задължението на ответницата за процесния период за електроенергия за стълбището възлиза на сумата от 3, 21 лева, а за почистване на общите части – на сумата от 41, 94 лева, каквито са и твърденията на ищеца в уточняваща молба вх. № 22929/13.03.2025 г. Задължението на ответницата за възнаграждение на управителя на ЕС е в общ размер на 134, 40 лева, формирано, както следва: по 4, 00 лева месечно за периода от 01.06.2021 г. (тъй като за месец май 2021 г. задължението е покрито с установеното от вещото лице извършено на 07.10.2021 г. частично плащане) до 30.05.2022 г. и по 4, 80 лева месечно за периода от 01.06.2022 г. до 30.11.2023 г. За фонд „Ремонт и обновяване“ установеното от вещото лице задължение на ответницата за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2023 г. е в размер на 465 лева.

При така установеното съответствие по размер на дължимите от ответницата суми с претендираните, предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид основателността на главните искове, основателни се явяват и следва да бъдат уважени и акцесорните такива за осъждане на ответницата да заплати дължимите суми по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че не е налице решение на ОС на ЕС за завеждане на заповедно производство конкретно срещу П. Д., поради което управителят не е бил легитимиран да заведе такова, както и че същият не е легитимиран да води исково производство срещу ответницата. Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 05.05.2022 г., по т. 3 е взето решение да бъде заведено, чрез управителя, производство по чл. 410 ГПК срещу всички длъжници със задължения към ЕС от над 200 лева, като от заключението по ССчЕ се установява, че още към датата на ОС ответницата е била в числото на тези длъжници. Отделно, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС регламентира правото на управителя на ЕС да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение на ОС в определения срок – каквото неизпълнение в случая е налице, като за упражняването на това право законът не изисква специално решение на ОС на ЕС. Доколкото настоящото производството по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното по чл. 410 ГПК, делото е заведено в рамките на законово предвидената представителна власт на управителя на ЕС.

Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в размер на 225 лева за заповедното производство, включващи 25 лева – държавна такса, и 200 лева -платено в брой адвокатско възнаграждение, както и в размер на 1175 лева за исковото производство, от които 75 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за възнаграждение на особен представител, 300 лева – депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, и 400 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на претендираните разноски, с оглед на което същите следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът