Решение № 265 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 23-1158-002605/19.10.2023 г., издадено от А.К. РА., на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция”, на А. А. З., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200.00 лв./ 102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, извършено на 27.08.2023 г. в село Студена, Община Перник. Срещу посоченото наказателно постановление е депозирана жалба от А. З. А., с която прави искане да бъде отменено. Излага доводи, че неговият син В. А. З. е взел моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, без негово знание. В съпроводителното писмо с рег. № 31974/27.11.2025 г. е направено искане от административно-наказващия орган обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като съответстващо на разпоредбите на закона. Направено е възражение за прекомерност на заплатено от насрещната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, в случай че такова се претендира. В проведеното по делото открито съдебно заседание административнонаказващия не изпраща представител. Жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителя Д. Е. С. и свидетеля по АУАН Д. И. Ч. относно обстоятелствата, при които е съставен. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 27.08.2023 около 13:54 часа, в с. Студена, по ул „Стадиона”, с посока на движение към ул. „Христо Ботев” непълнолетния В. А. З. /на 15 години към посочената дата/, управлява нерегистрирано четириколесно превозно средство марка АТВ, модел FX, черен на цвят, с номер на рама •••••••••••••••, като при извършената проверка на кръстовището на ул. „Христо Ботев” и ул. „Стадиона” от разпитаните свидетели е установено, че същият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /неправоспособен е/. Във връзка с описаната фактическа обстановка е издаден от актосъставителя Д. Е. С., на длъжност „Инспектор” в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция”, в присъствието на свидетеля Д. И. Ч., Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 785268/27.08.2023 г. срещу А. А. З. - баща на В. З., за нарушения на разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДВП и чл. 102, т. 1 ЗДВП. Във връзка със случая е образувана прокурорска преписка № 3196/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, която е прекратена с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.10.2023 г., като е постановено от прокурора препис от постановлението, ведно със заверени копия от материалите по прокурорската преписка, да се изпратят на на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Перник, с оглед преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на А. А. З., ЕГН ••••••••••, за извършено административно нарушение по чл. 102 от ЗДвП. Въз основа на посоченото прокурорско постановление е издадено обжалваното наказателно постановление № 23-1158-002605/19.10.2023 г., издадено от А.К. РА., на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна полиция”, с което на А. А. З., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200.00 лв./ 102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, извършено на 27.08.2023 г. в село Студена, Община Перник. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.11.2025 г., видно от приложената разписка за връчване на лист 4 от делото. Жалбата срещу него е депозирана на 17.11.2025 г. Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, а именно – копие на Наказателно постановление № 23- 1158-002605/19.10.2023г., копие на АУАН серия GA, № 785268/27.08.2023г., копие от постановление за отказ да се образува ДП, копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на МВР, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие. При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима – същата е депозирана от легитимирано лице в предвидения в закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: При съставянето на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на цялото административно-наказателно производство. По-конкретно, в същото липсва ясно, пълно и безпротиворечиво описание на деянието, вменено като нарушение, каквото законово изискване е регламентирано в ЗАНН, т. е. налице е неяснота относно повдигнатото обвинение. Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и цифровото му отразяване. В наказателното постановление нарушението словесно е описано по следния начин: „като родител на нарушителя В. А. З. допуска управлението на нерегистрирано ПС от неправоспособен водач”. Същевременно, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, и по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Определените наказания са наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДВП /в редакцията към датата на нарушението/, който предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съществено в случая е и че жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството на родител е допуснал управление на нерегистрирано ПС от неправоспособен водач, но в текста на обжалваното наказателно постановление липсва препращане към разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години /каквато е процесната хипотеза/ и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Констатираното несъответствие между словесното описание на нарушението и неговото цифрово описание се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до неяснота във волята на административно-наказващия орган. Тази неяснота от своя страна води до невъзможност да се установи за какво е наказан жалбоподателят и безспорно затруднява защитата на наказаното лице и води до невъзможност съда да извърши преценка относно правнорелевантните факти по делото. В тази връзка следва да се посочи и че в наказателното постановление е посочено, че е издадено на основание Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр № 3196/09.10.2023 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, с което материалите са изпратени на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Перник за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 102 ЗДВП, която разпоредба съответства на словесното описание на санкционираното нарушение, но вместо това в наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДВП. Процесуално нарушение съставлява и едновременното посочване на наказаното лице като нарушител и като родител на нарушителя, което води до допълнителна неяснота на повдигнатото обвинение. За пълнота следва да се посочи и че както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното следствие, доказателства за съзнателно допускане от страна на жалбоподателя непълнолетния му син да управлява процесното ППС не бяха събрани, което води до недоказаност на субективната страна на описаното в наказателното постановление административно нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на същото. В тази връзка съдът съобрази формираната трайна съдебна практика по приложението на разпоредбата по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, обективирана в Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, в т. 5 на което е посочено, че понятието „съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. В обобщение, по изложените съображения, съдът счита, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения от гледна точка на неспазените императивни формални изисквания досежно неговото съдържание, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който не претендира такива, поради което и съда не дължи произнасяне в тази насока. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът