Решение № 2794 от 8.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11405/2024 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 11383 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 53323/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Р. Л. К., ЕГН •••••••••• срещу Столична дирекция на вътрешните работи, при условията на обективно субективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както следва: иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 100, 00 лв., частичен иск за сумата от общо 15 000 лв. представляваща равностойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на инцидент, случил се на 29.04.2021 г., в „Брик Кафе София“, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване н исковата молба в съда срещу СДВР - 20.06.2023г. до окончателно плащане на дължимата сума, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен за сумата от 310, 00 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за първичен медицински преглед и рентгенография на обща стойност от 60, 00 лева и за ремонт на мобилно устройство в размер на 250, 00 лева, в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда срещу СДВР - 20.06.2023г. до окончателно плащане на дължимата сума. Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, въззивна жалба от ищеца Р. Л. К. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказани претенцията за понесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на неправомерните действия на служителите на СДВР- ответник в производството. Поддържа, че в проведеното производство е установена неправомерна употреба на физическа сила спрямо нея от служители на ответника при извършената проверка в търговския обект в отклонение на правилата на ЗМВР. Противно на изложените от СРС фактически констатации и правни изводи, намира за установено, че в пряка причинно следствена връзка с неправомерното поведение на служителите на ответника са й били причинени неимуществени и имуществени вреди, чието обезщетяване претендира в производството. Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на исковете като основателни в цялост. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника СДВР, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното: Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка относно допустимостта на решението в обжалваната част, настоящият състав намира, че същото е недопустимо по следните съображения: По делото не е спорно и е установено, че на 29.04.2021г. към 15: 30 часа била извършена проверка от служители на НАП в обект - „Брик Кафе София“, находящо се в гр.София, ж.к. „Изток“ ул. „Константин Щъркелов“ № 11. Чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Г.Г. - очевидец на случилото се, като лице работещо в кафето на позиция „барман“ се установява, че ищцата работела в кухнята на обекта и била управител на заведението. На посочената дата при извършваната проверка от НАП ищцата започнала да записва случващото се с мобилния си телефон. По този повод данъчните служители извикали охранителна полиция. Ищцата през цялото време записвала случилото се, като записвала и когато единият от полицаите влязъл в кафето. При влизането единия от служителите на реда се обърнал към ищцата с молба да спре да записва, тъй като няма право на това. Опитвал се да и вземе телефона, като и дърпал ръцете и ги усуквал. Ищцата се движела и записвала, а полицаят вървял след нея и се опитвал да и изтръгне телефона, като телефона в крайна сметка се счупил. След като проверяващите приключили и полицаите напуснали обекта, ищцата била в лошо здравословно и емоционално състояние, като свидетелят възприел как тя стояла пребледняла на бара, ръката и бил червена и подута. Свидетелят закарал ищцата до болница, където я оставил и се върнал на работа, тъй като вечерта имало доста резервации в кафето. Ищцата не се върнала на работа което възпрепятствало цялостното и качествено изпълнение на резервациите. Впоследствие и било трудно да изпълнява трудовите си задължения, тъй като била с шина на ръката. Била притеснена и разтревожена, тъй като един от полицаите и бил писал съобщения. Посочва, че при проверката служителите на заведението съдействали напълно на данъчните за целите на проверката, поради и което недоумява защо в случая била извикана полиция. Свидетелят не възприел данъчните да казват, че ако не се преустанови снимането, ще бъде извикана полиция. Всички документи изготвени от проверяващите били подписани. Служителите на НАП били мъж и жена, които се държали доста арогантно. Чрез извършения оглед по реда на чл. 204 от ГПК на флаш устройство онагледяващо информацията на диска приет като ВД на лист 14 по делото е установено, че на процесната дата и място от страна на проверяващите се изрича „сега ще викаме полиция“, „защото госпожата се държи отвратително, но не разбрахме защо“, „може да записвате колкото искате“. Установява се и втория проверяващ - мъж, с който жената - проверяващ от НАП разговаря. Чува се размяна на реплики, между ищцата и жената - проверяващ. На записа се установява, че към проверяващата не се приближава никой, не я заплашва. На 18-тата минута от записа се вижда полицай пред кафето, инспекторът говори с него, след това един от полицаите влиза в кафето. След влизането върви с ключове в ръка към снимащата - ищцата и се чува израз „ще ми счупите телефона, защо постъпвате така с мен“ и „спрете да ме докосвате, всичко се записва“. На записа се вижда връхна дреха, като полицейска униформа. Записващият казва: „ако ми изкривите телефона още веднъж от ръката“ и се чува изявление на полицая „какво ще стане“. На 23, 08 -та минута от разговора полицаят се вижда ясно в кадър, както и другият полицай. След това се вижда как един от проверяващите започва да чете резултатите от проверката. Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че охранителните полицаи, които са били извикани от служителите на НАП при проверката – Ю.Д.Д. и С.С.Д. са служители на СДВР. Пред първата инстанция е приета съдебно-медицинска експертиза, чрез която се установява, че на лява ръка на ищцата е установено „наличие на мекотъканен оток в областта на долния край на лакетната кост и костите на китката от страни“, като в болничния лист като симптоматика е посочено - крайници болка в китката при движение на ръката, като там не е записано от в областта на лявата ръка. Вещото лице е посочило, че описания оток в областта на лявата китка може да се дължи на стискане и лекостепенно усукване в тази област. Вещото лице е посочило, че установения оток преминава за срок от около една седмица, като до възстановяване, което при ищцата е продължило три седмици, тъй като е протекло в процес на работа и без покой, ищцата е имала болки при увреждането и в първите две денонощия, след което болките са отшумели. Вещото лице е установило, че заплатените разходи от ищцата от 40, 00 лева за първичен преглед и в размер на 20, 00 лева за рентгенография на крайници са в причинна връзка с установените увреждания. Установява се, че по сигнал на ищцата във връзка с инцидента и нанесените й травми е било образувано досъдебно производство № 378/2021 г. по описа на СО-СГП, което не е приключило към настоящия момент. При така установеното, настоящия състав намира следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран и е разгледал педявени искове от Р. Л. К. срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди, в резултат на неправомерно поведение на служители на ответника във връзка с административната им дейност при настъпил инцидент на 29.04.2021 г., в „Брик Кафе София“, изразяващо се в неправомерна употреба на физическа сила спрямо нея в отклонение от правилата на ЗМВР. Преценявайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът не се е подчинил на разпорежданията на длъжностните лица и е оказал съпротива при извършената проверка от НАП в търговския обект, в който случай полицейските органи съобразно правомощията им по чл. 85 ЗМВР могат да използват физическа сила и помощни средства. В чл. 85, ал. 1 от ЗМВР е постановено, че ползването на физическа сила и помощни средства от полицейските органи при изпълнение на служебните задължения, е възможно, когато: 1. това е абсолютно необходимо и 2. трябва да е налице някоя от изрично изброените хипотези. Законодателят е делегирал на министъра на вътрешните работи да определи реда за употреба на физическа сила и помощни средства чрез наредба. В Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 25/24.03.2017 г., е посочено, че използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, като се преустановява незабавно след постигане на законната им цел. Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Уредбата на така прогласения принцип се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията (чл. 1) и отговорност за дейност на правозащитни органи (чл. 2). Отговорността по ЗОДОВ е специална, като в случай, че се твърдят действия, които изрично не попадат в обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността следва да се реализира по общия ред на чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: "Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. В решение № 333 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 1253/2013 г., ІІІ отд. на ВАС е посочено, че нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание. Материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния нормативен акт. В настоящия случай, се претендира обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които се твърди да са причинени от незаконосъобразни действия (и бездействия) на полицейски служители на ответника Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), които употребили срещу ищеца физическа сила. С оглед цитираното ТР, законосъобразността на действията (и бездействията) на полицейските органи ще бъде установено в производството по обезщетяването. Полицейските органи са натоварени с провеждането на държавната политика в областта на опазването на обществения ред и сигурност (чл. 2 от ЗМВР), т.е. това е упражняване на държавна власт - изпълнителна, което по правното си естество е проява на административна дейност. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР предписва, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо и са изброени в десет пункта предпоставките за това. На основание чл. 85, ал. 4 от ЗМВР редът за употреба на физическа сила и помощни средства от полицейските органи е уреден в Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи издадена от Министъра на вътрешните работи, / обн., ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 година. В случай, че описаните в исковата молба увреждащи действия на полицейските органи са част от дейността по разследване на престъпления с твърдения същите да са извършени в рамките на висящо досъдебно производство, независимо дали ищецът е придобил процесуално качество по това производство, същите не съставляват "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което приложното поле на АПК и компетентността на административния съд по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, са изключени. В този смисъл е константната съдебна практика: определение № 44/26.07.2024 г. по дело № 30/2024 г. на смесен 5 - членен състав на ВАС и ВКС, определение № 18/01.04.2024 г. по състав № 13/2024 г. на смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС, определение № 13/01.03.2024 г. по дело № 9/2024 г. на смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС, определение № 23 от 13.06.2022 г. по адм. д. № 8/2022 г. по описа на ВАС; определение № 10 от 25.03.2021 г. по адм. д. № 8/2021 г. на ВАС; определение № 7 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 3/2020 г. по описа на ВАС; определение № 45 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 30/2017 г.; определение № 22 от 5.08.2011 г. по гр. д. № 17/2011 г., определение № 6/31.01.2024 г. по а.д. № 26/2023 г. по описа на ВАС и цитираната в тях практика. Предявеният иск е правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, когато обезщетението се претендира от незаконосъобразни действия на полицейски органи и тези действия са последвани от вземане на мярка за неотклонение или от повдигнато обвинение - определение № 11/27.02.2020 г. по гр. д.51/2019 г. на ВКС, 5 членен състав. Искът следва да се разглежда от гражданския съд и по реда на ГПК когато в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са имали за причина мярка за неотклонение "задържане под стража" или незаконно обвинение в престъпление, последвали от издадена заповед по чл. 72, ал. 1ЗМВР и действията на полицейските служители по задържането на лицата - Определение № 56/17.05.2018 г. по гр. д.57/2018 г. на 5-членен състав, на ВКС и ВАС. Така решаващ за определяне на компетентния съд е отговорът на въпроса дали дейността на служителите на ответника (от която ищецът твърди, че е претърпял вреди) по своя характер е била административна или е била свързана с извършването на процесуално - следствени действия по повод или във връзка с образувано досъдебно производство (обиск, претърсване, изземване, разпознаване и т.н.), или с мярка за неотклонение "задържане под стража" или незаконно обвинение в престъпление, последвали от издадена заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и действията на полицейските служители са по задържането на лицето. По настоящото дело, обезщетението се претендира от твърдени незаконосъобразни действия на полицейски органи, които действия не са последвани нито от вземане на мярка за неотклонение, нито от повдигнато обвинение, нито от извършване на някакви процесуално - следствени действия или от образуване на досъдебно производство. Както беше посочено, действията по чл. 85 ЗМВР са административни по своята правна природа с оглед вида на извършваната дейност и на осъществяващия я орган. Актовете и действията на полицейските органи при упражняване на правомощията им по реда и на основанията в Глава пета "Правомощия" на Закона за Министерството на вътрешните работи са в изпълнение на възложените им публични функции - административни и правоохранителни при осъществяване на превенция, предотвратяване и пресичане на правонарушенията, поради което не са подчинени на правилата и режима на Наказателно-процесуалния кодекс - определение № 8877 от 29.06.2018 г. по адм. д. № 7130/2018 г., V отд. на ВАС (налице е обилна съдебна практика на административните съдилища в кои случаи фактическото действие по използване на физическа сила е законосъобразно и в кои не е - решение № 9759 от 16.09.2024 г. по адм. д. № 2743/2024 г. на ВАС, ІІІ отд., решение № 13704 от 17.12.2024 г. по адм. д. № 7606/2024 г. на ВАС, ІІІ отд.и много други). След като описаните в исковата молба действия на полицейските органи съставляват "административна дейност", приложим е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Не следва различен извод и от чл. 216 ЗМВР. Съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМВР, държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Съгласно, ал. 2 за вреди, причинени на граждани при условията на, ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Ал. 2 на чл. 216 ЗМВР прогласява т.нар. функционален имунитет на държавните служители в МВР. Функционалният имунитет не лишава пострадалите от действията на служителите на МВР, извършени по повод изпълнение на служебните им задължения, от възможност да защитят правата си - съгласно и цитирания по - горе чл. 7 от Конституцията на Република България. Разпоредбите на чл. 216 ЗМВР, обаче, нито "отменят" нито установяват различни правила относно подведомствеността на споровете, съобразно изложеното по-горе и доколкото уредбата на установения в чл. 7 КРБ принцип се съдържа в специалния закон ЗОДОВ, а в неуредените в него хипотези - ЗЗД. Така съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР, за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. В този случай, спорът ще е подведомствен на гражданските съдилища (Определение № 56/07.11.2024 г. по дело № 53/2024 г. на смесен 5 - членен състав на ВАС и ВКС), но настоящият случай не е такъв, доколкото не се твърди нито една от хипотезите на чл. 216, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С оглед на така цитираната разпоредба и изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че компетентен да разгледа делото е Административен съд София - град. Доколкото, както бе посочено, в случая СДВР действа като административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия по чл. 84 от ЗМВР, а не като създаден със закон разследващ или правораздавателен орган и не прилага НПК, за постановените актове, действия или бездействие, които не попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и спорът да се разгледа от административния съд. Предвид изложеното и с оглед правомощията на въззивния съд по чл.270, ал. 3, изр. второ от ГПК, решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част, производството по делото прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. По разноските: При този изход на спора, разноски на страните в настоящото производство не се дължат, тъй като със съдебния акт не се решава по същество правен спор, а делото се изпраща за разглеждане на компетентния административен съд. Ето защо, отговорността за разноски следва се разпредели съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество (така Определение № 153 от 25.02.2013 г. по ч.т.д. № 1035/2013 г., I ТО на ВКС). Водим от гореизложеното, съдът