Решение № 1339 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 7197/2025 г.

за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Д. В. Г., в която се твърди, че между страните са били в договорни отношения във връзка с доставката на мобилни услуги и предоставянето на устройства за ползването на същите и такива на лизинг. За ползваните услуги по няколко отделни договора, на ответницата са издавани общи фактури за дължимите по тях суми. Твърди се, че задълженията й по фактури издадени за ползваните услуги за периода 25.06.2023г. до 24.10.2023г. не са платени, а именно: Фактура № •••/25.07.2023г. за отчетния период на потребление от 25.06.2023-24.07.2023г. с дължима стойност 213.52лв., Фактура №•••/25.08.2023 г. за отчетния период на потребление от 25.07.2023-24.08.2023г. с дължима стойност 191.34лв., Фактура №•••/25.09.2023г. за отчетния период на потребление от 25.08.2023- 24.09.2023г. с дължима стойност 117.60лв. Поради незаплащане на общо дължимата по фактурите сума от 522.46 лв. и на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ на мобилния оператор, ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите си с ответницата и е преустановило предоставяните услуги, като е издало крайна фактура №7358925752 от 25.11.2023г. Датата на деактивация на процесните абонаменти била 16.10.2023г.

Незаплащането на предоставените услуги и прекратяването на договорите довело и до начисляване на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 1324,38 лв., представляващи стойността на 3- месечни абонаментни такси на ползваните абонаменти, както и стойността на предоставено за ползване и невърнато устройство - ZTE 5G Indoor router МС801А.

Също така ищцовото дружество претендира и сбора от незаплатените лизингови вноски за предоставено устройство на лизинг - SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 512GB Green в размер на 986,31 лв.

За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ••• от 2025 г. по описа на Районен съд - Видин, а именно за: 522.46 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; 1324.38 лв., представляващи дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти и 986.31 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски. С оглед на това, че съдът в заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата Д. В. Г. дължи на ищцовото дружество „Йеттел България“ ЕАД посочените по-горе суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ••• от 2025 г. по описа на Районен съд - Видин.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове, които оспорва изцяло по основание и размер. Счита, че претендираните неустойки се основават на нищожни клаузи, за което излага подробни аргументи, обосновани на съдебна практика и правна теория. Също така прави възражение и относно авторството на подписа на неговата доверителка под представените документи, на които ищецът основава исковите си претенции, като счита, че това не е подписа на ответната страна. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция, евентуално на част от нея на основание чл. 111, буква „в“ от Закона за задълженията за всички вземания, чийто падеж е настъпил повече от 3 години преди датата на подаване на исковата молба. Прави се възражение и за наличието на неравноправни клаузи в договорите между страните.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото, ищцовото дружество като мобилен оператор и ответницата като потребител (абонат) на предоставяни мобилни услуги са сключени няколко договора:

• Договор за мобилни услуги от 04.07.2017г., с който абонатът е предпочел мобилен номер ••• с абонаментна програма Тотал 10,99, със срок на действие 24 месеца до 04.07.2019г. По силата на последно сключено към него Допълнително споразумение от дата 11.01.2023г. абонатът е предпочел нов абонамент - Тотал + 22.99, със срок на действие 24 месеца до 11.01.2025г.

• Договор за мобилни услуги от 04.07.2017г., по който абонатът е предпочел мобилен номер ••• с абонаментна програма Тотал 10,99, със срок на действие 24 месеца до 04.07.2019г. По силата на последно сключено към него Допълнително споразумение от дата 19.04.2022г. абонатът е предпочел нов абонамент - Тотал+ 26.99, със срок на действие 24 месеца до 19.04.2024г.

Към договора от 19.04.2022г. е сключен и договор за лизинг от същата дата - 19.04.2022г., съгласно който ответницата е получила мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 512GB Green срещу месечна цена в размер на 109.59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 109.59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Видно е от раздел II, т. 1 от споразумението, че е предоставено на обща лизингова цена от 2630.16лв. при стандартна такава в размер на 2849.90лв., т.е. направената отстъпка възлиза на сума в размер на 219.74 лв.

• Договор за мобилни услуги от 19.04.2022г., по който абонатът е предпочел мобилен номер ••• с абонаментна програма 5G Интернет за дома със срок на действие 24 месеца до 19.04.2024г. По повод на сключения договор, на ответницата е предоставена възможност да получи устройство ZTE 5G Indoor router МС801А, което не е върнато при условията на т. 11 от договора за мобилни услуги от дата 19.04.2022г.;

• Допълнително споразумение от дата 16.08.2022г., по което абонатът е предпочел мобилен номер ••• с абонаментна програма Тотал Макс 32.99, със срок на действие 24 месеца до 16.08.2024г.

За потребените по посочените договори услуги от ответницата като абонат на ищцовото дружество, последното за периода 25.06.2023г. до 24.10.2023г. е издало следните фактури:

• Фактура № •••/25.07.2023г. за отчетния период на потребление от 25.06.2023-24.07.2023г. с дължима стойност 213.52 лв., от които:

-за мобилен номер •••: 16.66 лв. без ДДС за месечен абонамент;

-за мобилен номер •••: 31.69 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.00 лв. без ДДС за Допълнителни услуги;

-за мобилен номер •••: 25.92 лв. без ДДС за месечен абонамент; 12.67 лв. за Плати с Yettel от Apple; 4.16 лв. без ДДС за Допълнителни услуги; 38.18 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 9.90 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения;

-за мобилен номер •••: 19.16 лв. без ДДС за месечен абонамент; 13.32 лв. без ДДС за Допълнителни услуги; 2.49 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 0.33 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения.

Дължимата сума е била платима в срок до 09.08.2023г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

• Фактура №•••/25.08.2023 г. за отчетния период на потребление от 25.07.2023-24.08.2023г. с дължима стойност 191.34 лв., от които:

• за мобилен номер •••: 16.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.66 лв. без ДДС за месечна такса за ползване на устройство;

• за мобилен номер •••: 31.69 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.00 лв. без ДДС за Допълнителни услуги;

• за мобилен номер •••: 25.92 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.65 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 36.29 лв. за Плати с Yettel от Apple; 4.16 лв. без ДДС за Допълнителни услуги; 18.26 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност;

• за мобилен номер •••: 19.16 лв. без ДДС за месечен абонамент.

Дължимата сума е платима в срок до 09.09.2023г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния период в размер на 213.52 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на стойност 404.86 лв.

• Фактура №•••/25.09.2023 г. за отчетния период на потребление от 25.08.2023-24.09.2023г. с дължима стойност 117.60 лв., от които:

• за мобилен номер •••: 16.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.66 лв. без ДДС за месечна такса за ползване на устройство;

• за мобилен номер •••: 31.69 лв. без ДДС за месечен абонамент;

• за мобилен номер •••: 25.92 лв. без ДДС за месечен абонамент;

-за мобилен номер •••: 19.16 лв. без ДДС за месечен абонамент.

Дължимата сума е платима в срок до 10.10.2023г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния период в размер на 404.86 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на стойност 522.46 лв., за които няма данни и доказателства по делото, включително и твърдения, че са заплатени от абоната – ответник.

Поради незаплащане на посочените по-горе суми, дружеството позовавайки се на общите си условия е пристъпило към деактивация на процесните абонаменти на 16.10.2023г. Също така е начислило и договорни неустойки на ответницата в общ размер на 1324,38 лв., представляващи стойността на 3-месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер, които са в размери както следва:

• 830.43 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.04.2022г. за мобилен номер •••, от които 81.43 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 749 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE 5G Indoor router МС801А, което не е върнато при условията на т. 11 от договора за мобилни услуги от дата 19.04.2022г.;

• 205.38 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.08.2022г. за мобилен номер •••, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

• 166.21 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.04.2022г. за мобилен номер •••, от които 150.31 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 15.90 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 512GB Green c отстъпка от стандартната цена в размер на 219.74 лв., съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното

споразумение от дата 19.04.2022г;

• 122.36 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.01.2023 г. за мобилен номер •••, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

След прекратяването на договорите, дружеството е претендирало и незаплатените лизингови вноски за предоставено във връзка с абонаментите устройство на лизинг SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 512GB Green, което следвало да бъде заплатено на месечно погасителни вноски, като 8 бр. от тях не са заплатени, както и последна за изкупуване на устройството в общ размер на 986,31 лв.

За посочените суми е издадена в полза на ищцовото дружество и срещу ответницата като длъжник Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с рег. №•••/21.08.2025г. по ч.гр.д. № ••• от 2025 г. по описа на Районен съд - Видин, а именно за сумите: 522.46 лв., представляваща главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, ведно със законната лихва върху нея считано от 21.08.2025г. до изплащане на вземането; 986.31 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.04.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от 21.08.2025г. до изплащане на вземането, 1324.38 лв., представляващи дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, както и за разноски по заповедното производство в размер на 48,16лв. платена държавна такса и 529,98 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените по делото писмени доказателства (включително подписаните от ответника договори), между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори, електронни съобщения и трафик на данни. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури. Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната.

Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП , за което съдът извършва служебна проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока. Прекратяването на договорите за мобилни услуги е и в интерес на ответника, защото при липсата на такова, към настоящия момент същият вместо задължен за три месечни такси за ползвания номер, щеше да има изискуеми задължения за много по-дълъг период (до изтичане срока на договорите) или задължение за значително по-голяма сума от претендираната от ищцовото дружество като неустойки.

По изложените съображения няма основание да се приемат за основателни възраженията на особения представител на ответника за недоказаност по основание и размер на исковите претенции, както и за неравноправност на клаузите предвиждащи договорна неустойка за абоната при предсрочно прекратяване на договорите.

Неоснователно се явява и възражението на ответната страна за погасяване по давност на процесните вземания. Най – старата претендирана за плащане фактура е от 25.07.2023г., а заявлението по чл. 410 ГПК ищцовото дружество е депозирало на 21.08.2025г., или към него момент не са били изминали три години от настъпване изискуемостта на най-старото задължение.

Ирелевантни за спора са възраженията относно това дали процесните фактури или други уведомления за дължими суми, евентуално и за прекратяване на договорите, са връчвани на ответника. Фактурите не са основание за възникване на вземането по тях, а сключените между страните договори. Липсва и уговорено между страните задължение за връчване на процесните фактури и това да е основание за тяхното плащане.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК е основал част от възраженията си срещу основателността на исковата претенция на оспорено авторство на договорите на които се е позовало ищцовото дружество. Настоящият съдебен състав намира, че представителната власт на особения представител в този случай не съвпада по обем с тази на упълномощения процесуален представител или лично на страната. Съществуват възражения, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на страната и тези възражения не могат да бъдат направени от особен представител. В случая, последният няма възможност да прецени дали ръкописния текст и подписите под договорите са изпълнени или не от ответницата. На следващо място при това оспорване тежестта за доказване е на оспорващата страна, а в хипотезата на особен представител по делото, същият не може да извърши пълноценно доказване на това оспорване и при неуспешното му провеждане (дори само по обективни причини), представляваното лице ще бъде лишено от възможността в друго производство (прим. наказателно и такова за отмяна на влязло в сила съдебно решение пред ВКС) да докаже, че не е подписало документите, както и ще бъде обременено с допълнителни разноски в настоящото производство, което безспорно не е в негов интерес.

Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени като доказани по основание и размер.

При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в размер на 49,25 евро държавна такса, 270,97 евро адвокатско възнаграждение и 500 евро възнаграждение за особен представител или общо 820,22 евро. За заповедното производство дължимите разноски са в размер на 302,11 евро.

Така мотивиран, районният съд