Решение № 6726 от 9.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50863/2023 г.
Софийски районен съд09.04.2026 г.докладчик ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Диспозитив
ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, да заплати на Г. Б. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 5462 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – апартамент ••••• – собственост на Р. Б. И., вследствие на извършени от Г. Б. Я. строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата над 5462 лв. до пълния претендиран размер от 7070 лв. ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, да заплати на Г. Б. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 776,52 евро (1518,75 лв.) – деловодни разноски. ОСЪЖДА Г. Б. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, да заплати на Р. Б. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 176,28 евро (344,78 лв.) – деловодни разноски. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на Г. Б. Я. срещу Р. Б. И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 7392,65 лв., представляваща дължима от ответницата стойност на извършени подобрения в жилищен обект – нейна собственост, с които се е обогатила за сметка на ищцата, направила разходите за тях. С протоколно определение от 20.02.2025г. е допуснато изменение на предявения иск, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез намаляване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 7070 лв., и на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено в частта за разликата над 7070 лв. до първоначалния претендиран размер от 7392,65 лв., като прекратителното определение е влязло в сила на 27.02.2025г. В исковата молба ищцата твърди, че през последните няколко години заедно с детето си и мъжа си, с когото живеят на семейни начала, са обитавали собствения на ответницата, нейна майка, апартамент •••••, докато последната живеела в Г. Поддържа, че апартаментът бил в лошо състояние и се нуждаел от основен ремонт. Посочва, че в периода от м. август 2022г. до края на 2023г. със знанието и съгласието на ответницата направила ремонт на кухнята и банята, както и подмяна на интериорните врати, като за извършените ремонтни дейности заплатила обща сума в размер от 7392,65 лв. След възникнал през лятото на 2023г. конфликт с ответницата напуснала жилището. Твърди, че направените при ремонта подобрения са трайни и не могат да бъдат демонтирани, без да се нанесат щети на жилището, като доколкото вече не ползва същото, ответницата се е обогатила за нейна сметка със заплатената за ремонтните работи сума. В отговор на исковата молба ответницата оспорва иска като неоснователен. Излага, че действително е собственик на процесния имот и ищцата е живяла в него. Оспорва да са били извършени всички сочени от ищцата ремонтни дейности. Твърди, че е бил направен само лек, освежителен ремонт, при това без нейно знание и съгласие. Поддържа, че ремонтът ищцата е извършила изцяло в свой интерес, за да подобри условията на живот, при които със семейството са обитавали жилището, както и за да бъде увеличена пазарната цена на имота, върху който е била учредена ипотека за обезпечение на отпуснат от банка кредит. Поддържа също, че ищцата е изнесла част от мебелите в жилището и след напускането то е дори в по-лошо състояние отпреди и се нуждае от ремонт. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно и видно от представено удостоверение с изх.№ РОК23-УГ01-4926/1 от 30.08.2023г. за съпруг и родствени връзки, издадено от С О, р-н О К, Г. Б. Я е дъщеря на Р. Б. И.. Не се спори също, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент •••••, е собственост на ответницата и че през исковия период ищцата е живяла в него. Като писмено доказателство по делото е приобщен Нотариален акт № 108, том V, рег. № 9047, дело № 708 от 2022г. на нотариус Д Ж. От неговото съдържание е видно, че на 14.12.2022г. Р. Б. И. чрез пълномощника си Г. Б. Я е учредила в полза на „ПИБ“ АД договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване вземанията на кредитната институция, произтичащи от Договор за кредит № 000LD- R-101295/09.12.2022г., сключен с ищцата. Приети са представени с исковата молба писмени доказателства за извършени разходи за ремонт и обзавеждане, както следва: -Фискален бон № 0344001 0029 от 23.08.2022г. на стойност от 728,18 лв. за закупуването на: PVC шкаф 60 см – 259,00 лв., „Stella” душ комплект – 109,00 лв., Маншон Ч.В. Ф-25-50 бял – 1,79 лв., Смесител за мивка стоящ „Atlas” – 159 лв., Смесител вана-душ „Atlas“ -189 лв., Сифон – 10,39 лв. Представени са и 2 броя гаранционни карти за смесителите. -Фискален бон № 004192 0034 от 29.08.2022г. на стойност от 163,69 лв., от които 143,93 лв. за закупуването на: 2 бр. Баумит Нивело Куатро – 55,98 лв., Дълбокопроникващ грунд, 5 л. – 29,99 лв., 4 бр. СМ 11, 27,5 кг – 57,96 лв. -Стокова разписка № 0000007248 от 23.08.2022г. на стойност от 20,50 лв., за закупуването на: 2 бр. Редукция 20х25 – 1 лв., Мека връзка 30 см – 4,70 лв., Преход с холендрова гайка 25х1 – 14,80 лв. -Стокова разписка № 0000007248 от 23.08.2022г. на стойност от 137,35 лв., за закупуването на: 5 бр. Тройник – 3,25 лв., 10 бр. Коляно, 90 гр., Ф20 – 4,50 лв., Кран ъглов 1/2х1/2 – 10,50 лв., Тръба PN20, 20x3 – 17,40 лв., 4 бр. Коляно за стена 20х1 – 19,20 лв., Преход 20х1 – 19,50 лв., 2 бр. Кран ъглов 1/2-3/4 – 21 лв., 4 бр. Кран ъглов 1/2-3/8 – 42 лв. -Фактура с фискален бон № 0312950 0001 от 13.09.2022г. на стойност от 1000 лв. за закупуването на: Врата Сенчъри, модел 1, 7 – 255,20 лв., Врата Сенчъри, модел 1, 8 – 114,40 лв., 2 бр. Врата Сенчъри, модел 1, 6 – 228,80 лв., 2 бр. Каса Смок 110-150 мм – 378,40 лв., Каса Смок 70-110 мм – 189,20 лв., Каса Регул. 110-150 мм – 189,20 лв., Каса Регул. 75-95 мм – 132 лв., Греда за каса – 70 см – 44 лв., Брава за WC дясна – 8,80 лв., Дръжка с розетка – 21,12 лв., Дръжка с розетка - 27,28 лв., Каса Смок – 70-110 мм – 189,20 лв. -Протокол за изпълнена поръчка на клиент № 0000333633 от 23.08.2022г. на стойност от 1766,16 лв. за следните артикули: Врата Сенчъри, модел 1, 7 – 255,20 лв., Врата Сенчъри, модел 1, 8 – 114,40 лв., 2 бр. Врата Сенчъри, модел 1, 6 – 228,80 лв., 2 бр. Каса Смок 110-150 мм – 378,40 лв., Каса Смок 70-110 мм – 189,20 лв., Каса Регул. 110-150 мм – 189,20 лв., Каса Регул. 75-95 мм – 132 лв., Греда за каса – 70 см – 44 лв., Брава за WC дясна – 8,80 лв., Дръжка с розетка – 21,12 лв., Дръжка с розетка - 27,28 лв., Каса Смок – 70-110 мм – 189,20 лв. Отбелязано е заплащането на авансова сума от 766,16 лв. -Фискален бон № 0039883 0189 от 23.08.2022г. на стойност от 766,16 лв. – дължимото авансово плащане по описания по-горе протокол. -Протокол за изпълнена поръчка № 0000335561 от 05.09.2022г. на стойност от 388,53 лв. за артикул Picasso Maple (Akadjak). -Договор за покупко-продажба № 0000000039 от 23.08.2022г., сключен между Г. Б. Я. и „М Б“ ООД за покупката на Плот – 60/60/3,8 см, Блок кухня 203/57/218h, Плот 205/3, 8 см., шкаф за аспиратор, шкаф за вградена фурна, срещу продажна цена от 1077,60 лв. Представени са касова бележка № 0685 от 23.08.2022г. за авансова сума от 350 лв., касова бележка № 0016 от 31.08.2022г. за остатъка от 727,60 лв., ведно с фискални бонове за плащане, както и приемо-предавателен протокол от 05.09.2022г. -Касова бележка № 0188 от 12.09.2022г. на стойност от 249 лв. за закупена кухненска мивка. -Касова бележка № 0196 от 12.09.2022г. на стойност от 178,90 лв. за Смесител Пирамис. Представена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21366, издадена на 21.07.2023г. по ч.гр.д.№ 37574/2023г. по описа на СРС, с която е разпоредено Р. Б. И. да заплати на „ТТ С“ ЕАД сумата от 585,24 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. •••••, периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2023г. до окончателното плащане, сумата от 108,35 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.06.2023г., сумата от 36,49 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 7,30 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.06.2023г., както и сумата от 75,00 лв. – разноски по гражданското дело. Представена е разписка № 0200019413466523 от 04.08.2023г. за заплатена чрез Изипей сума от 762,38 лв. с посочено основание „Заповед № 21366 по чл. 410 ГПК“. За установяване на спорните обстоятелства относно осъществяването на ремонт в процесния имот по делото са събрани и гласни доказателства. Като свидетел е изслушан К Д – живеещ на съпружески начала с ищцата, който посочва, че също е страна по гражданско дело с ответницата. Според неговите показания заедно с Г. Я. и нейното дете се нанесли в процесния апартамент през 2019г., като първоначално живеели с нейния брат, неговата съпруга и тяхното дете, а майката на Г. работела в Г и в А. Описва, че към момента на нанасянето им жилището било в много западнало състояние – кухнята била без предни шкафчета и вратички, подът бил бетонен, а вратата се затваряла наполовина. В стаята на ищцата имало дограма, тапети и ламинат, а вратата – по-къса, като имало голямо разстояние между пода и вратата, другата стая била със стара дограма, пода с мокет, стените с тапети. Излага, че вратата на банята била изцяло счупена, тръбите били запушени и почти не преминавала вода през тях. Посочва, че не бил правен ремонт в жилището откакто е била построена сградата до 2022г. Предоставя сведения, че заедно с ищцата започнали ремонт през 2022г., като ремонтът бил финансиран от ищцата. Била осъществена смяна на тръбите в банята и в кухнята, смяна на 5 броя врати, в това число и тази на вертикалните щрангове. Сочи, че в кухнята били направени шпакловка и замазка, била поставена нова електросистема, бил преработен комина, били поставени плочки, били закупени две обзавеждания за кухня, мивка, сифон за водата. Уточнява, че след ремонта изработил и специален гръб за кухнята, разположен между горните и долните шкафове. Описва, че в банята била извършена шпакловка на тавана и заготовка на 35 см от тавана, били поставени нови кранове, мивка с шкафче и вентилатор. Уточнява, че за дейностите по поставянето на вратите, за шпакловането и за електрическата система били извикани майстори, а останалите СМР били извършени от него. Допълва, че през процесния период ищцата и ответницата били в добри отношения, поддържали контакт, както и че било поискано изрично разрешение от ответницата за извършването на ремонт, при което последната отговорила да направят каквото намерят за необходимо. Уточнява, че Р. И. не се е противопоставяла на ремонта, както и че непрекъснато посещавала апартамента по време на ремонта и след неговото осъществяване. Излага, че живеели в апартамента до месец юли 2023г., а след напускането си взели само тези неща, които ответницата разрешила – леглото на детето, спалнята, гардероби и преместваеми вещи, но не и шкафовете в кухнята. Разпитан като свидетел е и Марио А – познат на ищцата, който излага, че 2 пъти е ходил в обитавания от нея апартамент в ж.к. „О К“, като първият път не е влизал вътре, а вторият е посетил самото жилище, след извършване на ремонт в него. Описва, че К Д, също негов познат, му споделил, че заедно с ищцата правят ремонт в апартамента – че са сменили тръбите на банята, направили са шпакловане, боядисване и полагане на плочки в кухнята, била поръчана нова кухня, нова маса и столове, осветителни тела, ключове, пердета, а банята била подготвена за ремонт. Когато вторият път посетил жилището с жена си – след покана за гостуване, видял, че кухнята е направена като нова. Уточнява, че при посещението на апартамента не е видял ответницата да е там. Сочи, че при напускането на жилището от ищцата и мъжа й през 2023г. е присъствал лично, като семейството изнесло климатик, шкафове, обзавеждането от тяхната стая, порт манто от коридора, а от кухнята – масата и столовете. Събрани са свидетелски показания и от К Ц – снаха на ответницата. Тя дава сведения, че в периода от 2002г. до 2021г. живеела в процесния имот заедно със сина на Р. И., като впоследствие Г. И. и К Д също заживели там. Описва, че апартаментът е бил поносим за живеене, като през 2005-2006г. били извършени ремонтни дейности – смяна на дограмата в кухнята, освежаване на стаята, която обитавали – поставяне на мокет и тапети, бил извършен ремонт в коридора, били сменени щрангове, извършена подмяна на водомери, поставяне на 2 бр. климатици в тяхната стая и в тази на Г., изцяло с техни средства. Посочва, че освен смяна на дограма не са ремонтирали друго по кухнята. Банята е била само на боя, без плочки на пода, там подменили само казанчето и тоалетната чиния. Излага, че ищцата и К Д не са извършвали СМР, като дори не поемали таксите за ремонти на входа, покрива и мазетата. Уточнява, че заедно със съпруга си се преместили в друго жилище в началото на 2022г. Допълва, че както ищцата, така и ответницата споделили за извършения впоследствие от ищцата ремонт, изразяващ се в смяна на шкафове в кухнята и банята, като Г. И. обяснила, че целта на ремонта била да се вдигне малко оценката на апартамента във връзка с изтеглен заем. Сочи, че след напускането на жилището от ищцата и К Д се наложило да посети същото по искане на служители от СОТ, тъй като се активирала СОТ системата, при което видяла, че шкафовете в кухнята са нови, но не успяла да види подовата настилка поради липса на осветление. Вратите били сменени, изглеждали като да са били облицовани. В кухнята липсвали осветителни тела, нямало печка, пералня и климатик. В банята посочва, че не е влизала. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Б. Т., което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. След запознаване с материалите по делото и извършен оглед на недвижимия имот вещото лице Т. е констатирал реално изпълнени видове и количества СМР в процесния имот, съответни на описаните по пера в исковата молба: доставка и монтаж на гранитогрес в кухня, боядисване с латекс по стени и таван в кухня, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане с горен и долен ред шкафове и кухненска мивка, преработка на ВИК инсталация с дължина до 3 метра, шпакловка по таван в баня, боядисване две ръце по таван в баня и латекс, преработка на ВИК тръби, доставка и монтаж на батерия с душ, доставка и монтаж на тоалетна мивка с долен шкаф и смесител, стоящ, доставка и монтаж на вътрешни плътни врати и вътрешна врата с остъкление. Експертът посочва единствено да липсва монтиран нов вентилатор в банята. По данни на експертизата стойността на посочените СМР в имота към момента на тяхното осъществяване възлиза на 7070 лв., като стойността на имота е увеличена в резултат на направата на настилка с гранитогрес в кухнята и подмяната на всички интериорни врати с 5462 лв. При разпита му в съдебно заседание вещото лице допълва, че извършените СМР са с добро качество и годни за ползване. При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи: При изложените в исковата молба фактически обстоятелства, формиращи основанието на спорното субективно притезание, съдът приема да е сезиран с иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Основателността на така предявения иск е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на следните релевантни факти: извършени от нея ремонтни дейности в процесния недвижим имот, осъществяване на ремонта със знание и без противопоставяне от ответницата, увеличена стойност на имота вследствие на ремонта. Воденето на чужда работа без мандат или т.нар. гестия е извъндоговорен източник на облигационни отношения, регламентиращ вътрешните отношения между едно лице /гестор/, което съзнателно, без натоварване и без да има задължение предприема извършване на чужда работа за друго лице /доминус/, в чиято правна сфера са осъществени действията. Видно от наименованието на правния институт основен елемент на гестията е липсата на мандат, на възлагане от доминуса, т.е. действието трябва да е предприето от гестора доброволно и да не съществува нормативно задължение за неговото осъществяване. По силата на това правоотношение гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и законни интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които работата налага, а за заинтересованото лице възниква задължение да заплати сторените разноски, като неговата отговорност е диференцирана в зависимост от това дали гесторът действа и в свой интерес, респ. дали доминусът се е противопоставил на воденето на работата /в този смисъл Решение № 385 от 08.02.2016г. по гр. д. № 6740/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 219 от 04.02.2014г. по гр. д. № 871/2012г. на ВКС, I т.о., Решение № 327 от 17.06.2025г. по гр. д. № 2871/2024г. на ВКС, III г.о./. В процесния случай безспорно се установи, че през исковия период ищцата е живяла в процесния имот със свидетеля Д, със знанието и съгласието на ответницата – собственик на имота, т.е. ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, предоставен й за живеене от собственика. Упражняването на фактическа власт може да се установи или въз основа на правна сделка, или в условията на търпими действия. В първата хипотеза по силата на правна сделка собственикът предава временно или безсрочно ползването на вещта, а държателят придобива насрещно притезание да ползва същата съобразно условията на сделката, приложими в отношенията между съдоговарящите. При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика, което съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но е основано на добрите междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, в резултат на което се търпи едно действие върху имот, за което ползващият се няма правно основание да извършва /в този смисъл Решение № 122 от 03.12.2020г. по гр.д.№ 3549/2019г. на ВКС, I г.о./. Търпимите действия поначало се характеризират с незначително безпокойство за собственика на недвижимия имот. В исковата молба са наведени твърдения, които не се оспорват от ответницата, че през исковия период ищцата ползвала и стопанисвала процесния имот, като не се твърди, нито се установява възмездност на предоставеното ползване. Доколкото имотът е бил предоставен на ищцата за безвъзмездно ползване от ответницата собственик, следва да се приеме, че посочените договорености между страните разкриват белезите на неформален договор за заем за послужване. В този смисъл е и възприетото в съдебната практика, че отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите им по повод ползването на жилище на родителите, ако не е уговорено друго, се уреждат по правилата на договор за заем за послужване, който може да бъде прекратен по всяко време от заемодателя /в този смисъл Решение № 60122 от 01.11.2021г. по гр. д. № 514/2020г. на ВКС, I г.о./. Съобразно чл. 245, ал. 1 ЗЗД заемателят по договор за заем за послужване понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта – такива са разходите, наложени от овехтяването или износването на вещта, чрез които се цели привеждането в състояние, годно за нейното предназначение, разходите за комунални услуги и т.н. С ал. 2 е предвидено, че при наложителност от извършването на необходими разноски – такива, без чието осъществяване, вещта би се повредила или погинала, той има право да иска възстановяването им от заемодателя. Липсва правна норма, която да указва как се разпределя отговорността между страните за полезните разноски – тези, които без да са наложителни за нейното запазване, увеличават стойността на вещта. При липса на изрично законово правило в уредбата на договора, отношенията между страните по повод подобренията, извършени от заемателя, следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без мандат. Това е така, тъй като заемател, допуснат да ползва безвъзмездно една вещ, всъщност превишава грижата си, защото негово задължение е само да я предпочете пред запазването на личните си вещи (чл. 244, ал. 1 ЗЗД), но не и да я подобрява /в този смисъл Решение № 767 от 28.06.2024г. по в.гр. д. № 3672/2020г. по описа на САС /. Спорът по фактите между страните се концентрира, на първо място, върху това дали и кои от описаните в исковата молба строително-ремонтни дейности действително са извършени от ищцата. Съдът намира посочените спорни обстоятелства да се изясняват преди всичко от свидетелските показания на К Д, установяващи извършването на твърдяните от ищцата ремонтни дейности в кухнята и банята на жилището, както и подмяната на интериорните врати. Преценявайки показанията на Д съобразно чл. 172 ГПК предвид отношенията му със страните по делото, съдът намира, че изложените от него сведения следва да се кредитират като достоверни – същите са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви, неопровергани от останалия събран доказателствен материал, почиват на лични и непосредствени възприятия, доколкото свидетелят също е живял в процесния апартамент през исковия период. В показанията му не се открива стремеж за преувеличаване на възприятията, който да разколебае преценката за добросъвестно възпроизвеждане на относимите факти. Действително, дадените от Д сведения са единствените измежду събраните гласни доказателства, сочещи конкретно на определени видове строително-ремонтни дейности във всяко от ремонтираните помещения, но в тази си част същите напълно съответстват на направените от вещото лице констатации. Както се установи, заключението на приетата съдебно-техническата експертиза дава идентични данни относно конкретните ремонтни дейности по пера, с изключение подмяната на вентилатора. Изводите на експерта потвърждават убедително сведенията за естеството и характера на извършените СМР, като същите са формирани след извършен оглед – т.е. непосредствено. В подкрепа на тези доказателства са и писмените такива – документите, удостоверяващи сторени през исковия период разходи за ремонт, съответни по вид на така установените СМР. При преценката на свидетелските показания съдът съобразява също, че няма взаимно изключващи се показания на отделните разпитани лица. Показанията на Д кореспондират в пълна степен с показанията на свидетеля А, за когото няма основание да се приеме лична заинтересованост от изхода на делото, и който посочва, че на срещите им Д му споделял за дейностите по ремонта, а при посещение на имота лично е възприел кухнята да изглежда като нова. Събраните от А сведения също са вътрешно хармонични и последователни. Показанията му относно процеса по самия ремонт не са базирани на лични и непосредствени наблюдения, а имат косвен характер, тъй като са придобити посредством разговорите с Д. По правило косвените доказателства могат да бъдат кредитирани като достоверни и да служат за установяването на правнорелевантните факти, когато от цялата съвкупност от косвени доказателства може да се изведе обосновано заключение за проявлението на конкретния факт, имащ значение за изясняване на делото. Разглежданата хипотеза може да бъде приета за такава, тъй като предоставените данни са в синхрон с останалите гласни доказателства и с приетото експертно заключение. Отделно от това, сведенията на А са непосредствени в съществената си част – относно веществения резултат от предприетия ремонт, доколкото са изградени въз основа наблюдения от лично посещение в имота. Събраните от Д и А показания се подкрепят и от дадените от свидетеля Ц сведения, доколкото и тя споделя, че е разбрала за извършен от ищцата ремонт, като посещавайки покъсно имота установила подмяна на шкафовете в кухнята и ремонт на вратите. В тази връзка, следва да се отбележи, че сведенията на Ц относно липсата на участие в ремонти и в заплащането на разноските към етажната собственост от страна на ищцата, касаят периода, който предшества исковия – до началото на 2022г., до който момент и тя е обитавала жилището, поради което не са от естество да разколебаят показанията на Д. Що се отнася до липсата на осветителни тела, климатик и други електроуреди, показанията на Ц не са относими, доколкото сочените вещи не са сред претендираните с исковата молба разходи по обзавеждане. С оглед изложеното съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че в процесния недвижим имот са извършени СМР по вид и количество, каквито се претендират от ищцата, с изключение на подмяната на вентилатор. Предвид констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, че стойността на имота се е увеличила в резултат на дейностите по полагане на гранитогрес в кухнята и подмяната на всички интериорни врати, същите следва да бъдат квалифицирани като подобрения. Що се касае до твърдените разходи за обезпечаване на ремонтните дейности, то от свидетелските показания на Д се установява, че ремонтът е финансиран от ищцата. Приетите писмени доказателства също сочат, че разходите са поети от ищцата. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от обстоятелството, че последната е страна по приложения договор за покупко-продажба на строителни артикули и получател на стоките по приемо-предавателния протокол, като имената й фигурират и в издадените касови бележки и фискални бонове за извършени плащания на материали, съответстващи по вид на естеството на извършените СМР. От обсъдените доказателства, преценени съвкупно, може да се направи обоснован извод, че така извършените СМР са предприети както в интерес на ищцата, така и в интерес на ответницата. Интересът на ответницата се изразява в това, че същата като титуляр на правото на собственост върху процесния имот се ползва от последиците от неговото реновиране, като увеличената стойност на имота облагодетелства правната й сфера. В това отношение, съдът намира за неоснователни наведените в отговора на исковата молба възражения, че работата била предприета единствено в интерес на гестора. Същевременно от гласните доказателства на Ц и Д се извеждат убедителни данни и за интереса на ищцата – от една страна, да се осигурят по-добри битови условия в апартамента, върху който упражнява фактическа власт, от друга – да се повиши неговата стойност, с оглед че последният служи за обезпечение на задълженията по сключения от нея договор за кредит. Последното обстоятелство се потвърждава и от представения по делото договор за учредяване на ипотека върху имота за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по кредитното правоотношение с „ПИБ“ АД. Предвид обстоятелството, че при предприемането на чужда работа последиците настъпват в чужда правна сфера и биха могли да я накърнят, чл. 60, ал. 2 ЗЗД създава задължение в тежест на гестора да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен, т.е. с по-голяма грижа от тази, която обикновено полага при воденето на собствените си работи. Като се държи сметка за заключението на вещото лице за извършени в недвижимия имот годни за ползване СМР, както и липсата на констатации за недостатъци при тяхното изпълнение, то следва, че през исковия период чуждата работа е била водена уместно и добре управлявана. Противно на възраженията на ответницата, не се установява имотът да е бил оставен от ищцата след напускането й в лошо състояние, налагащо ремонт с оглед привеждането му във вид, годен за ползване. Действително по данни на съдебнотехническата експертиза стените в банята са с премахната облицовка, а над мивката са констатирани места с изкъртена мазилка. Същевременно обаче не са ангажирани доказателства, които да са индиция, че същите са следствие от предприетата работа, респ., че не са съществували още от период, предшестващ предприемането на СМР. Накрая, съдът намира да се установяват и релевантните знание на ответницата и липса на противопоставяне от нейна страна за воденето на чуждата работа без мандат. В тази връзка съдът съобразява кредитираните показания на свидетеля Д, от които се установява, че от ответницата е било поискано разрешение за ремонта, последната е изразила съгласие да се извърши, каквото е необходимо, като не се е противопоставяла на фактически предприетите ремонтни дейности, които сама е възприела при посещенията си в имота по време на ремонта и след приключването му. Съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД ако работата е била предприета и в собствен интерес, доминусът отговаря само до размера на обогатяването му. С оглед установените между страните отношения, подлежащи на уреждане по правилото на визираната разпоредба, вземането на ищцата за извършените подобрения се съизмерява с обогатяването на ответницата, изразяващо се в увеличената стойност на недвижимия имот, т.е. със сумата от 5462 лв., изчислена от вещото лице. По изложените съображения съдът намира за доказан правопораждащият фактически състав на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като искът следва да бъде уважен до установения размер на спорното вземане от 5462 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 7070 лв. По разноските: При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК право на разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлена и прекратена част от исковата претенция. Ищцата е направила разноски за държавна такса – 295,70 лв., за депозит за изготвяне на експертизата – 360 лв. и за адвокатско възнаграждение – 1400 лв., или общо 2055,70 лв., от които по съразмерност й се следват 1518,75 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 776,52 евро. Ответницата доказва сторени разноски за адвокатско възнаграждение – 1320 лв., от които по съразмерност следва да й се присъдят 344,78 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 176,28 евро. По горните мотиви, съдът