Решение № 180 от 4.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 95/2026 г.

наказателно дело № 20261100600095 по описа за 2026 година Производство е по реда на гл. XXI НПК вр. чл.436 ал.2 НПК. Образувано е по повод депозирана частна жалба от осъдения И.Р., против протоколно определение по ЧНД № 13459/25г., с което определение е оставена без уважение молбата на осъдения за допускане на съдебна реабилитация по отношение на постановени осъждания. В подадената частна жалба се излагат съвсем лаконични твърдения, свързани с обстоятелството на невъзстановяване на причинени имуществени вреди и изразяващи се в получавано трудово възнаграждение в минимален размер. Пред въззивния съд осъденото лице не се явява – изпратените на същото призовки са върнати в цялост, а видно от изготвената Докладна, то и призоваването по реда на чл.178 ал.11 изр.1 НПК е безрезултатно.Поради неявяване, самият жалбоподател не изразява и становище по същество на процесния спор, като такова становище не е изложено и в подадените в последствие молби. Участващият по делото прокурор съвсем лаконично изразява становище за законосъобразност на обжалваното определение и отправя искане за неговото потвърждаване. Съдът, след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт намира за установено следното : Депозираната частна жалба е подадена в срока по чл.436 ал.2 НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК. Тук следва да се посочи, че в жалбата липсва изрично формирано искане за допускане на търсената съдебна реабилитация, но въпреки това, горното не се оценява за недостатък на същата, тъй като жалбата е изготвена от осъденото лице и процесуалната допустимост следва да се преценява в личен интерес на самия жалбоподател. Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК Съобразно приобщения доказателствен материал, настоящият съдебен състав констатира, че в случая СРС е приложил правилно материалния закон и съответно правилно не е допуснал исканата от осъдения съдебна реабилитация. Фактите по делото са правилно установени – в тази вр. първостепенният съд изчерпателно е описал всички постановени по отношение на И.Р. осъдителни съдебни актове и тъй като относно тези факти не се спори между процесните страни, то съдът приема за излишно тяхното преповтаряне и препраща към мотивите на проверяваното определение. СРС прецизно и фактически коректно е отразил времевия период и крайната дата на изтърпяване на наложените наказания, като това обективно обстоятелство е значимо такова, тъй като поставя начало на реабилитационния срок.Т.е. действително последното наказание ЛСВ за срок от 2 години е изтърпяно на 11.10.24г. и от този момент започва да тече 3-годишния срок по чл.87 ал.1 НК, който срок все още не е изтекъл, като тук е нужно да се отбележи, че горното наказание е определено за общо най-тежко такова, измежду наказанията, наложено по НОХД с №№ 1910/19г., 1943/18г., 1586/20г. и 1249/21г., респ. за осъжданията по горепосочените дела не е настъпил срокът за реабилитация.Не е изтекъл и срокът за реабилитация по НОХД с №№ 4659/18г. и 4972/18г., тъй като по тези две осъждания е определено едно общо найтежко наказание ЛСВ за срок от 6 месеца, изтърпяно на 03.04.23г. Видно от писмените доказателства по делото, изтекъл е реабилитационният срок по чл.87 ал.1 НК само и единствено за осъждането по НОХД № 14331/20г., тъй като наказанието е изтърпяно на 05.12.22г.Въпреки това обаче и за това осъждане не са налице законовите предпоставки за допускане на съдебна реабилитация – в случая по горното дело Р. е осъден за извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК, включващо настъпили съставомерни имуществени вреди, като самото лице признава пред СРС факта на липса на възстановяване на причинените вреди. Имайки предвид горното, въззивният съд прецени също така, че производството по НОХД № 14331/20г. е разгледано по реда и условията на гл.29 НПК, като съгл. чл.381 ал.3 НПК сключеното между страните споразумение се допуска за разглеждане и съответно се одобрява при условие на възстановени или обезпечени имуществени вреди.Т.е. фактът на разглеждане на производството по реда на гл.29 НПК не се явява достатъчен такъв и сам по себе си не позволява формиране на извод за възстановяване на имуществените вреди, доколкото процесуалният закон предвижда и алтернативна възможност, а именно само за обезпечаване на същите.В тази вр. доказателствената тежест принадлежи на самия осъден, който обаче не представи доказателства досежно коментираното обстоятелство.Нещо повече – направено е признание за липса на възстановяване на вредите (въпреки че допълнително представеното писмено банково извлечение не е прието за доказателство по делото, то в същото не се съдържат такива данни).При тези доводи молбата за реабилитация и за това осъждане се явява неоснователна такава. Фактическият състав на чл.87 НК предвижда в кумулативна съвкупност настъпването на определени факти, като само и единствено изтичането на реабилитационният срок не се явява достатъчно условие за допускане на търсената реабилитация. В заключение и доколкото в срока на произнасяне, по делото постъпиха редица молби от самия осъден-жалбоподател, то съдът приема за нужно в отговор на наведени с тези молби възражения да отбележи следното: В молбите на осъдения Р. се излагат възражения относно липсата на неговото призоваване за насроченото открито с.з. пред СГС, като в тази вр. се твърди допуснато нарушение на неговите права по редица членове от процесуалния закон и се отправят няколко отделни искания.Във вр. с твърдението за нарушение на процесуалното право на защита и гарантиране правото на лицето за лично участие в процеса се подчертава, че действително съдът следва да положи усилия за охрана правата на страните в процеса и в случая на осъдения Р. са изпратени призовки на два отделни адреса, посочени от него самия, като дори е направен опит и за призоваване по телефон (отново на посочен от него тел.номер) – призовките са върнати по делото в цялост с посочване на определени обстоятелства, възпрепятстващи реалното им връчване (които факти не се поставят под съмнение, доколкото не се презумира недобросъвестност от страна на длъжностите лица по призоваване, като дори в случая се касае и за двама отделни призовкари), а за призоваването по телефон е съставена и нарочна докладна за липса на връзка с абоната, като дори безуспешни са останали и предприетите от съда действия за призоваване на лицето чрез неговия работодател.Т.е. съдът е положил всички усилия за призоваване на жалбоподателя, като тук следва да се подчертае, че явяването на същия в с.з. не е и задължително – задължително съгл. чл.269 и чл.329 ал.2 НПК е личното присъствие в с.з. само и единствено на подсъдими лица с вменено им тежко по смисъла на закона престъпление, но не е задължително личното присъствие на молителя в производството за реабилитация, което се извежда и от нормата на чл.435 ал.2 НПК. Горната преценка изначално е извършена от законодателя и тя е предопределена именно от процесуалното качество на различните процесните страни.В контекста на горното настоящият съд още в с.з. е направил преценка на фактите, касаещи призоваването на жалбоподателя Р., и е приел, че неговото нередовно призоваване не се явява процесуална пречка по хода на делото (и с тези аргументи е запознат и самия жалбоподател, доколкото в хода на произнасяне представя по делото именно съставения от с.з. съдебен протокол). При така изложените съображения всяко едно от исканията на жалбоподателя, инкорпорирани в допълнително представена молба, се оценява за неоснователно.Съдът не разполага с правомощие и липсва законов ред за обявяване на съдебния протокол за незаконен.Неоснователно е искането за отмяна на извършените в с.з. на 27.01.26г. процесуални действия – както вече се отбеляза, нередовното призоваване на жалбоподателя не е процесуална пречка за разглеждане на делото, тъй като личното му присъствие не е задължително такова. Не е нарушено и правото на защита на осъдения – в тази вр. се отправя възражение за нарушение на чл.55 ал.1 НПК, но от една страна с право на защита се ползва само и единствено обвиняемият/подсъдимият, каквото процесуално качество настоящият жалбоподател не притежава; а от друга страна осъденият Р. нито пред СРС, нито в жалбата си до СГС отправя искане за назначаване на служебна защита или предоставяне на възможност за ангажиране на договорна такава.В това производство защитата не е задължителна и поради това, съдът не следи служебно за приложението на чл.94 НПК. С оглед на всичко гореизложено, СГС, 12-ти въззивен състав