Решение № 5816 от 25.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10904/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по въззивни жалби от „Мазалат“ ЕООД срещу решение № 7532/24.04.2024 г., допълнено с решение № 13306/05.07.2024г., постановени по гр.д. № 35683/2023 г. по описа на СРС, 177-ми състав, с което са отхвърлени предявените от Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 със служебен адрес гр. Габрово, ул. •••• искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 със служебен адрес гр. София, бул. Цариградско Шосе № 115Г, ет. 8 да му заплати сумата от 248, 88 лева – стойност на доставен бетон, подробно описана във фактура № 12478 от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 към Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 за сумата от 12893, 05 лева – претърпени от Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 имуществени вреди вследствие на доставен от Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 некачествен бетон и за сумата от 75, 83 лева по Фактура № 1000012478 от 16.07.2018г. на стойност от 1784, 88 лева с ДДС за периода от 24.02.2020г. до 24.02.2023г. върху размера на незаплатената част от главницата в размер на 248, 88 лева с ДДС. за сумата от 4839, 66 лева – стойност на доставена арматура, подробно описана във фактура № 12882 от 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 към Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 за сумата от 12893, 05 лева – претърпени от Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 имуществени вреди вследствие на доставен от Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 некачествен бетон и за сумата 1474, 75 лева по Фактура № 1000012882 от 08.10.2018г. на стойност от 4839, 66 лева с ДДС за периода от 24.02.2020 г. до 24.02.2023 г. за сумата от общо 1536 лева – стойност на доставен пясък и услуга „сметоизвозване“, подробно описана във фактури № 16584 от 31.07.2021 г., № 16585 от 31.07.2021 г. и № 16707 от 31.08.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасени чрез плащане и за сумата 75, 64 лева по Фактура № 1000016584 от 31.07.2021 г. на стойност от 475, 20 лева с ДДС за периода от 01.08.2021 г. до 24.02.2023 г. върху размера на незаплатената част от главницата в размер на 105, 30 лева с ДДС; 133.18 лв. по Фактура № 1000016585 от 31.07.2021 г. на стойност от 836, 70 лв. с ДДС за периода от 01.08.2021 г. до 24.02.2023 г.; 89, 44 лева по Фактура № 1000016707 от 31.08.2021 г. на стойност от 594 лева с ДДС за периода от 01.09.2021 г. до 24.02.2023 г.. За сумата от 237, 60 лева – стойност на услуга „сметоизвозване“, подробно описана във фактура № 16845 от 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като недоказан и за сумата 33, 79 лева по Фактура № 1000016845 от 30.09.2021 г. на стойност от 237, 60 лева с ДДС за периода от 01.10.2021 г. до 24.02.2023 г.. С решението ищецът е осъден да заплати сторените от ответника разноски. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Мазалат“ ЕООД. На първо място, въззивникът изразява несъгласие с решението на съда да намали с петдесет процента сумата по Фактура 12478 от 16.07.2018 г. на стойност 248, 88 лева. Отбелязва се, че съдът не е дал ясни и обективни критерии за това редуциране и липсват мотиви защо е избран точно този процент. Жалбоподателят посочва, че дори при частично дължима главница, следва да се присъди и съответната част от претендираната мораторна лихва, която да участва в евентуалното прихващане. За разлика от това, по отношение на Фактура 12882 от 08.10.2018 г., жалбоподателят е съгласен с извода на съда, че се дължи пълната сума от 4839, 66 лева, и съответно настоява да се присъди и акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 1474, 75 лева. Относно приетото за основателно възражение за прихващане, "Мазалат" ЕООД твърди, че "Щрабаг" ЕАД не е изправна страна по договора, тъй като същият е бил едностранно прекратен от въззивника поради неплащане. Изтъква се, че съдът не е взел отношение по това възражение. Жалбоподателят оспорва твърденията за некачествен бетон, като подчертава, че ответната страна не е доказала това възражение. Подчертава се, че протоколите от частни лаборатории, на които се позовава ответникът, не могат да бъдат противопоставени на "Мазалат" ЕООД, тъй като са изготвени без негово участие и подпис, и са били своевременно оспорени. Отбелязва, че вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза не е направило собствен анализ на качеството на бетона, а е работило с оспорени документи. В жалбата се излага аргументът, че дори да се приеме наличието на некачествен бетон, максималните разходи за ремонт според експертизата са 1000 лева, и прихващането би следвало да се ограничи до този размер, а не до сумата, с която съдът е намалил претенцията. На последно място, излага се становището, че тъй като ответникът е оспорил иска и с поведението си е дал повод за завеждането на делото, същият следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. В обобщение, жалбата настоява да бъде отменено решението, да се осъди ответникът да заплати претендираните главници, мораторни лихви и разноски, като евентуално прихващане на суми се допусне само до размера на 1000 лева. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с което исковете се уважават. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Щрабаг“ ЕАД, с който се взема становище за нейната неоснователност. На първо място, ответникът изтъква, че правото на прихващане възниква при наличието на насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания, като законът не поставя като условие изправността на страната, която го упражнява. Допълнително се посочва, че "Щрабаг" е била изправна страна, като е претърпяла вреди вследствие на неизпълнение от страна на "Мазалат", което се установява от представените по делото доказателства. Ответникът подчертава, че прекратяването на едно правоотношение не погасява вземането, което може да бъде предмет на възражение за прихващане. На второ място, се опровергават твърденията в жалбата, че съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) относно качеството на бетона. Отбелязва се, че вещото лице е правило своите изводи въз основа на представени от ищеца разпечатки, които не носят подписи и печати, а достоверността им е под съмнение. Тези документи са били своевременно оспорени от "Щрабаг" и не са приобщени към доказателствения материал по делото. С това се оспорва и твърдението, че СТЕ е установила, че доставеният бетон е отговарял на изискванията за качество. Освен това, ответникът категорично отхвърля довода, че подписването на фактурите от негов представител се приравнява на съгласие с качеството на доставената стока. Той аргументира, че подписването на фактура удостоверява наличието на сделка, но няма отношение към качеството на доставката, особено когато недостатъците са скрити и могат да бъдат установени само след лабораторен анализ. Поради това, оспорването или неоспорването на фактурите не е свързано с качеството на бетона. На последно място, "Щрабаг" ЕАД се позовава на доказателствената стойност на протоколите от лабораторните анализи, извършени от две независими лаборатории, които са установили отклонения в якостта на бетона. Тези протоколи са удостоверителни документи, издадени от акредитирани лица, и не са частни документи, съставени от страните по спора. Посочва се също така, че вещото лице по СТЕ е потвърдило валидността на използваните методи за анализ и верността на получените резултати. Накрая, се подчертава, че претърпените от "Щрабаг" преки вреди не се изчерпват само с цената на бетона за подмяна, а са от различен характер и са доказани по делото. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение на правилността му настоящият състав намира следното: По отношение на исковете по чл. 327 от ТЗ. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В разглеждания случай по делото е установено по несъмнен начин, а и не се спори, че между страните е сключено споразумение за доставка на арматурна заготовка, бетон и зидария от 15.05.2018г. (л. 40-43 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установяват договорните отношения между страните. Не се спори и че е доставен бетон по фактура № 12478/16.07.2018г. По делото са представени преписи на процесните фактури: 12478 от 16.07.2018 г., 12882 от 08.10.2018 г., 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г., 16707 от 31.08.2021 г. и 16845 от 30.09.2021 г. (л. 6, 19, 21, 22, 23 и 24 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), в които са отразени твърдените от ищеца доставки на стоки и услуги, както и тяхната стойност. Като доставчик е посочен ищецът, като получател – ответникът. Всички фактури са били подписани за получател. Към фактурите също така са представени протоколи за доставка и експедиционни бележки за качеството на доставките. Представено е също така електронно писмо от 17.05.2023 г., от което се установява, че ответникът е изпратил на ищеца възражение срещу получаването на Фактура № 16845 от 30.09.2021 г. Представени са и множество документи, издадени във връзка с качеството на бетона. Представено е и платежно нареждане от 15.02.2022 г. (л. 91 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1492, 74 лева. Приложен е и препис от фактура № 12608 от 08.08.2018 г. (л. 78 от настоящото дело), заплатена от ответника с платежно нареждане от 07.08.2018 г. (л. 83 от настоящото дело). По делото са приети неоспорени от страните съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно- счетоводна експертизи (л. 30-л. 33 и л. 129-л. 130 от настоящото делото). От техните заключения се установява, че фактури с номера 12478 от 16.07.2018 г., 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г. и 16707 от 31.08.2021 г. са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и за тях е ползван данъчен кредит от ответника. Фактури с номера 12882 от 08.10.2018 г. и 16845 от 30.09.2021 г. не са осчетоводени в счетоводството на ответника и за тях не е ползван данъчен кредит от него. По фактури с номера 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г. и 16707 от 31.08.2021 г. е постъпило плащане в цялост. Ищецът е издал фактура № 12608 за сумата от 36000 лева, платени от ответника. Сумата е отнесена за погасяване на задължения от ответника към ищеца, които не са предмет на настоящото дело, като след тяхното погасяване, от сумата от 36000 лева са останали 13532, 05 лева. Тази сума е отнесена от ищеца за погасяване на вземането му по Фактура № 12882 от 08.10.2018 г., като със сумата, вземането по фактурата е погасено частично, като за доплащане е останала сумата от 4839, 66 лева с ДДС – предмет на настоящото дело. По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза (л. 123-л. 130 от делото). Установява, че според представените от ответника документи, предоставеният от ищеца бетон не е отговарял на изискванията за якост съгласно българските държавни стандарти. Използваните методи за тестване на якостта са допустими и приложими за определяне на якостта на бетона. Предписани са мерки за укрепване на конструкциите, изградени с този бетон. Същите са извършени за което са били необходими средства в размер на приблизително 1000 лева. От съдебно техническата експертиза се установява, че е нужно да се разбият два участъка от стените, като единият е с дължина 95 см, а другият - 120 см. На базата на тези данни, вещото лице е изчислило, че приблизителните разходи за извършването на тези ремонтни дейности възлизат на 1000 лева. Спорни между страните са въпросите дали част от доставената стока е с недостатъци, какъв е техния вид - скрити или явни и дали правото на купувача по чл. 195, ал. 3 вр. с, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /да бъде освободен от задължението да заплати съответстващата й продажната цена, което въведено в процеса като защитно възражение следва да се преценява като изявление за частично разваляне на договора/. Настоящият съдебен състав приема, че основно задължение на продавача е да предаде продадената вещ - чл. 319 ТЗ вр. с чл. 187, ал. 1 ЗЗД. Вещта следва да бъде предадена в състоянието, в което се намира при сключване на договора - чл. 187, ал. 2 ЗЗД, като купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача - чл. 324, изр. 1 ТЗ; ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци - чл. 324, изр. 2 ТЗ. При всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях, като уведомяване не е необходимо само ако продавачът е знаел за недостатъка - чл. 194 ЗЗД. Скритите недостътици са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката или такива, които са се проявили по-късно. Законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на купувача в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците /т.е. те са ирелевантни/. Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е възможно и назначаването на техническа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че критерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен преглед на стоката, респ. проверка как тя функционира /ако нейното естество предполага такава/. Тези недостатъци, които могат да бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите - скрити. Отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление и способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата; да задържи вещта и да иска намаление на цената; да иска отстраняване на недостъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Едновременно с това разполага с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпените загуби и пропуснати ползи /чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД/. Според разпоредбата на чл. 197 ЗЗД, исковете на купувача /респ. възраженията/ по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД е давностен /виж Тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС/ и започва да тече от предаването на вещта. Знанието, респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се презумира, а следва да се докаже от купувача /ответника - чл. 154, ал. 1 ЗЗД/. При направено възражение за давност съдът, преди да реши спора дали вземането на купувача е погасено по давност по чл. 197 ЗЗД, е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или другия давностен срок. В разглеждания случай е установено въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране), че според представените от ответника документи, предоставеният от ищеца бетон не е отговарял на изискванията за якост съгласно българските държавни стандарти. Използваните методи за тестване на якостта са допустими и приложими за определяне на якостта на бетона. Предписани са мерки за укрепване на конструкциите, изградени с този бетон. Експертизата си служи с проведени към 2018г. лабораторни изследвания. Проведено е лабораторно изпитване на якостта на бетон с клас 25/30, доставен от Мазалат и положен на 10.07.2018г. и 12.07.2018г. Девет от общо десетте взети и изследвани проби са дали резултат в отклонение от изискванията по БДС (т.е. девет от десетте проби са дали резултат под 30MPa (мега Паскал). Приложени са протоколи от лабораторни изпитвания, проведени от „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД, град Стара Загора (Сертификат за акредитация рег. № 252 ЛИ/18.06.2018г., издаден от ИА БСА). На 13.08.2018г. допълнително са проведени тестове по друг метод чрез разрушаване на три броя ядки от процесния бетон, като и трите резултата от тестове са показали отклонения от нормите и са били под 30 MPa. Щрабаг е уведомило по електронна поща Мазалат ЕООД с имейли на 08.08.2018г. и 14.08.2018г. На 16.08.2018г. Щрабаг е провело изпитвания на якостта на гореспоменатия бетон от втора акредитирана лаборатория - „Строително изпитвателен център към ТРА“ ЕООД, град София, сертификат за акредитация рег. № 147ЛИ/31.05.2018г., издаден от ИА на БСА. Резултатите от проведените тестове също са били в отклонение от нормите по БДС. С имейл от 01.10.2018г. ответникът е уведомил ищеца, че доставеният бетон е с недопустими отклонения от якостните характеристики и е поискал обезщетение за претърпени вреди вследствие от некачествено изпълнение на задълженията му по договора. При това положение въззивният съд приема, че твърдените недостатъци на процесната част от продадената стока са установени по несъмнен начин - налице са отклонения от качествените показатели на бетон С25/30 по стандарта БДС. Купувачът има право да получи стока с качество според уговореното или ако нищо не е уговорено и се дължи вещ, определена само по своя род, какъвто е настоящия случай - поне със средно качество - арг. чл. 64 ЗЗД/. Недостатъците по своето естество са скрити, тъй като не са могли да бъдат установени при обикновен преглед - за констатирането им са били необходими лабораторни изследвания и специални знания. Същевременно установено е въз основа на събраните писмени доказателства – електронна кореспонденция от 08.08.2018г. и 17.08.2018г., че през м.август 2018 г. служител на Щрабаг ЕАД – Г.Е. уведомил по имейл ищцовото дружество за недостатъците на доставения бетон, както и е поканил дружеството да осигури негов представител на 13.08 от 10.30 ч. за изпитването, което е проведено в „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД, град Стара Загора, както и на изпитването, проведено на 21.08.2018г. от 10.00 ч. в „Строително изпитвателен център към ТРА“ ЕООД, град София. Предвид изложеното, направеното от ответника възражение за прихващане за причинени на ответника имуществени вреди вследствие спирането на работата заради доставка на некачествен бетон, се явява основателно. Причинно-следствената връзка между този факт и спирането на работата съдът приема за установена от показанията на свидетеля Е.. Връзката между спирането на работата и сторените от ответника разходи съдът намира за доказани от показанията на свидетеля Е. и приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че от приетата и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че описаните в отговора на исковата молба разходи за отстраняване на недостатъците по доставка на некачествения бетон съответстват на действително извършените разходи и са в размер на 12 893, 05 лв. без ДДС. Тази сума надвишава дължимите на ищеца по фактури № 12478 от 16.07.2018 г. и № 12882 от 08.10.2018 г. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба относно приетия от СРС процент за намаляване цената на доставения по фактура № 12478 от 16.07.2018 бетон с 50 %, тъй като и без намаляването, стойността на разходите за поправяне на недостатъците надвишава значително сумата по фактура № 12478 от 16.07.2018 г. на стойност 248, 88 лева с предмет доставка на бетон. Следователно възражението на ответника /купувача/ по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателно и обуславя отхвърляне на иска на продавача за претендираната неплатена част от продажната цена /съответстваща на лошото/некачественото изпълнение/. А щом няма главно задължение, не може да възникне задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение а първоинстанционното решение следва да се потвърди. По отношение на разноските. При този изход на производството във въззивната инстанция право на разноски има ответното дружество „Щрабаг“ ЕАД, което не е сторило такива във въззивното производство, поради което такива не му се дължат. На основание чл. 280, ал.3 от ГПК и предвид търговския характер на спора настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, СГС,