Решение № 3975 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 223/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К. Д., д.м. срещу Р. П. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1375 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ и услуги, състояща се от диагностика и лечение, проведени за периода 31.05.2023 г. – 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 18.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8984/19.12.2023 г., по ч. гр. д. № 18808/2023 г., по описа на ПдРС, ХХ гр. с. В исковата молба е посочено, че на 31.05.2023 г. в 18.17 ч. ответницата е посетила УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от болки ниско в корема вдясно, започнали внезапно, съпроводени с гадене и повръщане, съобщава и за парене при уриниране (описание в анамнезата в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 053971/31.05.2023г.). След извършване на преглед от дежурен хирург е направена преценка, че диагностичната и лечебната цел на медицинската помощ не могат да бъдат постигнати в условията на извънболничната помощ, поради което пациентката е насочена към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия. Видно от издаденото Направление за хоспитализация, е насочена с приемна диагноза „•••••••••••“ по Клинична пътека (КП) № 179 „Оперативни процедури върху апендикс“ с минимален болничен престой от 2 дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020- 2022/. За приемането си в болницата ответницата е дала своето информирано съгласие, изразено в приложената към исковата молба Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“ (ДИС). Приета е за болнично лечение на 31.05.2023г., в 19.50 ч., съставена й е История на заболяването (ИЗ) № 36623/2023г. Извършена е оперативна процедура и лечението е приключило с окончателна диагноза „•••••••••••••••••“ по КП № 179 „•••••••••••••••••••••“, като пациентката е пролежала 5 дни в болницата, при минимален болничен престой от 2 дни, съгласно изискванията на КГ1 № 179. На сутрешната визитация, на 06.06.2023 г. пациентката не е била в болничната си стая, напуснала е самоволно. Издадена е епикриза, в която са описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 179 и ответницата е изписан на 06.06.2023 г. Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното си лечение ответницата е била здравнонеосигурена по смисъла на Закона за здравното осигуряване /330/. Тя не е възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати сама стойността на оказаната й медицинска помощ по № 179 „••••••••••••••••••••••••“, която е в размер на 1375 лева и е определена съгласно действащия по време на болничното лечение на пациента „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, с който ответницата е декларирала, че е била запозната. Пациентката не е възстановила здравноосигурителните си права до изписването, както и не е заплатила дължимата сума. Но тя е декларирала, че е запозната с цените на медицинските услуги, както и, че ще следва да заплати сама цената на лечението си (видно от Декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури). Тъй като Р. В. не е заплатила дължимата сума за посочената клинична пътека, на 29.08.2023 г. лечебното заведение е изпратило покана за доброволно плащане, заедно със сметка за цената на лечението. Поканата е върната в цялост на подателя, с отбелязване, че не е „потърсена“ от ответника. Ето защо и поради невъзможност сумата да бъде събрана доброволно, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, във връзка с което било образувано гр. д. № 18808/2023 г., по описа на ПдРС, ХХ гр. с. Издадената Заповед № 8984/19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, била връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В исковата молба се твърди, че ответницата била на преглед в отделение по спешна медицинска помощ на 31.05.2023 г. в 18.17 г., а видно от лист за преглед на пациент е отразен час – 16,30 ч. и част за напускане – 19,50 ч. Поради липса на подпис на пациента, оспорва лист за преглед на пациент. Констатира се противоречие както в отразените часове в лист за преглед, така и в направление за хоспитализация, в което е записан час за приемане в лечебното заведение 16,00 часа. В графа подпис не е посочено, че същият е положен от пациент Р. В.. Липсват доказателства за извършени изследвания, както и ценоразписа да е бил обявен на лицето. В графа подпис на пациента – няма положен такъв. Оспорва епикриза, изготвена на 22.08.2018 г. в 17 часа, тъй като без извършен преглед и присъствие на пациент, същата представлява документ с невярно съдържание. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. На 31.05.2023 г. Р. П. В. е посетила УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна медицинска помощ, с оплаквания от болки в дясната долна половина на корема, започнали внезапно и съпроводени с гадене и повръщане, включително и парене при уриниране (видно от анамнезата). Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът е насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия. Видно от издаденото направление за хоспитализация, тя е насочена с приемна диагноза „•••••••••••••••••“ по КП № 179 “Оперативни процедури върху апендикс“, с минимален болничен престой от 2 дни, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ от НРД за МД 2020-2022 г. Р. В. е хоспитализирана в клиниката на 31.05.2023 г., в 19.50 часа. Към момента на хоспитализацията ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановила по време на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията. Била е оказана болнична медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 179 „•••••••••••••••••••••••“. При постъпване на пациента в болницата е съставена История на заболяването /ИЗ/ № 36623/ 2023г. Дехоспитализирана е на 06.06.2023 г., 7,30 ч. с окончателна диагноза „•••••••••••••••••••••••“ Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния престой ответницата е с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл.109 ЗЗО. Това обстоятелство се установява от представеното и прието по делото писмо от ТД на НАП- Пловдив На основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО ответник Р. В. следва да заплати сама стойността на оказаната й медицинска помощ в лечебното заведение. В чл. 109, ал. 3 от ЗЗО е посочено, че правата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ не се възстановяват. Това означава, че само ако задължението е платено до/в деня на изписване, лицето ще се счита за здравноосигурено. По-късното заплащане на дължимите вноски не води до възстановяване на права и ценната не лечението остава за сметка на пациента. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на медицинската помощ и медицинските услуги, предоставяни от лечебното заведение, са посочени в Ценоразписа на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Ответницата е изразила съгласие за приемане в болницата, след като е получила необходимата информация и разяснения по предстоящата диагностика и лечение и с подписа си е удостоверила, че е запозната с правата и задълженията си на пациент. Декларирала е също така, че е запозната с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност. Пациентката е била уведомена за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие, е удостоверила, че е запозната с ценоразписа на лечебното заведение. Ответницата не е била поставена в неблагоприятно положение, нито е била лишена от алтернативни възможности, тъй като чрез оказаната й медицинска помощ в кР. сметка се е стабилизирало здравословното й състояние. В заключение, изискването на чл. 86 от Закона за здравето, а именно: пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие /чл. 88 от Закона за здравето/. Следователно, предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен, а на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 439,71 евро/860 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Така мотивиран съдът