Решение № 272 от 15.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11279/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.“ АД, чрез адв. Б., срещу решение № 12099/10.07.2023г., постановено по гр.д. № 33847/2022г. по описа на СРС, 61-и състав, в частта, в която по предявен иск по чл. 79, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца „ВКС В.“ ЕООД сумата 10 945 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за доставка на гориво за дизелови двигатели – 3016 литра на стойност 4 696.38 лева по фактура № 0190031097/04.03.2020г., ведно със законната лихва от 23.06.2022г. до окончателното погасяване. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. СРС обърнал доказателствената тежест, не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и не възприел правилно фактическата обстановка. В тежест на ищеца било да установи, че доставеното от ответника гориво не отговаряло на стандартите за качество. Качеството на доставеното гориво се установявало от придружаващия доставката документ за това. Горивото било натоварено от данъчно-акцизен склад, превозено от транспортно дружество и доставено и прието в обекта на ищеца от негов служител. Ответникът нямал отношение към промяна на показателя „пламна температура“, тъй като промяната възникнала след доставката по един от двата възможни механизма, а именно: цистерната разтоварила първо бензина, като след приключването на разтоварването остатъкът от бензина в шланга не бил източен напълно и се допуснало смесване, в резултат на което се променил показателят „пламна температура“ или неизправност на резервоара, неправилно съхранение или нерегламентирани действия на служители на ищеца за периода от доставката на 04.03.2020г. до извършената на 11.03.2020г. проверка от ДАМТН. По делото било установено, че на доставката присъствал служител на ищеца, който бил длъжен да участва в разтоварването на горивото и да не допусне такова смесване. Отделно по делото било установено, че непосредствено преди доставката на горивото имало преместване на гориво от друг обект на ищеца в процесния. Неоснователна била претенцията на ищеца за заплащане на административни разходи в процедура, в която ответникът не участвал. Ищецът обжалвал само наложената му ПАМ, но не и издаденото НП, с което му била наложена имуществената санкция в размер на 10 000 лева. За бездействието си и неадекватно упражняване на права по адм.д. № 739/2020г., ищецът винил ответника и искал плащането на тази сума и съдебните разноски. Позовава се на разрешението по идентичен казус между страните, в който било прието, че когато има промяна само в показателя „пламна температура“, качеството на горивото не било нарушено. Моли за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищец „ВКС В.“ ЕООД, чрез адв. Р., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Позовава се на решението по образуваното от ответника гр.д. № 2219/2021г. по описа на РС-В. за заплащане на цената на горивото, съгласно фактура № 0190031097/04.03.2020г., с което искът бил отхвърлен, поради уважено възражение на ищеца в настоящото производство за рекламация в качествено отношение. Излага, че своевременно направил рекламация за качеството на доставеното гориво по фактура № 0190031097/04.03.2020г. след проверката на ДАМТН в обекта му в с. Гроздьово, поканил ответника да изтегли доставеното гориво и непрекъснато информирал ответника за хода на административното производство. След като жалбата на ищеца срещу наложената му ПАМ – спиране на разпространението на 4 137 литра течно гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 3, била отхвърлена с решение № 739/03.07.2020г. по адм.д. № 739/2020г. на АС-В., предвид категоричните доказателства за неоснователността на жалбата, ищецът преценил че разходите за обжалване на НП са ненужни и ще доведат до допълнително обременяване на ответника с разходи. Така с поведението си ищецът положил грижата на добрия търговец. Отделно ответникът разполагал с правото по чл. 182, ал. 3 АПК да встъпи в производството, но не се възползвал, нито указал на ищеца да обжалва НП. Освен имуществената санкция от 10 000 лева с НП на ищеца били възложени разходите за вземане и изпитване на проба, за експертиза. Сочената от ответника съдебна практика била неотносима в случая, тъй касаела хипотези с показател в рамките на допустимата грешка, какъвто настоящият не бил. Ответникът, като доставчик на горивото, бил длъжен да прехвърли същото в хранилищата на ищеца, предвид на което защитните му версии за използван един и същи маркуч били напълно ирелевантни. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. В частта, в която предявените от ищеца искове са отхвърлени като неоснователни, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното: Със сезиралата съда искова молба ищецът ВКС В.“ ЕООД излага, че с ответника „Т.“ АД имали трайни търговски отношения по доставка на горива. Така по издадена от ответника фактура № 0190031097/04.03.2020г. ответникът „Т.“ АД доставил в обект на ищеца в с. Гроздьово, 3 016 литра гориво за дизелови двигатели, 3 026 литра бензин А 95-Н, био 9%, като си начислил и възнаграждение за осъществения транспорт. По повод незаплатената стойност на фактурата ответникът предявил правата си по исков ред и по исковата му молба било образувано гр.д. № 2219/2021г. по описа на РС – В.. С влязло в сила решение искът му бил отхвърлен поради уваженото възражение на ищеца за рекламация за пълно неизпълнение в качествено отношение. Ищецът излага, че непосредствено след зареждане на дизеловото гориво, на 12.03.2020г. в обекта на ищеца била извършена проверка от ДАМТН, която установила, че доставеното от ответника „Т.“ АД дизелово гориво не съответствало на изискванията за „пламна температура“. В тази връзка ищецът, на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, упражнил рекламационното си право, като поискал да върне доставения му дизел и поканил ответника в срок до следващия ден да изтегли горивото от бензиностанцията му в с. Гроздьово, като го уведомил, че ако не стори това, разходите по изтеглянето и преработката ще бъдат за сметка на ответника. Администрацията на ДАМТН извършила проби и наложила на ищеца ПАМ – временно спиране на разпространението на 4137 литра течно гориво за дизелови двигатели в обекта на ищеца. С решение № 739/03.07.2020г. по адм.д. № 739/2020г. АС-В. отхвърлил жалбата на ищеца срещу наложената ПАМ. Ищецът не обжалвал решението, предвид категоричните доказателства за неоснователност на жалбата му. Макар и уведомен ответникът „Т.“ АД не встъпил по реда на чл. 182, ал. 3 АПК в това производство. На ищеца „ВКС В.“ ЕООД бил съставен и връчен АУАН за разпространяване на некачествено дизелово гориво, за което следва имуществена санкция от 10 000 лева. Ищецът уведомил ответника, че ще заплати 1 517.92 лева по НП и ще упражни право на задържане. Ищецът преценил, че оспорването на НП единствено щяло да доведе до нови разходи, предвид на което заплатил наложената му с НП имуществена санкция. Поради договорното неизпълнение на ответника в качествено отношение, освен заплатената имуществена санкция, ищецът сторил и следните разходи, възложени му с НП: 470 лева – за изпитване в лаборатория, 85 лева – за експертиза, 40 лева – за вземане на проба, заплатени в хода на АНП и възложени му с наказателното постановление, както и 50 лева – държавна такса за образуване на адм.д. № 739/2020г. на АС – В. и 300 лева – възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира сумите ведно със законната лихва. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че продал на ищеца бензин и дизелово гориво съгласно издадената фактура № 0190031097/04.03.2020г. Горивото било доставено на бензиностанцията на ищеца в с. Гроздьово чрез транспортна фирма, която била различен търговец. Представител на ответника не присъствал на разтоварването – там присъствали служител на ищеца и на доставчика, предвид на което нямало как ответникът да отговаря за действията на тези служители. Изпълнил изцяло и коректно задълженията си по продажбения договор на гориво – то било натоварено от данъчно-акцизен склад и придружено със сертификат за качество, издаден от производителя. Промяната на показателя „пламна температура“ възникнала „вторично“, след доставката, предвид на което ответникът нямал вина и не отговарял за сторените от ищеца разходи. Възможна причина за отклонението в показателя било смесване при разтоварването в самия обект, когато след приключването на разтоварването остатъкът от бензина в шланга не се източи напълно и започне последващо разтоварване на дизела със същия шланг. Задължение на приемащия горивото било да присъства при разтоварването и да не допуска смесване – позовава се на показания на свидетел по гр.д. № 2219/2020г. по описа на РС-В.. Друга възможна причина за отклонение в показателя била неизправност на резервоара, неправилно съхранение или нерегламентирани действия на служители на ищеца за периода от доставката на 04.03.2020г. до извършената на 11.03.2020г. проверка от ДАМТН, за което отговорността отново била на ищеца. Ищецът не положил грижата на добър стопанин да защити интересите си като обжалва НП пред съда и за това му бездействие вина не можело да се вмени на ответника. Позовава се на съдебна практика. Ответникът нямал отношение към сторените от ищеца разходи, исковете били неоснователни. Моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски. Страните не са формирали спор, че помежду им били налице трайни търговски отношения по договор за продажба на горива. Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обекта на ищеца в с. Гроздьово, било доставено посоченото в издадената от ответника фактура № 0190031097/04.03.2020г. количество дизелово гориво. От доказателствата по делото се установява, че след извършената доставка, на 11.03.2020г. в обекта на ищеца била извършена проверка от ДАМТН, от която било установено отклонение от допустимите гранични стойности на показателя „пламна температура“ на горивото за дизелови двигатели от бензиноколонка № 3, резервоар № 3, като полученият резултат от изпитването бил под 40°С, при норма над 55°С. Със задължително предписание за забрана № В-0126/13.03.2020г. на ищеца „ВКС В.“ ЕООД било забранено да разпространява същото налично в резервоар № 3 гориво, поради несъответствието му с изискванията за качество. С представения по делото имейл от 18.03.2020г. ищецът уведомил ответника- продавач за констатирания от ДАМТН недостатък на доставеното дизелово гориво, приложил доказателства и заявил рекламация, като поискал продавачът да изтегли некачественото гориво от бензиностанцията в с. Гроздьово. С влязло в сила решение № 260121/25.02.2022г. по гр.д. № 2219/2021г. по описа на РС-В., искът на продавача „Т.“ АД срещу купувача „ВКС В.“ ЕООД за заплащане на цената на горивата по фактура № 0190031097/04.03.2020г. бил отхвърлен, поради надлежното упражнено от купувача право на рекламация по чл. 195, ал. 1 ЗЗД. С отговора на исковата молба ответникът възразява, че продаденото от него количество дизелово гориво съответствало на стандартите, но качеството на горивото по посочения показател било влошено вторично, след като при разтоварването му от доставчика било допуснато смесване с разтоварения преди това със същия шланг бензин, респ. поради неизправност на резервоара, неправилно съхранение или нерегламентирани действия на служители на ищеца. При носена от ответника по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК тежест, същият не е провел дължимото по делото пълно и главно доказване на тези свои възражения. На първо място, видно от съдържанието на процесната фактура № 0190031097/04.03.2020г., ответникът начислил в своя полза възнаграждение за транспортната услуга, предвид на което по делото не се установява твърдението му, че друг търговец осъществил доставката. Отделно, дори ответникът да възложил доставката на отделен търговец, сделката за ответника е търговска, във връзка с упражняваната от него по занятие дейност (в предмета на дейност на ответника, вписан в ТР), предвид на което дължи да положи по-голяма грижа от обичайната, а именно грижата на добрия търговец – чл. 302 ТЗ. Поради това същият не може да се освободи от отговорност за действията на избрания доставчик и отговаря за лошия си избор. С оглед принципа за непосредственост, напълно неоснователно е позоваването на ответника на гласни доказателства, събрани по друго дело – гр.д. № 2219/2020г. на РС-В.. Противно на доводите в жалбата, от гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. В., не се установяват и твърденията на ответника за извършено от ищеца преместване на гориво от друг негов обект в процесния – свидетелят не може да каже, кога ищецът преустановил ползването на бензиностанцията си в с. Повеляново и не може да отговори на въпроса дали горивото от с. Повеляново било преместено в бензиностанцията на ищеца в с. Гроздьово. Ето защо по делото не се установяват защитните възражения на ответника за настъпило след доставката „вторично“ влошаване на качеството доставеното дизелово гориво. Издаваният от производителя документ, нар. „техническа спецификация“, съдържа описание на продукта по отношение на технологията за производство, предназначението, нормираните стойности на показателите, методите за изпитване и др. – пар. 1, т. 11 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Обстоятелството, че доставката била придружена с издаден от производителя на продукта документ за качество не променя изводите на съда за недоказаност на въведените с отговора на исковата молба възражения. Няма спор между страните и от доказателствата по делото се установява, че в причинна връзка с несъответствието на показателя „пламна температура“ на доставеното от ответника „Т.“ АД гориво за дизелови двигатели ищецът понесъл имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумите по издаденото от ДАМТН наказателно постановление № КГ-2343/23.11.2020г., а именно имуществена санкция в размер на сумата 10 000 лева и възложени разноски в общ размер 595 лева, от които 470 лева за изпитване в лаборатория, 85 лева за изготвяне на експертиза и 40 лева за вземане на проба. Установяват се и претърпените от ищеца вреди от заплащането на държавната такса от 50 лева и разноски за експертиза по адм.д. № 739/2020г. по описа на АС-В.. Така заплатените от ищеца суми в общ размер от 10 945 лева представляват претърпени от него вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението му да достави качествено гориво по продажбения договор. Предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД е основателен и правилно е уважен от СРС. Обжалването на НП е право, но не и задължение на ищеца. Не са налице основания ответникът да бъде освободен от отговорност на това основание. По изложените мотиви на основание чл. 272 ГПК първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви. По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият ищец. Същият претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 860 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд