Решение № 240 от 18.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 494/2024 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 294 от ГПК. Делото е образувано след връщането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Пловдив съгласно чл. 293, ал.3 от ГПК. С решение № 629/25.10.2024 г. по гр.д. № 789/2024 г. на ВКС е отменено решение № 213/6.12.2023 г. по в.гр.д. № 399/2023 г. на ПАС само в частите му, с които е било отменено решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която е отхвърлен искът на И. С. Л. за осъждане на П.Р.Б. да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №••/2007 г. на Национална следствена служба, ПП №••••/2007 г. на СГП за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, за разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 50 000 лв. и П.Р.Б. е осъдена да заплати на И. С. Л. сума от още 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, част от общия размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №••/2007 г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. №••••/2007 г. на СГП, за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и е било потвърдено решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на И. С. Л. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение по ДП №••/2007 г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. №••••/2007 г. на СГП, за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК, за което престъпление е признат за невинен и оправдан с присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят във въззивното производство И. С. Л. с подадената на 15.06.2023 г. въззивна жалба обжалва постановеното от ОС решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. като неправилно и в частта му, относно която делото е върнато сега от ВКС за ново разглеждане от друг състав на АС- Пловдив, с която част окръжният съд е отхвърлил предявеният от него против П.Р.Б. иск присъждане и на сума над 35 000 лв. до 50 000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като моли искът да бъде уважен и за размер над 35 000 лв. до 50 000 лв. (с въззивната жалба заявеното искане е искът да бъде уважен за размер до 300 000 лв., но с оглед отменителното решение на ВКС претенцията сега следва да бъде преценявана за размера над 35 000 лв. до 50 000 лв.). Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (както и на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения, която претенция не е предмет на настоящото въззивно производство) от воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 203, ал.1 вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК, за което той е признат за невиновен и е оправдан с присъда от 13.09.2021 г., влязла в сила на 20.07.2022 г., постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят във въззивното производство П.Р.Б. с подадената на 16.06.2023 г. въззивна жалба обжалва постановеното от ОС-Пловдив решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. като неправилно в частта му, относно която делото е върнато сега от ВКС за ново разглеждане от друг състав на АС- Пловдив, с която част окръжният съд е осъдил П.Р.Б. да заплати на ищеца И. С. Л. сумата 35 000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, с искане то да бъде отменено. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва като неоснователен предявеният от И. С. Л. иск. От ответника по тази жалба И. С. Л. е подаден писмен отговор от 29.06.2023 г., с който се взима становище за неоснователност на жалбата. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, че срещу ищеца И. С. Л. е било водено наказателно производство по ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр. №••••/2007 г. на СГП и НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, приключило с присъда от 13.09.2021 г. по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, с която присъда той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал.1 вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК. С подадената на 25.01.2023 г. искова молба ищецът И. Л. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от понесените болки и страдания за продължилото почти 15 години наказателно производство и претендира за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв. Твърди, че през тези 15 години бил обзет от силна тревожност от неизвестното, страхувал се, че ще получи ефективна присъда и няма да може да се грижи за децата си. Твърди, че съпругата му го изоставила по време на повдигане на обвинението срещу него, тъй като се срамувала от него, приемало го за престъпник и те започнали често да се карат, загубил нейното доверие, те се разделили и се развели. Твърди, че преживените събития отключили фобийни състояние, както и страхове да посещава публични места с много хора. Твърди, че впоследствие заживял на съпружески начала с друга жена, родило им се дете, което сега е на 12 години, като той през цялото време се страхувал, че ще остави семейството си без финансова и емоционална подкрепа, ако бъде задържан за изтърпяване на ефективна присъда. Твърди, че е посещавал клиничен психолог В.Т.. Твърди, че жената, с която е съжителствал и майка на третото му дете е починала на 29.08.2020 г. вследствие на злокачествен карцином, тъй като не могла да преодолее страха и безпокойството си, че той ще бъде осъден. Твърди също така, че производството по делото е продължило прекалено дълго, което допринесло за увеличаване на напрежението и за агония, която продължила около 15 години, като той години наред живял в непрекъснат страх и безпокойство от предстоящото неизвестно за развитието на процеса. Твърди, че през целия си живот е бил изключително принципен, дисциплиниран и отговорен човек, с чисто съдебно минало и затова повдигнатото му обвинение го сринало психически и емоционално. Твърди, че много негови близки, роднини и приятели се отдръпнали от него, започнали да го отбягват и да не искат да се срещат с него. Твърди, че хората говорели зад гърба му сякаш е опасен престъпник, започнал да пазарува в магазини далеч от дома му, непрекъснато го било срам от хората, измъчвало го чувство за вина, породено от повдигнатото срещу него обвинение. Твърди, че преживял изключително тежко този период, затворен в себе си, паднал духом, изпаднал в депресия, не можел да спи, нямал желание да общува с познати и близки, страхувал се да не загуби работата си. Твърди, че неспазването на разумния срок за разглеждане и решаване на делото по смисъла на ЕКПЧОС допълнително увеличило негативните последици, които той претърпял вследствие на воденото срещу него наказателно производство, продължило почти 15 години. Твърди, че неразумно дългата продължителност довела до генериране на силно негативни душевни страдания и страхове за бъдещето му и счита, че това е от значение за определяне на обезщетението му по справедливост. Твърди, че всички описани от него претърпени вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото срещу него незаконно обвинение. Твърди, че присъдата от 13.09.2021 г., с която той е признат за невиновен и е оправдан в извършването на тежко престъпление е влязла в сила на 20.07.2022 г. Затова претендира да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (както и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 000 лв. за платени адвокатски възнаграждения) ведно със законната лихва за времето от месец юни на 2007 г. до окончателното изплащане на сумата. С подадения на 28.02.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по делото П.Р.Б. претенциите се оспорват като неоснователни, както и по размер. Посочено е, че не е установено кога ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, което обстоятелство е съществено при определяне на началния момент на търпене на вредите от наказателната репресия и техния срок. Възразява се срещу размера на претенцията от 300 000 лв. като изключително завишен, несъответстващ на нормата на чл.52 от ЗЗД, несъответстващ на претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди се, че не е доказано влошено здравословно състояние на ищеца като следствие от воденото наказателно производство и повдигнатото му обвинение. Заявено е, че психическото състояние на ищеца е плод на преживяно физическо насилие (на два пъти нападение и опит за убийство) и загуба от смъртта на родители и съпруга. Посочено е, че ищецът е бил със сравнително лека мярка за неотклонение - „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Твърди, че делото е било в досъдебна фаза за разумен срок от около 3 години, имайки предвид фактическата и правна сложност на казуса, като от 2010 г. след внасянето на обвинителен акт в съда до 2022 г. делото се гледа в съда и продължителността му не е по вина на П.. Оспорва се заявеният от ищеца начален момент по претенцията за присъждане на законна лихва месец юни на 2007 г., тъй като лихва може да се търси до 3 години преди завеждане на исковата молба, като е заявено, че в останалата част това искане е погасено по давност. С обжалваното съдебно решение от 1.06.2023 г. окръжният съд приема за установено, че на 11.1.2010 г. от прокурор при СГП е изготвен обвинителен акт по ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр. №••••/2007 г. на СГП срещу И. Л. и лицата М.К.С. и Г.Д.К., като спрямо Л. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., като обвинението срещу него е за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.1, вр. чл. 308, ал.1 от НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК – че като помагач в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр.С. в съучастие с Г.К. в качеството му на помагач и в съучастие с М.С. в качеството й на извършител умишлено улеснил Ставрева в извършването на посочено престъпление, като на 13.09.2021 г. е постановена присъда по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, с което той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Въз основа на събраните гласни доказателства окръжният съд приема за доказано, че след като през 2006 г. възникнали противоречия между собствениците на „Е.г.“АД на ищеца е повдигнато обвинение от П., както и са били образувани срещу него и други дела във връзка с изпълняваните ръководни длъжности в дружеството, като във връзка с последните от трети лица му е оказван психологически натиск, отправяни са заплахи за живота му, той е бит с тръба, гръмнат е автомобилът му, като в резултат на тези събития у него са се проявили психично състояние на тревожност и чувство на страх и несигурност – притеснявал се за физическата си цялост и за финансовото си състояние, как ще се развие животът му, а впоследствие след като на 29.08.2020 г. починала приятелката му и майка на сина му, роден на 23.10.2010 г., и кой ще се грижи за детето, ако той бъде осъден, което довело до нервност, настъпила и промяна в характера му – станал затворен и необщителен. Съдът приема за недоказани въз основа на събраните гласни доказателства твърденията на ищеца, че причина за развода със съпругата му е образуваното срещу него наказателно производство и че след започването му близки, роднини и приятели са отдръпнали от него. Съдът преценява като недоказани и твърденията за отключени през исковия период фобийни състояния у ищеца, страх да посещава публични места с много хора и изпадането му в депресия. Съдът приема, че вследствие на незаконно повдигнатото на ищеца обвинение е накърнено правото му на неприкосновеност на личния му живот, като са засегнати честта и достойнството му, в резултат на което, а също и на други стекли се през исковия период събития, в неимуществената му сфера са настъпили негативни последици – у него са се проявили психично състояние на тревожност и чувство на страх и несигурност, довели до нервност, настъпила и промяна в характера му – станал затворен и необщителен, които последици са обичайни в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – причинени са му душевни страдания и е накърнено името му. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на 35 000 лв. окръжният съд отчита, че ищецът е обвинен в извършване на едно тежко умишлено престъпление, наказателното произвосдтво по ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр.№••••/2007 г. на СГП, прехвърлено в гр.П., и впоследствие НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив е продължило около 15 години, което е изключително дълъг времеви период, спрямо ищеца е взета сравнително лека мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв., той не е публична личност и образуваното срещу него наказателно производство не е предизвикало никакъв обществен отзвук, станало е известно на по-ограничен кръг от хора – семейство и колеги, поради което честта и достойнството му не са засегнати значително, проявилите се у него психични състояния, промени в характера и нервност са резултат не само от незаконосъобразно образуваното срещу него наказателно производство, а и от други стекли се междувременно събития – междуособици в дружеството, в което е заемал ръководни функции, във връзка с което срещу него са образувани множество дела и трети лица са му оказвали психологически натиск, отправяли са не само заплахи за здравето и живота му, но и са извършили реални посегателства върху тези блага, а също и заболяване и впоследствие смърт на жената, с която е живял на семейни начала и от която има дете, незаконосъобразно повдигнатото му обвинение не е дало отражение върху професионалната му реализация, нито е довело до влошаване на здравословното му състояние. Съдът приема, че обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху сумата от деня на забавата, който съобразно разясненията в т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – 20.07.2022 г., поради което присъжда лихва от тази дата и оставя без уважение претенцията за периода от 1.06.2007 г. до 19.07.2022 г. С подадената на 15.06.2023 г. въззивна жалба жалбоподателят И. Л. обжалва решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 35 000 лв. до пълния предявен размер 300 000 лв. Заявено е, че неправилно окръжният съд приема, че свидетелите касаят само възприетата от тях работна среда, тъй като те са дали достатъчно информация и за личния му живот, като и двамата са забелязали сериозната промяна в поведението и навиците му. С подадената на 16.06.2023 г. въззивна жалба П.Р.Б. твърди, че решението е неправилно в частта му, с която предявеният от Л. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера от 35 000 лв., който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика. Заявено е, че съдът е приел за недоказани повечето от претендираните за претърпени вреди от ищеца и размерът на присъденото обезщетение е несъответен на приетото, като съдът неправилно е отчел интензитетът на търпените вреди от Л., макар да се е обосновал с продължителността на производството. Посочено е, че обвинителният акт срещу Л. е бил внесен още през 2010 г. и след това процесът е протекъл в съдебна фаза, в която не П., а други субекти са били отговорни за своевременното разглеждане на делото. Заявено е, че макар присъдата да е влязла в сила на 20.07.2022 г. заради жалба на друг обвиняем (Кичуков), то по отношение на Л. още на 13.09.2021 г. е имало оправдателна присъда, която не е била протестирана, т.е. макар присъдата да не е влязла веднага в сила, Л. не е търпял вреди, защото е бил спокоен за резултата. Заявено е, че с оглед събраните доказателства претърпените от ищеца вреди не са били с висок интензитет и не са засегнали съществено емоционалната и психологическата му сфера. Твърди се и че окръжният съд не е отчел МРЗ за страната през годините – 180 лв. за 2007 г., 240 лв. за 2010 г. Евентуално се иска обезщетението да бъде присъдено в по-нисък размер. С подадения от Л. отговор на тази въззивна жалба се моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, като са изложени съображения, идентични на изложените в подадената от него въззивна жалба. С постановеното на 6.12.2023 г. въззивно решение апелативният съд взима предвид т.1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС (прието след постановяването на обжалваното решение на окръжния съд) и преценява, че сумата от общо 50 000 лв. се явява справедлив и адекватен еквивалент на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му вследствие на образуваното срещу него наказателно производство неимуществени вреди, която сума включва обезщетение от 35 000 лв. заради незаконно повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, и обезщетение в размер на 15 000 лв. заради нарушение на правото на ищеца за разглеждане и приключване на делото му в разумен срок. Затова апелативният съд отменя решението на окръжния съд в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв., присъжда на ищеца още 15 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2022 г. и потвърждава решението в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2022 г. С решение № 629/25.10.2024 г. на ВКС по гр.д. № 789/2024 г., ГК, 4 ГО е прието, че обжалваното решение на апелативния съд не е недопустимо, тъй като то не е произнесено по непредявен иск, а именно по претенция за обезщетение за вреди поради нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКПЦОС. Посочено е от ВКС, че е видно от исковата молба, че при формулиране на претенцията си за обезщетение ищецът изрично се е позовал както на обстоятелството, че е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, така и на неспазването на разумния срок на воденото срещу него наказателно производство (15 години), които твърдения съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС следва да се считат за част от обстоятелствата по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както правилно е приел въззивният съд, който при произнасянето си е приел размер на дължимо на ищеца глобално обезщетение в размер на 50 000 лв. и е посочил в съответствие с тълкувателното решение каква част от посочената сума обезщетява вредите от незаконно повдигнатото обвинение и каква част обезщетява вредите от неспазването на разумния срок за разглеждане на делото. Прието е, че са необосновани изводите на въззивния съд относно продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство и периода на търпените от него неимуществени вреди, като по делото не е било установено кога ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП по реда на чл.219 от НПК и дали това е станало през 2007 г., както се твърди в исковата молба, съответно, кога е било образувано ДП срещу него. Прието е, че в случая не е било изискано и приложено наказателното производство, водено срещу ищеца, което се е налагало и с оглед твърденията за неспазване на разумния срок за разглеждане на делото, в която хипотеза съгласно указанията, дадени в т.1 от посоченото тълкувателно решение съдът следва да обсъди и критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ. Дадени са указания от ВКС при новото разглеждане на делото от въззивния съд да бъде изискано НОХД № 1387/2018 г. на ПОС ведно с досъдебното производство, след което съдът да съобрази точния период на воденото срещу ищеца наказателно производство, през който той е търпял неимуществени вреди, както и критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, както и да се произнесе относно датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.412, ал.2 от НПК и задължителните указания, дадени в ТР №5/21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно нормите на чл.2б, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧОС, като исковете се разглеждат по реда на ГПК и съдът взима предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други фактори, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая е безспорно, че срещу ищеца И. Л. от П. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление и че той е оправдан. Налице са затова основания за ангажиране на отговорност на П.Р.Б. при условията на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Тъй като съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а по начало наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на провеждано наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се нуждае от специално доказване, то е несъмнено, че в случая обезщетение следва да бъде присъдено.Съгласно дадените указания в т.1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. на ВКС, ОСГК и на конкретно дадените указания в решението на ВКС от 25.10.2024 г. по гр.д. № 789/2024 г. следва сега апелативният съд да се произнесе относно размера на несъмнено дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Л., посочвайки каква част от присъждана сума обезщетява вреди от незаконно повдигнато обвинение и каква част обезщетява вреди от неспазване на разумен срок за разглеждане на делото, като съдът прецени обстоятелствата, видни от приложеното с определение в откритото съдебно заседание на 4.12.2024 г. НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив ведно с ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр. №••••/2007 г. на СГП, и установи конкретната продължителност в случая на воденото срещу ищеца Л. наказателно производство. Относно продължителността на воденото срещу ищеца И. Л. наказателно производство следва да се отчете, че по начало употребеният в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл, като включително когато досъдебното производство е образувано не срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние (в тази насока – решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г., 3 ГО). Следва затова в случая сега да се прецени срещу кого и за какво е водено ДП №••/2007 г. на НСС след образуването му и кога ищецът е узнал за него. Видно е от досието на приложеното наказателно производство, че ДП №••/2007 г. на НСС е образувано с постановление от 29.01.2007 г. срещу виновно длъжностно лице от ОС-С. (магистрат). С постановление от 10.08.2007 г. това ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр.№••••/2007 г. на СГП, на основание чл.217 от НПК е обединено с ДП №••••/2006 г. на ОДП-Пловдив, пр.пр.№ 13 598/2006 г. на ПРП, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като разследването е възложено на НСС. Това ДП №••••/2006 г. на ОДП-Пловдив, пр.пр.13 598/2006 г. на ПРП е образувано с постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 22.12.2006 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че през месец юни на 2006 г. в гр.П. е съставил неистински частен документ-джиро на временно удостоверение №5, с което са прехвърлени 32 000 броя поименни акции с право на глас на „Е.г.“АД, собственост на „Б.-••••“ООД, на И. С. Л. и на 12.12.2006 г. в гр.С. го е употребил пред длъжностни лица от ОС-С., за да докаже, че И. С. Л. е собственик на 32 000 броя поименни акции с право на глас на „Е.г.“АД – престъпление по чл.309, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, и затова дали през месец декември на 2006 г. е скрил чужд документ временно удостоверение №5, с което да се прехвърлят 32 000 броя поименни акции с право на глас на „Е.г.“АД с цел да причини вреда на „Е.г.“АД – престъпление по чл.319 от НК. В ДП по дознание №••••/2006 г. на Сектор „ИП“ при ОДП-Пловдив не е бил привлечен обвиняем и не е била определена мярка за неотклонение, И. Л. е дал обяснения на 15.01.2007 г. и е бил разпитан като свидетел пред съдия на 15.06.2007 г. по ЧНД № 1176/2007 г. на РС-Пловдив. Вече след съединяването на двете досъдебни производства, с постановление от 12.11.2007 г. на следовател при НСС-С. за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение, постановено по ДП №••/2007 г. на НСС, е привлечен И. С. Л. като обвиняем за престъпление по чл.203 във вр. с чл. 202, ал.1, вр.чл.201, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.309, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК – че на 13.12.2006 г. в гр. С. в съучастие с Г.Д.К. като помагач и М.К.С.- извършител умишлено улеснил М.К.С. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК-управител на „Б.-••••“ООД-гр.С. да присвои чужди ценности, връчени в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД да ги управлява, а именно временно удостоверение № 5, удостоверяващо имуществени права за 32 000 броя поименно обикновени акции всяка с номинална стойност от по 10 лв. в капитала на „Е.г.“АД-гр.С., собственост на „Б.-••••“ООД, на обща стойност 320 000 лв.с 10 лв. номинална стойност всяка, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309, ал.2 във вр. с ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като на 13.12.2006 г. в гр.С. в съучастие с М.К.С. – като помагач с молба вх. № 1735/11.12.2006 г. по описа на ОС-С. употребил неистински частен документ-джиро на името на Д.К.Н. на временно удостоверение №5, собственост на „Б.-••••“ООД с посочен приобретател И. С. Л., представляващ ценна книга, за да докаже, че е прекратено правото на собственост върху удостоверението на „Б.-••••“ООД, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Със същото постановление от 12.11.2007 г. е взета на Л. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Постановлението е обжалвано от И. Л. и жалбата е оставена без уважение, като с постановление от 20.12.2007 г. на прокурор от СГП е потвърдено постановлението от 12.11.2007 г. на водещия разследването следовател за придличане в качеството на обвиняем на Л. за извършено престъпление по чл.203 вр. чл. 202, ал.1, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.309, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК. Обвинението е предявено на обвиняемия Л. на 12.11.2007 г. и също на 12.11.2007 г. Л. е разпитан в качеството на обвиняем. Не се установява от материалите по ДП №••/2007 г. на НСС във времето от 22.12.2006 г. до 12.11.2007 г. то (както и присъединеното към него ДП №••••/2006 г. на ОДП- Пловдив, пр.пр.№13 598/2006 г. на ПРП) да е водено срещу ищеца И. Л., както и той да е участвал в извършването на действия при разследването. Следва да се приеме при тези обстоятелства, че с привличането на ищеца Л. като обвиняем с постановлението от 12.11.2007 г. той е узнал за образуваното срещу него наказателно производство за конкретното престъпно деяние, поради което датата 12.11.2007 г. е и началният момент, от който той търпи неимуществени вреди от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Видно от приложеното НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, на 13.09.2021 г. е постановена присъда №••0064, с която е признат подсъдимият И. С. Л. за невиновен за това, че в периода от 6.12.2006 г. до 13.12.2006 г. в гр. П. и гр.С. в качеството си на помагач в съучастие с Г.Д.К.-също помагач и с М.К.К.-извършител умишлено да е улеснил М.К.К. в качеството й на длъжностно лице-управител и представляващ „Б.••••“ (предоставяйки личните си данни – трите имена и ЕГН с цел същите да бъдат върху временно удостоверение №5/13.06.2006 г.-собственост на „Б.••••“ООД-гр.С. за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и изразявайки съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне) да присвои чужди ценности, връчени й в това качество да ги пази и управлява, а именно имуществени права за 32 000 броя поименни акции от капитала на „Е.г.“АД- гр.С. по временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., собственост на „Б.- ••••“ООД-гр.С., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза на подсъдимия И. С. Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 6.12.2006 г. до 13.12.2006 г. в гр. П. върху временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., издадено от „Е.г.“АД на М.К. на основание чл.167, ал.1 от ТЗ, собственост на „Б.-••••“ООД, на основание чл.187, ал.2 във вр. с чл.185, ал.2 от ТЗ е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Б.-••••“ООД 32 000 броя поименни акции от капитала на И. С. Л. с ЕГН ••••••••••“ с посочване на дата „13.06.2006 г.“ и текст „Управител“, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, а именно подпис на джиро от името на Д.К.Н. в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С. върху временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от Д.Н. с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № 5/13.06.2006 г. от капитала на „Е.г.“АД-гр.С., поради което и на основание чл.304 от НК съдът го оправдава по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК. Срещу присъдата на 17.09.2021 г. е подаден протест от прокурор при ОП-П. с искане тя да бъде отменена в оправдателната й част и да бъде осъден оправданият подсъдим И. С. Л. по първоначално повдигнатото му обвинение. По този протест (както и по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г.К.) е образувано ВНОХД № 575/2021 г. на АС-Пловдив. С определение от 14.03.2022 г. апелативният съд прекратява производството по НОХД № 575/2021 г. и връща делото на ОС-П. за администриране на делото във връзка с депозирания от ОП-П. протест и провеждане на процедура по чл.323 от НПК (тъй като протестът не отговаря на изискванията на чл. 320, ал.1 от НПК). С разпореждане от 17.03.2022 г. окръжният съд на основание чл.323 от НПК оставя без разглеждане протеста на ОП-П. от 17.09.2021 г. Съгласно чл.323, ал.2 от НПК връщането на протеста подлежи на обжалване по реда на глава 22. Съобщение за разпореждането от 17.03.2022 г. за оставянето без разглеждане на основание чл.323 от НПК на протеста на ОП-П. от 17.09.2021 г. е връчено на Окръжна прокуратура-П. на 21.03.2022 г. и срокът за обжалването му съгласно чл.342, ал.1 от НПК изтича на 28.03.2022 г. Частен протест не е постъпил, а на 28.03.2022 г. е постъпил в ОС-П. документ „Оттегляне на протест“ от прокурор при ОП-П., с който е заявено, че се оттегля протестът против оправдателната част от присъда №••0064/13.09.2021 г. по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив. Видно от ВНОХД № 188/2022 г. на ОС-Пловдив, с протоколно определение от 6.06.2022 г. апелативният съд поради оттеглянето на протеста е прекратил частично производството по това дело в частта му относно депозирания от ОП-П. протест срещу присъдата от 13.09.2021 г. по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, с която подсъдимия И. Л. е признат за невинен и е оправдан в извършване на посоченото престъпление, като е посочил, че определението подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от 6.06.2022 г. пред ВКС. Не е видно да са били подадени протест или жалба против това определение, поради което следва да се приеме, че то е влязло в сила на 22.06.2022 г., на която дата е влязла в сила и оправдателната присъда на ищеца Л. от 13.09.2021 г. съобразно т.1 от ТР № 5/21.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г., ОСНК. Установява се следователно, че наказателното производство против ищеца И. Л. е продължило от 12.11.2007 г. до 22.06.2022 г. или 14 години, 7 месеца и 10 дни. Видно е от приложеното наказателно производство, че на 24.09.2008 г. И. Л. е подал молба да бъде разпитан, за да даде обяснения по делото, по което е привлечен като обвиняем, ДП №••/2007 г. на НСС. Разпитан е като обвиняем на 15.10.2008 г. и на 6.11.2008 г. от следовател в НСС. На 6.01.2009 г. е подал жалба, че на 15.12.2008 г. сутринта спрямо него е бил осъществен опит за убийство. На 12.01.2009 г. и 6.02.2009 г. е разпитан като обвиняем от следовател в НСС. С постановление по ДП №••/2007 г. от 3.06.2009 г. на следовател при НСС И. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, предл.1 във вр. с чл.201, вр.чл.20, ал.4 от НК – че през месец декември на 2006 г. в гр. П. чрез получаване и легитимирането си като приобретател на имуществените права по временно удостоверение №5/13.06.2006 г. собственост на „Б.-••••“ООД умишлено улеснил М.К.С. в качеството на длъжностно лице, а именно управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да присвои чужди ценности, връчени в качеството й на управител на „Б.- ••••“ООД-гр.С., да ги пази и управлява, а именно временно удостоверение №5/13.06.2006 г., удостоверяващо имуществени права за 32 000 броя поименни акции в капитала на „Е.г.“АД-гр.С., собственост на „Б.-••••“ООД- гр.С., на обща стойност в особено големи размери, а именно 3 460 487 лв. (представляваща пазарната цена на имуществото на АД, инкорпорирани в удостоверението), като деянието представлява особено тежък случай. В постановлението е посочено, че на Л. вече е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена, както и че постановлението е предявено на обвиняемия на 3.06.2009 г. Също на 3.06.2009 г. Л. е разпитан като обвиняем. С постановление от 17.06.2009 г. И. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, предл.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4 от НК – че в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр. П. чрез получаване и легитимирането си като приобретател на имуществените права по временно удостоверение №5/13.06.2006 г. собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С. умишлено улеснил М.К.С. в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, а именно управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да присвои чужди ценности, връчени в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да ги пази и управлява, а именно временно удостоверение №5/13.06.2006 г., удостоверяващо имуществени права за 32 000 броя поименни акции в капитала на „Е.г.“АД-гр.С., собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., на обща стойност в особено големи размери, а именно 3 460 487 лв. (представляващи пазарната цена на имуществото на АД, инкорпорирани в удостоверението), като деянието представлява особено тежък случай. В постановлението е посочено, че на Л. е вече взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена, както и че то е предявено на обвиняемия Л. на 17.06.2009 г. На 17.06.2009 г. Л. е разпитан като обвиняем. С протокол от 17.06.2009 г. разследването е ппредявено на обвиняемия Л.. На 28.07.2009 г. е изготвено от следовател при НСС обвинително заключение по ДП №••/2007 г. срещу М.С., Г.К. и И. Л. и е постановено досъдебното производство да се изпрати на СГП с мнение за внасяне на обвинителен акт срещу лицата. На 31.07.2009 г. в СГС е внесен обвинителен акт от СГП по ДП №••/2007 г. по описа на НСС, пр.пр.№••••/2007 г. на СГП против М.С., И. Л. и Г.К. и е образувано НОХД № 3239/2009 г. на СГС, което е прекратено с разпореждане от 4.08.2009 г. и делото е изпратено за разглеждане от ОС-Пловдив. Делото е получено в ОС-Пловдив на 6.08.2009 г. и е образувано НОХД №1788/2009 г., което дело с разпореждане от 5.10.2009 г. е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на посочени процесуални нарушения. С постановление от 2.11.2009 г. по ДП №••/2007 г. на НСС Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, предл.1, чл.201, вр.чл.20, ал.4 от НК – че в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр. П. чрез получаване и легитимирането си като приобретател на имуществените права по временно удостоверение №5/13.06.2006 г. собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., в съучастие с Г.Д.К. в качеството му на помагач и в съучастие с М.К.С. в качеството й на извършител, умишлено улеснил М.К.С. в качеството й на длъжностно лице, а именно управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да присвои чужди ценности, връчени в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да ги пази и управлява, а именно временно удостоверение №5/13.06.2006 г., удостоверяващо имуществени права за 32 000 броя поименни акции в капитала на „Е.г.“АД-гр.С., собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., на обща стойност в особено големи размери, а именно 3 460 487 лв. (представляващи пазарната цена на имуществото на АД, инкорпорирани в удостоверението), като деянието представлява особено тежък случай. В постановлението е посочено, че на Л. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена, както и че то му е предявено на 2.11.2009 г. Също на 2.11.2009 г. Л. е разпитан като обвиняем. С протокол от 4.11.2009 г. на Л. е предявено разследването. На 4.11.2009 г. е изготвено допълнително обвинително заключение. На 8.12.2009 г. е внесен от СГП обвинителен акт в СГС и е образувано НОХД № 5424/2009 г., което е прекратено с разпореждане от 21.12.2009 г. и делото е изпратено на ОС-Пловдив. Делото е получено в ОС-Пловдив на 23.12.2009 г., образувано е НОХД № 3485/2009 г. на ОС- Пловдив, което с разпореждане от 22.02.2010 г. е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на посочени процесуални нарушения. С постановление от 18.03.2010 г. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК – че в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр.С. като помагач, в съучастие с обвиняемия Г.Д.К. в качеството му на помагач и в съучастие с обвиняемата М.К.С. в качеството й на извършител, умишлено улеснил обвиняемата М.К.С., като предоставил личните си данни (трите си имена и ЕГН), с цел да бъдат вписани върху временно удостоверение №5/13.06.2006 г., собственост на „Б.-••••“ООД, за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК, а именно управител и представляващ търговско дружество „Б.-••••“ООД-гр.С., да присвои чужди ценности, връчени в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., да ги пази и управлява, а именно имуществени права за 32 000 броя поименни акции от капитала на „Е.г.“АД-гр.С., по временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., на обща стойност в особено големи размери, а именно 3 460 487 лв., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъплението по чл.308, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г.в гр. С. обвиняемата М.К.С. върху временно удостоверение №5/13.06.2006 г., собственост на „Б.-••••“ООД- гр.С., на основание чл.187, ал.2, вр.чл.185, ал.2 от ТЗ съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Б.-••••“ООД 32 000 броя поименни акции от капитала на И. С. Л., ЕГН ••••••••••“, с посочена дата 13.06.2006 г., текст „Управители: “, като съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК, а именно подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С., с цел да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение №5/13.06.2006 г. от капитала на „Е.г.“АД-гр.С.. В постановлението е посочено, че на обвиняемия Л. вече е взета мярка за неотклонение „Парична Гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена, както и че то е предявено на Л. на 2.11.2009 г. На 18.03.2010 г. Л. е разпитан като обвиняем и му е предявено разследването. На 30.03.2010 г. е изготвено допълнително обвинително заключение и ДП №••/2007 г. на НСС е изпратено на СГП с мнение за внасяне на обвинителен акт срещу лицата М.С., Г.К. и И. Л.. На 8.04.2010 г. е внесен от СГП в ОС-С. обвинителен акт по ДП №••/2007 г. на НСС, пр.пр.№••••/2007 г. на СГП против М.С., И. Л. и Г.К. и е образувано НОХД № 24/2010 г. на ОС-С., което е прекратено с разпореждане от 15.04.2010 г. и делото е изпратено на ВКС за изменение на подсъдността по реда на чл.43, т.1 от НК. С определение от 4.05.2010 г. по ЧНД № 228/2010 г. на ВКС е изпратено НОХД №24/2010 г. на ОС-Пловдив за разглеждане. Делото е получено в ОС-Пловдив на 10.05.2010 г. и е образувано НОХД № 1932/2010 г. на ОС-Пловдив, което с разпореждане от 11.06.2010 г. е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на посочени процесуални нарушения. На 18.11.2010 г. от СГП е внесен в ОС-Пловдив обвинителен акт против М.С., И. Л. и Г.К. и е образувано НОХД № 3003/2010 г. на ОС-Пловдив. Установява се следователно, че след привличането на И. Л. като обвиняем с постановлението от 12.11.2007 г. досъдебното производство е проведено във времето до 30.03.2010 г. или в период от 2 година, 4 месеца и 18 дни, като обвинението му е предявено на 12.11.2007 г. и също на 12.11.2007 г. Л. е разпитан в качеството на обвиняем, след което е разпитан като обвиняем на 15.10.2008 г., 6.11.2008 г., 12.01.2009 г. и 6.02.2009 г., на 3.06.2009 г. е привлечен като обвиняем и постановлението му е предявено, на 3.06.2009 г. е разпитан като обвиняем, на 17.06.2009 г. е привлечен като обвиняем и е разпитан като обвиняем и на 17.06.2009 г. му е предявено разследването по ДП №••/2007 г. на НСС, на 2.11.2009 г. е привлечен като обвиняем и е разпитан като обвиняем, на 4.11.2009 г. му е предявено разследването, на 18.03.2010 г. е привлечен като обвиняем, разпитан е като обвиняем и му е предявено разследването, като през целия този период Л. и бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., след внасянето на обвинителен акт в съда на 31.07.2009 г. делото три пъти е прекратявано от съда и е връщано за прецизиране на обвинението, като при четвъртото внасяне на обвинителния акт на 8.11.2010 г. наказателното производство е преминало в съдебната негова фаза. Видно е от приложеното наказателно производство, че след образуването в ОС-Пловдив на НОХД № 3003/2010 г. по внесения от СГП на 18.11.2010 г. обвинителен акт срещу И. Л. и още две лица (М.С. и Г.К.) наказателното производство срещу Л. в съдебна фаза е провеждано по обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, вр.чл.308, ал.1 от НК – че в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр.С. като помагач, в съучастие с обвиняемия Г.Д.К. в качеството му на помагач и в съучастие с обвиняемата М.К.С. в качеството й на извършител умишлено улеснил (предоставил личните си данни – трите си имена и ЕГН с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение №5/13.06.2006 г., собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне) обвиняемата М.К.С. в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, а именно управител и представляващ търговско дружество „Б.-••••“ООД-гр.С., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно имуществени права за 32 000 броя поименни акции от капитала на „Е.г.“АД-гр.С., по временно удостоверение №5/13.06.2006 г., собственост на „Б.-••••“ООД- гр.С., на обща стойност 3 460 487 лв. - особено големи размери, като се разпоредила с тях в полза (интерес) на обвиняемия И. С. Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр. С. върху временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., издадено от „Е.г.“АД-гр.С., на основание чл.167, ал.1 от ТЗ, собственост на „Б.-••••“ООД-гр.С., обвиняемата М.К.С. на основание чл.187, ал.2, вр.чл.185, ал.2 от ТЗ, съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Б.-••••“ООД 32 000 поименни акции от капитала на И. С. Л., ЕГН ••••••••••“, с посочена дата „13.06.2006 г.“ и текст „Управители“, като съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК, а именно подпис на джиро от името на Д.К.Н. в качеството й на управител на „Б.-••••“ООД-гр.С. върху временно удостоверение №5/13.06.2006 г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свидетелката Николова, с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение №5/13.06.2006 г. от капитала на „Е.г.“АД-гр.С.. С молба от 27.01.2011 г. е предявен граждански иск от „Б.- ••••“ООД-гр.С. против тримата подсъдими за възстановяване на сумата 3 460 487 лв., ведно със законна лихва от 30.12.2006 г. и се иска дружеството да бъде конституирано като граждански ищец по делото. С определение, постановено в съдебното заседание на 6.04.2011 г., окръжният съд приема за съвместно разглеждане в наказателния процес този граждански иск, съответно, конституира дружеството като граждански ищец. С определение в съдебното заседание на 15.12.2015 г. окръжният съд отново (поради промяна в съдебния състав) приема за съвместно разглеждане гражданския иск и конституира дружеството като граждански ищец, след което с определение в същото съдебно заседание съдът отменя своето определение от 15.12.2015 г. за приемане за съвместно разглеждане на предявения от дружеството граждански иск и прекратява участието на дружеството в качеството му на граждански ищец по делото, което определение е окончателно и необжалваемо. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 17.05.2011 г., окръжният съд спира съдебното производство до установяване местонахождението на подсъдимите М.С. и Г.К.. Във времето от 17.05.2011 г. до 22.04.2015 г. не са провеждани открити съдебни заседания по делото, двете лица са обявени за общодържавно издирване, както и за международно издирване, но не е било установено местонахождението им. На 23.03.2015 г. е подадена по делото молба от пълномощници на подсъдимите М.С. и Г.К. за отмяна на определението от 17.05.2011 г. за спиране на делото, след което в насрочени открити съдебни заседания е изследван въпросът за наличие на надлежно упълномощаване на адвокати като техни пълномощници от подсъдимите М.С. и Г.К. и с определение в съдебното заседание на 15.12.2015 г. е възобновено наказателното производство по делото, като съдът обявява, че делото ще бъде разгледано в отсъствието на подсъдимите М.К. и Г.К. по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НК. По НОХД № 3003/2010 г. са проведени 25 открити съдебни заседания – на 7.02.2011 г., 6.04.2011 г., 17.05.2011 г., 22.04.2015 г., 25.05.2015 г., 29.06.2015 г., 23.09.2015 г., 13.10.2015 г., 20.11.2015 г., 15.12.2015 г., 17.02.2016 г., 18.02.2016 г., 19.02.2016 г., 13.04.2016 г., 21.04.2016 г., 28.04.2016 г., 1.06.2016 г., 28.06.2016 г., 7.09.2016 г., 28.10.2016 г., 20.12.2016 г., 31.01.2017 г., 30.03.2017 г., 12.05.2017 г. и 15.05.2017 г., като във всички с изключение на едно (на 13.04.2016 г., като е представен документ за лечение) подсъдимият И. Л. се е явявал лично. Разпитани са 29 свидетели и са приети 6 заключения на вещи лица. Делото е отлагано многократно поради основна причина неявяване на свидетели. В съдебното заседание на 15.05.2017 г. окръжният съд отменя взетата по отношение на И. Л. мярка за неотклонение „Парична гаранция“, тъй като с присъдата той е оправдан. Мярката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. следователно е приложена спрямо Л. в периода 12.11.2007 г.-15.05.2017 г. или за 9 години и 6 месеца. С присъдата от 15.05.2017 г. окръжният съд признава подсъдимия И. Л. за невиновен и го оправдава да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението - по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308 от НК. Против постановената на 15.05.2017 г. присъда е подаден протест от СГП и е образувано ВНОХД № 604/2017 г. на АС-Пловдив. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на 19.03.2018 г. и на 4.06.2018 г., в които И. Л. се е явил лично. С решение от 17.07.2018 г. апелативният съд отменя присъдата от 15.05.2017 г. по НОХД № 3003/2010 г. на ОС-Пловдив и връща делото на ОС-Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав. На 19.07.2018 г. е образувано НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив. По делото са проведени 26 открити съдебни заседания - на 8.11.2018 г., 13.12.2018 г., 21.01.2019 г., 7.02.2019 г., 26.03.2019 г., 27.03.2019 г., 15.05.2019 г., 30.07.2019 г., 31.07.2019 г., 1.08.2019 г., 22.10.2019 г., 6.12.2019 г., 5.02.2020 г., 28.05.2020 г., 11.06.2020 г., 22.07.2020 г., 2.09.2020 г., 22.10.2020 г., 6.11.2020 г., 25.01.2021 г., 11.02.2021 г., 1.04.2021 г., 19.05.2021 г., 2.07.2021 г., 15.07.2021 г. и 13.09.2021 г., в които подсъдимият И. Л. се е явявал лично, с изключение само на заседанията на 15.05.2019 г. и 22.10.2019 г., когато е отсъствал по здравословни причини с представен документ. Разпитани на от съда в това производство 24 свидетели. Делото е отлагано основно по причина неявяване на свидетели. С присъда от 13.09.2021 г. подсъдимият И. Л. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.203, ал.1 вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК. Както бе вече посочено по-горе, тази присъда влиза в сила на 22.06.2022 г. Установява се следователно, че ищецът И. Л. е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК - по чл.203, ал.1 вр.чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308, ал.1 от НК, за което е оправдан, в периода от 14 години, 7 месеца и 10 дни. Следва да се отчете, че наложената му мярка за неотклонение е „Парична гаранция“ в размер 1000 лв., която не създава ограничения в служебните и социалните му контакти, която той е търпял обаче в един много дълъг период от 9 години и 6 месеца, без да са му били налагани други ограничителни мерки. Бил е приет за разглеждане в наказателното производство граждански иск за значителна сума - 3 460 487 лв., ведно със законна лихва от 30.12.2006 г., който е бил част от предмета на наказателното производство в периода от 6.04.2011 г. до 15.12.2015 г., което обстоятелство несъмнено създава опасения и притеснения за подсъдимия Л. от възможно значително обременяване на имущественото му състояние. По наказателното дело при първото му разглеждане от окръжния съд са проведени 24 съдебни заседания с явяване на Л., което е обременило ежедневието му, отразило се е неблагоприятно на психическото му състояние и е било свързано с разход на време и средства. Постановена е била в хода на наказателното преследване една оправдателна присъда от окръжния съд, която е отменена от апелативния съд, след което делото е върнато на окръжния съд, като при второто му разглеждане от окръжния съд следва да се приеме, че интензитета на притесненията и страховете у подсъдимия Л. следва да е вече по-нисък с оглед постановеното веднъж оправдаване и отмяната на мярката за неотклонение. При второто разглеждане на делото от окръжния съд са проведени с участието на Л. 24 съдебни заседания, което също несъмнено се е отразило отрицателно на личния и социалния му живот и е било свързано отново със значителен разход на време, с притеснения по време на заседанията, както и с разход на средства. Безспорно е, че преди образуването на това наказателно производство и понастоящем ищецът не е осъждан. Безспорно е, че в хода на цялото производство Л. не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в период от 14 години, 7 месеца и 10 дни за тежко престъпление по чл.203, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, като съдът съгласно чл.203, ал.2 от НК постановява и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, при което той е в опасност да остане без работа, е причинило на ищеца силен стрес и големи притеснения и го е обременило в емоционален, личен и професионален план. Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни доказателства – показания на свидетелите И. Д.Б. и К.Д.Г., както и е представил с исковата молба като писмени доказателства и две психологически становища, изготвени от клиничен и детски психолог В.Т. на 18.02.2015 г. и на 26.09.2022 г., които съдържат данни за психологичното състояние на ищеца във връзка с воденото наказателно производство, но доколкото по делото не е ангажирана съдебна експертиза, а становищата имат характер на писмени свидетелства, но без лицето да е разпитано по делото като свидетел, те не могат да бъдат съобразени при определяне на вида и размера на търпените от ищеца Л. вреди. С исковата молба е представено и копие от решение за прекратяване на брака на ищеца. Видно от показанията на свидетеля И. Б., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 2.05.2023 г., той е работил с ищеца, и сега е колега с него, знае за водените срещу ищеца дела, бил е свидетел по тях, ищецът бил нормален, общителен човек, в годините бил смачкан, минали му много неща през главата, жена му го оставила, развел се, имал маса неприятности с делата, включително финансови, жена му била колежка на свидетеля, обвинявало го че едва ли не той е виновен за това, в което го обвиняват, тя заела такава позиция, разбили му семейството, имал маса неприятности, имали атентати срещу него, ищецът изпитал голямо напрежение от делата, променил се много, впоследствие починала втората му съпруга и той сам си гледа детето, тези финансови, здравословни и семейни обстоятелства страшно много го променили, също и в отношенията към колегите, той е затворен вече, необщителен, очевидно си личи нервността, това го нямало преди, сега вече очевидно тези обстоятелства са го променили, притеснявал се от заплахите и имало и атентат срещу него, те били от лица, свързани с другата страна, ищецът е казвал на свидетеля, че заема пари за адвокат, за семейството, за първата му жена, натискът за него бил голям, финансов и психологически, имал притеснения във връзка с живота му, след като го заплашвали физически, атентат, гръмват му колата, бият го с тръба, ищецът му е споделял как жена му го е напуснала, жена му не го подкрепила, свидетелят не е разговарял със съпругата му как тя се чувства във връзка с делото, животът на ищеца се променил, не е същият човек, включително и след оправдателната присъда. Видно е от показанията на свидетелката К.Д.Г., разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на 2.05.2023 г., тя е колежка с ищеца от много години, той работел в „Е.г.“ от 2006-2007 г., изпълнявал ръководни функции в „Е.г.“, след това работил в друга фирма, „К.“, свидетелката знае, че е бил обвиняем по наказателно дело, той станал различен след започването на делата, бил притеснен, жена му работела при тях, била много афектирана от тези дела, дори се развели поради тези дела, притеснявала се да няма последици от делата за нея и детето, ищецът се променил, не искал да разговаря, делата били за много години, той се страхувал как ще продължи животът му, как ще се грижи за децата си, втората му жена починала и той се грижел сам за детето им, страхувал се за детето, хората реагирали различно спрямо ищеца, някои го обвинявали, други му съчувствали, ищецът се страхувал за живота си. Установява се от тези свидетелски показания, че ищецът е имал добро професионално и социално положение, като воденото срещу него наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното му състояние, на отношенията му с колегите, на социалните му контакти, а също и на семейния му живот. И двамата свидетели имат впечатления, че заради делото съпругата му е имала притеснения и негативни настроения спрямо Л., което е влошило семейните отношения, а това от своя страна закономерно води до развод. Видно е от свидетелските показания, че наказателното производство не е довело до лишаване на ищеца от работа, но той е имал сериозни и основателни притеснения, че може да се стигне и до такава последица, съответно, до непреодолими финансови проблеми за него и семейството му, включително децата му, които притеснения са много обременителни. Не се твърди и не се установява за наказателното производство конкретно против ищеца Л. да е имало разгласа, то да е повлияло на социалните му връзки, той да е понесъл притеснения и неудобства от загуба на социално ниво и контакти с близки и познати, но от показанията е видно, че той самият поради изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Не се установява преживяваният в хода на наказателното производство стрес да е дал негативно отражение върху здравословното състояние на ищеца. Не се нито твърди, нито установява от ищеца след приключването на наказателното производство да са налице хронични и трайни последици за неговото здраве. Ищецът И. Л. към 2007 г. е бил на 45 години, а през 2022 г. е бил на 60 години, като в този период несъмнено не е могъл да надгражда трудовата си кариера и кариерното си развитие поради обременеността от воденото наказателно дело и усилията, които е следвало да полага във връзка с него както при явяването пред съответните органи, така и емоционално за справяне с притесненията, неудобствата и финансовите разходи. Наказателното производство несъмнено се е отразило негативно във всички аспекти на живота му, влошило е значително качеството му на живот. Налице са били и други фактори, които са повлияли негативно върху психиката и начина му на живот, като свидетелите говорят за нападения срещу ищеца, но стресът от тях не омаловажава последиците, настъпили от воденото наказателно производство. Установено е следователно, че при воденето на наказателното производство на ищеца И. Л. са причинени болки и страдания с неимуществен характер със значителен интензитет и последици, за които вреди му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, което следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-висок размер. При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че И. Л. е бил обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – помагачество относно деяние по чл. 203, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, като наказателното производство е продължило 14 години, 7 месеца и 10 дни, наложената му мярка за неотклонение е „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. в период от общо 9 години и 6 месеца, засегната е, но не необратимо неговата трудова реализация, начинът му на живот е в сериозна негативна степен променен – ограничени са били социалните му контакти, разбит е семейният му живот и поради нейното негативно отношение се е стигнало до развод със съпругата му, имал е затруднения относно средствата за издръжка, преживял е един много тежък период от живота си и е налице значително накърняване на личния му живот с оглед влошаване качеството му на живот като цяло, като засягането на емоционалния му статус е съществено и трудно преодолимо, стресът е дал отражение върху психичното му състояние, но не е довел до влошаване на му здравословно му състояние, няма трайни и продължаващи последици за здравето на ищеца. Съгласно указанията, дадени от ВКС с решението от 25.10.2024 г., и съобразно т.1 от ТР №1/27.11.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2022 г., ОСГК, при претендираното от ищеца с исковата молба допълнително увеличаване на претърпените от него негативни последици поради неспазване на разумния срок за провеждане на наказателното производство по смисъла на ЕКПЧОС, следва на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да се определи глобално, след като сега съдът обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като изрично посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. В случая срокът за провеждане на наказателното производство от общо 14 години, 7 месеца и 10 дни не може да се определи като разумен. При отчитане на конкретните обстоятелства, въз основа на които е повдигнато обвинението срещу ищеца Л., неговата несъмнено правна и фактическа сложност, обстоятелството, че е водено срещу три лица, коректното поведение на жалбоподателя, до забавеното правосъдие се е стигнало поради действията на останалите двама обвиняеми, които не са могли да бъдат открити за участие по делото пред съда при първото му разглеждане, както и на действията на властите при организацията и провеждането на производството, като следва да се отчете, че П. е поддържала повдигнатото обвинение през целия период на водене на наказателното дело. Наказателното производство в досъдебната му фаза е продължило 2 години, 4 месеца и 18 дни, който срок с оглед спецификата на престъпленията, за които са обвинени тримата подсъдими, сам по себе си не е неразумен, но следва да се отчете, че в случая делото е внасяно в съда с обвинителен акт четири пъти, три пъти е връщано от съда на П. за отстраняване на нередовности, като при надлежно съобразяване с указанията на съда не е следвало да се стига до продължаване на тази фаза от наказателното производство във времето от 8.12.2009 г. (второто внасяне в съда на обвинителния акт) до 8.11.2010 г. (четвъртото внасяне на обвинителния акт в съда) или за около 1 година. Относно съдебната фаза следва да се отчете, че делото е било спряно без по него да са провеждани съдебни заседания във времето от 17.05.2011 г. до 22.04.2015 г. или за 4 години, като след подаването на молбата от пълномощници на подсъдими на 23.03.2015 г. са предприети процесуални действия, в резултат на които делото е възобновено на 15.12.2015 г., които процесуални действия обаче е могло и е следвало да бъдат предприети в по-ранен период и да бъде избягната липсата на провеждане на съдебно дирене за период от поне 3 години и половина, която липса обаче е налице във времето от 17.05.2011 г. до 15.12.2015 г., поради което следва да се приеме, че е налице забава в производството поради това спиране за 3 години и половина. След възобновяването на делото би следвало да се приеме, че при добра организация е следвало производството да се проведе в рамките на около 4 години като разумен срок, а тя е продължила 7 и половина години в повече от това, който срок от 3 и половина години в повече се явява неразумен. При обща продължителност на наказателното производство от 14 години, 7 месеца и 10 дни е налице забава в провеждането на двете му фази (досъдебна и съдебна) следователно от около 8 години при разумен срок от около 6 години и половина. Преценявайки така установените обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу ищеца в периода 12.11.2007 г.-22.06.2022 г. и поради неразумно дългия срок на наказателното преследване, настоящият съдебен състав намира, че размерът на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД глобално обезщетение по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от ЕКЗПЧ, което да е адекватно за репариране на тези неимуществени вреди, възлиза на сумата 50 000 лв., от която 35 000 лв. за репариране на вредите от незаконно повдигнатото обвинени и 15 000 лв. за обезщетяване на вредите от неспазване на разумния срок за разглеждане на делото. Установява се следователно, че е неоснователно заявеното от жалбоподателя П.Р.Б. искане за определяне на по-нисък размер от сумата 35 000 лв. на обезщетението за претърпените от ищеца Л. неимуществени вреди. Основателно е искането на жалбоподателя Л. за определяне на обезщетение в по-висок размер от 35 000 лв. – за сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв. При тези обстоятелства и в рамките на предмета на спора с оглед решението на ВКС от 25.10.2024 г. следва решението на окръжния съд да бъде потвърдено в частта му, с която на ищеца Л. е присъдено обезщетението в размер на 35 000 лв., като то бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв. и се присъди на ищеца и тази разлика от 15 000 лв. Върху сумата на обезщетението е присъдена от окръжния съд законна лихва от датата 20.07.2022 г., доводи относно която дата в двете въззивни жалби не са заявени, като решението на апелативния съд не е отменено от ВКС в частта му, с която решението на окръжния съд е потвърдено и в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва за периода от 1.06.2007 г. до 19.07.2022 г. При тези обстоятелства сумата следва сега да се присъди със законна лихва също от датата 20.07.2022 г. Установява се следователно, че подадената от П. въззивна жалба против решението на окръжния съд е неоснователна, а подадената от ищеца И. Л. въззивна жалба е частично основателна - относно искането за завишаване на обезщетението за неимуществени вреди с още 15 000 лв. и в тази й част следва да бъде уважена, съответно, тя е частично неоснователна относно искането за завишаване на обезщетението за неимуществени вреди и за размер над 50 000 лв. до 300 000 лв. или за 250 000 лв. С оглед на този резултат от въззивното обжалване следва да се определят и присъдят и разноските по делото. С решението на окръжния съд вече е присъдена на ищеца сумата за ДТ от 10 лв., както и му е присъдена сумата 390, 60 лв., в които части решението е потвърдено от апелативния съд, което решение в тази негова част не е отменено от ВКС. Следва сега да му се присъди допълнително, по съразмерност адвокатско възнаграждение за неговата защита в първоинстанционното производство – съразмерно на сумата 15 000 лв., която се присъжда сега от апелативния съд за обезщетението за неимуществени вреди. За производството пред окръжния съд ищецът е направил разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 3 000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 2.05.2023 г. (л.85 от делото на ОС). Окръжният съд с решението е присъдил по съразмерност сумата 390, 60 лв., следва сега да се присъди на ищеца още сумата (при предявени искове общо за сумата 315 000 лв. и уважаването им общо за сумата 56 000 лв. дължимото по съразмерност адвокатско възнаграждение е 533, 33 лв., минус вече присъдените 390, 60 лв.) 142, 73 лв. От страна на ищеца и жалбоподател И. Л. се претендира за присъждане на разноски за въззивното производство и касационното производство. Не се установява обаче разноски от него да са направени за касационното производство. Платена е ДТ от 10 лв. за въззивното производство, която сума следва сега да се присъди на Л. с оглед частичното уважаване на неговата жалба. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2023 г., платена е сума за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. в брой. С подадената въззивна жалба се претендира за присъждане още на сумата 174 000 лв. (9 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди и 165 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди). Жалбата се уважава за сумата 15 000 лв. По съразмерност дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се изчисляват в размер на 344, 83 лв. и тази сума следва да се присъди на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното съдът