Решение № 235 от 22.7.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 567/2025 г.

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв.М. А., защитник на подс.В. А., срещу Присъда №18/20.02.2025 г., постановена по НОХД № 1500/2024 г. по описа на РС – Благоевград. Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. РС игнорирал доводите на защитата за възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК независимо от това, че по делото било установено наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Заедно с това РС не е съобразил всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Твърди се, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което било отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, се явявало явно несправедливо. От доказателствата по делото било видно, че в случая липсвали отегчаващи отговорността на А. обстоятелства. Моли се ОС да измени първоинстанционния съдебен акт, като замени наложеното наказание „лишаване от свобода“ с наказание пробация със задължителните пробационни мерки в минимален размер. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло жалбата си. Развити са допълнителни съображения. С изрично изявление в съдебно заседание, подсъдимият Л. М. и неговият защитник са се присъединили към въззивната жалба. Същите са изразили позиция в насока, че ако въззивният съд намери основания за това, да намали размера на наложената на М. санкция. Прокурорът намира, че като правилна и законосъобразна, присъдата на РС следва да бъде потвърдена. Страните не сочат нови доказателства. За да се произнесе, РС прие за установено следното: С присъдата, изменение на която се иска, първата инстанция е признала подсъдимия Л. П. М., с ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че около 20.00ч., на ••••г., в гр. Б., в съучастие като съизвършител с В. И. А., с ЕГН ••••••••••, от гр. Д., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване на ламарината на хале и подбиване и счупване езика на патронник на дървена врата/, от офис на складово помещение за фуражи, находящ се в Промишлената зона при ЖП Г ара, до газ станция „У.“ стопанисвано от „Д.“ ЕООД с ЕИК ••••, е отнел чужди движими вещи - пари сумата от 501.33 лева от владението на А.Д.С. - продавач-консултант в обекта, собственост на „Д.“ ЕООД, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно с Определение № 364/04.07.2019г., постановено по ЧНД № 670/2019г. на Районен съд - Д., влязло в законна сила на 22.07.2019г., с което е наложено най-тежкото измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него наказателни производства, както следва: по НОХД № 137/2018г. и по НОХД № 1364/2018г., двете по описа на Районен съд - Д., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим - престъпление по чл.196, ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, поради което и на основание същият законов текст, във връзка с чл.58а ал.1 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.2 от НК от така наложеното на Л. П. М. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години приспаднал времето, през което същият е бил задържан със заповед за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР, с Постановление № 2592 от 26.03.2024г. на Районна прокуратура - Благоевград за задържане за срок от 72 часа и е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от ••••г до 02.04.2024г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и времето през което е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“, наложена му с Определение № 812 от 27.03.2024г. постановено по ЧНД № 454/2024г. на Районен съд - Благоевград, за времето от 03.04.2024г. до настоящия момент, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Със същата присъда признал подсъдимия В. И. А., с ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че около 20.00 ч., на ••••г. в гр. Б. в съучастие като съизвършител с Л. П. М., с ЕГН ••••••••••, от гр. Д., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване на ламарината на хале и подбиване и счупване езика на патронник на дървена врата/, от офис на складово помещение за фуражи, находящ се в Промишлената зона при ЖП Гара, до газ станция „У.“ стопанисвано от „Д.“ ЕООД с ЕИК ••••, е отнел чужди движими вещи - пари сумата от 501.33 лева, от владението на А.Д.С. - продавач-консултант в обекта, собственост на „Д.“ ЕООД, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ - паричната сума е върната и заместена - престъпление по чл.197 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание същият законов текст, във връзка с чл.58а ал.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години, като го оправдал по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК. На подсъдимия Л. П. М. били възложени сторените по делото разноски и съответните държавни такси. За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено следното във фактическо и правно отношение: По делото е било проведено съкратено съдебно следствие, като в тази насока съдът е съобразил събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.373 ал.2 и ал.3 във връзка с чл.374 от НПК. Ето защо и приел от фактическа страна следното: Подсъдимият Л. П. М., с ЕГН ••••••••••, е роден в гр. Д., и живее на адрес в гр. Д., община Д., област К., ул. „К.“ № 22, осъждан, в това число и с Определение № 364/04.07.2019г., постановено по ЧНД № 670/2019г. на Районен съд - Д., влязло в законна сила на 22.07.2019г., с което е наложено най-тежкото измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него наказателни производства, както следва: по НОХД № 137/2018г. и по НОХД № 1364/2018г., двете по описа на Районен съд - Д., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият В. И. А., с ЕГН ••••••••••, е роден в гр. С., живее на адрес в гр. Д., община Д., област К., ул. „О.“ № 21, неосъждан. На ••••г. двамата подсъдими дошли в Б.. Обвиняемият Л. М. споделил с обвиняемия А., че преди време е работил в складово помещение за фуражи, находящ се в Промишлената зона при ЖП Г ара, до газ станция „У.“ в Б. и знае как да влезе в едно от помещенията в склада, като предложил да отидат и да влязат, за да проверят дали има оставени пари в офиса. Складовото помещение се стопанисвало от „Д.“ ЕООД с ЕИК •••• с управител и материално отговорно лице В.Б.А. от гр.Д.. Около 20.00 часа, на ••••г. двамата подсъдими били пред склада за фуражи, като изкривили ламарината на халето, в което се помещава складовото помещение и така проникнали във вътрешността му, след което подбили и счупили езика на патронника на дървената врата на офиса, за да влязат вътре. От офиса взели сумата от 501.33 /петстотин и един лева и тридесет и три стотинки/ лева, която по-рано при приключване на работния ден продавач консултанта в обекта -свидетелката А.Д.С. била оставила в шкафа. Взимайки парите - банкноти и стотинки, двамата подсъдими ги прибрали в себе си - като една част прибрал обвиняемия М., а другата - обвиняемия А. и напуснали обекта през изкривената преди това ламарина. Именно тогава били забелязани от свидетеля П., който работел на газ станция „У.“ ООД, намираща се в близост до складовото помещение, като при въпрос на същия какво правят там, двамата побягнали в посока ЖП гарата. Междувременно се задействала и охранителната система в обекта към СОТ-161, като на място пристигнал патрул на СОТ 161 в състав свидетелите С. и Т., на които П. обяснил видяното, както и дрехите с които били облечени лицата. Тъй като при първоначално направения оглед отвън на халето от служителите на СОТ-161 не се установявало разбиване на входната врата е извикана на място свидетелката А.С. - продавач консултант в обекта, която отворила склада и от вътрешния оглед се установило изкривяването на ламарината на халето и подбиването и счупването на патронника на дървената врата на офиса, както и липсата на средствата - сумата от 501.33 /петстотин и един лева и тридесет и три стотинки/ лева, които била оставила в офиса след приключването на работния ден. За станалото свидетелите сигнализирали в полицията и на място дошла ДОГ, като бил направен и оглед на местопроизшествието, в който е фиксирано повреждането на преградите здраво направени за защита на имота. По даденото описание от свидетеля П. на дрехите на лицата и посоката в която са избягали, полицейските служители предприели незабавно действия по установяване на двамата извършители. Полицейските служители - свидетелите П. и Б. се насочили към ЖП гарата, където в чакалнята установили двамата обвиняеми, отговарящи напълно на даденото описание от свидетеля П. за тяхното облекло. Същите показали лични карти и така полицейските служители установили самоличността им. Полицейските служители установили, че лицата държат в себе си голям брой монети в найлонови пликове. Попитали ги от къде имат тези пари, при което подсъдимия В. И. А. веднага им казал, че двамата с Л. М. са проникнали с взлом в склада за фураж и са отнели противозаконно парите. Посочил им още, че подсъдимия Л. М. е работил в обекта преди време и идеята е била негова. Двамата подсъдими били задържани и отведени в 01 РУ - Благоевград. Там същите предали с протоколи за доброволно предаване наличните в тях парични средства, които им останали след като ги отнели от склада за фураж в Промишлената зона при ЖП гарата в Благоевград. В хода на разследването по делото са извършени огледи на предадените с отделни протоколи за доброволно предаване и запечатани отделно парични средства от двамата обвиняеми, при които се установило, че подсъдимият Л. М. е предал общо сумата от 266, 20 лева в банкноти и монети, а подсъдимият В. А. сумата от 158, 10 лева отново в банкноти и монети. Така предадената от двамата обвиняеми сума общо в размер на 424, 30 /четиристотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева с разписка е върната на управителя на „Д.“ ЕООД - свидетеля В.Б.А., заедно с монетника, който е установен на земята при извършения оглед на помещението. В хода на съдебното производство по време на разпоредителното заседание от страна на двамата подсъдими е представена разписка от постеринално устройство № 31 от 20.02.2025г. (лист 50 от делото), от която е видно, че остатъка от невъзстановената на ощетеното юридическо лице сума (501.33 лева), в размер на 77.03 (седемдесет и седем лева и три стотинки) лева е депозирана по сметка на Районен съд - Благоевград, с което възстановяването на остатъка от невъзстановената част от вредата е обезпечено. В хода на разследването е назначена съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия Л. П. М. с оглед наличните данни, че страда от психическо заболяване, от заключението на която се установява, че освидетелствания разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и може да участва в процесуално следствени действия по наказателното производство. От приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В. И. А. от 20.02.2025г. се установява, че същият е женен и има съпруга - П.З.Д. и дете на 11 месеца - Б. В.ов, като същият има доходи от 200 лева месечно. От приложената справка за съдимост на подсъдимия Л. П. М. се установява, че същият е осъждан многократно в периода от 2011г. до 2024г., като последно е осъждан с Определение № 364/04.07.2019г., постановено по ЧНД № 670/2019г. на Районен съд - Д., влязло в законна сила на 22.07.2019г., с което му е наложено най-тежкото измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него наказателни производства по НОХД № 137/2018г. и по НОХД № 1364/2018г., двете по описа на Районен съд - Д., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като процесното деяние е осъществено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК - извършил е процесното престъпление след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Настоящето деяние не представлява маловажен случай, както с оглед начина на извършването му и наличието на квалифициращи обстоятелства, така и предвид високата степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от множеството му осъждания и регистрирани противообществени прояви, извършеното престъпление не се явява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От приложената справка за съдимост на подсъдимия В. И. А. се установява, че същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Въпреки това, настоящето деяние на този подсъдими също не представлява маловажен случай, както с оглед начина на извършването му и наличието на квалифициращи обстоятелства, така и предвид завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, обусловена от осъществяване на тежкото умишлено престъпление с голямо упорство и упоритост, и то в съучастие с друго лице с множество осъждания и регистрирани противообществени прояви, извършило настоящото престъпление в условията на опасен рецидив, поради което и не се явява престъпление с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При така възприетата фактическа обстановка съдът приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършването от обективна и субективна страна на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 пр. 2 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК от подсъдимите Л. П. М. и В. И. А., като им наложил и посочените по-горе наказания. ОС намира въззивните жалби за процесуално допустими, но разгледани по същество - за неоснователни. В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството, че страните не са направили нови доказателствени искания и не представят нови доказателства. В хода на съкратеното съдебно следствие са били събрани гласни и писмени доказателства, прието е заключение на експертиза. Съдът е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия правни изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения. Както във въззивните жалби, така и в съдебно заседание защитниците, респ. подсъдимият М., не оспорват мотивите на първата инстанция, касаещи фактическата обстановка, съпричастността на подсъдимите към деянията, предмет на повдигнатите обвинения, както и тяхната правна квалификация. Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателите за явна несправедливост на наложените му с присъдата санкции. Много подробно и задълбочено първоинстанционният съд е акцентирал на всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. Правилно РС приел, че смекчаващите такива не са многобройни, както и липсва изключително такива. Изрично сред смекчаващите такива е посочено е хроничното заболяване на М.. Същевременно по отношение на същият като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети множеството предходни осъждания, обуславящи утвърдените му престъпни навици, условията при които е извършено престъплението - в тъмната част на деня и начина по който е извършено, чрез проявена голяма упоритост и посредством множеството квалифициращи престъплението обстоятелства. Ето защо правилно и законосъбразно РС е определил вида и размера на наложените по отношение на М. санкции при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. По отношение на подс.А. правилно са били отчетени от една страна чистото съдебно минало и младата възраст на лицето; тежкото му материално, семейно и имотно положение; това, че същият е безработен; както и обстоятелството, че макар и да не дава обяснения по случая, същият се е признал за виновен и съдействал за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът преценил условията при които е извършено престъплението - в тъмната част на деня и начина по който е извършено, от една страна в съучастие с криминално проявено лице, а от друга чрез проявена голяма упоритост и решителност, обусловила множеството квалифициращи престъплението обстоятелства. При това положение законосъобразно и правилно РС е определил вида и размера на наложените на А. санкции при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Неоснователно се явява твърдението в жалбата, че неправилно и в противоречие с установената съдебна практика съдът не приложил разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. В мотивите си на стр.11, изр.2, отгоре, РС изрично е изразил становището си във връзка с приложението на този законов текст по отношение на подс.А., като въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд и не намира за необходимо да ги преповтаря. С оглед на горното не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателите, че наложените на подсъдимите санкции се явявали завишени и в този смисъл явно несправедливи. Ето защо и Окръжният съд не намира основания за корекции на размерите на наложените с обжалваната присъда наказания в насока тяхното намаляване. Като краен резултат същите се явяват справедливи и адекватни на извършеното от подсъдимите. По този начин в оптимална степен биха се постигнали и целите на генералната и специална превенции. Проверявайки изцяло атакувания съдебен акт съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира основания за неговото изменение или отмяна. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд