Решение № 51 от 4.2.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 150/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор. Б. Г. П. с ЕГН ••• и адрес: ••• , е подал срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М Д.“ № 1, молба с искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД. Твърди се , че на 10.07.21г. около 13:50ч. на път II-19 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с peг. № •••, управляван от Г. Н. Т., с ЕГН ••••••••••. Същият, в района на км. 48+500, поради загуба на контрол над управляваното МПС, напуска лентата си за движение, навлиза в насрещната и блъска челно правомерно движещия се лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с peг. № •••, управляван от ищеца Б. Г.ев П. с ЕГН ••••••••••. При произшествието , ищецът претърпял травматични увреди - contusio thoracis, /гръдна контузия/, contusio pedis /контузия на крака/, V.L.C. genus sin /разкъсноконтузна рана на ляво коляно/, fractura ossis metatarsi II pedis dextra /счупване на 2-pa метатарзална кост на дясно ходило/. Ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с оплаквания от силни болки в травмираните области. При извършените прегледи установените вече увреди са били потвърдени. Поставена била гипсова имобилизация тип „ботуш“ на дясно ходило за срок 35 дни; ПХО и сутура на раната на ляво коляно. След извършените манипулации П. бил освободен от лечебното заведение с дадени указания за щадящ режим на покой, смяна на превръзки и прием на медикаменти. Получените от ПТП травматични увреди се сочи, че са причинили на ищеца болки и страдания, които са били със значителен интензитет първия 1 месец, след инцидента, като общият възстановителен период е продължил 2,5-3 месеца. Предвид характера на увредите и поставената гипсова имобилизация, П. следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика бил изправен пред затруднение при посрещане обикновени битови потребности, за задоволяване на които получавал помощ от своите близки. Изпитвал е силни болки, трудно повлияващи се от обезболяващи. Водил активен начин на живот, а като последиците от ПТП -са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието на млад човек, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Възвръщането към обичайните делнични занимания коствало на същия време, търпение, болки, провеждане на рехабилитация и използване на помощни средства за придвижване в съответния оздравителен период. Инцидентът се отразил силно негативно и на емоционалното състояние на П., тъй станал тревожен, напрегнат, неспокоен. Що се касае до психологическите последици от ПТП- изживян стрес и душевни страдания ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при РУ ••• към ОД на МВР гр. Благоевград, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали № 4. По случая било образувано и водено ДП № 3749 ЗМ-102/21г. по описа на РУ •••, пр.пр. № 2393/21 г. по описа на РП Благоевград, ТО Разлог. Ищецът поддържа, че процесното ПТП настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с per. № •••, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на Закона за движение по пътищата , и ( чл. 15 , 16 и 20 ), като навлязъл в лентата за насрещно движение. Отделно, твърди се, че ищецът извършил имуществени разходи на обща стойност 295.60 лева, за които има издадени следните счетоводни документи:Фактура № •••/09.09.21 г. ведно с касов бон № ••• издадени от „СБПЛР“ ЕООД, на обща стойност 255 лева, касаещи разходи за 15бр. нощувка и храна; и Фактура № •••17.08.21г. ведно е касов бон № •••, издадени от „СБПЛР“ ЕООД, на обща стойност 40.60 лева, касаещи разходи за 7бр. потребителска такса. Тези разходи били причинени пряко от настъпилото произшествие. По отношение на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с peг. № ••• е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД със застрахователна полица със срок на действие от 31.03.21г. до 30.03.22г.; ищецът сезирал ответния застраховател с писмена претенция вх. № 5087/01.12.21г., съобразно изискванията на чл.380 от КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение. С писмо изх. № 1142/01.03.22г. Застрахователят отказал плащане по щетата. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на ищеца Б. Г. П. с ЕГН •••••••••• застрахователно обезщетение на основание чл.432, ал.1 от КЗ, както следва: 40 000 лева (четиридесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.07.21 г., причинено виновно при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с per. № •••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.22г.- датата на постановения от страна на Застрахователя отказ, до окончателно изпълнение на задължението, и 295.60 лева /двеста деветдесет и пет лева и шестдесет ст./ за претърпени имуществени вреди, направени във връзка с лечението, вследствие на ПТП от 24.06.21г., причинено виновно при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с peг. № •••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.22г.- датата на постановения от страна на застрахователя отказ, до окончателно изпълнение на задължението. Претендират се и направените в производството разноски в това число и тези за адвокатска защита и съдействие. Обективно и субективно съединени между същите страни два осъдителни иска по реда чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането. Исковете са имплицитно допустими като осъдителни, като са спазени изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането – има отправени към застрахователя писмени застрахователни претенции за сумите. С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете. Те са приети за допустими, но за неоснователни, както по основание, така и по размер. Признат е факта на същестуването на договора за застраховка , но се оспорва факта на настъпването на произшествието и се отричат всички елементи на деликта – виновното поведение на водача Т., настъпването на твърдяните вреди ( вкл. имуществените ) , както и причинната им връзка с противоправното поведение. Приема исковете за завишени и по размера си , с аргументи по правилното приложение на чл. 52 от ЗЗД – че , от една страна , търсените суми са прекомерно завишени и не съответстватна практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, а от друга – на критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП представлява единствено противоправното пътно поведение на водача на ек автомобил, марка „•••“, модел „•••“, с per. № •••,, който е извършил груби нарушения на правилата на ЗДвП, и в тази връзка – прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. , който не се движил плътно в най - дясната част на своята пътна лента, като е навлязъл първи в лентата за насрещно движение. Алтернативно, твръди се , че П. шофирал с несъобразена скорост , не направил опит да стре ,, шофирал без колен , не контролирал непрекъснато лекия си автомобил , а ако го бе съобразил, то застрахователното събитие би било напълно предотвратимо за него. Искането до съда е да отхвърли исковете , алтернативно - да присъди по малко по размер обезщетение за неимуществени вреди. Заявено е искане за присъждане на направените разноски. За да прецени тяхната основателност, съдът съпостави твърденията на страните с ангажираните от тях доказателства и съобрази следното: І. По фактите: В случая, относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличето на пътнотранспортно произшествие , включително точно описание на механизма на настъпването и техническите причини за същото, вида и обема претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, наличието на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите „, сключен между прекия причинител на вредите и застрахователя, както и наличието на противоправно поведение от страна на застрахования водач; не на последно място , изисква се и причинноследствена връзка между това поведение и вредите. Съществуването на договора за застраховка е безспорен между страните факт, обявен за такъв с определение на съда от дата 30.05.2021г. ( л. 42 от делото ) По наказателно от общ характер дело № 89 по описа на РС Разлог за 2025г. съдът е одобрил споразумение между страните ,с което делото е приключило – определението за това одобрение е в сила и с него Г. Н. Т. , ЕГН ••••••••••, е признат за виновен за това, че като водач на лекия автомобил „•••“, модел „••• комби ••• „ , на 10.07.2021г, около 13.50 часа, на път от републиканската пътна мрежа ІІ-19 , в района на километър 48+500 в отсечката между ••• и ••• , е нарушил правилата за движение по пътищата ( чл. 16 и 20 от Закона за движение по пътищата ) , и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице , като на ищеца Б. Г. П. е приченено трайно затрудняване на движението на долен десен крайник поради счупване на втора преднопроходилна кост на дясното ходило. Това споразумение има характера и последиците на влязлата в сила присъда на наказателния съд , при което на основанието по чл. 300 от ГПК за настоящя съдебен състав е задължително това , че Т. е виновен за настпъването на ПТП , като е нарушил чл. 16 и 20 от ЗдВП, и че поради това негово противоправно поведение , на ищеца е причинено травматично увреждане , изразяващо се в трайно затрудняване на движението на долен десен крайник поради счупване на втора преднопроходилна кост на дясното ходило. Вещото лице – съдебен лекар по проведената комплексна експертиза дава заключение , че непосредствено след ПТП , при ищеца са установени клинични данни за следните увреждания - счупвания на втора и трета предноходилни / метатарзални кости на дясно стъпало в дисталната им част, с преместване на фрагментите , открита разкъсно контузна рана в областта на лява колянна става , контузия на дясното рамо – травматичен периодонтит, контузия на гръдния кош. По медицински критерий, травмата на дясното ходило съставлявава трайно затруднение на движенията да десен долен крайник. Средностатистическия период за възстановяване от счупванията е 3 месеца и половина , останалите травми са отшумели без остатък ( с изключение на белег върху коляното ) за около месец; всички те са в пряка и „непрекъсната „ причинноследствена връзка с произшествието. Претендираните като имуществени вреди разходи са за потребителска такса и нощувки в лечебното заведение във връзка с проведеното лечение . По същата експертиза , автоексперта сочи , че основната причина за произшествието е навлизането на лекия автомобил „••• „, модел ••• „, управляван от Т. , в лентата за насрещно движение , където в този момент се намирал и управлявания от ищеца лек автомобил . Към този момент, лекия автомобил „••• „, модел •••“ се е движили с около 83 км / час, а лекия автомобил на ищеца „••• „ модел „ ••• „ с около 53 км/час; в в момента на навлизането , тои автомобли е бил на около 21 метра от мястото на навлизане , а същевременно , опасната зона за спиране / пълен спирачен път на лекия автомобил „••• ••• „ е била 36.83 метра, повече от наличното към момента на навлизането в насрещната лента разстояние между двата автомобила, но пълното разминаване на двата автомобила е било взъможно само ако водача на л.а „••• •••„ навлезе на свой ред в лентата за насрещно движение По делото, на л. 15 и 16 , са налични неоспорени доказателства за направени разходи по лечението на П. - фактури , издадени от лечебното заведение в негова полза за плащания за потребителска такса , нощувки и храна, на обща стойност от точно 295.60 лева. ІІ. При така възприетите за осъществени факти , по правото: По силата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс. Установява се от заключението на вещото лице , че ПТП на дата 12.092019г е настъпило по вина на водача Г. Т. , които е навлязъл в лентата за насрещно движение и при ПТП – по вина на Т. - са претърпени от П. вреди ; в това отношение, споразумението пред наказателния съд в Разлог е задължително за настоящия състав . В същия смисъл е и съдържанието на протокола за ПТП с пострадали лица под номер 4 от дата 16.08.2021г, официален свидетелстващ документ. Тук трябва да се каже , че съобразно заключението на вещото лице по настоящото дело , съдът възприема по – широк кръг на претърпените от ищеца травматични увреди – освен тези , за които е наказан прекия причинител на вредата ( счупване на втора преднопроходилна кост), но и счупване на друга от метатарзалните кости – третата , и контузии на лява колянна става , дясното рамо и гръдния кош , последните - без счупванията на кости . Затова съдът приема, че е налице основание да се ангажира гражданската отговорност на виновния водач за непозволено увреждане, съответно- неопосредената договорна отговорност на застрахователя да репарира настъпилите вреди. Исковете са основателни. ІІІ. Обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, но с оглед всички обективни обстоятелства по делото /Постановление на ВС № 4 от 23.12.1968г., Пленум/. Отчита се, че се касае за млад мъж на възраст от ••• години към датата на произшествието, работоспособен , работещ ( допълнително споразумение към трудов договор на лист 10 от делото ) и физически активен; според заключението на вещото лице , търпял е поне една седмица интензивни по характер болки, след което и обичайните такива до приключване на оздравителния процес. Повечето болки са отшумели без остатък за около месец, но на двете счупени метатарзални кости са били необходими три месеца и половина да зарастнат , като в този период няма данни за нужда от чужда помощ за ежедневните му нужди. Отчита се естеството и тежестта на полученото увреждане – фрактура в опорно-двигателния апарат, нуждата от рехабилитация, това, че физическата активност на П. е била ограничена, както и продължителността на търпените от фрактурите болки, неудобствата от затруднението движение на крайника – затруднено изкачване на стъпала, и че пълно възстановяване не е възможно и ищеца ще продължи да изпитва болки при смяна на метеорологичното време или при натоварване на травмирания крайник. С оглед казаното и актуалните социоикономически условия, съдът намира за подходящ размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 17 000 евро, или 33 249.11 лева - след превалутиране по чл. 1 от ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 от същия закон; диспозитива на решението , доколкото е постановено след 01.02.2026г. следва да сочи еврото като валута на иска. Същото се отнася и до обезщетението за умиществени вреди , където следва да се присъдят За разликата до пълния претендиран размер , той следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е и съдебната практика . С решение № 60292 от дата 21.02.2022 г. , решилия гражданско дело № 3992 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година състав на ВКС е присъдил за болки и страдания от една счупена метатарзална кост , сумата от 15 000 лева , при коренноразлични обаче социоикономически условия – за деликт на 12.04.2016г. ІV. Обезщетението за имуществени вреди : 1.Няма спор , че по повод така претърпените травматични увреди , ищеца а заплатил допълнително суми за потребителски такси и болничен престой, като по делото, на л. 15 и 16 , са налични неоспорени доказателства за направени разходи по лечението на П. - фактури , издадени в негова полза от болнични заведения 295.60 лева или 151.14 евро , колкото е и стойността на претенцията. Вещото лице дава заключение, че плащанията са в пряка връзка с претърпения травматизъм , при което иска за обезщетение на тези вреди е доказан по размер и основание . V. Данни за съпричиняване на вредоносния резултат няма. Не се установи противоправно поведение от страна на ищеца като водач на лекия автомобил ••• ••• , така например, няма данни да е превишил максимално допустимата скорост; управлявал е с около 53 км/час. Опасната зона за спиране / пълен спирачен път на лекия автомобил „••• ••• „ е била 36.83 метра, повече от наличното към момента на навлизането в насрещната лента разстояние между двата автомобила, и същевременно каза се , че пълното разминаване на двата автомобила е било възможно само ако водача на л.а „••• •••„ навлезе на свой ред в лентата за насрещно движение, което на свои ред съставлява същото нарушение на ЗДвП , което е извършил и прекия причинител на вредата . Затова съдът не споделя довода на ответника , че ищецът е могъл да предотврати сблъсъка , ако шофира максимално вляво в собствената си лента. Лекия автомобил „••• •••„ е бил оборудван с предпазни колани, като към момента на ПТП , ищецът е бил с поставен такъв ( КСАТЕ , част „автотехника“ , задачи ХХVІ и ХХVІІІ ) и го е ползвал . VІ. Съгласно общия принцип на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на възникване на задължението, в случая – от датата на отказа на застрахователя да плати , от който момент той е в собствена забава. VІІ. Разноските се присъждат пропорционално , по общото правило на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК. По делото има данни за направени от ищеца разноски в общ размер от 153.39 евро (300 лева за експертизи , а П. е бил освободен от държавна такса). От тях дължат се пропорционално на уважената част от исковете 127.69 евро (153.39/20 602.82*17 151.14). На осъществилия защитата на П. адвокат Д. се дължи минимален хонорар , изчислен по реда на чл. 38 от ЗА ( съдът не може да отрече наличието на хипотеза по тази норма) , съобразно уважената част от исковете , като за ориентир/ база служи нормата на чл. 7 ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), доколкото последните изменения на Закона за адвокатурата не са още в сила. Ответника има право на направените разноски, пропорционално. Те са в общ размер от 680 лева , като съдът признава и сума от 200 лева възнаграждание на юрисконсулт ( съобразно списъка ). Така, дължат се след превалутиране 58.25 евро (347.68/ /20 602.82*3451.58 евро) Ответното дружество дължи и държавната такса върху уважената част от исковете. Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник