Решение № 197 от 29.6.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 168/2023 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба с вх.№896/06.02.2023г. от Г. Х. С. от с.С., общ. Р., обл.П., ул. Т. №11, чрез адв.В.Р. против решение №41/23.01.2023г. по гр.д. №1047/2020г по описа. на районен съд –С. в частта му, с която районният съд е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на С. Г. С. от гр. С., ул. С. № 6 от наследството, оставено о т нейната майка Ш.С. С., починала на 16.08.2020 г. в размер на 9694.18/51429.08 идеални части, като съдът е намалил универсалното саморъчно завещание, обявено с протокол общ per. № 2053/19.08.2020 г. по нотариално дело №••• г. по описа на нотариус с per. № 122 по РНК, направено в полза на Г. Х. С., със сумата 9 694, 18 лева. Доверителят и е осъден да заплати на С. Г. С., разноски по делото в размер на сумата от 3 470, 51 лв. Обжалва решението, в горепосочения смисъл изцяло. Намира, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалният закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и същото намира, че е и необосновано. Моли въззивния съд да се произнесе с решение, с което да отмени съдебният акт в обжалваната му част и с ново решение да отхвърли предявеният иск за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН. В частта, с която завещателното разпореждане се намалява с 9 694, 18 лева.Намира, че е и недопустимо и подлежи на обезсилване.Моли с решението си да бъдат присъдени на Г. Х. С. направените разноски по водене на делото и за двете съдебни инстанции. По делото счита, че не е спорно, че С. Г. С. е дъщеря - един от законните наследници на завещателя Ш.С. С., както и запазената и част от наследството на последната е 1/3 идеална част, предвид чл.29, ал.1 ЗН, според която норма запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при две и повече деца или низходящи от тях -2/3 от имуществото на наследодателя- по 1/3 за всяко дете. Намира, че районен съд е установил горният факт, както и е възприел твърдението на доверителя и, че доколкото в полза на ищцата С. Г. С. са извършвани дарения, то евентуалното накърняване на запазена част следва да се определи, след като се извърши остойностяване на притежаваните имущества къммомента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН.Намира обаче следващите действия и изводи на съда са неправилни, а постановеният резултат при допускане на съществени процесуални нарушения и неверни математически пресмятания. Счита, че обжалваното решение противоречи и на материалния закон.Установява, че районния съд е назначил основни и повторни съдебно -оценъчни експертизи, както и две експертизи за оценка на горските имоти, като е представил на съда два варианта на остойностяване на горите в ревир. Втората експертиза възложено на в.л. С.Б. счита, че е назначена извън всякакви процесуални срокове- в с.з. след отмяна на хода по същество на делото. Намира, че от друга страна при определяне общата стойност на имуществата в наследствената маса, съдът не е разяснил защо приема заключението и/или един от вариантите на експертите. Намира, че такова задължение съдът има - да посочи в решението си кое от заключенията на вещите лица депозирани по един и същ въпрос възприема за обоснован и приложим и защо. Счита, че това бездействие на съда най-ярко се разкрива при възприемане пазарните стойности на горите.Горното обстоятелство, на фона на неяснотата на исковата молба, която препраща към описи на имоти в приложения от 1 до 8 счита, че остава съмнението за включване в сбора на наследствената маса на имоти по два пъти и/или за изключване на други и въобще за невярно остойностяване на наследственото имущество към датата на смъртта на Ш. С.. Счита, че е недопустимо исковата молба да се основава на препратки към приложения, а твърденията и обстоятелствата трябва да се съдържат в самия текст на исковата молба. Поради това намира, че районния съд е процедирал по нередовна искова молба, резултатите от което са пълна неясно та за това кои имоти са част и/или не са част от наследственото имущество. Твърди че районния съд на направеното от доверителя и възражение не е провел редовна процедура по изправяне на нередовностите на исковата молба. Вместо това е поискал частично уточнение с определение по отмяна на хода, а по повод частичното уточнение не провел ново производство по размяна на книжа с надлежен срок за отговор по чл.131 ГПК. Твърди, че всички тези нарушения имат за последица нарушаване правото на защита на доверителят и, и налагат да поиска о т въззивния съд да остави исковата молба без движение, като поиска от ищеца да представи нови - редовна искова молба, с която да опише кои имоти счита да са част от наследствената маса и в какъв обем. Освен това намира, че районния съд неправилно е определил сбора на наследствената маса, в резултат на което е допуснал възстановяване на запазени части от наследството в обем несъответен на правата на ищцата С. С.; Имотите описани в Приложение № 1- са посочени като стойност от 14 860лв. и това намира че съответства на е съответно на заключението на в.л. Д.С..Имотите описани по Приложение №2, представляващи имоти възстановени с Решение №0636/27.11, 1996г. възлизат на стойност 1468лв. и това счита, че е съответно на заключението на в.л. Д.С.. Имотите описани в приложение №3, счита, че също вярно се сочи, че възлизат на х стойност -2889лв.Имотите в Приложение №4 са оценени от вещото лице на сумата общо от 10316лв., а за 1/6 идеална част стойността по това приложение е 1719лв.. но счита, че без основание към тях съдът включва 1546лв. за горски имоти.Намира, че районен съд без основание е добавил към стойността на имотите от това приложение сумата от 1546лв.Имотите в Приложение №5 са оценени на сбора от 1551 плюс 387лв. или на 1938лв.. което е съответно на заключението на вещите лица.Имотите по приложение №6: За Поземлен имот №69345.100.87 по КККР на с.С., с площ от 435кв.м. ведно с жилищна сграда с идентификатор №69345.100.087.01 със застроена площ от 50кв.м. и Стопанска сграда с идентификатор №69345.100.087.2 със застроена площ от 63 кв.м. е представен документ за собственост -Нотариален акт от 26.06.2007г., том.1У, рег №•••, дело 536/2007г. Видно от същия Ш. С. притежава 4/12 -ти или 1/3 та. Паричната равностойност идеалната част е посочена от вещите лица като 3480 за земята и 817, 66лв. е равно на 4297, 67лв. Вместо тази стойност съдът приема стойност от 8595.33лв. и счита, че невярно включва същата в сбора на наследството към датата на откриването му, което значително променя постановеният от съда правен резултат за възстановяване на наследството. Според наличните доказателства, стойността на имота по това приложение№6 е 4297, 67 лв., според заключението на в.л. инж. С. и инж. Т., което сочи на неправилност и необоснованост на съдебното решение завишаващо обема на наследството. Имотите по Приложение №7 - съдът определя на стойност 3033.75лв., н о неясно въз основа на кои изчисления. Отново погрешно и без яснота по какви съображения възприета експертиза, съдът приема, че стойността на имотите по Приложение №8 е 13 840.лв., въпреки че със последното прието от съда заключение на вещото лице Б. стойността на имуществото по това приложение е много по-малка. Изводът на съда, че общата наследствена маса е. 51 429, 08 лева счита, че е неверен и на практика резултат на необосновано завишение на същия, без този математически резултат да почива на доказателствата по делото. Твърди че стойността на наследствената маса е по -малка, по-ниска стойност- тя е 42 391, 59лв. на която база стойността на запазената част счита, че се равнява на 14 130, 53 лева.Твърди, че за да се установи точния размер на накърнението е необходимо от запазената част да се приспаднат извършените дарения в полза на ишпата -С. С..Тяхната стойност, според заключението на инж.А. С. и инж.Т. Т., като неоспорено от страните е както следва: 1.Самостоятелен обект с идентификатор №67653.917.065.01.1 по КККР на гр.С., представляващ сутерен със застроена площ от 72.18кв.м. от масивна жилищна сграда с идентификатор №67653.917.065.01 на административен адрес гр.С., ул.С. №6, построена в ПИ №67653.917.065, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото; Пазарната стойност на сутеренният етаж е общо 11 173.28 лв. според заключението на в.л. С. и Т., макар че според в.л. К. е 15 090лв.Съдът е възприел предложената пазарна стойност на повторната експертиза и доколкото дарението е на % идеални части от сутерена, то стойността на дарението, което следва да се намали е 7 448.85лв.Твърди, че за обсъжданото дарение е съставен нотариален акт №•/10.04.2007г., н.д. №328/2007г. Същият договор е вписан в СВ вх.рег №•, акт №2, том У, дело 910/07г. 2. Съдът е приел, че с обсъденото в този пункт дарение следва да се намали запазената част, но е отказал да намали от наследствената маса дарението извършено в полза на С. С. спрямо самостоятелен обект в сграда с ид. №67653.917.065.01.2 по КККР на гр.С., представляващ първи етаж от същата жилищна сграда, заедно с втори етаж от пристройката, с обща площ от 126, 72кв.м., ведно със съответните общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото със застроена площ от 72.18кв.м. от масивна жилищна сграда с идентификатор №67653.917.065.01 на административен адрес гр.С., ул.С. №6, построена в ПИ №67653.917.065 по КККР на гр.С.; Пазарната стойност на този имот, към датата на откриване на наследството е 34500 лв., а 1/2 от него, колкото е частта на майката завещател твърди, че е 17 250 лв. За да отхвърли възражението на доверителя и за намаляване на наследствената маса със стойността на това дарение, съдът излага необосновани мотиви, че тъй като Г. С. се е разпоредил с притежаваната и от съпругата му 1/2 идеална част в режим на СИО и след като сделката не била оспорена в предвидения в чл.22 СК отм. шестмесечен срок, то временната недействителност е санирана. Тези мотиви на районния съд намира, че са освен неверни, но и неотносими към обсъжданият въпрос, дали завещателят е дарил този имот или част от него в полза на дъщеря си. И отговорът е, че завещателят Ш. С. е дарила на дъщеря си 1/2 идеална част от жилищният етаж. На спорният по делото въпрос дали стойността на дарението по отношението на този имот следва да се намали при определяне на стойността на накърнението, тъй като съгласно Договора за дарение от 1977 г..за който е съставен НА № •.том ХV.н.д. №348 същият е сключен между ищцата и нейният баща Г. С., съпруг на завещателя счита, че районния съд е отговорил напълно невярно и в противоречие със закона, защото първия етаж, предмет на дарението от 1977г. се намира в същата жилищна сграда, в която е и сутерена. Видно от описаните и в двата нотариални акта документи, като приложения жилищната сграда е построена въз основа на Решение за ОПС №55/04.10.1967г. и Договор за учредяване право на строеж върху държавна земя от 13.10.1967г. на инспектор при ГНС, Протокол №9/28.12.1967г. за дадена строителна линия и определяна не ниво на ГНС -С.. Към момента на построяване на имота завещателя Ш. С. и Г. С. са били в законен брак и това съдът признава, като казва че дареният през 1977 г. етаж е СИО. Затова дарението е извършено от родителите съвместно и поравно, в т.ч. и от завещателя Ш. С., в полза на С. С.. Съдът обаче не е съобразил, че договора за дарение от 1977 е сключен при действието на СК от 1968г., а не от 1986г. на който се позовава съдът Тогава действа чл.13, ал.3 изр. първо СК 1968 г., който допуска извършване на разпореждане от единия съпруг със съгласието на другия.Разпоредбата гласи: Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и прававърху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.Счита, че обсъждайки недействителност на сделката районния съд е изложил напълно неотносими към предмета на делото и релевантният момент мотиви. Счита, че не става въпрос дали сделката е недействителна, а че завещателката е дарила нещо на своята дъщеря и стойността му следва да се намали при определяне стойността на накърнението. Твърди, че към обсъжданата дата, когато дарението е извършено не действа цитираният текст на чл.22 СК, на който районния съд се е позовава.И тъй като стойността на даренията, надхвърля стойността на запазенатачаст, то счита, че съда е следвало да приеме, че не е налице накърняване на запазената част на С. С., респ. да отхвърли и този предявен от нея иск.Като не е направил това, съдът се е произнесъл с незаконосъобразно решение, което моли да бъде отменено и с ново решение по същество да отхвърли предявеният иск изцяло. Преди да пристъпи към решаване на спора по същество, моли въззивния съд да прецени допустимостта на решението. В законният срок е постъпил отговор и насрещна въззивна жалба с вх № 126016.02.2023г. от С. Г. С., чрез адв. Б.М. на въззивна жалба от Г. Х. С. против Решение №41/23.01.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд –С.Оспорва въззивната жалба н а ответната страна като неоснователна. Твърди че в жалбата не са въведени основания, свързани с прилагането на материалния или процесуален закон. Счита, че доводите и съображенията, изложени от Г. С. касаят въпроси извън относимите към делото обстоятелства. Първоначално в жалбата се сочат оплаквания, че районния съд не е изложил съображения, защо приема или не приема една или друга експертиза по делото, касаещи оценката н а имуществото.То ва оплакване счита, че е необосновано защото съдът е изложил съображенията си в тази насока и е възприел заключенията на вещите лица, приети и неоспорени от страните и то тези, които са изготвени след направени оспорвания от страните. Твърди, че при обсъждане на всяка група имоти по вид и наследодател отново са изложени съображения относно стойността на имотите.По- нататък се въвеждат оплаквания за нередовност на исковата молба тъй като имотите включени в наследствената маса не били описани в исковата молба. Твърди, че в случая се касае за универсално завещание, а не на отделни имоти, но въпреки това всички притежавани от завещателката имоти са описани като неразделна част от исковата молба, като приложения, към обстоятелствената част от исковата молба и като неразделна част от нея. Твърди, че този подход е възприет с оглед многобройните имоти и различни наследодатели на завещателката за прегледност и яснота на самата искова молба. Счита, че всички приложения съдържат атрибутите на исковата молба с посочване на ищеца и ответника и подписването им от ищцовата страна.Счита, че по този начин не е налице нередовност на исковата молба. Твъпрди, че неоснователно в жалбата се сочат грешки в изчисленията от страна на съда при определяне на стойността на наследствената маса и изчисление на размера на запазената част от наследството. Намира, че предложените от въззивника изчисления са неверни и не почиват на никаква логика. Твърди, че в извършените експертни оценки са дадени оценки по отделно на имотите, както и обща по отделните приложения- за земеделски земи, за гори и за жилищни имоти в урбанизирани територии. Правилно съдът е изключил от даренията, които трябва д а се приспаднат от дела на запазената част това дарение, направено от бащата на ищцата Г. С., касаещо имот с идентификатор 67653.917.065.01.2, който имот не бил в патримониума на завещателката. Във връзка с предявеният алтернативно иск относно действителността на саморъчното завещание счита, че районния съд е постановил неправилно решение, като не е уважил същия. В срока за обжалване не е оспорила, но с оглед на подадената от ответната страна въззивна жалба е депозирал насрещна въззивна жалба срещу решение № 4 1 /2 3.0 1.2023г. по гр.д. № 1047/2020г. н а районен съд С. като моли д а го отмени в частта, с която е оставен без уважение иска за обявяване н а нищожност на саморъчното завещание. Първоначално нотариусът им предоставил само негов протокол за обявяването му, но п о делото е бил изискан и представен препис от завещанието, поради което вече има действителна представа за зачертаванията и поправките, както и яснотата на съдържанието на волеизявлението. Твърденията им са, че поради липса на ясно изразено волеизявление, поправки, задрасквания и неправилно и непълно изписани думи липсва ясно изразена воля за завещанието. Налице са поправки на имената на завещателя и на лицето, на което е завещано. Счита, че от самия протокол на нотариуса не може да се направи преценка относно спазването на изискванията на чл. 25 ЗН. Саморъчното завещание от 16.10.2017 г. счита, че е недействително, под формата на нищожност по смисъла н а чл. 26 ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 25 ал. 1 ЗН, като същото не е съставено и написано ясно и разбираемо т а к а както е императивното изискване на закона. Счита, че няма ясно и разбираемо изписване на текста на датата на съставянето на завещанието, от кого е съставено, на кого се завещава, подписът не е поставен съгласно изискванията на закона под текста на завещанието, налице са поправки, зачерквания и нечетливи текстове от завещанието, което опорочава неговата действителност.Твърди, че в завещанието липсва подпис, с което са нарушени императивните изисквания на чл. 25 ал. 1 ЗН, а това е основание по чл. 42 буква „б” ЗН за недействителност. Счита, че районния съд необосновано е приел точно обратното, че се касае за ясно, четливо изписана и изразена воля с разбираемо съдържание на волеизявлението, което намира за необосновано, като изводите му са неправилни и в противоречие със разпоредбите на Закона за наследството. Поради това моли въззивния съд да разгледа и обсъди алтернативно предявеният иск и обявите оспореното завещание за нищожно. В законният срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба с вх №220028.03.2023г от Г. Х. С. чрез адв.Р., която намира за неоснователна.Счита, че нововъведени едва с насрещната жалба са и твърденията, че завещанието било неясно и неразбираемо, като не се разбирало нито от кого, нито на кого се завещава, а това опорочавало неговата действителност. Твърди, че са нови и твърденията за липса на изписана дата, завещател, подпис. В заключение касае се за напълно нови твърдения и различни основания за претендиране на нищожност, а и унищожаемост на завещанието. Нито като твърдения, нито като основания за нищожност цитираните тук „пороци“ на завещанието са въвеждани с исковата молба или установявани в производството. Поради това счита, че и обсъждането им тук е недопустимо. Моли въззивния съд да съобрази, че по делото е била назначена съдебно- почеркова експертиза, вещото лице по която установява с категоричност, че завещанието е изписано и подписано от завещателя, с което твърденията че Ш.С. С. б.ж. на гр.С. не е изписала и подписала завещанието са били опровергани. Предвид изложеното, моли въззивния съд да потвърди решението в частта му, с която е отхвърлен иска за нищожност на процесното завещание. Постъпила е въззивна жалба с вх.№2129/23.03.23г.от С. Г. С., чрез адв. Б.М.. Твърди, че с допълнителен диспозитив към първоначалното решение по делото районния съд се е произнесъл допълнително по молби за допълване на решението от Г. Х. С., по гр.д.№1047/2020г. на районен съд -С. с входящи № 894, 895/06.02.2023 г..Решението в тази част намира, че е недопустимо. Оспорва решението в частта за присъждане на разноски на ответника за „отхвърлена част” от иска в размер на 860, 71 лв., тъй като няма такава отхвърлена част. Предявеният иск е за запазената от наследството част, която в случая е в размер на сумата от 9 694, 18 лева. За сумата от 7448, 85 лв. не е предявявана претенция и производството не е спорно, че тази сума да е дължима. Твърди, че законът е определил начина за присъждане на претендиралата запазена част по определена формула и делото водено по този ред. намалението на запазената част със направените дарения в полза на ищеца счита, че не е било спорно и не е било претендирано.Счита, че начина за изчисление на размера на запазената част в производството по чл.30 и сл. ЗН не представлява размер на иска в спорно исково производство и той не е предварително известен при предявяване на исковата молба. Ето защо твърди, че не може да се говори за уважена и отхвърлена част от иска.Предмет на иска е идеална част върху стойността на наследствената маса с прибавяне на подобренията и приспадане на направените дарения. Счита, че тези идеални части, което молителката-ответник по делото е посочила като уважена и отхвърлена част е твърдение, което не е в съответствие със закона и не е правно обосновано. С оглед на липсата на основание за присъждане на такива разноски моли въззивния съд да отмени решението в тази част. Стойността на накърнението счита, че представлява разликата между стойността на запазената част и стойността на останалите в наследството и получените от наследника парично оценими активи, от които са приспаднати задълженията. Разноските на ищцата са определени съобразно правилата на ГПК и доказани като действително извършени. Всички разходи, направени по завеждането и воденето на делото представляват деловодни разноски, включително и за подготовката на исковата молба-ксерокс, издаване на скици, данъчни оценки, преписи от доказателства. В законният срок е постъпил писмен отговор с вх. №21991/28.03.2023г. от Г. Х. С., чрез адв.В.Р. която намира, че въззивната жалба, с която частично се оспорва решение №115/13.03.2023г на районен съд –С. е неоснователна, като искането и е да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, защото с исковата си молба С. С. е заявила при условията на евентуалност иск по чл.30 от Закона за наследството, за възстановяване на запазена част от наследство, и който иск има за предмет намаляване на завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 16.10.2017г. до 1/3 идеална част от наследството. Първоначално е претендирано да се възстановят 2/3 идеални части от наследството, като с молба уточнение ищецът е посочил претенцията си като искане за намаляване / възстановяване на 1/3 запазена идеална част.Съгласно приетото от съда с решение №41/23.01.2023г. стойността на наследството е 51 429, 08лв. На тази база 1/3 запазена идеална част би била 17 143, 02/51429.08 идеални части. Съдът възстановява запазена идеална част частично -за 9 694.18 /51429.08 и.ч. от наследството на Ш. С., т.е. със 7448.84 / 51429.08 идеални части по-малко от претендираното.Моли въззивния съд да обърне внимание, че в решението на районен съд –С. липсва диспозитив на съда, че се отхвърля иска за възстановяване на наследствена запазена част за обема над 9694.18 /51429.08 до претендираните 17 143, 02/51429.08 идеални части или за 7448.84 / 51429.08 идеални части от наследството; Произнасянето в пълен обем е необходимо с цел да се формира сила на присъдено нещо спрямо целият предмет на делото, въведен е исковата молба. Постановяването на решение за отхвърляне, каквато воля съдът е разяснил, че има рефлектира и върху разпределението на разноските между страните.За това, счита че правилно съдът се е произнесъл като е допълнил решението си с отхвърлителен диспозитив. Предмета на производството е 1/3 идеална част от наследственото имущество и за цялата 1/3 съдът следва да се произнесе - било то с решение за уважаване или отхвърляне на иска. Ето защо, решението на районен съд С., в частта му за отхвърляне счита, че е правилно.. Постъпила е МОЛБА –УТОЧНЕНИЕ с вх.№22011 /28.03.2023г. към въззивна жалба с вх.№896/06.02.2023г. от Г. Х. С. чрез адв. В.Р. от АК С., с която уточнява искането си, а то е заедно с отмяната на Решение№41/23.01.2023г. по гр.д.№1047/2020г. на Районен съд С. в уточнените с въззивната жалба части, въззивния съд да отмени и допълващото го решение №115/15.03.2023г., за уважаване иска на Ш. С., респ. за осъждане на Г. С. за разноски, доколкото решението от 15.03.2023г. е неразделна част от първото постановено решение. Постъпил е писмен отговор с вх.№1259/16.02.2023г. от С. Г. С. чрез адв.Б.М. на молби за допълване на решението като оспорва искането за присъждане на разноски за отхвърлената част от иска, тъй като няма такава отхвърлена част от иска Моли и двете молби за допълване на решението да бъдат отхвърлени. Пред С.ски окръжен съд жалбоподателят С. Г. С., редовно призована, не се явява Вместо нея пълномощникът и адв.Б.М. поддържа насрещната си въззивна жалба срещу основното решение на районен съд С. и въззивната си жалба в частта за разноските срещу допълнителното решение на районен съд –С.. Претендира разноски. Жалбоподателят Г. Х. С., редовно призован, не се явява.Вместо него пълномощникът му адв.В.Р. поддържа депозираните въззивна жалба и депозираното с молба-уточнение - искане да се отмени и допълващото основното решение на районен съд С., а именно решение №115/15.03.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд- С., доколкото решението от 15.03.2023г. е неразделна част от основното решение на районен съд С..Претендира разноски по представен списък. С.ският окръжен съд намира, че въззивните жалби са процесуално допустими. Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални представители, с внесени държавни такси, при наличие на правен интерес от търсената защита. Насрещна въззивна жалба с вх № 1260/16.02.2023г. от С. Г. С., чрез адв. Б.М. против решение №41/23.01.2023г. по гр.д. №1047/2020г.по описа на районен съд –С., в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на саморъбното завещание и въззивна жалба с вх.№2129/23.03.23г.от С. Г. С., чрез адв. Б.М. против решение №115/13.03.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд С. в частта, с която е присъдил разноски на ответника за „отхвърлената част „ от иска в размер на 860, 71 лева насрещна въззивна жалба с вх № 126016.02.2023г. от С. Г. С., чрез адв. Б.М. на въззивна жалба от Г. Х. С. против Решение №41/23.01.2023г. по гр.д. №1047/2020г.по описа на районен съд –С., са неоснователни и в тези части следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение, по следните съображения: С.ският окръжен съд констатира, че пред районен съд гр.С. са били предявени от С. Г. С. срещу племенника и Г. Х. С. искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.25ал.1 от Закона за наследството - за нищожност на завещателно разпореждане и при условията на евентуалност, ако не се уважи първия иск, е предявен и иск по чл.30 от ЗН-за възстановяване на запазената 1/3 част. Няма спор по делото, че майката на ищцата С. С. - Ш.С. С. е починала на 17.08.2020г. След смъртта си е оставила за свои наследници – ищцата С. Г. С.-дъщеря и Х. Г.ев С.-син. Установено е че на 19.08.2020 г. при нотариус Мирослава Кацарова- вписана в нотариалната камара под № 166 е било обявено саморъчно завещание на вече починалата наследодателка Ш. С. с Протокол общ. рег. № 2053/19.08.2020, нот. дело № 6/ 2017 г. С така направеното на дата - 16.10.2017г. саморъчно завещание починалата Ш. С. С. е завещала цялото притежавано от нея движимо и недвижимо имущество на ответника- нейният внук Г. Х. С.. Законосъобразно и обосновано районен съд С. в мотивите на решението си е приел, че приживе наследодателката Ш. С. -майка на ищцата по делото, е извършила универсално завещателно разпореждане в полза на внука си Г. Х. С.-ответник по първоинстанционното дело при спазване на изискванията на чл.25, ал.1 от Закона за наследството. При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване /В този смисъл е Решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Николова, решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева.За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б"ЗН. Не е оборена законовата презумпция на чл. 180 ГПК, според който доказателствената сила на частният документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху подписа. Въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текста преди него представлява изявление на лицето, което се е подписало под текста. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че Г. Х. С. е доказал автентичността на оспореното саморъчно завещание, което е породило целените правни последици. В този смисъл е и назначената, изслушана и неоспорена графическа експертиза, която установява, че завещанието е подписано лично от завещателката Ш. С.. Ответникът Г. Х. С./внук на завещателката / не е от кръга на наследниците по закон, поради което той се явява заветник и за да се намали неговият дял от завещанието следва ищцата да е приела наследството по опис. По делото е приложена молба, вх. № 7105 от 28.10.2020г. по описа на РС – С., от която е видно, че е приела наследството по опис. Съгласно чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването и спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис. Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005г. на ВКС по тълк.гр.д.№1/2005г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН. Направено е в хода на производството пред първата инстанция уточнение от страна на ищцата С. С. чрез пълномощника и адв.М., че същата има 1/3 запазена част от наследството на нейната майка Ш. С. В този смисъл е и разпоредбата на чл.29, ал.1 от Закона за наследството. В районен съд С. са назначавани няколко съдебно-оценъчни експертизи и допълнителни такива, които да оценят цялото наследствено имущество на завещателката Ш. С. като са изготвени в осем приложения. В приложение № 1 са описани общо 23 земеделски имота, възстановени на наследниците на В.А.К. с решение № 06192/12.06.1997 г. на ПК – С. и с решение № Ф6192/03.06.2008 г. на ОСЗГ – С. в землището на с. С.. В.А.К. е починал на 18.10.1965 г. /удостоверението на л. 48-50/ и е наследен от наследниците на неговите четири деца, сред които и наследодателката на страните - Ш.С. С., която е дъщеря на М.В.Л., починала през 1997 г. Притежаваната от Ш. С. наследствена квота в наследството, оставено от нейния дядо е 1/8 идеална част, равна на 3/24 ид.части, като общата стойност на имотите по приложение № 1 е 118 879 лева, а делът на С. С. е на стойност 14 860 лева. Относно това приложение не се правят възражения във въззивната жалба на Г. С.. В приложение № 2 са описани общо 7 земеделски имота, възстановени на Ш.С. С. с решение № 0636/27.11.1996 г. на ПК – С. в землището на с. С. като нейна собственост. Общата стойност на имотите по приложение № 2 е 1 468 лева По това приложение няма възражения във въззивната жалба на Г. С.. В приложение № 3 са описани 8 поземлени имота в землището на с. С., които Ш. С. е придобила по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 11.07.2002 г., акт № 19, том II, рег. № 2083/11.07.2002 г. на СВ – С. и изключителна нейна собственост. Общата стойност на имотите по приложение № 3 е 2 889 лева. По това приложение няма възражения във въззивната жалба на Г. С.. В приложение № 4 са описани общо 17 земеделски имота, възстановени нанаследниците на Х. Д. С., /починал на 31.10.1987г/. с решение № 06339/22.05.1997 г. на ПК –С. и с решение № М6339/22.05.1997 г. на ПК – С. в землището на с. С.. Той е наследен от трите му деца, сред които и Г. Х. С. – съпруг на Ш. С.. Притежаваната от Ш. С. наследствена квота в наследството, оставено от нейния свекър е 1/6 идеална част, тъй като дъщерята на Х. – М. е починала през 1998 г. и няма преки наследници.. Общата стойност на имотите по приложение № 4 е 10 316 лева, а делът на ищцата С. С. е на стойност 1 719 лв. /заключението на ВЛ С. /л. 868/. В първата инстанция е изготвено допълнение към приложение № 4 в което са описани общо 75 горски имота, възстановени в идеални части от ревири на наследниците на Х. Д. С. срешение № 2/23.06.2000 г. на ПК – С., равняващи се на 23, 200 дка. Притежаваната от Ш. С. наследствена квота в наследството, оставено от нейния свекър е 1/6 идеална част. Общата стойност на тези части от горските имоти в ревири по допълнението към приложение № 4 вещото лице е определило на 9 280 лева, а делът на ищцата е на стойност 1546 лева. Възражението, което се прави във въззивната жалба на Г. С., че втората експертиза за горските имоти, изготвена от в.л.С.Б. е била назначена извън всякакви процесуални срокове, след отмяна на хода по същество от районен съд С. е неоснователно.Това е така, тъй като по първата експертиза за приложение №4 и №5 в.л. Б. е оценил горските имоти като декари а е следвало да ги оцени като идеални части от ревири, какъвто е списъла на Закона.Поради това няма включване в сбора на наследствената маса на имоти по два пъти. В приложение № 5 са описани общо 8 имота, от които единият по нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 19, т.•, рег № •, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус с рег. № 366 по РНК /л. 107 и 108/ в размер на 2/18 ид.части, който имот е в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване и 7 земеделски имота, възстановени на наследниците на С. Х.а С. с решение № 06330/03.11.1997 г. на ПК – С.. С. Х.а С. е починала на 07.05.1978 г. и е наследена от съпруга си Х. Д. С. и трите му деца, сред които и Г. Х. С. – съпруг на Ш. С.. Притежаваната от Ш. С. наследствена квота в наследството, оставено от нейната свекърва е 1/6 идеална част, тъй като дъщерята на С. – М. е починала през 1998 г. и няма преки наследници. Общата стойност на имотите, възстановени с решението на наследниците на С. С. по приложение № 5 е 2 324 лева, а делът на ищцата е на стойност 387 лева Имотът по нотариалния акт е с идентификатор 69345.100.89 по КККР на с. С. е с площ 997 кв.м. е на обща стойност 13 958 лв., а притежаваната от Ш. С. квота 2/18 ид.части е равна на 1 551 лева. По допълнението към приложение № 5 са описани 52 горски имота, възстановени в идеални части от ревири на наследниците на С. Х.а С. срешение № 2/23.06.2000 г. на ПК – С., равняващи се на 23, 100 дка. Притежаваната от Ш. С. наследствена квота в наследството, оставено от нейната свекърва, е 1/6идеална част. Общата стойност на чистия доход от имотите по допълнението към приложение № 5 е в размер на 9 240 лева, а делът на ищцата е на стойност 1 540 лева. В приложение № 6 е описан един поземлен имот с идентификатор 69345.100.87 по КККР на с. С., с площ от 435 кв.м., застроен със сграда с идентификатор69345.100.87.1 с площ от 54 кв.м.. Имотът е придобит в съсобственост от двамата братя Г. Х. С. - съпруг на Ш. и Д. Х. С., наследен от З.П. С., П. Д. С., С. Д.а С. – В., по силата на одобрената спогодба в производството за съдебна делба по гр.д. № 33/1992 г.по описа на РС – С.. По силата на същата делба Г. С. е придобил собствеността върху 300 кв.м. от незастроеното дворно място и първия етаж от жилищната сграда, както и стопанската сграда. В последствие с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, наследство и съдебна спогодба № 13 от 26.06.2007 г., том •, рег №•, дело № 536/2007 г. по описа на нотариус с рег. № 122 по РНК /л. 126 и 127/ Ш. С. е призната за собственик на 4/6 идеални части равняващи се на 2/3 идеални части от същите имот и сграда. Общата стойност на имота заедно със сградата е 12 893 лв., а притежаваните от Ш. С. 2/3 идеални части се равняват на 8 595, 33 лева. Относно това приложение №6 е направено възражение във въззивната жалба на Г. С., че вместо съдът да възприема че за този имот общата стойност е 4 297, 67 лева, е приел, че е 8 595, 33 лева С.ският окръжен съд констатира, че на стр.915 от първоинстанционното дело по назначената двойна оценъчна експертиза вещите лица С. и Т. са дали заключение, че пазарната стойност на жилищната сграда с идентификатор 69345.100.87.1 по КККР на с.С. е 2 453 лева, а стойността на поземления имот с иеднтификатор 69345.100.87 е 10 440 лева така че общата стойност на имота и сградата е 12 893 лева като притежаваните 2/3 идеални части от Ш. С. са 8 595, 33 лева Поради това е неоснователно направеното възражение в жалбата на Г. С. по приложение №6 В приложение № 7 са описани общо 101 горски имота, възстановени на наследниците на В.А.К. в землището на с. С. с решение № 2/23.06.2000 г. на ПК – С. в идеални части в ревири, равняващи се на 80, 900 дка, с изключение на последните три имота, които са възстановени като самостоятелни в землището на с. С.. От своя дядо по майчина линия В.К., Ш.С. С. е наследила 1/8 идеална част от наследствените горски имоти. Общата стойност на чистия доход от имотите по приложение № 7 вещото лице е определило на 24 270 лева, а делът на ищцата С. С. е на стойност 3 033, 75 лева.Неоснователно е възражението във въззивната жалба на Г. С. чрез пълномощника му, че било неясно въз основа на какви изчисления се е получила тази сума. В приложение № 8 са описани общо 39 горски имота, възстановени на наследниците на С.М.Л. с решение № 2/23.06.2000 на ПК – С., в идеални части от ревири, равняващи се на 69, 200 дка. С.М.Л. е починал през 1991 г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. Л., починала през 1997 г. и двете си деца М.С.Л. и Ш.С. С.. Следователно Ш. е придобила по наследство от баща си ½ идеална част от възстановените имоти. Общата стойност на чистия доход от имотите по приложение № 8 вещото лице е определило на 27 680 лева, а делът на ищцата е на стойност 13 840 лева. Видно от представения пред първата инстанция нотариален акт за дарение № •, том XV, дело № 348/1973 г. по описа на нотариуса при РС – С., Г. Х. С. е дарил на дъщеря си С. С. втория етаж, а на сина си Х. С. – трети етаж от жилищната сграда, застроена върху държавен парцел ХIХ, кв. 158 по плана на гр. С., при граници С.С., улица и държавно място, като дарителят и неговата съпруга Ш. са си запазили правото на живеене в двата етажа до края на живота си. С нотариален акт за дарение № •, том •, рег. № 1810, дело № 328/2007 г. по описа на нотариус с рег. № 122 по РНК Ш. С. е дарила на дъщеря си С. С. 4/6 идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 67653.917.065.01.1 по КККР на гр. С., представляващ сутерен със застроена площ от 72, 18 кв.м. от масивна жилищна сграда с идентификатор 67653.917.065.01, построена в ПИ с идентификатор 67653.917.065 с площ от 571 кв.м., част от който образува част от УПИ ХХ-1126, в кв. 178 по действащия план на гр. С., идентичен с УПИ ХIХ- ГНС, находящ се в кв. 158 по стария план на гр. С.. Вещото лице Р. К. е дала заключение, че имот с идентификатор 67653.917.65.1.1 – сутерен на процесната жилищна сграда в гр. С. е на стойност 15 090 лв.; самостоятелният обект с идентификатор с идентификатор 67653.917.65.1.2 – първи жилищен етаж е на стойност 35 400 лв. и самостоятелният обект с идентификатор с идентификатор 67653.917.65.1.3 – втори жилищен етаж е на стойност 36 190 лв. Изготвено е повторно заключение на съдебно-оценъчната експертиза от в.л. С. и Т., които установяват, че вероятната пазарна стойност на сутерена с идентификатор 67653.917.65.1.1 е 11 173, 28 лв.; на първия етаж с идентификатор 67653.917.65.1.2 е 21 983, 48 лв. и на втория етаж с идентификатор 67653.917.65.1.3 е 22 371, 46 лв. Дарените на ищцата С. С. 4/6 идеални части от сутерена от нейната майка са на стойност 7 448, 85 лева./ Вероятната пазарна стойност на жилищната сграда с идентификатор 69345.100.87.1 по КККР на с. С. е 2 453 лв., а на поземления имот с идентификатор 69345.100.87 е 10 440 лв., като разпределението му по квоти е 1/12 идеална част равна на 870 лв.; 4/12 идеални части равни на 3 480 лв. и 6/12 идеални части равни на 5 220 лв. При това положение правилно районният съд е приел, че общата стойност на цялата наследствена маса на завещателката Ш. С. е в размер на 51 429, 08 лева. Законосъобразно и обосновано районен съд С. в мотивите на основното си решение е приел, че е неоснователно възражението на Г. С., което се повдига и във въззивната жалба, че от наследствената маса трябва да се извади и придобитото от ищцата С. С. имущество по дарение от нейния баща Г. С. с нот.акт.№•/1973, но в размер на ½ от него, тъй като бащата Г. С. се бил разпоредил и с притежаваната от съпругата му Ш. С. ½ идеална част в режим на съпружеска имуществена общност. Прави се възражение, че районният съд не е преценил, че тази сделка -дарение е извършена по време на действието на СК /отм/ от 1968г. а не по време на СК от 1985г. Съгласно нормата на чл.29 ал. 1 ЗН, разполагаемата част на завещателя съставлява1/3, като останалите 2/3 съставляват запазена част на законните наследници. Поради това за ищцата С. С. е налице правен интерес да предяви иск за намаляване на направеното завещание до размера на нейната запазената част-1/3. В съдебната практиката по решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о. и по решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІг. о. се приема, че при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7, при което законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката; неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й. В Решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г. о. се сочи, че разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката; налице е относителна и висяща недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг. Тази практика следва да бъде възприета и при разрешаването на настоящия спор. Вярно е, че Семейният кодекс от 1968 г. не съдържа изрична разпоредба в този смисъл - нормата на чл. 13, ал. 3 от този СК повелява, че съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Семейният кодекс от 1985 г. създава правилото на чл. 22, ал. 3, според което разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Съгласно § 4 от Преходните разпоредби на СК правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, от съпрузите придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, т. е. новата уредба е приложима и за заварените бракове и спрямо вече придобитите имущества. В сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. съответна на чл. 22, ал. 3 СК-1985 г. е разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК. Според тази уредба сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, се явява относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, който може да я оспори в предвидения от закона срок. Ако сделката не бъде оспорена от съпруга, то тя се стабилизира. Наследниците на неучаствалия съпруг не могат впоследствие да се позовават на тази недействителност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК, т. 2 и 3 и постановеното по чл.290 ГПК решение №39/02.07.2020г. на ВКС по гр.д. №3322/2019г. ІІ гр.о., докл. съдията Веселка Марева / И след като стойността на общата наследствена маса на всички имоти на завещателката Ш. С. е 51 429, 08 лева, то 1/3 запазената част на С. С. е 17 143, 03 лева.Дарените части на ищцата С. С. са в размер на 7 448, 85 лева. От запазената част в размер на 17 143, 03 лева като се извади сумата 7 448, 85 лева е равно на 9694, 18 лева. Поради това законосъобразно и обосновано е уважен иска с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството като запазената част от наследството на Ш. С. на дъщеря и С. С. е размер на 9 694, 18/51429, 08 и със сумата от 9 694, 18 лева е намалено универсалното завещание в полза на Г. С. като правилно с допълнителното решение е отхвърлен иска за разликата над 9 694, 18/51429, 08 идеални части до претендираните 17 143, 03/51 429, 08 идеални части. Законосъобразно и обосновано са изчислени и разноските съобразно уважената и отхвърлената част от исковете с допълнителното решение №115/13.03.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд С., което също следва да бъде потвърдено. С оглед на обстоятелството, че въззивния съд изцяло потвърждава решение №41/23.01.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд С. и допълнтелното решение №115/13.03.2023г. по гр.д. №1047/2020г. по описа на районен съд С., като законосъобразни и обосновани, препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 ГПК. И тъй като всички депозирани жалби по делото са неоснователни разноските остават за всяка от страните, така както са направени. Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд