Решение № 957 от 5.12.2025 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2928/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, против В. Х. С. и К. А. С. и двамата от гр. Шумен, с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, първоначално пред ОС-Шумен. С Определение 755/31.10.2024 г. по ГД № 494/2024 г. по описа на Окръжен съд Шумен, делото е изпратено на РС- Шумен. Ищeцът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следното: Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, по силата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.679.312 по КККР на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен. За имота бил издаден Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 4816 от 07.08.2024г., утвърден от областния управител на Област Шумен, вписан в Служба по вписванията гр. Шумен на 07.08.2024 г., с вх. per. № 4282, акт № 1, том 13 /дело № 2640/2024 г. За посочения имот бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, per. № 7302, дело № 465 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. № 4171 от 01.08.2024 г., акт № •••, том 12, дело № 2568/2024 г., с който нотариус - Светлозар Стоилов, per. № 024 при Районен съд (PC) - гр. Шумен е признал правото на собственост върху имота на В. Х. С. и К. А. С.. Според ищеца, гореописания недвижим имот е по закон частна държавна собственост на Българската държава. Тя е придобила имота правомерно, съобразно действащия към момента законов ред, като правата на собственик се упражняват от министъра на земеделието и храните, който го стопанисва, управлява и има право да се разпорежда с него. Имотът бил част от стопански двор на организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като земеделската земя е негодна за земеделско ползване и има извършени мероприятия, непозволяващи реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Според ищеца, по силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, земите в бившите стопански дворове на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи застроени и прилежащи площи към сгради и/или съоръжения от тяхното имущество са държавна собственост. Твърди, че Нотариалният акт № •••, том III, per. № 7302, дело № 465 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. № 4171 от 01.08.2024 г., акт № •••, том 12, дело № 2568/2024г., удостоверявал несъществуващо право на собственост, тъй като В. Х. С. и К. А. С. никога не са владяли, ползвали или своили този имот като свой собствен в срока по чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС). Иска от съда, на основание чл. 124 от ГПК, да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците В. Х. С. и К. А. С., че поземлен имот с идентификатор 83510.679.312, с площ 1 218 (хиляда двеста и осемнадесет) кв.м. описан в АЧДС с № 4816 от 07.08.2024 г., утвърден от областния управител на Област Шумен, вписан в Служба по вписванията гр. Шумен на 07.08.2024 г. с вх. per. № 4282, акт № 1, том 13 /дело № 2640/ 2024 г. е собственост на българската държава. Иска от съда, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, per. № 7302, дело № 465 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. № 4171 от 01.08.2024 г., акт № •••, том 12, дело № 2568/2024 г. В заседанието по същество и в писмени бележки поддържа изцяло исковата молба и аргументите изложени в същата. Твърди, че ответниците не са собственици на процесния имот. Държавата е придобила имота правомерно, съобразно действащия към момента законов ред, като правата на собственик се упражняват от министъра на земеделието, храните, който го стопанисва, управлява и се разпорежда с него. Обосновава се с това, че по силата на закона правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове по § 12 от ПЗРЗСПЗЗ, не са подлежали на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделско ползване. Твърди, че по силата на закона процесният имот е частна държавна собственост. Държавата не е губила собствеността върху въпросният имот. Според представителя на ищеца, ответниците в настоящото производство никога не са владяли, ползвали или своили този имот като свой собствен в срока по чл. 79 от Закона за собствеността. Позовава се на съдебна практика. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, като намира исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна. Посочва подробно основанията за това. В заседанието по същество на делото и в писмени бележки изцяло поддържа основанията си. Ответниците твърдят, че датата на издадения Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 4816 от 07.08.2024г. е от 07.08.2024 г. е след датата на вписания в СВ Шумен, констативен нотариален акт - 01.08.2024 г., с който е признато правото на собственост на В. С. и К. С. и до момента на депозирането на документите в Областна дирекция Земеделие - Шумен по образувано нотариално охранително производство по реда на чл.587, ал.2, ал.З от ГПК пред Нотариус Светлозар Стоилов с per. № 024 при P C гр. Шумен, Държавата в лицето на териториалните структури към Министерството на земеделието за област Шумен (Областна дирекция Земеделие Шумен) не са заявявани някакви права, не са извършвани проверки, не са заявявани претенции за поземления имот предмет на настоящото производство. Държавата в лицето на своите структури не е извършвала никакви правни и фактически действия до момента когато ответниците са предприели действия пред Нотариус за снабдяване с Нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2, ал.З от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС. Тогава директора на Областна дирекция Земеделие Шумен е издал становище /изх.№РД-12-02-430-1/23.07.2024 г., че процесният имот е частна държавна собственост. Посочва се още, че АДС от 07.08.2024г. има констативен характер и същия не създава права, както и че актуването на този имот като частна държавна собственост и посочването му като такова не опровергава възможността за придобиване на собствеността му по давност и възможността действителния собственик който е владял и своил този имот да докаже, че е собственик. Иска се от съда, да се приеме, че В. С. и К. С. са придобили правото на собственост по давност върху процесния имот с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, на което изрично са се позовали, чрез снабдяването си с НА за собственост №•••, том 3, дело N9465/2024 г. вписан в СВ Шумен под вх.рег.№4171, акт №•••, том 12, дело 2568/2024 г., дв. вх. №4151 /01.08.2024 г. В съдебно заседание от страна на ответниците е допълнен отговора на исковата молба, като се прави искане гражданския съд в рамките на спора за собственост да осъществи на основание чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на акта за държавна собственост № 4816 от 07.08.24 г. като се твърди, че към момента на издаване на АДЧС имота е имал собственик и отразеното в същия не отговаря на действителността. Във връзка с това искане следва да се отбележи следното: Актовете за държавна собственост са официални свидетелстващи документи, които установяват правото на собственост на държавата и се ползват с материална доказателствена сила за отбелязванията в тях, но само до оборване на фактите, за които се отнасят тези отбелязвания. Актовете имат само констатиращо, а не конститутивно действие, като от тях не възникват права. Съдебен контрол, макар и косвен за материална законосъобразност не е уреден в закон. Установилата се практика приема, че актовете за държавна собственост не подлежат на отмяна, каквото по същество е искането на ответниците. Ето защо, по това искане, съдът не дължи произнасяне. При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото следните писмени доказателства: Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал.2 от Приложени е № 2 към ЗМДТ изх. № ДО007768/01.08.2024 г. на Община Шумен отдел Местни данъци и ТБО; заверени ксерокопия на скица на поземлен имот № 15-1095285-28.10.2024 г. издадена от СГКК гр. Шумен; Акт № 4816 за частна държавна собственост от 07.08.2024 г., вх.рег. № 4282/07.08.2024 г. на Служба по вписванията гр. Шумен; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, рег. № 7302, дело № 465/2024 г.; представените с отговора на ИМ: заповед № РД 25-1091/29.12.1996 т. на Община Шумен; заповед № РД-25-700/02.09.1991 г. на ОбНС гр. Шумен; писмо от Министерство на земеделието и хранителната промишленост РС“Земя и поземлена собственост“ гр. Шумен до ТСУА Община Шумен № 92-00.219 от 02.09.1996 г.; Извадка от общ устройствен план на Община Шумен, одобрен с реш. № 935/10.08.2011 г. и изменен с решение № 919/25.10.2018 г.; протокол от 02.05.1994 г. в изпълнение на ч. 43, ал.23 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ; уведомление до ответниците и Областна дирекция земеделие гр. Шумен от АГКК изх. № 24-25690-21.08.2024 г.; приходна квитанция № 210734/29.08.2024 г. на Община Шумен; приходна квитанция № 210733/29.08.2024 г. на Община Шумен; приходна квитанция № 86438/25.03.2024 г. на Община Шумен; приходна квитанция № 128475/16.04.2024 г. на Община Шумен; 2 бр. писма от Община Шумен до К. А. С. и В. Х. С. от 19.08.2024 г.; 2 бр. приходни квитанции с №№77969/02.05.2011 г. и № 77968/02.05.2011 г.; 9 снимки; договор за покупко- продажба имущество на ЗК ликвидация с. Царев брод, Варненска област с дата 14.11.1994 г.; фактура за продадени стоки или извършени услуги от 14.11.1994 г.; препис-извлечение от Протокол № 1/14.11.1994 г. на Община Шумен; договор за покупко-продажба на „Царевичен кош-дървен“ с. Мътница с дата 31.05.1996 г.; договор за придобиване на вещни права върху имущество на заличената ЗК „Съединение“ с. Царев брод, с дата 11.03.1996 г.; нот.акт № 175, том VI, дело № 2646/1997 г. собственост на недвижим имот, възстановен по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; писмо от Областен управител на област Шумен до ответниците и г-н Едвин Хасан, Директор на областна дирекция „Земеделие“ Шумен изх. № 94В-00- 55/3 от05.09.2024 г.; заповед № РД-18-37/05.09.2024 г. на Областен управител на област Шумен; Заявление от ответниците до Областния Управител на гр. Шумен вх. № 94Н-00-55/28.08.2024 г.; нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, рег. № 7302, дело № 465 от 2024 г; нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 37, том II, рег. № 5569, дело № 225 от 2010 г.; скица; както и писмо от Областна администрация Шумен изх. № 94К-00-39 от 24.04.2024 г. до Евин Хасан с копие до Костадин Гюрменлиев; писмо до Областния управител на Област Шумен от Костадин Гюрменлиев вх. № 94К-00-39 от 23.04.2024 г.; Заповед № РД-12-02-259-1 от 026.04.2024 г. на директор Областна дирекция Земеделие Шумен; Протокол № РД-12-02-259-2/30.04.2024 г. на Директор на ОД Земеделие Шумен с дата 09.05.2024 г.; писмо от ОД Земеделие Шумен изх. № РД-12-02-259-3 от 29.05.2024 г. до Областен управител Шумен и копие до К. Г.; Предписание от ОД Земеделие шумен изх. № РД.12-02-259-4 от 05.06.24 г. до К. А. С.; известие за доставяне от ОД Земеделие Шумен до К. А. С. с получател В. С. с дата на получаване 09.08.2024 г.; справка с изброени поземлени имоти с адрес гр. Шумен, ул. Захари Стоянов; констативен нотариален акт № 18, том XI, дело № 3925/2025 г.; Протокол № 26 за размера и категориите на зем. земи, правото на собственост върху които ще се възстановява, чрез план за земеразделяне в землището на гр. Шумен кв. Мътница от 18.08.1992 г.; Протокол № 26 за размера и категориите на зем. земи, правото на собственост върху които ще се възстановява, чрез план за земеразделяне в землището на гр. Шумен кв. Мътница от 18.08.1992 г.; Протокол № 9.08 за размера и категориите на зем. земи, правото на собственост върху които ще се възстановява, чрез план за земеразделяне в землището на село Мадара от 21.09.1992 г., както и представеното в днешно съдебно заседание Удостоверение за родствени връзки на Н. К. Н., изх.№ ГРС- 42-156/11.08.2025 г., издадено от Община Шумен. Съдът е събрал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: от страна на ищеца - С.А.А. и Ж.и Д. К.; и от страна на ответниците: П. Й. Н., Р. К. И. и Д. Х. Д.. Св. С.А.А., посочва, че е н-к Общинска служба Земеделие гр. Шумен. ОбСЗ извършвала два пъти годишно проверки на имотите частен държавен поземлен фонд, към 31.05 и към 31.11 всяка година. Стопанските дворове са предмет на проверка от 2006 г. или 2008 г. В Мътница, в процесния имот извършили проверка. В имота имало засята овощна градина без постройка. Имало бетонови блокчета, строителни отпадъци и телена ограда на три от страните. След проверката, е съставен протокол и предписание, с което да бъде уведомен въпросния собственик на предприятието за бетонови блокчета, да почисти имотите. Предписанието е изпратено до собственика - К. С.. Стопанските дворове са с малко по-различен статут от останалия държавен поземлен фонд, който подлежи на проверка. Св. Ж. Д. К., работи в Областна дирекция Земеделие Шумен и основно се занимава със стопански дворове, закупуване, подготвяне на преписки и всичко останало, което касае бившите стопански дворове на територията на областта. Познава стопанския двор на кв. Мътница. Имали сигнал, сформирала се комисия и била участник в комисията. Това което видяла, една част от парцела е с овощни насаждения, в другата част е имало сграда, но към момента на проверката е била съборена. Според свидетелката, парцела не се стопанисвал, имало разхвърляни боклуци и сграда на терен нямало. Достъпът в стопанския двор беше свободен. Имало телена ограда и една врата, която била отворена. Не е имало пазач, или бариера. Овощната градина била с плододаващи дървета, над 10-15 годишни. Свидетелката сочи, че стопанският двор на кв. Мътница бил в регулация и тя е направила предложение за съставяне на акт за държавна собственост. Не е правила справка в имотния регистър, дали за имота има издаден друг акт за собственост. Получили са указания в Областна дирекция Земеделие Шумен за актуване на всички имоти, които са в стопанските дворове през 2018 г. П. Й. Н. е работил в Областна дирекция Земеделие с прекъсване през периода 2006-2025 г., като юрисконсулт и главен директор на главна дирекция Аграрно развитие. В периода, в който е работил са извършвани проверки относно начина на ползване на земите, два пъти в годината, към 31 май и към 30.11 само за земите, които се обработваха и отдаваха под аренда за засяване на едногодишни земеделски култури. Дворовете не са били проверявани. Процесният имот в стопанския двор на кв. Мътница, е бил предмет на реституция 94-95 г. Знае само за този имот, че е ограден целия и големината му е 1200 кв. м. засят, има овощни дръвчета и зеленчуци. Познава собствениците. Знае, че от 94-95 година го владеят непрекъснато, необезпокоявано. Никой не им се е месил в собствеността. На имота имало една будка в определен период. Виждал е собственика на имота, който е бил там и никой не можел да влезе без негово разрешение. Свидетелят посочва, че когато е излязло конституционното решение, през месец декември 2021-ва година, всички ръководители на Областни дирекции са извикани в София и са дадоха указания незабавно да се актуват всички земи, ниви, стопански дворове с актове за държавна собственост, да се създаде такава организация колкото се може по-бързо да се актуват, независимо дали някой има документ, щом е в стопански двор трябвало да се актува. Имало едно писмо от зам. министъра на земеделието, с насоки как да се актуват имотите. Всичко било кампанийно. Актували се около 3 хиляди и 900 имота държавна собственост. Не са извършвани проверки, вкл. и за съставянето на процесния АДС през 2024 г за този стопански двор е било кампанийно в изпълнение на дадените указания. Св. Р. К. И. е от кв. Мътница. Познавала В. и К. отдавна. От 1978 г. работела в кметството. През 94-та година когато имало ликвидация на стопанството ответниците закупили от една жена, която една сграда в стопанския двор, с мястото. От 94-та година К. там заградил си мястото и го ползвал, както и до сега. Били си посели там зеленчуци. В имота имало дървета, от 30 години откакто са посяти там от К., имало ограда, врата с ключ, два силоза, заградено било. Свиделката също имот в стопансия двор, където гледала животни, който продала по-късно. Общинска служба земеделие или Областна служба земеделие не са идвали никога там, не са слагали огради. Не е чувала някой да има претенции към имота на К. и В., всички хора ги познават, през целогодишно там си работели, гледали си градината. Свид. Д. Х. Д. има имот, бивш овчарник в бившия стопански двор на кв. Мътница, от 95-та година. По-късно купил и друг парцел и си построил къща. Ответниците имали два имота, които купили преди свидетеля. Процесният бил срещу неговия имот, между тях били една площадка като кръгово и улица. Владеели имота, садели дървета, ограден бил, имали цистерни за цимент, защото произвеждали тухли. Никой не се е интересувал от имотите, никога не са идвали от ОбД Земеделие. К. бил целогодишно в имота. Плътна ограда на имота на В. и Красьо нямало, ограден е с мрежа и метална врата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, във връзка с посочените от страните доводи, намира за установени следните фактически констатации: Страните спорят за поземлен имот с идентификатор 83510.679.312 с площ от 1218 кв. м по КК и КР на гр. Шумен, кв. Мътница, ул. „•••“, вид територия: Урбанизирана. На 01.08.2025г. за посочения имот бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, per. № 7302, дело № 465 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. № 4171 от 01.08.2024 г., акт № •••, том 12, дело № 2568/2024 г., с който нотариус - Светлозар Стоилов, per. № 024 при Районен съд (PC) - гр. Шумен е признал правото на собственост върху имота на В. Х. С. и К. А. С.. На 07.08.2025г. за имота бил издаден Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 4816 от 07.08.2024г., утвърден от областния управител на Област Шумен, вписан в Служба по вписванията гр. Шумен на 07.08.2024 г., с вх. per. № 4282, акт № 1, том 13 /дело № 2640/2024 г., с предоставени права за управление на Министъра на земеделието и храните. От представените писмени и гласни доказателства е видно, че ответниците са стопанисвали, правили са подобрения по имота, вкл. с трайни насаждения, поне от 1994г. В този смисъл свидетелските показания на П. Й. Н., Р. К. И. /повторно/ и Д. Х. Д. дадени в настоящото производство, съвпадат в пълна степен с разпитаните свидетели в производството по извършване на обстоятелствена проверка. От тези показания се установява, че ответниците от 1994г. заграждат поземления имот с ограда, целогодишно го обработват и в определен период извършват и стопанска дейност. Показанията на С.А.А. и Ж. Д. К., водени от страна на ищеца не оборват посочените фактически обстоятелства. Държавата, чрез своите органи по никакъв начин не е предприела някакви действия спрямо имота. Свидетелят Н. посочва, че след месец декември 2021 година, на всички ръководители на Областни дирекции са дадени указания незабавно да актуват всички земи, ниви, стопански дворове с актове за държавна собственост. Кампанийно са актували около 3 хиляди и 900 имота държавна собственост. Процесният имот не е актуван с АДС. Съдът, намира от правна страна следното: Иска се да се признае за установено, че ищецът е собственик спрямо ответниците на процесния поземлен имот, тъй като има издаден Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 4816 от 07.08.2024г., на 07.08.2024 г., и едновременно с това да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху същия имот, от 01.08.2024 г. Право на собственост, според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Няма спор, че процесния недвижим имот е част от бивш стопански двор в гр. Шумен, кв. “Мътница“. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от 10 ППЗСПЗЗ, земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 /ТКЗС и ЗС/ и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. Стопанисването, управлението, разпореждането с тях и предложение за издаване на актове за държавна собственост се прави от министъра на земеделието, храните и горите /министъра на земеделието и храните/ или от упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните дирекции „Земеделие“. По делото няма спор, кога са съставени НА и АДЧС на имота, предмет на делото. Съгласно нормата на чл. 85 от ЗС разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. Съдът приема за безспорно установено, че в периода от 1994г. ползването на имота има характеристиките на владение, което е било явно, непрекъснато, спокойно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. За този извод, съдът се съобрази със събраните по делото гласни доказателства, които са непротиворечиви относно факта на явно ползване на имота от ответниците като собствени, през дългия период на ползването им. Стъпки, представляващи изразено от страна на ищеца оспорване правата на ответниците са направени едва на 30.04.2024 г. До този момент не се ангажираха надлежни доказателства, установяващи, че държавата, чрез нейните органи и служители е предприемала стъпки по заявяване на правата си, респ. да се направят постъпки за издаване на АДС. Не са представени доказателства, че държавата, чрез предвидените от закона способи е предоставила на ответниците правото да държат имота, т. е. да се определят като държатели на имотите, а не като владелци. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В сила от 1 юни 1996 г. влизат промени в Закона за собствеността. Тогава се правят изменения в чл. 86 от ЗС и той гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Срокът за придобиване въз основа на недобросъвестно владение трябвало да изтече на 31 май 2006 г. От тази дата обаче е въведен първият мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска собственост – с §1, ал.1 от Закон за допълнение на ЗС, първоначално за 7 месеца. Мораториумът е удължаван многократно, като последното удължаване на забраната за придобиването по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, е до 31.12.2022 г. Това е направено с § 1, ал.1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр.46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./ С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни посочените разпоредби от ЗС. В практиката на ВКС, свързана с прилагане на това решение на конституционния съд, се приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. /когато е публикувано в ДВ решението на КС/ на придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Давността е текла само в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. ВКС приема също, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. /Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о./. В настоящият случай, владението е установено най-късно на 31.05.1996г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС е текъл от 01.06.1996 г. до началото на мораториума - 31.05.2006 г., т.е. 10 години, без един ден. С решението на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г., се приема, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права. Така в този период е изтекъл последния ден от спряната да тече придобивна давност за процесния имот, конкретно 01.01.2018г. По изложените съображения съдът приема, че безспорно е установено с производството за извършване на обстоятелствена проверка, че ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот, т.е. не съществуват основания за това да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № •••, том III, per. № 7302, дело № 465 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията гр. Шумен под вх. № 4171 от 01.08.2024 г., акт № •••, том 12, дело № 2568/2024 г. Предвид изложеното съдът намира предявените искови претенции за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника заплащане на извършените от последния разноски, в общ размер на 3231, 00 лв., от които: адвокатско възнаграждение – 3200.00 лв. с ДДС и разноски в производството – 31, 00 лева. По изложените съображения, съдът