Решение № 269 от 8.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 718/2023 г.

С присъда № 34/29.03.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 1175/2021 год. на Районен съд – Благоевград, подсъдимият С. Д. З. е признат за виновен в това, че на 15.05.2020 год., за времето от около 14: 20 часа до около 17: 00 часа, в махала „Я“, с. П, общ. Благоевград и в гр. Благоевград, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 о т НК, с две деяния, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, принудил другиго – В. В. Я. от гр. Благоевград, да извърши и претърпи нещо противно на волята му като употребил за това заплашване, както следва: -на 15.05.2020 год., около 14: 20 часа, в махала „Я“, с. П, общ. Благоевград, принудил другиго – В. В. Я. от гр. Благоевград, да извърши и претърпи нещо противно на волята му – да остане на горепосоченото място, да качи и превозва в управлявания от него таксиметров автомобил марка „Ф“ с рег. №.., сак, съдържащ пакети с бяло прахообразно вещество, което Я. възприел като наркотично, като употребил за това заплашване - извадил оръжие, насочил го срещу Я. и му заявил, че ако иска да живее ще сложи сака в автомобила, произвел изстрел в земята; -на 15.05.2020 год., за времето след около 14: 20 часа до около 17: 00 часа, в гр. Благоевград, принудил другиго – В. В. Я. от същия град да извърши нещо противно на волята му – да транспортира подсъдимия З. с управляваното от Я. превозно средство лек автомобил марка „Ф“, с рег. №... до различни адреси в гр. Благоевград /оптика, находяща се на пл. „ГД“, Отделение по „Ортопедия“ към МБАЛ - Благоевград, находяща се на ул. „С“, заложна къща, находяща се на бул. „С“/, да го съпровожда до вътрешността на горепосочените обекти, като употребил за това заплашване - изваждал оръжие, държал го в ръката си, насочвал го към Я. и му заявявал да внимава какво прави - престъпление по чл. 143, ал.1 във вр. чл.26, ал. 1 НК, заради което и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда С. З. е признат за виновен в извършването на още две отделни престъпления - в това, че на 15.05.2020 год., около 18, 30 часа, в гр. Благоевград, в сградата на 01 РУ гр. Благоевград, находяща се на ул. „В“, се е заканил спрямо длъжностно лице - И В – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ на 01 РУ-гр. Благоевград при ОДМВР гр. Благоевград, при изпълнение на службата му, с убийство, заявявайки, че след като бъде освободен от ареста ще отиде до град София и ще се върне с хора от квартал „Л“ и ще му приключи живота, че В няма да може да се пенсионира в полицията, че ще го унищожи, че В щял да получи много дупки от куршуми, че няма да му прости, че ще си плати, че когато дойдат неговите хора от гр. София значката няма да го спаси и това заканване би могло да възбуди у И В основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. ал. 1 от НК, поради което и във вр. с чл. 54 от НК е осъде да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. З. е признат за виновен и в това, че на 15.05.2020 год., около 18: 30 часа, в гр. Благоевград, в сградата на 01 РУ гр. Благоевград, находяща се на ул. „В“№3, се заканил спрямо длъжностно лице - Д С – младши разузнавач в Сектор „Криминална полиция“ на 01 РУ-гр. Благоевград при ОДМВР гр. Благоевград, при изпълнение на службата му, с убийство, заявявайки му, че след като бъде освободен от ареста ще отиде до град София и ще се върне с хора от квартал „Л“ и ще му приключи живота и това заканване би могло да възбуди у Д С основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. ал. 1 от НК, поради което и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 23, ал.1 от НК първостепенният съд е определил едно общо наказание измежду наложените и изброени по-горе, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Отделно от това С. З. е осъден да заплати на гражданския ищец В. В. Я. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл.143, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на деянието - 15.05.2020 г., до окончателното й изплащане, а в останалата част, над уважения размер, БлРС е отхвърлил иска като неоснователен. С. З. е осъден да заплати на В. Я. и сумата от 2 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Първата съдебна инстанция е постановила З. да заплати в полза на ОД на МВР – Благоевград сумата от 1 719.60 лева, представляваща сторени в досъдебното производство разноски, а в полза на Районен съд - Благоевград сумата от 276, 12 лв, представляващи сторени в съдебното производство разноски. Освен това съдът е осъдил З. да заплати сумата от 400 лв, представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 (пет) лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист. С присъдата си БлРС е разпоредил на В. Я. да се върне веществено доказателство - един брой мъжки часовник, с метална каишка, предаден с протокол за доброволно предаване от 15.05.2020 г., намиращ се на съхранение при домакин в 01 РУ Благоевград. Срещу посочената присъда е депозирана жалба от името на подсъдимия С. З., с която се навеждат възражения за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилната оценка на събраните доказателства и тяхното значение за доказване на вината на обвиненото лице. Липсват убедителни данни както за използването на огнестрелно оръжие за сплашване на пострадалия, така и посочения от последния „сак с дрога“. В хода на воденото досъдебно производство не са открити нито пистолет, нито сочените от Я. наркотични вещества. Несериозни са и обвиненията срещу З. за закани за убийство на двамата полицейски служители, тъй като са отправени по техни показания в полицейското управление от човек със счупен крак, придвижващ се с помощта на патерици. Пред въззивната инстанция защитникът на З. поддържа депозираната жалба като добавя в пледоарията си и аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия и обосноваващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Акцент се поставя върху неправилната преценка от страна на БлРС за наличието на предпоставките по чл.269 от НПК, още повече, че за две от съдебните заседания е имало посочени от защитника основания за отлагането им, тъй като в първият случай З. е постъпил за лечение, а във вторият случай е задържан в следствения арест в гр. Пловдив. И за двата случая са представени съответните документи в потвърждение на наведените обстоятелства. В собствената си пледоария жалбоподателя С. З. отрича да е извършил вменените му от прокуратурата престъпления, твърдейки, че ситуацията се е развила по съвсем различен начин. В предоставената му последна дума моли постановената срещу него присъда да бъде отменена. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва жалбата и счита, че липсват нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което присъдата на БлРС трябва да бъде изцяло потвърдена. Събраните доказателства убедително доказват вината на подсъдимия, а наложеното му наказание е съобразено с тежестта на извършеното и информацията за личността му. Гражданският ищец и частен обвинител В. Я. не се явява лично пред въззивната инстанция, а повереника му пледира за цялостното потвърждаване на първоинстанционната присъда, която е подкрепена от събраната доказателствена съвкупност. Правилно е оразмерено и наложеното на З. наказание, което е адекватно на извършеното от него. Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при разглеждане на делото от първостепенния съд са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за последица отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Констатираните от проверяващата инстанция нарушения се изразяват в следното: В проведеното на 26.01.2022 год. разпоредително заседание съдът е дал ход и пристъпил към решаване на въпросите по чл.248 от НПК, приемайки, че са налице основанията за провеждане на задочно производство по чл.269, ал.3, т.2 от НПК. Подсъдимият З. е нередовно призован, а служебно назначеният му защитник адвокат Б. е поискал делото да се отложи, защото е получил информация от приятелката му, че в същия ден е постъпил за лечение от алкохолна болест в гр. Пловдив. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2022 год., З. е редовно призован, а по ел. поща на съда са представени медицински документи, удостоверяващи, че на 26.01.2022 год. е постъпил на лечение в „Ц“ ЕООД, а е изписан на 27.01.2022 год. Защитникът му изрично е заявил, че подсъдимият не желае делото да се гледа в негово отсъствие, а за следващото с.з. той лично ще го уведоми. Това е дало основание на съда да преразгледа въпроса за провеждането на задочно производство и да го отмени. Насроченото за 01.04.2022 год. следващо с.з. е отложено поради неявяване на подсъдимия, а адвокатът му е заявил, че го е информирал, че е болен и държи лично да присъства. За следващото с.з., проведено на 18.05.2022 год., съдът е разпоредил З. да бъде принудително доведен от органите на съдебна охрана. Разпореденото принудително довеждане не е изпълнено, а съдът е приел, че са налице основанията по чл.269, ал.3, т.3 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, въпреки възражението на защитника, че по телефона е уведомен от З., че се е явил в 01 РУ – Пловдив, като е посочил, че няма финансова възможност да пътува до Благоевград. Даден е ход на съдебното следствие и са разпитани множество свидетели, след което делото е отложено за 22.06.2022 год. като съдът е приел „подсъдимият З. да се счита за уведомен чрез адвокат Б.“, въпреки, че съгласието на последния в тази връзка не е отразено в съдебния протокол. Задочното производство е продължило в отсъствието на подсъдимия и в следващото с.з., когато са разпитвани свидетели, а за с.з. за 21.09.2022 год. З. отново се „счита за уведомен чрез адвокат Б.“, чието съгласие в тази насока отново не е отразено в съдебния протокол. По същия начин са се развили нещата и в проведеното на 21.09.2022 год. с.з., в което са разпитвани свидетели, а за следващото З. е уведомен чрез адвокат Б., без отразяване на съгласието му. Следващото с.з. е проведено на 16.11.2022 год. по абсолютно същия начин, както и изброените предходни заседания. Защитникът е уведомил съда, че по телефона З. му е споделил, че е болен, но въпреки това е дал съгласие за даване ход на делото. За разлика от предходните с.з., в последното, съдът е разпоредил подсъдимият да бъде призован чрез органите на съдебна охрана. На 16.01.2023 год., когато е проведено следващото с.з., съдът не е дал ход на делото, отчитайки и нередовното призоваване на З.. По същия начин е процедирано и на проведеното с.з. на 15.02.2023 год., когато съдът отново е посочил, че за следващата дата З. да се „счита за уведомен чрез адвокат Б.“, въпреки липсата на изрично отразено негово съгласие. Последното с.з. е проведено на 29.03.2023 год., когато призовката за подсъдимия З. е върната в цялост, а защитникът му е възразил срещу даване ход на делото, защото е получил информация от него, че е задържан в следствения арест в гр. Пловдив. В тази връзка пред въззивната инстанция бяха представени документи от ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП, от които е видно, че З. е задържан под стража от 21.03.2023 год. като обвиняем по друго досъдебно производство, включително и към датата 29.03.2023 год., когато е проведено с.з. Независимо от посоченото, съдът е дал ход на съдебните прения и постановил атакуваната присъда, при направено изрично възражение и получена конкретна и проверима информация за местонахождението на подсъдимия. Основните права на обвиняемия /респ. подсъдимия, доколкото посоченото се отнася и за двете фази на наказателния процес/ са изброени от законодателя в чл.55 от НПК. Три от тях са свързани с възможността да участва лично в наказателното производство, да прави искания, бележки и възражения и да се изказва последен. В съвкупност посочените права на обвинено в извършване на престъпление лице, включително и останалите от цитираната разпоредба, гарантират пълноценното и ефективно упражняване на правото му на защита, прокламирано като основен правен принцип в чл.15 от НПК. Всяко нарушаване на гарантираната от закона възможност на лицето да ги упражни, съобразно волята на законодателя и константната съдебна практика, води до съществено опорочаване на постановените съдебни актове и съответно тяхната отмяна при осъществен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл.269 от НПК внася известна корекция по отношение на правото на лично участие на обвиняемия в съдебната фаза на процеса. Тя позволява на съда да разгледа делото и без негово участие, но при стриктно съблюдаване на предвидените ограничения. Безспорният постулат е, че присъствието на подсъдимия е задължително, когато е обвинен в извършване на тежко престъпление, какъвто е и разглежданият случай. Изключения са предвидени при обоснованото заключение от страна на съда, че отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина и кумулативното наличие на предпоставките, изброени в отделните хипотези на чл.269, ал.3 от НПК. В конкретният казус, според въззивната инстанция, изискването за разкриване на обективната истина задължително преминава през изслушването и на самия подсъдим, който има правото да изтъква благоприятни за него обстоятелства, почиващи на събраната доказателствена съвкупност. Във всички случай възможността за провеждане на т.нар. „задочно съдебно производство“ преминава през безспорно установено виновно поведение от страна на подсъдимия, свързано с невъзможността да бъде открит на предварително заявени от него адреси. В проведеното с.з. на 26.01.2022 год. защитникът на З. изрично е посочил, че е постъпил на лечение по повод алкохолната си зависимост, удостоверено с представени в следващото с.з. медицински документи. Направено е и изрично изявление, че З. държи на личното си участие в процеса, потвърдено и в следващи съдебни заседания. Въпреки тези изявления и възможността присъствието на З. да бъде осигурено, включително и с изменение на мярката му за неотклонение, за което многократно са били налице предвидените в НПК предпоставки, първостепенният съд е предпочел да разгледа делото в негово отсъствие. В този смисъл са нарушени изброените по-горе права на подсъдимия по чл.55 от НПК, особено отчетливо в проведеното с.з на 29.03.2023 год. Въпреки предоставената от служебния защитник информация, че З. е задържан под стража в ареста в гр. Пловдив, съдът е дал ход на делото в негово отсъствие, вместо да провери посоченото и разпореди да бъде доведен за следващото съдебно заседание. Този факт е безспорно установен с изисканите и представени в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция данни от ГД „ИН“ към МП. Процедирайки по установения начин, БлРС съществено е засегнал правата на подсъдимия за лично участие в процеса и самостоятелна защита, последица от което е отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. За яснота проверяващата инстанция посочва, че са допуснати и други нарушения с по-несъществено значение, свързани с призоваването на подсъдимия. В няколко от изброените по-горе съдебни заседания, първостепенният съд е призовал З. чрез служебно назначения му защитник, но без да отрази в протокола съгласието му съобразно изискването на чл.180, ал.3 от НПК. Отделно от това, след като е взел решение за разглеждане на делото в хипотезите на чл.269, ал.3 от НПК, а в последващ момент е отменил това си решение, защото подсъдимият е открит и призован за съдебното заседание, съдът е бил длъжен да повтори извършените действия в негово отсъствие, което не е сторено. С оглед констатираните по-горе съществени процесуални нарушения, имащи за последица безусловната отмяна на проверяваната присъда, въззивната инстанция не намира за нужно да отговаря на останалите възражения в жалбата и пледоарията на защитника на З., които следва да получат своя отговор при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК Окръжният съд