Решение № 424 от 5.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3112/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК. С Решение № 262518/27.07.2022 г., постановено по гр. дело № 2359/2021 г., Софийски градски съд, І-13 състав е осъдил П. Х. К. да заплати на Л. Д. К. на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД сумата от 31 039, 01 лв., представляваща дължимата от ответника ½ идеална част от парични задължения по договор за ипотечен кредит от 18.12.2009 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, заплатени в повече от припадащата се на ищцата част, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-22.02.2021 г. до окончателното плащане и разноски в общ размер от 3 541 лв. Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (решението е съобщено редовно на страната на 08.08.2022 г., а жалбата е депозирана в регистратурата на СГС на 19.08.2022 г.) е постъпила въззивна жалба от ответника П. Х. К. чрез процесуалния му представител адвокат М. К. с надлежно учредени процесуални правомощия с пълномощно приложено към въззивната жалба. Решението се обжалва в неговата цялост с твърдение за неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че страните отговарят солидарно за задълженията, поети по процесния договор за банков кредит. Поддържа се оборимост на презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, установена в чл.127, ал.2 от ЗЗД, както и оборимост на презумпцията по чл.36, ал.2 от СК относно отговорността на съпрузите за задължения, поети за текущи нужди на семейството. Сочи, че простият анализ на основанията, посочени в приложените по делото платежни нареждания показва, че вноските по сметката на ищцата ответникът е извършвал с цел същите да послужат за погасяване на процесния кредит, респ. въпросните преводи представляват своеобразно нареждане от ответника към ищцата внесените суми да послужат за погасяване на кредита. Поддържа се неправилност и необоснованост на изводите на съда относно липсата на уговорена между страните разделност при получаването и ползването на процесния кредит, респ. уговорка за неговото разделно връщане на банката- кредитор. Твърди се, че обжалваното решение е постановено и при явно противоречие между мотивите и диспозитива, както и че е допусната грешка при пресмятането на внесените от ответника суми. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност да намали размера на присъдената сума с размера на погасената от ответника част от 14 420 лв., като намали съответно и присъдените в полза на ищцата разноски. Претендира разноските направени пред въззивната инстанция. В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата Л. Д. К., чрез процесуалния й представител адвокат С. А. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело (л.6). Оспорва въззивната жалба като счита за неоснователни всички въведени с нея възражения за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че с отговора ответникът не е въвеждал възражение, че кредитът е изтеглен не за задоволяване на текущи нужди на семейството, поради което и това възражение не е било част от предмета на спора и не може да бъде въвеждано едва с въззивната жалба. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба по подробно изложени доводи по съществото на спора и да потвърди обжалваното решение. Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представения списък. Въззиваемата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно представения списък. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от З З Д. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства: Между страните не е спорно, а и с приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 27.07.2008 г. са сключили граждански брак, който е прекратен с влязло в сила на 15.07.2011 г. Решение от 17.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1224/2011 г. по описа на СРС, 86 състав. Установява се, че по време на брака и на 18.12.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на кредитор и двете страни по делото в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 41 600 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. С така изтегления кредит е заплатена част от продажната цена в размер на сумата от 29 486 лв. на придобития от двамата съпрузи по това време изграден в груб строеж недвижим имот, находящ се в гр. София, район Люлин, представляващ ателие № 58 в осеметажна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.313. Сделката е обективирана в нотариален акт № 121, том II, рег. № 10663, дело № 307 от 18.12.2009 г. на нотариус с рег. № 379 на НК. Останалата част от кредита в размер на 12 114 лв. е усвоена по сметката на ищцата. Уговореният лихвен процент е възлизал на 10, 29%. От удостоверение рег. № 01-10-00047/25.01.2021 г., издадено от „Банка ДСК“ АД, се установява, че кредитът е погасен окончателно на 12.09.2019 г., като за срока на издължаване, по кредита е погасена сума в общ размер на 67 558, 02 лв., от която: главница в размер на 41 600 лв., договорна лихва-24 552, 80 лв., санкционираща лихва-1, 35 лв. и заемни такси-1 403, 87 лв. Освен погасяването от обслужващата разплащателна сметка с № 17856669 с титуляр Л. Д. К. (установява се с удостоверение на банката изх.№ 2109-10- 00876/1/17.12.2020 г.) по кредита са направени погасителни вноски на ръка от съдлъжника П. К. и от третото лице Н. Т. в общ размер на 1 740 лв. От приетите по делото и не оспорени от страните основно и допълнително заключение на ССчЕ, се установява, че част от процесния кредит в размер на 29 486 лв. е усвоен по разплащателна сметка на „Бой мар“ ООД, а останалата сума в размер на 12 114 лв. чрез разплащателната сметка на ищцата. Кредитът се е погасявал чрез разплащателна сметка ••• с титуляр ищцата Л. К.. В сметката на кредита сума от 1590 лв. е внесена от П. К. и 150 лв. от Н. Т.. От разплащателната сметка на името на Л. К. са постъпили 64 414, 16 лв. Установява се, че внесените суми по разплащателна сметка ••• са както следва: от Л. Д. К.-внесени 41 272, 79 лв., от П. Х. К.-внесени 12 480 лв. (260 лв. са внесени от Л. К. с текст, че са от съдлъжник П. К.), от Д. Г.-1913, 65 лв. и от Н. Т.-400 лв. Внесените от П. К. суми в размер на 12 480 лв. съвпадат с тези, които се установяват с представените с отговора вносни бележки, от които се установява, че същите са внасяни от П. К. по разплащателната сметка на Л. К. с посочено основание: „вноска по заем сътитуляр, съдлъжник“. При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по отношение на отговорността във вътрешните отношения на двамата кредитополучатели, е приложима презумпцията по чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), понастоящем чл. 32, ал. 2 от СК, предвид безспорния факт в отношенията между страните, установен и с ангажирани по делото писмени доказателства, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 27.07.2008 г., който е прекратен на 15.07.2011 г. с влязло в сила Решение по гр.д. № 1224/2011 г. на СРС, III ГО, 86 състав. Приел е, че съгласно константната съдебна практика, претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот - съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства в придобиването на този имот, както и че „погасяването на задълженията по банковия заем от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК от 2009 г. и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Тази претенция е свързана с уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им /след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена съсобственост“. По горните съображения СГС е приел, неоснователност възраженията на ответника, че кредитът е усвоен изцяло за задоволяване на лични нужди на ищцата, както и възражението, че следва разделна отговорност от вътрешните им отношения. Приел е, че по арг. от чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Първоинстанционният съд е приел, че от заключенията на ССчЕ, се установява, че кредитът е усвоен, съгласно договореното, като ищцата е внесла за срока на договора сумата от 64 414.16 лева, а ответникът сума в общ размер на 14 020 лева. Приел, че всеки от солидарно отговорните длъжници дължи изпълнение на своята ½ част установения общ размер на задължението към кредитора, т.е. по 33 779.01 лева за всеки. Приел за неоснователно възражението на ответника, че вземанията на ищцата са погасени по давност. Това възражение не се поддържа от ответника с въззивната му жалба. Приел е, че предявеният регресен иск е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер за сумата от 31 039.01 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първостепенният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото като е приел, че между ищцата и ответника е имало сключен граждански брак от 20.07.2008 г. до 15.07.2011 г., когато е прекратен чрез развод. По време на брака им, за да придобият собствено жилище, страните по делото са сключили договор за ипотечен кредит от 18.12.2009 г. за закупуване на жилище, който е подписан и от двете страни в качеството им на кредитополучатели. В обезпечение на отпуснатия кредит, двамата ответници са се съгласили да учредят договорна ипотека върху закупения на тяхно име недвижим имот. С нотариален акт № 121/2009 г., Л. Д. К. и П. Х. К. са придобили на свое име собствеността на ателие № 58 срещу цена от 30 720 лв., която е платена в размер на 1 234 лв. преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от продажната цена в размер на 29 486 лв. ще бъде получена с отпуснат на купувачите банков кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, клон Люлин по силата на договор за ипотечен кредит от 18.12.2009 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 СК (отм.), аналогична на сега действащата разпоредба на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Отговорността на бившите съпрузи е солидарна, тъй като процесният договор за ипотечен кредит е сключен по време на брака им и с получения кредит е закупен недвижим имот, който е станал съпружеска имуществена общност. Възникналата по силата на закона - чл. 25, ал. 2 СК (отм.) пасивна солидарност обуславя изпълнение на задължението, което единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството. С исковата си молба ищцата е въвела твърдения, че процесният кредит е получен по време на брака с ответника, за задоволяване на семейни жилищни нужди, като част от кредита в размер на 29 486 лв. е усвоен по разплащателната сметка на продавача, от който двамата съпрузи са закупили семейното жилище, а останалата част от кредита в размер на 12 114 лв. е усвоена по сметката на ищцата, но с тази сума са финансирани част от общите с ответника задължения по предварителния договор с продавача, които касаят и задължения за финансиране на строителството на имота. При надлежно въведени от ищцата фактически твърдения за какви конкретни семейни нужди е разходвана сумата по процесния кредит, то в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени, или че удовлетворената нужда не е семейна, като ако той не успее да направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Изцяло в този смисъл Решение № 60266 от 23.12.2021 г. по гр.д. № 1136/2021 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС. Ответникът и до приключване на съдебното дирене и пред двете инстанции не е провел пълно и главно обратно доказване, че сумата не е изразходвана за нужди на семейството. Противно на твърденията на въззиваемата, ответникът и с отговора си е въвел възражение, че процесният кредит е усвоен от ищцата преимуществено за личните й нужди и задължения. Напротив от всички ангажирани по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че процесният кредит, получен по време на брака на страните по делото е разходван изцяло за финансирането на покупка и строителство на семейно жилище. Следователно следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. Задължението за погасяване на предоставения от банката ипотечен кредит от 18.12.2009 г., с цел закупуването на жилище на семейството, принадлежи общо на двамата съпрузи в качеството им на кредитополучатели (солидарни длъжници) по договора за ипотечен кредит, поради което и след фактическата раздяла помежду им бившите съпрузи са длъжници на банката за цялото вземане до погасяване на дълга. Доколкото не е постигнато съгласие, когато единия солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу другия за разликата, която е платена на кредитора (чл. 127, ал. 2 ЗЗД). С оглед на гореизложеното, предявеният иск е основателен. Основателно е обаче възражението на въззивника, че е налице явно противоречие в мотивите и диспозитива на съдебното решение, доколкото съдът в мотивите си е приел, че ответникът К. е внесъл за погасяване на заема в сума в размер на 14 020 лв., но е намалил задължението му с нея, както и че съдът неправилно е определил размера на дължимата от ответника сума. Видно от писмените доказателства по делото и от основното, и допълнително заключение на ССчЕ, процесният кредит е погасен окончателно на 12.09.2019 г., като за целия срок на издължаване, е погасена общо сума в размер на 67 558, 02 лв., от която сума: ищцата е погасила общо сума в размер на 41 272, 79 лв., а ответникът 12 480 лв. и 400 лв. от Н. Т., с която също е погасена вноска по кредита. Отделно от ответника и еднократно от Н. Т. за погасяване на вноски по кредита е внесена сума в общ размер на 1740 лв., която сума се признава от ищцата в исковата й молба. В този смисъл неправилен е изводът на първостепенният съд, че ищцата е погасила сума в размер на 64 414, 16 лв. Действително това е сумата, която е постъпила по разплащателната сметка на ищцата и тази сума е прехвърлена в сметката на кредита, т.е. с нея е погасен част от процесния кредит, но видно от основното заключение на ССчЕ, част от тази сума 64 414, 16 лв., а именно: 12480 лв. е внесена от ответника с вносни бележки, приети по делото като писмени доказателства и удостоверяващи основанието за внасянето им-за погасяване на кредита от К. като сътитуляр, съдлъжник и др. Доколкото в исковата молба ищцата е признала внесената сума от 150 лв. от третото лице Н. Т. за погасяване на кредит, следва да се признае и сумата от 400 лв. внесена на 02.02.2011 г. от Н. Т. също за погасяване на кредит, която сума също е внесена по разплащателната сметка на ищцата. Т.е. от сумата от 64 414, 16 лв. се установява, че ответникът е внесъл сума в размер на 14 620 лв. Неоснователни са възраженията на въззиваемата, че със сумите, които ответникът твърди да е внасял по сметката на ищцата, не са извършвани регресни плащания към ищцата-солидарен длъжник. Ответникът не е и въвеждал такива твърдения с отговора си. Той е твърдял, че е извършвал плащания към банката, като по този начин е погасявал своята част от кредита, като тези негови твърдения са основателни за сумата от 14 620 лв. Парите са превеждани по разплащателната сметка на ищцата и това плащане извършвано от ответника е в пълно съответствие с уговореното в договора за кредит чл.4, а именно: кредитът се погасява чрез разплащателна сметка ••• на кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план. Безспорно с писмените доказателства по делото и заключението на ССчЕ се установява, че ответникът е превеждал суми именно по тази сметка, от която банката е прехвърляла сумите в сметката на кредита, погасявайки част от него. Видно от заключението на ССчЕ, от разплащателната сметка на ищцата •••, чрез която е следвало да се извършва погасяване на кредита и за погасяване на кредита е преведена сума в общ размер на 66 154, 16 лв., т.е. остава сума в размер на 1 403, 86 лв. до пълния погасен размер от 67 558, 02 лв. Поради липса на доказателства, същата да е платена от ответника, съдът намира че това е сторено от ищцата. С оглед на горното от внесената общо сума от 67 558, 02 лв. за погасяване на кредита и съобразно доказателствата по делото, въззивният съд намира, че ищцата е погасила общо сума в размер на 52 938, 02 лв., т.е. същата е надплатила сума в размер на 19 159, 01 лв. Тази сума е платена от ищцата, включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, която припадаща се част е в размер на сумата от 33 779, 01 лв. Съответно ответникът от припадащата му се част от кредита от ½ - 33779, 01 лв., е заплатил на банката чрез преводи по разплащателната сметка, по която кредитът е следвало да бъде погасяван, сума в размер на 14 620 лв. Следователно до сумата от 19 159, 01 лв., предявеният иск се явява основателен. Предвид горното първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за разликата над дължимата сума от 19 159, 01 лв. до уважения размер от 31 039, 01 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което искът за тази разлика бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По отговорността за разноските в процеса: При този изход на делото съдът следва да преразпредели разноските направени от страните пред първата инстанция, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищцата е направила разноски в общ размер на сумата от 3541, 57 лв., представляващ сбор от заплатена държавна такса, възнаграждение вещо лице и 1 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От тази сума на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 2 186, 05 лв. Следователно първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски над дължимата сума от 2 186, 05 лв. до присъдената от 3 541 лв. Ответникът е направил разноски в общ размер на сумата от 2153, 40 лв., от която и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от иска ищцата ще следва да му заплати разноски в размер на сумата от 824, 20 лв. По разноските направени пред въззивната инстанция. Същите се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната жалба. Въззивникът е направил разноски в общ размер на сумата от 2374, 44 лв., от която и съответно на уважената част от жалбата му се дължат 908, 80 лв. Съответно въззиваемата е направила разноски в размер на 1800 лв., от която сума й се дължи 1 111, 06 лв. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав