Решение № 717 от 27.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 212/2026 г.

наказателно дело № 20261110200212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „•••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, срещу наказателно постановление BG2025/5800-663/НП от 16.12.2025г., издадено от В. В. Т.- заместникдиректор на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, в качеството на административнонаказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ- 502/32-817160 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на „•••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки).

В депозирана жалба се съдържат оплаквания във връзка с неправилност на атакуваното НП. Сочи се, че фактическата обстановка не е изяснена в хода на административнонаказателното производство, а за внесените стоки е поискано правилно митническо тарифиране. Твърди позицията 7616 да представлява грешка на митническия представител, който не е вписал позиция 8807 намира деянието за несъставомерно. Сочи, че правилно е приложено преференциално тарифно третиране за внесените стоки и не е възниквало задължение за начисляване на допълнителни публични вземания. Излагат се подробни аргументи защо се счита тарифирането за правилно. Намира нарушението за неясно описано в АУАН и НП, като от обстоятелствената част на тези документи не ставало ясно в какво се изразява нарушението. Намира, че липсват доказателства за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, както и че не е спазен срокът за съставяне на АУАН. Намира, че неправилно в АУАН не са посочени като свидетели участници в проверката. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован и се представлява от адв. Я., редовно упълномощен. Последният пледира за отмяна на атакуваното НП по посочените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. С., с пълномощно по делото. Пледира за потвърждаване на НП, като намира, че по силата на чл.84 и сл. от ЗМ има право да съставя АУАН за нарушения в град София. Намира нарушението за доказано. Моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 16.12.2026г. видно от отбелязване върху НП, а жалбата е подадена на 23.12.2025г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„•••••“ ЕООД било регистрирано в Търговския регистър, воден към Агенция по вписванията с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••••, представлявано от управителя П. Ж. Р. Б., Република Франция.

Във връзка със Заповед за възлагане № ЗТД-3000-363/32-1102558/04.12.2024 г. на директора на ТД Митница Пловдив, изменена със заповеди № ЗТД-З000-41/32- 32710/30.01.2025 г., № ЗТД-3000-79/32-73891/10.03.2025 г. и № ЗТД-ЗООО-118/32- 104389/03.04.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, и на основание чл. 48, във връзка с чл. 12, чл. 15, чл. 46, чл. 47 и чл. 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент (ЕП) и на Съвета от 9 октомври 2013 година, и чл. 84, ал. 1 от ЗМ, служители от сектор „Митнически контрол“ в отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница Пловдив, в състав: свидетелката Д. Д. К., на длъжност инспектор в ТД на Агенция „Митници“ Пловдив и Г. Н. Д., на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ Пловдив, извършили проверка в рамките на последващ контрол, на жалбоподателя „•••••“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър, воден към Агенция по вписванията с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••••, представлявано от управителя П. Ж. Р. Б., за установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на митнически режим допускане за свободно обращение, мерките на търговската политика на Европейския съюз, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. включително.

Констатациите и резултатите от проверката били обективирани в Доклад № BG003000/1/22/13.06.2025 г., заведен с per. № 32-179813/13.06.2025 г. поописа на ТД Митница Пловдив, екземпляр от който бил връчен срещу разписка на 19.06.2025 г., на С. Н. С. - служител и упълномощен представител на провереното дружество „•••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, съгласно представени Трудов договор № 50/12.04.2018 г. и Пълномощно от 18.06.2025 г.

В хода на извършената проверка били установени подадени от „•••••“ ЕООД митнически декларации за режим допускане за свободно обращение на стоки от тарифна позиция 7616 на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз, за които некоректно е декларирано и ползвано преференциално тарифно третиране въз основа на декларация за произход, изготвена от одобрен износител (••••••••) ••••••• (•••), върху търговските фактури от износителя.

От справка, извършена от страна на проверяващите в електронната страница на ••••• митници - ••••• (https://••••••••••••), меню „•••••••••••••••“, било установено, че издаденото на „•••••••“ (•••) разрешение за предоставяне на статус на одобрен износител с Customs Authorisation Number: •••••••, се отнася за стоки от тарифна позиция 8803 по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) на Световната митническа организация (СМО).

Били установени в хода на извършения последващ контрол на декларирането на стоките по общо 61 бр. митнически декларации (МД), сред които и МД, приета с основен референтен номер (MRN) 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., както следва:

На 25.08.2023 г., пред Митническо бюро (МБ) Летище София при ТД Митница София, съгласно разпоредбите на чл. 170 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013 г., „•••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, в качеството на декларатор и вносител, подало за митническо оформяне МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., за поставяне под режим „Едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление“ на стока № 1, с описание в елемент от данни (Е.Д.) 18 05 „Описание на стоките“ на декларацията: „ДЕТАЙЛИ ОТ АЛУМИНИЙ, ИЗПОЛЗВАНИ В

САМОЛЕТОСТРОЕНЕТО: ЦЕНТРАЛНО РЕБРО - 3 БРОЯ, ФИКСИРАЩА РАМКОВА

СГЛОБКА - 12 БРОЯ, ЛЯВА ПЛОСКОСТ - 6 БРОЯ, ПРЕДНА СТОЙКА, ДЯСНА - 6 БРОЯ, ГРЕДА - 3 БРОЯ“, с държава на произход: KR - Южна Корея и код по ТАРИК, деклариран в Е.Д. 18 09 058 - 761699 90 10.

На основание чл. 163 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013 г., в приложение към горепосочената МД били представени и следните придружаващи документи, описани в Е.Д. 12 03 на същата, а именно: Търговска фактура (Commercial invoice) с № LAT-230818А/16.08.2023 г., ведно с Декларация за произход върху същата, изготвена от одобрен износител с № ••••••, Опаковъчен лист (Packing List) от 16.08.2023 г. към фактура с № LAT-230818A/16.08.2023 г., Фактури (Invoice) № 90352036/23.08.2023 г. и № 90352037/23.08.2023 г., Въздушна товарителница (Air Waybill) № 773093149521 от 18.08.2023 г., Декларация за временно складиране (ДВС) № 23BG005100935813U6/72 от 22.08.2023 г., ведно с Цесия № 1109124/22.08.2023 г., Авизо за издадено преводно нареждане / вносна бележка за плащане от / към бюджета с УРН ОВ62408230030704/24.08.2023 г. и SWIFT известие за клиентски превод с референция: OSW2408230001250 от 25.08.2023 г.

В Е.Д. 14 06 „Обща фактурирана стойност“ на МД била декларирана стойност в размер на 18 805,41 EUR, съответстваща на стойността по приложените към МД 2 бр. Фактури (Invoice) № 90352036/23.08.2023 г. и № 90352037/23.08.2023 г., издадени от LATECOERE S.A., Франция, с получател „•••••“ ЕООД, с равностойност в лева 36 780,19 BGN, при обменен валутен курс (EUR/BGN) - 1,95583.

В хода на извършения последващ контрол на декларирането на стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., е установено некоректно декларирана и ползвана тарифна преференция, въз основа на декларация за произход, изготвена от одобрен износител.

В Е.Д. 13 01 „Износител - име“ на МД било посочено дружеството ••••••• (•••). В Е.Д. „Преференции“ на декларацията, е вписан код на тарифна преференция 300 - „Преференциална ставка на митото без условия или ограничения (включително тавани)“, на основание декларация за произход, изготвена върху Търговска фактура (Commercial invoice) с № LAT-230818А/16.08.2023 г., от одобрен износител с № ••••••. Въз основа на посочената тарифна преференция било ползвано преференциално тарифно третиране на стоките по вносната декларация, като е приложена ставка на мито 0 %, съответно изчисленият и действително платен размер на вземането за мито (АОО) за стоката по горепосочената МД е 0,00 лв. От справката, извършена в електронната страница на ••••• митници - K. Customs Service (https://www.••••••••••••••••••••), меню „Authenticity Of Approved Exporter“, проверяващите установили, че ••••••• (•••), има издадено валидно разрешение за предоставяне на статус на одобрен износител с Customs Authorisation Number: ••••••, но същото обхваща стоки от тарифна позиция 8803 по ХС.

Към датата на подаването на МД с MRN 23BG005100937846R0 - 25.08.2023 г., за декларирания в Е.Д. 18 09 058 от същата код на стоките по ТАРИК 761699 90 10, съответства ставка на мито по отношение на трети страни ERGA OMNES в размер на 6.0 % по митническата тарифа на ЕС. Въз основа на декларираната митническа стойност за стоките в размер на 36 780,19 лв. и приложимата непреференциална ставка на мито в размер на 6.0 % (мито по отношение на трети страни ERGA OMNES), било установено, че за същите възниква задължение за заплащане на мито в размер на 2 206,81 лв. (две хиляди двеста и шест лева и осемдесет и една стотинки). Предвид така установения размер на вземането за мито бил определен и нов размер на данъчната основа, различен от декларирания, а именно 38 987,00 лв. (тридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и седем лева), въз основа на която е изчислен и нов размер на дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), възлизащ на 7 797,40 лв. (седем хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки).

Въз основа на констатациите от извършения последващ контрол на декларирането по МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., отразени в съставения Доклад № BG003000/1/22/13.06.2025 г., заведен с per. № 32-179813/13.06.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, било установено, че неправилното преференциално тарифно третиране на стоките по посочената МД от страна на дружеството - декларатор и вносител „•••••“ ЕООД, е довело до избягване на заплащането на дължими публични държавни вземания, събирани от митническите органи в общ размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), от които: пълно избягване на заплащането на мито (А00) в размер на 2 206,81 лв. и частично избягване на заплащането на ДДС (В00) в размер на 441,36 лв.

Във връзка с направените констатации, с писмо с per. № 32-201723/02.07.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, до управителя на „•••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, била отправена покана да се яви лично или чрез надлежно упълномощен представител, на 17.07.2025 г. в 10.30 ч. в ТД Митница Пловдив, на адрес: •••••••••••••, за снемане на обяснения и съставяне на АУАН. Писмото било връчено редовно на 04.07.2025 г. на г-н П. Ж. Р. Б..

На указаните в писмото дата и час, законен или упълномощен представител на горепосоченото дружество не се явил в ТД Митница Пловдив, поради което на 18.07.2025 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу „•••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, е съставен АУАН № BG18072025/3000/M-266 от 18.07.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив при Агенция „Митници“, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Съставеният АУАН бил предявен и връчен на 22.07.2025 г. на М. Л. Я., упълномощен представител на дружеството, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 8591 от 10.07.2025 г., удостоверена от Т. К., нотариус в район PC Пловдив, с per. № ••• на Нотариалната камара.

При връчването на акта не били направени обяснения/възражения, на основание чл. 42, ал. 1,т. 8отЗАНН.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило възражение срещу акта.

В ТД Митници Пловдив приели, че териториалната компетентност на административнонаказващия орган, регламентирана в разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН е в град София и с писмо с per. № 32- 239988/06.08.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, материалите по административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на АУАН № BG18072025/3000/М-266 от 18.07.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, са изпратени до директора на ТД Митница София.

За целите на административнонаказателното производство, от Комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-235/32-86877/19.03.2025 г. на директора на ТД Митница София, е изготвено Становище с per. № 32-262403/27.08.2025 г., с което на основание чл. 70 на Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013 г., е определена митническата стойност на стоките - предмет на нарушение и е изчислен размера на избегнатите публични държавни вземания, а именно:

1. Митническата стойност на стоките - предмет на нарушение по съставения АУАН № BG18072025/3000/M-266 от 18.07.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, е определена в размер на 36 780,19 лв. (тридесет и шест хиляди седемстотин и осемдесет лева и деветнадесет стотинки);

2. Избегнатите публични държавни вземания, представляващи разликата между първоначално платените вземания по МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., и установените в последствие реално дължими вземания, са определени в общ размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), от които:

• пълно избягване на заплащане на мито (А00) в размер на 2 206,81 лв. (две хиляди двеста и шест лева и осемдесет и една стотинки) и - частично избягване на заплащане на ДДС (В00) в размер на 441,36 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки).

Във основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление BG2025/5800-663/НП от 16.12.2025г., издадено от В. В. Т.- заместникдиректор на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, в качеството на административнонаказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ- 502/32-817160 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на „•••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки)

Така възприетата от съда фактическа обстановка се устави на базата на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: писмени - писмо с per. № 32-239988/06.08.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив; Заповед за възлагане № ЗТД-3000-363/32-1102558/04.12.2024 г. на директора на ТД Митница Пловдив, ведно с разписка за връчване от 05.12.2024 г.; Заповед № ЗТД- 3000-41/32-32710/30.01.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, ведно с разписка за връчване от 31.01.2025 г.; Заповед № ЗТД-3000-79/32-73891/10.03.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, ведно с разписка за връчване от 12.03.2025 г.; Заповед № ЗТД- 3000-118/32-104389/03.04.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, ведно с разписка за връчване от 03.04.2025 г.; МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., ведно с придружаващи документи: Търговска фактура (Commercial invoice) с № LAT- 230818А/16.08.2023 г., ведно с Декларация за произход върху същата, изготвена от одобрен износител с № ••••••, Опаковъчен лист (Packing List) от 16.08.2023 г. към фактура с № LAT-230818A/16.08.2023 г., Фактури (Invoice) № 90352036/23.08.2023 г. и № 90352037/23.08.2023 г., Въздушна товарителница (Air Waybill) № 773093149521 от 18.08.2023 г., ДВС № 23BG005100935813U6/72 от 22.08.2023 г., ведно с Цесия № 1109124/22.08.2023 г., Авизо за издадено преводно нареждане / вносна бележка за плащане от / към бюджета с УРН ОВ62408230030704/24.08.2023 г. и SWIFT известие за клиентски превод с референция: OSW2408230001250 от 25.08.2023 г.; Справка - извлечение от електронната страница на •••• митническа служба (https://www.•••••••••••••••••) относно одобрен износител с № ••••••; Доклад № BG003000/1/22/13.06.2025 г., заведен с per. № 32-179813/13.06.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, ведно с разписка за връчване от 19.06.2025 г., Пълномощно от 18.06.2025 г. и Трудов договор № 50/12.04.2018 г.; писмо с per. № 32-201723/02.07.2025 г. по описа на ТД Митница Пловдив, ведно с декларация от 04.07.2025 г. от М. Л. Я. относно извършен превод; Становище с per. № 32- 262403/27.08.2025 г. на Комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-235/32- 86877/19.03.2025 г. на директора на ТД Митница София, Заповед от 27.12.2018г., Заповед от 28.07.2021г., длъжностна характеристика на актосъставителя, заповед от 04.03.2022г; гласни – показанията на свидетелката Д. К. и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

От показанията на свидетелката К. се установява ходът на извършената проверка, установеното неправилно деклариране на получената стока, извършените действия от проверяващия екип, видът и характерът на получената пратка. Показанията са логични, непротиворечиви, ясни и конкретни и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. От тях се установява извършването на нарушението и неговия автор.

Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, които намира за достоверни, съответни едни на други и на показанията на разпитаните свидетели, и допринасящи за разкриването на обективната истина относно релевантните по делото факти и обстоятелства.

При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, този съдебен състав намира, че са доказани по несъмнен начин фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

АУАН, противно на изложеното в жалбата, е съставен в предвидения в чл.34 от ЗАНН срок. Според ал.3 на посочения член не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

В случая се касае за нарушение на митническия режим и срокът за съставяне на АУАН от датата на нарушението е спазен. Следва на жалбоподателя да се обърне внимание, че докладът, завършващ проверката, е съставен на 13.06.2025г., а АУАН е издаден месец покъсно, като тримесечният срок е спазен. Неправилно жалбоподателят счита, че срокът за съставяне на АУАН тече от представянето на книжа. Същите е необходимо да бъдат анализирани, да се извършват дейностите по последващата проверка, като едва след окончателното приключване с установяване на нарушителя тече и предвиденият срок. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършеното на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 - месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП относно тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административни органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушения и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В АУАН и НП словесно нарушението е описано изключително подробно и ясно, което гарантира възможността на жалбоподателя да разбере жалбоподателят какво нарушение му е вменено в отговорност.

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща минималния размер на санкцията, предвидена за конкретното митническо нарушение, а именно 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания (мито и ДДС) за стоките - предмет на извършеното нарушение.

Съгласно чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1. Според чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама.

Според чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013 г., за стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение, възниква митническо задължение при внос. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09 октомври 2013 г., митническото задължение при внос възниква в момента на приемане на митническата декларация, като по конкретното дело това се установява да е 25.08.2023 г. Според чл. 85, § 1 от същия акт, размерът на вносните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение, а именно 25.08.2023 г. Чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 25.08.2023 г., в гр. София, МБ Летище София при ТД Митница София, „•••••“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър, воден към Агенция по вписванията с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••••, представлявано от управителя П. Ж. Р. Б., Република Франция, като е декларирало в МД с MRN 23BG005100937846R0/25.08.2023 г., за стока № 1 - „ДЕТАЙЛИ ОТ АЛУМИНИЙ, ИЗПОЛЗВАНИ В САМОЛЕТОСТРОЕНЕТО:

ЦЕНТРАЛНО РЕБРО - 3 БРОЯ, ФИКСИРАЩА РАМКОВА СГЛОБКА - 12 БРОЯ, ЛЯВА

ПЛОСКОСТ - 6 БРОЯ, ПРЕДНА СТОЙКА, ДЯСНА - 6 БРОЯ, ГРЕДА - 3 БРОЯ“, с код по ТАРИК 761699 90 10 и държава на произход: KR - Южна Корея, код на тарифна преференция 300 - „Преференциална ставка на митото без условия или ограничения“, на основание декларация за произход, изготвена от одобрен износител с № •••••• върху Търговска фактура (Commercial invoice) с № LAT-230818A/16.08.2023 г., с приложима ставка на мито (А00) в размер на 0.0 % по митническата тарифа на ЕС, вместо правилния код на тарифна преференция 100 - „Ставки на митата по отношение на трети страни ERGA OMNES“, т.е. без преференциии, на която съответства ставка на мито (А00) в размер на 6.0 % по митническата тарифа на ЕС, е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания, събирани от митническите органи в общ размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), от които: пълно избягване на заплащането на мито (А00) в размер на 2 206,81 лв. (две хиляди двеста и шест лева и осемдесет и една стотинки) и частично избягване на заплащането на ДДС (В00) в размер на 441,36 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки). С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – митническа измама, чрез избягване заплащането на мита и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи.

Неоснователни са възраженията, че митнически агент е подавал декларацията на жалбоподателя и е вписвал тарифните числа. Жалбоподателят носи отговорността за декларирането на стоката и извършването на митническите формално с нея, като отговорността му е обективна с оглед обстоятелството, че е юридическо лице.

Въпреки тези констатации обаче по отношение на извършването и доказаността на нарушението, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, което е неотстранимо, опорочава самото му образуване и налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съдът служебно констатира, че АУАН не е издаден от териториално/местно компетентен за това орган. Това е така, доколкото мястото на извършване на нарушението се явява и е изрично посочено като гр. София, МЛ летище София, при ТД Митници София. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗМ Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. В Централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции. Ал.4 предвижда, че Териториалната дирекция е структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното управление са организирани в отдели и сектори. Чл. 8 от същия закон посочва, че териториални дирекции, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Според чл.7 от Устройствен правилник на Агенция "Митници", агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в териториални дирекции: Митница Пловдив, Митница София, Митница Русе, Митница Варна и Митница Бургас.

Видно от изисканите от съда заповеди, териториалните дирекции на Агенция Митници разполагат с местна компетентност в съответния район, в който се простират и правомощията на назначените там държавни служители. Видно от Заповед от 04.03.2022г. актосъставителят К. е назначена за инспектор в териториална дирекция Митница Пловдив. За град София Столична (София-град) отговаря ТД Митници София, където според изрично посоченото в АУАН и НП е извършено нарушението. В този смисъл К. упражнява своите служебни задължения в рамките на обхвата на ТД Митница Пловдив, като няма териториална компетентност да издава актове за установяване на административни нарушения на територията на цялата страна, а само и единствено в рамките на териториалния обхват на съответната териториална дирекция, която в случая не включва град София.

Съдебната практика е категорична, че органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите само доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Тези 4 вида компетентност трябва да съществуват едновременно, т. е. кумулативно. Отсъствието само на 1 от видовете компетентност води до недействителност на акта, като е правно основание за неговата отмяна. Административнонаказателното производство се смята за образувано със съставянето на редовен АУАН. Незаконосъобразността на последния влече след себе си незаконосъобразност и на НП - Решение № 37577 от 13.11.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 4389/2025 г. В Решение № 2457 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12231/2023 г. пък е посочено, че административнонаказателното производство е следвало да се образува с АУАН, съставен от лице по чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, притежаващо териториална компетентност. Подобни с и констатациите в Решение № 3313 от 16.05.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 2979/2017 г. В настоящият случай съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съставянето на АУАН при липса на компетентност от страна на актосъставителя.

Действително за извършването на последващ контрол на декларирането Законът за митниците предвижда специална компетентност на митическите органи - компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление, съответно по постоянния адрес на проверяваното лице. Компетентността на звеното за последващ контрол в Централното митническо управление е национална (чл.84б, ал.2 от ЗМ). Неправилно обаче в писмените си бележки въззиваемата страна приема, че тази компетентност се разпростира и върху правомощието на инспектора да издава актове за установяване на административни нарушения. Това е така, доколкото законодателят изрично е ограничил компетентността на звеното за последващ контрол само върху тази предварителна проверка, която предхожда образуването и провеждането на същинско административнонаказателно производство. Тази проверка се явява прелиминарна и предхождаща образуване на административнонаказателно производство.

Компетентността на актосъставителя обаче се подчинява на общите правила. До този извод съдът достигна, като съобрази разпоредбата на чл.84к, ал.1 от Закона за митниците - когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. В случая законодателят изрично е предвидил да се проведе обсъждане, а не вменява задължение проверяващите да съставят АУАН и в този смисъл да образуват административнонаказателно производство. Изрично е предвидено в чл.84л, ал.1, т.9 от ЗМ, че проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6. Писменият констативен доклад съдържа предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство. Законодателят е посочил изчерпателно и подробно актовете, които се издават в хода на последващия контрол и не е предвидена специална компетентност на извършилите проверката да съставят АУАН. Същите следва да направят предложение за образуване на административнонаказателно производство, което обаче като дейност следва да се образува по важимите общи правила за съставяне на АУАН от териториално компетентен орган по мястото на нарушението, а не с оглед специалната компетентност за извършване на този вид последваща проверка. В този смисъл и след като е констатирано, че нарушението е извършено на територията на град София, то тогава именно митническите органи от ТД Митница София са териториално компетентни да образуват административнонаказателно производство със съставяне на АУАН. Абсолютно нелогично е инспектор от ТД Митница Пловдив да състави АУАН, а за компетентен наказващ орган да се приеме директор или негов заместник от друга териториална дирекция, както в случая е прието с оглед препращане на АУАН заедно с преписката за издаване на НП от наказващ орган в София.

При положение, че ЗМ урежда специална компетентност единствено и само за извършване на последващ контрол върху декларирането, който изрично по волята на законодателя не включва в своя обхват съставяне на АУАН, то тази дейност е вън от обхвата на последващия контрол, респективно за образуване на административнонаказателно се следват общите правила за териториална компетентност на актосъставителя. Допълнително следва да се посочи, че законодателят при констатирани митнически нарушения е задължил проверяващите в доклада си след приключване на проверката да отправят предложение за образуване на административнонаказателно производство, а не да го образуват те. От това се извежда и липсата на законова уредба в чл.84 и сл. от ЗМ на изрична, специална териториална компетентност на митническите органи по отношение на административнонаказателното производство, неговото образуване и провеждане, което, както бе установено, е последващо и независещо от последващия контрол на декларирането и се подчинява на общите правила на ЗАНН.

Обстоятелството, че ТД Митници Пловдив е възложено извършване проверка на дружество със седалище в този териториален обхват, не променя обстоятелството, че актосъставителят няма право да издава АУАН за нарушения, извършени вън от териториалния обхват на тази дирекция. Въпреки изисканите от съда документи, не са представени заповеди или други актове на ръководни органи на Агенция Митници, които да дават основание да се приеме, че К. е компетентна да издава АУАН за нарушения на територията на гр. София. С приключването на проверката за последващ контрол и съставяне на доклад са изчерпани и правомощията на К. във връзка с това предварително производство, предхождащо образуването на административнонаказателно, доколкото нарушението е установено да е извършено в териториалния обхват на ТД Митница София, където преписката е следвало да бъде препратена за съставяне на АУАН на база на така установените обстоятелства в хода на последващия контрол. Съставянето на АУАН от местно /териториално/ некомпетентен орган се приравнява на липса на надлежно съставен акт за повдигане на административнонаказателно обвинение и опорочава всички последващи действия, извършени в рамките на това административнонаказателно производство.

Съдът следва да уточни, че чл.230 от ЗМ предвижда, че за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи, но законът не предвижда специална компетентност на митническия орган, който е установил нарушението.

Поради тези съображения съдът намира, че АУАН е съставен от некомпетентно за това длъжностно лице в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски. Право на разноски има жалбоподателят, който обаче представя само фактура за начисляването на обща сума от 21 600 евро за обжалване на 25 наказателни постановления, ведно с приложение, съдържащо номерата на НП. Следва обаче да се съобрази, че няма никакви представени доказателства за реалното заплащане на сумата, още по-малко какво е договореното възнаграждение по отношение на всяко едно от двадесет и петте НП, за които се твърди да са изготвени жалби. Съдът не е запознат и не е по предмета на делото да се запознава с нарушенията, за които всички те са издадени, респективно правната сложност на защитата по всяко едно от образуваните дела в съответните съдилища, за да прецени каква част от тази сума представлява възнаграждение на адвоката по конкретното дело. В случая доказване на плащане липсва, като нито един от представените документи не съдържа данни за реално заплащане и съответно извършване на претендирани разноски. Поради това суми не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав