Решение № 1640 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 383/2026 г.

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК-Ямбол, чрез гл.юрк.Н. против Решение №134/28.07.2026 г. по анд №20262330200320/2026 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № РД-25НП-28-1 от 17.03.2026г., издадено от Директора на РЗОК-Ямбол, с което на основание чл.105е, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, на „АИППИМП-Д-р В.С.“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от д-р В. Г. С., е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, или 50 лева, за нарушение по чл.73, ал.5 и чл.77 от ЗЗО вр. чл.33, т.6 и чл.435, ал.1, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за (м.д.) и е оставено без уважение искането на АНО за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението на Районен съд-Ямбол е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила по подробно изложените съображения, като се прави искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание за касатор се явява гл.юрк.Н., която подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. За ответника по касацията се явява адв.Й., която оспорва жалбата по съображения посочени в писмен отговор с искане да потвърждавана на атакуваното решение, като не претендира разноски Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение №134/28.07.2026 г. по анд №20262330200320/2026 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № РД-25НП-28-1 от 17.03.2026г., издадено от Директора на РЗОК-Ямбол, с което на основание чл.105е, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, на „АИППИМП-Д-р В.С.“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от д-р В. Г. С., е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, или 50 лева, за нарушение по чл.73, ал.5 и чл.77 от ЗЗО вр. чл.33, т.6 и чл.435, ал.1, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за (м.д.) и е оставил без уважение искането на АНО за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да мотивира акта си съдът приема, че НП подлежи на отмяна на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, т.к. възприетите от АНО фактически положения относно авторството на нарушението са вътрешнопротиворечиви, доколкото и в АУАН и НП е отразено, че нарушението е извършено от д-р Д. А.-нает лекар в практиката и въпреки констатациите, че автор на деянието е физическо лице, то с оспореното НП е ангажирана отговорността на дружеството, за което липсват факти да е съпричастно към извършването му. Освен това съдът сочи, че санкционираното юридическо лице е наказано с административното наказание глоба, което е предвидено само за физическите лица, т.к. разпоредбата на чл.105е, ал.1 от ЗЗО, послужила на АНО като основание за ангажиране отговорността на дружеството, изрично предвижда, че за вмененото нарушение се налага наказание глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица или наказание имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. Поради това съдът е направил извода, че като е санкционирал дружеството с непредвидено в закона наказание и за деяние, извършено от физическо лице, АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл.221, ал.2 АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК за допуснато от ЯРС съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящия състав намира, че правилно Ямболския районен съд е приел, че в конкретния случай с налагането на глоба на юридическо лице при предвидено наказание имуществена санкция, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Освен това и независимо, че спора не е е разгледан по същество, от доказателствата по делото и съжденията на наказващия орган, не става ясно по какъв начин скъсването на заповедта за извършване на проверка, е осуетило нейното извършване. Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд. В съответствие с това правилно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът